Турчинът | машина за игра на шах с трикове

Как е направен турчинът

Машината представляваше модел на човешка глава и тяло в реален размер, поставен до голяма дървена кутия. Моделът бил облечен в османски одежди и носел тюрбан. Лявата му ръка държеше дълга лула за пушене. Голямата кутия била дълга около три фута и половина (110 см), широка два фута (60 см) и висока два фута и половина (75 см). Върху горната част на кутията имаше шахматна дъска с квадратна форма около 18 инча. Предната част на кутията имаше три вратички, отвор и чекмедже. Вътре в чекмеджето имаше комплект за шах в червено и бяло, изработен от слонова кост.

Вътрешността на кутията беше много сложна. Целта ѝ беше да заблуди онези, които се вглеждаха в нея. Когато се отвореше лявата предна врата, можеше да се видят часовникови зъбни колела и колелца. Ако задните врати на кутията се отворят едновременно, може да се види през машината. Другата страна на кутията съдържала червена възглавничка и някои подвижни части. Тази част също даваше възможност да се види през машината. Под одеждите на турчина имаше още две вратички. Когато те се отвореха, също можеше да се видят частите на часовниковия механизъм, като се виждаше и право през машината. Конструкцията позволявала на представящия машината да отвори всички врати за публиката, за да запази илюзията.

Часовниковите части от лявата страна и чекмеджето обаче не се връщат назад до задната част на кутията. Те стигат само до една трета от пътя. Това даваше място за плъзгаща се седалка, така че човекът вътре можеше да се придвижва от място на място. Това означаваше, че не се вижда, когато вратите се отварят. Преместването на седалката карало фалшивите машини да се плъзгат на мястото си, за да скрият още повече човека в кутията.

Шахматната дъска в горната част на кутията беше тънка. Това позволяваше да се направи магнитна връзка. Всяка фигура от шахматния комплект имаше малък, силен магнит, прикрепен към основата ѝ. Когато фигурите бяха поставени върху дъската, те привличаха магнит, прикрепен към връвчица под местата им върху дъската. Човекът в машината можеше да види кои фигури къде се движат по шахматната дъска. Долната част на шахматната дъска също била номерирана - от 1 до 64, което позволявало на човека да види кои места на дъската са засегнати от хода на играча. Магнитите бяха поставени така, че да не се влияят от магнити извън кутията. Кемпелен позволявал на хора от публиката да поставят голям магнит до дъската, за да покажат, че машината не се влияе от магнетизма.

За да отвлече вниманието на публиката, турчинът дойде с малка дървена кутия. Тя се поставяше на върха на кутията. По време на играта Кемпелен се вглеждал в малката кутийка, като предполагал, че тя управлява машината. Някои вярвали, че кутията има магическа сила.

Вътре в кутията имаше шахматна дъска, свързана с поредица от лостове. Те контролираха лявата ръка на модела и можеха да я движат по шахматната дъска. Ръката можеше да се движи нагоре и надолу, а завъртането на лоста отваряше и затваряше ръката на турчина. Това му позволяваше да вдига шахматните фигури на дъската. Машината издаваше звук, подобен на този на часовников механизъм, когато турчинът правеше движение, което допълнително засилваше илюзията за машина. Лостовете също така караха турчина да прави различни изражения на лицето. По-късно е добавена гласова кутия, която позволява на машината да казва "Échec!" (от френски "шах") по време на мачове.

Човекът вътре и водещият отвън могат да си изпращат съобщения. От вътрешната и външната страна на кутията имаше два месингови диска с номера. Дисковете можеха да се завъртят на число, което играеше ролята на код между двамата.

 
Напречен разрез на турчина от Ракниц, показващ как според него вътре седи човек. Той е сгрешил както за позицията на играча, така и за размера на машината.  


Чертеж на турчина, показващ отворените врати и работещите части.  


Подписан автопортрет с въглен на Кемпелен, който е построил "Тюрките  

Изложба

Първата изложба на турците е през 1770 г. в двореца Шьонбрун. Кемпелен показва на всички какво е построил. Той отворил вратите и чекмеджетата на шкафа, за да може публиката да разгледа машината. След това тя била готова за игра.

