Научна фантастика | вид жанр на спекулативната фантастика

Ранни примери за научна фантастика

Научната фантастика се променя с времето. Някои автори са писали книги за фантастика, преди този вид писане да има име. Когато са били публикувани, тези писатели и книги не са били наричани научна фантастика. Но днес те често се наричат научна фантастика.

• Мери Шели - Франкенщайн (1818)
• Жул Верн - "Двадесет хиляди левги под водата" (1870 г.)
• H. Г. Уелс - "Машината на времето" (1895 г.).

 

Научна фантастика на 20 век

• Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн и Артър Кларк се смятат за тримата най-големи автори на научна фантастика на 20 век.
• Филип К. Дик, Поул Андерсън и Уилям Гибсън са други известни автори на научна фантастика от XX век.
• "Стар Трек" - американско телевизионно предаване от 60-те години на миналия век, довело до създаването на медиен франчайз.
• Doctor Who - дългогодишно британско телевизионно предаване.
• "Междузвездни войни" - трилогия от филми, предшествана от роман, която се превръща в медиен франчайз

 

Различни видове научна фантастика

Два широки жанра на научната фантастика са твърда и мека научна фантастика. Въпреки че не всички са съгласни с точните определения на тези два типа, начинът, по който се използва науката, или видът наука, използван в историите, е различен.

Hard SF

Твърдата научна фантастика, или "hard SF", е специална, защото използва истински факти и теории от науката. Тези науки са много важни в твърдата фантастика: физика, астрофизика и химия. Също така Hard SF може да покаже светове, които по-напредналите технологии могат да направят възможни. Много правилни прогнози за бъдещето идват от поджанра на твърдата научна фантастика. Съществуват обаче и много погрешни идеи за бъдещето. Някои писатели на твърда фантастика са работили и като професионални учени. Няколко от тези учени/писатели са Грегъри Бенфорд и Джефри А. Ландис, а сред авторите-математици са Руди Рукър и Върнър Виндж. Други забележителни автори на твърда фантастика са Артър К. Кларк, Хал Клемент, Айзък Азимов, Грег Беър, Станислав Лем, Лари Нивън, Робърт Джей Сойер, Стивън Бакстър, Аластър Рейнолдс, Чарлз Шефилд и Грег Игън.

Soft SF

В меките научнофантастични истории се използват идеи от социалните науки, като психология, икономика, политология, социология и антропология. Някои важни писатели в тази категория са Урсула К. Ле Гуин и Филип К. Дик. Меката научна фантастика може да бъде предимно за характери и емоции. Рей Бредбъри печели наградата, наречена SFWA Grand Master, и пише в този стил. В Съветския съюз също се създава социална научна фантастика. Някои примери са братята Стругацки, Кир Буличов и Иван Ефремов.

Някои видове социална и мека фантастика могат да бъдат видове спекулативна литература, например утопични или антиутопични истории. Примери за това са "Деветнайсет и осемдесет и четири" на Джордж Оруел, "Смелият нов свят" на Олдъс Хъксли и "Историята на прислужницата" на Маргарет Атууд. Някои хора смятат, че сатиричните романи във фантастична обстановка (места), като "Пътешествията на Гъливер" на Джонатан Суифт, са спекулативна фантастика.

 

Различни стилове научна фантастика

В рамките на твърдата или меката фантастика има различни видове или поджанрове научна фантастика. Всеки поджанр е група от разкази, които използват сходни идеи или стилове на разказване. Издателските компании и критиците поставят произведенията на фантастиката в различни поджанрове, за да ги опишат и да помогнат на читателите да изберат кои книги да четат или филми да гледат. Определянето на жанровете не е лесно. Някои разкази могат да бъдат в два или повече жанра едновременно. Други истории може да не се вписват в нито един жанр.

