Теизъм: какво е, видове (монотеизъм, политеизъм) и атеизъм

Теизъм: какво е, видове — монотеизъм и политеизъм, примери и противопоставяне с атеизъм. Ясно и достъпно обяснение.

Теизмът е религиозното убеждение, че съществува поне един бог, като се отхвърля съществуването или значението на политеистичните богове или богини. В едно по-широко определение това може да бъде и вярата в Бог или богове като цяло, включително всички видове вяра в богове. Политеизмът е вярата в няколко бога, докато монотеизмът е вярата само в един бог. Например теистична религия е християнството. Противоположността на теиста е атеистът. Атеистът е човек, който отрича или не вярва в съществуването на върховно същество или същества.

Какво означава теизмът на по-широко ниво

Теизмът може да се разбира в различни степени — от лична вяра в личен Бог, който участва в света и човешкия живот, до по-абстрактна идея за първопричина или върховна реалност. За много вярващи теизмът включва молитва, ритуали, морални правила и общностна практика, докато в по-философски смисъл теизмът е позиция относно съществуването на свръхестествено или трансцендентно същество.

Основни видове и положения

• Монотеизъм — вярата в един всемогъщ и всезнаещ бог. Класически примери: християнство, ислям, юдаизъм.
• Политеизъм — вярата в много богове с различни функции и сфери на влияние. Примери: древногръцка, римска, египетска религиозна традиция, както и някои форми на хиндуизма и шинтоизма.
• Деизъм — убеждението, че Бог е създал вселената, но не се намесва активно в нея след акта на творение; акцент върху разума и природния ред.
• Пантеизъм — гледната точка, че Бог и вселената са едно и също; божественото присъства във всичко.
• Панентеизъм — идеята, че Вселената е част от Бога, но Бог надхвърля и прониква вселената.

Атеизъм и агностицизъм — разлики и разновидности

• Атеизъм — липса на вяра в бог или богове. Може да бъде описан като:
  • силен (позитивен) атеизъм — активно твърдение, че богове не съществуват;
  • слаб (негативен) атеизъм — просто липса на убеждение в съществуването на богове;
  • практически атеизъм — когато човек живее, без да се ръководи от религиозни вярвания, независимо от теоретичната позиция.
• Агностицизъм — позиция за познаването: твърдение, че въпросът за съществуването на Бог(ове) е непознат или непознаваем. Агностикът може да бъде теистично-агностичен или атеистично-агностичен.

Философски аргументи за и против теизма

През историята са формулирани различни аргументи в подкрепа на теизма, както и критики срещу него:

• Аргументи в подкрепа:
  • онтологичен аргумент (логическо извеждане на необходимото същество);
  • космологичен аргумент (вселената има причина за своето съществуване);
  • телеологичен аргумент (цел и ред в природата укажат на разумен създател);
  • морален аргумент (обективните морални стойности предполагат божествен автор).
• Критики и аргументи срещу:
  • проблемът със злото — съществуването на страдание и зло в конфликт с идея за всеблаг и всемогъщ бог;
  • евидентиалистки критики — липса на емпирични доказателства за свръхестественото;
  • парасимония (Occam's razor) — ако природните обяснения са достатъчни, няма нужда да се въвежда бог.

Културни и обществени последици

Теизмът и неговите алтернативи оформят морални системи, правни структури, образователни и политически институции. В модерните общества се наблюдава множество отношения между религия и държава: секуларизъм (отделяне на религията от публичните институции), религиозен плурализъм и права за вероизповедание. Влиянието на религията варира според историческия и географски контекст.

Практически примери

• Много от големите световни религии имат теистични доктрини: християнството, ислямът и юдаизмът са ясно монотеистични.
• Някои религиозни традиции комбинират елементи — напр. в хиндуизма съжителстват касти от божеств, но има и монотеистични течения и философски школи (включително пантеистични).
• В съвременния свят хората заемат разнообразни позиции: някои практикуват религия, други са духовни, но не религиозни, трети са агностици или атеисти.

Как да подходите към темата

Размисълът за теизма често включва разглеждане на лични преживявания, исторически текстове, философски аргументи и научни открития. Добре е да разграничаваме:

• вярване (практическа позиция и почит);
• знание (епистемични твърдения за това, което може да се докаже);
• етика (какво означава вярата за поведението и обществото).

Тази тема е богата и многопластова — от личната духовност до абстрактната метафизика и социалната практика. Ако желаете, мога да добавя кратки библиографии, конкретни исторически примери или да разгледам по-подробно един от представените видове (напр. деизъм, пантеизъм или разликите между агностицизъм и атеизъм).

Търсене по буква