Турчинът ще използва белите фигури и ще има първия ход. Между ходовете лявата му ръка седеше на възглавница. Турчинът можеше да кимне два пъти, ако застрашаваше царицата на другия играч, и три пъти при поставяне на царя в шах. Ако другият играч направи незаконен ход, турчинът поклащаше глава и връщаше фигурата назад. Първият човек, който играл срещу турчина, бил граф Лудвиг фон Кобенцл, австрийски придворен в двореца. Той бързо бил победен.

Друга част от шоуто беше обиколката на рицаря - прочут шахматен пъзел. Пъзелът изисква от играча да придвижи рицар по шахматната дъска, като докосне всяко поле по веднъж по пътя си. Докато най-опитните шахматисти по онова време все още се затрудняваха с пъзела, турчинът успяваше да направи ходовете с лекота. Човекът вътре имал карта с необходимите ходове.

Турчинът можеше да общува с публиката и с помощта на дъска за писма. Той можеше да прави това на английски, френски и немски език. Карл Фридрих Хинденбург, университетски математик, записва разговорите по време на престоя на турчина в Лайпциг и ги публикува през 1789 г. под заглавие Über den Schachspieler des Herrn von Kempelen und dessen Nachbildung (или За шахматната игра на г-н фон Кемпелен и нейната реплика). Въпросите включват възрастта на турчина, семейното му положение и тайните му действия.

 
Обиколката на рицаря, решена от турчина. Затвореният цикъл, който се образува, позволява обиколката да бъде завършена от всяка начална точка на дъската.  

Обиколка на Европа

Интересът към машината нараства в цяла Европа. Кемпелен обаче е по-заинтересован от други свои проекти и не иска да покаже турчина. Той казвал на хората, че не работи.  След представленията в двореца Шьонбрун турчинът изиграл само сър Робърт Мъри Кийт, шотландски благородник. След мача Кемпелен разглобил машината на парчета. Кемпелен казал, че машината е "обикновена багра". Той не бил доволен от нейната популярност и предпочитал да продължи работата си по парните машини и машините, които могат да говорят.

През 1781 г. император Йосиф II нарежда на Кемпелен да възстанови турската църква и да я пренесе във Виена за държавното посещение на великия руски княз Павел. Работата е толкова успешна, че великият княз Павел предлага турне на "Тюрк" в Европа. Кемпелен се съгласява с неохота.

Обиколката започва през 1783 г. от Франция. В Париж турчинът губи мач от Шарл Годфроа дьо Ла Тур д'Оверн, херцог дьо Буйон. Хората искали турчинът да изиграе партия с Франсоа-Андре Даникан Филидор, най-добрият шахматист на своето време. Филидор спечелил, но това била "най-уморителната му партия шах в историята!" Последната партия на турчина в Париж е срещу Бенджамин Франклин, посланик на Съединените щати във Франция. Франклин се наслаждава на играта с турчина и пази в личната си библиотека копие от книгата на Филип Тикнес "Говорещата фигура и автоматичният шахматист, разкрит и открит".

След Париж Кемпелен премества "Турчинът" в Лондон, където той е изложен всеки ден на цена от пет шилинга. Скептикът Тикнес се опитва да обясни, че машината е просто трик. Той казва, че Кемпелен е "много гениален човек", но "турчинът" е сложна измама. Според него в машината имало малко дете. Турчинът бил "сложен часовников механизъм... който не е нищо повече от едно от многото други гениални устройства за заблуда и заблуда на наблюдателите".

След една година в Лондон Кемпелен и турчинът заминават за Лайпциг, Дрезден и Амстердам. След това машината вероятно е била съхранявана в двореца Шьонбрун в продължение на 20 години. Преди смъртта си Кемпелен се опитва да я продаде. Той умира на 70-годишна възраст на 26 март 1804 г.

 
Франсоа-Андре Даникан Филидор печели мач срещу турчина в Париж през 1793 г.  

Мелцел и машината

През 1805 г. синът на Кемпелен продава машината на Йохан Непомук Мелцел, баварски музикант, който се интересува от машини и устройства. Мелцел е проектирал вид метроном. Преди смъртта на Кемпелен той се опитва да закупи турската машина, но цената е твърде висока. Мелцел трябвало да научи как работи машината и да извърши някои поправки. Той искал да направи "Тюрк" по-голямо предизвикателство.