Алтернативна история

В историите за алтернативна (или алтернативна) история писателите си представят как миналото е можело да бъде различно. В тези истории може да се използва пътуване във времето, за да се промени миналото. В някои от тях действието се развива във вселена с история, различна от нашата. Това са някои важни книги за алтернативна история:

• "Донесете юбилея" от Уорд Мур - Югът печели Гражданската война в САЩ
• "Човекът във високия замък" от Филип К. Дик - Германия и Япония печелят Втората световна война.

Наградата Sidewise се присъжда за най-добрите произведения в този поджанр. Името Sidewise е взето от разказа на Мъри Лейнстър от 1934 г. "Sidewise in Time". Хари Търтълдов е един от най-известните писатели в този поджанр. Той често е наричан "майстор на алтернативната история".

Апокалиптичен

Апокалиптичната литература е за края на цивилизацията. Съществуват няколко вида: чрез война ("На плажа"), пандемия ("Последният човек"), астрономически удар ("Когато световете се сблъскват"), екологична катастрофа ("Вятърът от никъде"), самоунищожение на човечеството ("Орикс и Крейк") или някакво друго общо бедствие. Апокалиптичната фантастика може да се отнася и за света или цивилизацията след бедствие.

Cyberpunk

Киберпънкът започва в началото на 80-те години на миналия век. Брус Бетке използва тази дума като заглавие на разказ през 1980 г., като събира две думи: "кибернетика" и "пънк". Скоро хората започват да използват тази дума, за да опишат книгата на Уилям Гибсън "Невромант". Авторите на киберпънк могат да поставят историите си в различни среди. Историите обикновено се случват в близкото бъдеще, а обстановката често е антиутопична (характеризира се с мизерия). Това често са общества с много напреднала технология. Няколко огромни корпорации обикновено контролират обществото. Друг ранен киберпънк роман, превърнал се в класика, е "Снежна катастрофа" на Нийл Стивънсън.

Военна научна фантастика

Военните научнофантастични истории се случват по време на войни. Тези войни могат да бъдат между различни държави, различни планети или между различни видове. Историите се разказват от герои, които са войници. Те включват подробности за военните технологии, правила и история. Някои военнофантастични произведения могат да приличат на реални исторически конфликти. Ранният пример за това е "Звездни войници" на Хайнлайн. Друг пример са романите за Дорсай на Гордън Диксън. Книгата "Вечната война" на Джо Халдеман е отговор на историите в стил Втората световна война на по-ранните автори на военна фантастика. Халдеман е бил войник във Виетнамската война. Сред важните автори на военна фантастика са Джон Ринго, Дейвид Дрейк, Дейвид Уебър и С. М. Стърлинг. Baen Books е известна с това, че отглежда автори на военна научна фантастика.

Морска научна фантастика

Морската научна фантастика е научна фантастика, която включва морска или морска среда и технологии и/или морски форми на живот, смесени с научна фантастика. Вероятно най-ранната форма на морска научнофантастична литература е "20 000 левги под водата".

Свръхчовешки

Историите за свръхчовеци разказват за хора, които получават специални способности, които не са нормални. Може би новите сили идват от природата. Два примера от този тип са романът "Странният Джон" на Олаф Стапледон и "Повече от човек" на Теодор Стърджън. Понякога учените нарочно дават на хората специални сили. един от примерите е романът "Слан" на А. Е. ван Вогт. Романът "Човек плюс" на Фредерик Пол е друг добър пример от тази категория. В тази книга правителствени учени превръщат един човек в мощен киборг (отчасти човек, отчасти машина).

Тези истории обикновено имат две основни точки. Едната е чувството за самота и раздяла, което тези свръхчовеци изпитват. Другата е реакцията на обществото към тях.

Космическа опера

Космическата опера е приключенска научна фантастика в космоса или на далечни планети. Действието е по-важно от науката или героите. Обикновено има силен герой и много голям конфликт. Действието често се премества на много различни места. Едуард Е. (Док) Смит е един от първите писатели на космическа опера. Флаш Гордън и "Междузвездни войни" също са популярни примери.

