Венерина мухоловка (Dionaea muscipula) — месоядно растение и механизъм на улавяне
Научете всичко за Венерина мухоловка (Dionaea muscipula) — уникално месоядно растение, бърз механизъм на улавяне и тайните на адаптацията му.
Венерината мухоловка (Dionaea muscipula) е месоядно растение (растение, което се храни с дребни животни, например насекоми). Месоядните растения обикновено растат на почви с ниско съдържание на азот и други хранителни вещества; за да компенсират това, те улавят и разграждат животинския си дял от храната.
Местообитание и разпространение
Венерината мухоловка е ендемична за крайбрежните блата и торфени почви в прилежащите части на Северна и Южна Каролина, САЩ. Тя предпочита бедни на хранителни вещества, кисели и влажни местообитания, където конкуренцията от други растения е по-слаба. В култура се отглежда по целия свят като декоративно растение, но в естествената си среда популациите ѝ са чувствителни към загуба на местообитание и промяна на хидрологичния режим.
Механизъм на улавяне
Листата на венерината мухоловка са модифицирани в характерни двойни „ловни капани“ — всяка обхваща две полукръгли лопатки със скъсовидни реснички по периферията. Вътре на всяка лопатка има по няколко (често три) чувствителни „косъмчета“ (тригери). Ако насекомо или паяк пропълзи по листата и докосне косъм, капанът се затваря само ако в рамките на двадесет секунди след първото докосване бъде докоснат друг косъм. Този механизъм с две докосвания е адаптация за икономия на енергия и избягване на фалшиви сигнали от капки дъжд или отпадъци.
Самото затваряне е изключително бързо — в зависимост от размерите на капана може да се случи за стотици милисекунди. Процесът включва бързо електрофизиологично събитие: стимулирането на тригерните косъмчета генерира електрически импулси (подобни на действията на биологични „акционни потенциали“), които предизвикват бърза промяна в тъканното напрежение и преобразуване на механична енергия в движение (в някои модели се описва като комбинация от тензорни промени и предварително натоварени „пролетни“ сили в листата).
Храносмилане и усвояване на хранителни вещества
След затварянето, ако уловената жертва продължи да мърда, това стимулира допълнителни импулси; капакът се затяга все по-плътно и започват да се секре-рат храносмилателни ензими от специализирани жлезисти клетки. Протеазите, фосфатазите и други ензими разграждат мекия телесен материал на насекомото в усвоими форми. Този азот и други минерали се абсорбират от растението и се използват за синтез на органични съединения — главно белтъци и липиди — нужни за растежа и размножаването.
Целият процес на храносмилане може да отнеме от няколко дни до около две седмици в зависимост от размера на плячката и температурните условия. След като хранителният материал е усвоен, капанът се връща в отворено състояние; след многократни цикли (обикновено 3–4 захващания) отделните лопатки постепенно загиват и се заменят от нови листа.
Биология, размножаване и поведение
Растението образува розетка от наземни листа. През пролетта и лятото се появява дълъг цветонос с бели или розови цветове, разположени високо над розетката — адаптация, за да се избегне случайното улавяне на опрашители. Размножава се чрез семена и вегетативно чрез разделяне на коренището или листни присадки. Семената са дребни и често изискват специални условиe на покой и влага за покълване.
Отглеждане и грижи в домашни условия
- Почва: смес от торф или сфагнум и кварцов пясък или перлит, без тор.
- Вода: само дъждовна, дестилирана или обезсолена вода; чешмяната често е с твърде много минерали.
- Осветление: силно слънце или силно изкуствено осветление; поне 4–6 часа пряка светлина.
- Хранене: не е необходимо да се хранят, ако растението получава насекоми; при отглеждане на закрито могат да се подхранват рядко с живи или размекнати насекоми.
- Зимна почивка: необходима е периодична прохлада и по-ниско водоснабдяване през зимата (диапауза), за да се поддържа здраво растение.
Опазване
Венерината мухоловка е подложена на натиск в естествената си среда поради опустошаване на блата, изменение на водния режим и нерегламентиран добив. Въпреки че е широко култивирана, опазването на естествените ѝ местообитания е важно за запазване на генетичното разнообразие и екологичните ѝ ниши.
В заключение, Venерина мухоловка е удивителен пример за еволюционно приспособление към бедни на хранителни вещества среди: комбинира бърз механичен отговор, сложна физиология на храносмилане и стратегии за икономия на енергия, за да извлече необходимия азот и други елементи от уловената плячка.

Мухоловката на Венера: показва реакция на второто докосване.
Външен вид
Венерината мухоловка е малко растение с малки листа. Листата му с форма на мида приличат по-скоро на цветя и привличат насекоми. Когато са отворени, те са червени и миришат сладко. На всеки край имат твърди власинки. Във вътрешността на листата има много чувствителни, малки власинки, които ги карат да се затварят при докосване. За да се затворят листата, трябва да се докоснат две косъмчета. Това увеличава вероятността нещото, което е докоснало косъмчетата, да е живо. след това то отделя сокове, за да усвои насекомото
Хранене
Венериният мухолов се храни с насекоми, като мравки, бръмбари, мокрици, червеи, мухи, скакалци и молци. Най-напред тя улавя насекомото в листата си, а след това изпуска течност, която помага за храносмилането на уловеното животно. Растението поглъща насекомото и извлича азота от тялото му.
Венерината мухоловка произвежда захар чрез фотосинтеза. Насекомите й дават хранителни вещества, които тя не може да си набави от преовлажнената почва. С хранителните вещества тя може да изгради ензими и други молекули, които се нуждаят от микроелементи, както и от захари и аминокиселини.
Стайни растения
Венерините мухоловки са открити за първи път в Северна Америка по крайбрежието на Северна и Южна Каролина, където растат диво близо до река Кейп Фиър. Въпреки това хората навсякъде могат да отглеждат венерини мухоловки в саксии. Венерините мухоловки в саксии се нуждаят от вода и почва без калций и азот в нея. Наречена е на римската богиня на любовта Венера.
обискирам