През 1809 г. Наполеон I от Франция пристига в двореца Шьонбрун, за да играе на турчин. Преди играта турчинът, в който е скрит Йохан Баптист Алгайер, поздравява Наполеон. С изненадващ ход Наполеон направи първия ход, вместо да позволи на турчина да направи първия ход. Когато Наполеон се опита да направи незаконен ход, турчинът върна фигурата на първоначалното ѝ място и продължи играта. След втори незаконен ход турчинът взе фигурата от дъската. Когато Наполеон се опита да направи трети незаконен ход, турчинът преметна ръката си и изхвърли всички фигури от дъската. Наполеон се забавлявал и след това изиграл истинска игра с машината. След 19 хода Наполеон бутна царя си, за да покаже, че знае, че не може да спечели, и се отказва.

През 1811 г. Мелцел завежда турчина в Милано, за да го покаже на Еужен дьо Боарне, принц на Венеция и вицекрал на Италия. Боарне толкова я харесва, че я купува за 30 000 франка - три пъти повече, отколкото плаща Мелцел - и я държи четири години. През 1815 г. Мелцел отива в Мюнхен при Боарнайс и откупува обратно турчина.

Мелцел отвежда турчина в Париж, където той се сприятелява с много от водещите шахматисти в Café de la Régence. През 1818 г. той се премества в Лондон и организира редица представления с "Турк" и много други свои машини. Той добавя гласова кутия, за да може машината да казва "Échec!", когато поставя играч в шах.

 

Mälzel в Америка

През 1826 г. Мелцел пренася машината в Ню Йорк. Мелцел има проблеми с намирането на хора, които да работят с машината.  В крайна сметка той привлича Уилям Шлумбергер от Елзас в Европа, за да дойде в Америка и да работи отново за него. Мелцел трябва да осигури парите за транспорта на Шлумбергер.

В Бостън Мелцел разказва, че нюйоркските шахматисти не могат да се справят с пълни партии и че бостънските са много по-добри. Това имало успех в продължение на много седмици и турнето се преместило във Филаделфия за три месеца. В Балтимор той губи мач срещу Чарлз Карол, подписал Декларацията за независимост. Двама американски братя конструират своя собствена машина - шахматния играч Уокър. Мелцел се опитал да я купи, но те не искали да я продадат. Тази втора машина пътувала няколко години, но никога не била толкова известна, колкото турската.

През 1828 г. Мелцел посещава Европа, а през 1829 г. се връща в Щатите. През 30-те години на XIX в. отива на запад до река Мисисипи и посещава Канада. В Ричмънд, Вирджиния, Едгар Алън По пише за турчина за Southern Literary Messenger. Есето на По "Шахматистът на Мейлзел" е публикувано през април 1836 г. и е най-известното есе за турчина.

По време на втората си обиколка в Хавана, Куба, Мелцел взема турчина. В Куба Шлумбергер умира от жълта треска и Мелцел остава без оператор. Мелцел умира в морето през 1838 г. на 66-годишна възраст по време на обратното си пътуване, оставяйки машината си на капитана на кораба.

 

Последните години и след това

Турчинът е даден на приятеля на Мелцел, бизнесмена Джон Ол. Той се опитва да я продаде на търг, но в крайна сметка я купува сам за 400 долара. Джон Кеърсли Мичъл, лекарят на Едгар Алън По, купува турчина от Ол. Мичъл сформира клуб, който го ремонтира и завършва реконструкцията през 1840 г.

Мичъл и неговият клуб подаряват машината на Китайския музей на Чарлз Уилсън Пийл. След няколко изложби машината е прибрана в ъгъла и забравена. На 5 юли 1854 г. пожар, започнал в Националния театър във Филаделфия, достига до музея и унищожава турчина. Мичъл вярва, че е чул "през борещите се пламъци... последните думи на нашия починал приятел, строго прошепнатите, често повтаряни срички: "Ечец! Ечец!".

Джон Гауган, американец от Лос Анджелис, който изработва предмети за фокусници, изразходва 120 000 долара за създаването на копие на машината на Кемпелен в продължение на пет години от 1984 г. насам. Новата машина използва шахматната дъска на турчина, която е спасена от пожара. През ноември 1989 г. турчинът на Гаугън е показан на конференция по история на магията. Този път турчинът играел срещу компютър, работещ с шахматна програма.

 

Разкриване на тайните

Повечето книги и статии, написани по време на живота на турчина, за това как работи, са погрешни.

Чак в поредицата статии на д-р Сайлъс Мичъл за "Месечник за шахмат" тайната е разкрита напълно. Мичъл, син на последния собственик на "Тюрките", пише, че "никоя тайна не е била пазена така, както тази на "Тюрките". Отчасти отгатван много пъти, нито едно от няколкото обяснения ... не е разрешило тази забавна загадка". Тъй като турчинът е бил унищожен, Силас Мичъл е смятал, че "вече няма причини да се крие от любителите на шаха решението на тази древна загадка".

Новият интерес към тях започна в Турция, когато IBM създаде Deep Blue. Това беше компютър, който можеше да предизвика най-добрите играчи в света. В документалния филм от 2003 г. "Game Over" турчинът е използван като олицетворение на Deep Blue: Каспаров и машината.

 

Наследство и популярна култура

Турчинът вдъхновява редица изобретения и копия. Сред тях са Ajeeb, или "Египтянинът", конструиран от Чарлз Хопър, на който президентът Гроувър Кливланд играе през 1885 г., и Mephisto, самоопределящата се като "най-известната" машина, за която се знае малко. Уокърс изработва "Американския шахматист", показан за първи път през май 1827 г. в Ню Йорк. Машината "El Ajedrecista" е построена през 1912 г. от Леонардо Торес и Кеведо и е показана за първи път на Световното изложение в Париж през 1914 г. Това е първият истински шахматен автомат и своеобразен предшественик на "Дийп Блу".

Други хора бяха вдъхновени от турците. Преподобният Едмънд Картрайт го вижда в Лондон през 1784 г. По-късно той пише: "По-трудно е да се конструира машина, която да тъче, отколкото такава, която да прави всички разнообразни ходове, необходими в тази сложна игра". По-късно Картрайт изобретява електрическия тъкачен стан. Сър Чарлз Уитстоун, изобретател, вижда турчина, докато той е собственост на Мелцел. По-късно Мелцел показва своите говорещи машини на изследователя и на неговия син тийнейджър. Александър Греъм Бел прочел копие от книгата на Волфганг фон Кемпелен за говорещите машини, след като видял подобна машина, построена от Уитстоун. След това Бел изобретява телефона.

През 1845 г. в Ню Йорк е поставена пиесата "Шахматистът-автомат". В пиесата е използвано копие на "Тюрк", изработено от Джей Уокър, който по-рано е конструирал шахматния играч на Уокър.

Немият филм на Реймон Бернар "Шахматистът" (Франция, 1927 г.) използва историята на турчина в приключенска история, чието действие се развива по време на разделението на Полша през 1772 г. Полски националист, който бяга от руснаците, се оказва и опитен шахматист. Той е скрит в шахматен автомат, наречен Турчин. Точно когато е на път да избяга през границата, машината е отнесена в Санкт Петербург за императрица Екатерина II. Копирайки случката с Наполеон, Екатерина се опитва да измами турчина, който маха всички фигури от дъската.

Турчинът е използван в романи и разкази:

• През 1849 г. Едгар Алън По публикува разказа "Фон Кемпелен и неговото откритие".
• Разказът на Амброуз Биърс "Moxon's Master", публикуван през 1909 г., е история за автомат, играещ шах, подобен на турчина.
• През 1938 г. Джон Диксън Кар публикува "Кривата панта" в детективските си романи за д-р Гидеон Фел
• В научнофантастичния разказ на Джийн Улф от 1977 г. "The Marvellous Brass Chessplaying Automaton" също има машина, подобна на турчина.
• Романът на Робърт Лоер от 2007 г. "Шахматната машина" (публикуван в Обединеното кралство като "Тайните на шахматната машина") е история за човека в машината.
• F. Гуинплейн Макинтайър от 2007 г. разказва за срещата на Едгар Алън По с турчина.
• Валтер Бенямин споменава турците в своите "Тезиси за философията на историята" (Über den Begriff der Geschichte), написани през 1940 г.

През 2005 г. Amazon.com стартира Amazon Mechanical Turk. Програмата е създадена, за да накара хората да изпълняват задачи, с които компютрите се затрудняват, като например сравняване на цветове.

 
Реклама на Ajeeb, копие на Turk