Space Western

Космическият уестърн използва идеи от книгите и филмите за изследване на американския Стар Запад и ги пренася в космоса в бъдещето. Тези истории често се случват на "гранични" колониални светове (колонии, които съвсем наскоро са били тераформирани и/или заселени), служещи като заместители на фона на беззаконието и икономическата експанзия, които са преобладавали в американския Запад. Някои примери са "Светкавицата" и филмът "Серенити" на Джос Уедън. Аниме програми като Cowboy Bebop и Outlaw Star също са космически уестърни. Хан Соло от "Междузвездни войни" е важен герой от космическия уестърн.

Пътуване във времето

Първият важен роман за пътуване във времето е "Янки от Кънектикът в двора на крал Артур" на Марк Твен. Най-известният е романът на Х. Г. Уелс от 1895 г. "Машината на времето". В книгата на Уелс се използва машина, която позволява на оператора да пътува в точно определено време. Пътешественикът във времето на Твен е ударен в главата и се събужда в миналото. Терминът "машина на времето" е измислен от Уелс. Сега с него се назовава всяко превозно средство, което може да пренесе водача в друго време. Разказът на Рей Бредбъри от 1952 г., наречен "Звукът на гръмотевицата", е по-нов и много известен пример за този жанр. Историите за пътуване във времето могат да бъдат сложни. В тях има логически проблеми, като например парадоксът на дядото. Пътуването във времето е популярна тема в съвременната научна фантастика, в печата, филмите и телевизията.

Други поджанрове

• Комичната научна фантастика е поджанр на научната фантастика, който е по-скоро хумористичен или забавен.
• Феминистката научна фантастика задава въпроси за обществото. Как обществото определя ролите на половете? Как раждането на деца определя пола? Дали раждането на деца променя политическата и личната власт на мъжете и жените? Някои добре познати феминистки научнофантастични истории използват утопии, за да отговорят на тези въпроси. Историите изследват общество, в което не съществуват различия между половете или дисбаланс на властта между тях. Също така антиутопиите могат да изследват светове, в които неравенството между половете е по-силно. Тези антиутопии обясняват, че феминистката работа трябва да продължи. Вижте Урсула К. Ле Гуин, Маргарет Атууд
• Либертарианската научна фантастика е написана от политическа гледна точка. Този поджанр използва художествената литература, за да изследва идеи от либертарианската политическа философия за управлението и социалната организация. Класически пример за либертарианска научна фантастика е "Луната е сурова господарка" на Робърт Хайнлайн.
• Новата вълна е писане на научна фантастика с много експерименти. Писателите изпробват нови начини на писане и нови идеи за истории. Може да се усеща като по-интелектуална. Новата вълна изглежда по-скоро като важна "литература" или изкуство.
• Стиймпънк е идеята за бъдещи технологии в миналото. Историите обикновено се развиват през XIX в. и често във викторианската епоха в Англия. Стиймпънк историите имат силни образи от научната фантастика или фентъзито. Стиймпънкът може да има въображаеми изобретения като тези, които се срещат в книгите на Х. Г. Уелс и Жул Верн. Популярно е и представянето на свят, в който компютрите са изобретени много отдавна. Примери за това са "Двигателят на различията" на Уилям Гибсън и Брус Стърлинг и поредицата "Момичето гений" на Фил и Кая Фолио. Началото на този стил може да се види в някои произведения на Майкъл Муркок, Филип Хосе Фармър и Стив Стайлс. Игри като Space 1889 и Forgotten Futures на Маркъс Роуланд също могат да бъдат стиймпънк. Името идва от факта, че в този жанр машините най-често се задвижват с пара.
• Биопънкът е подобен на киберпънка, но вместо върху кибернетичните технологии, той се фокусира върху биотехнологиите.
• Прозаичната научна фантастика е научна фантастика, чието действие се развива на измислена Земя и не включва космически пътувания или извънземни елементи. Джурасик парк се счита за пример за светска научна фантастика.

 
Типична корица на списание за космическа опера  

Известни писатели на научна фантастика

Този раздел се нуждае от повече информация.

• Франк Хърбърт, автор на поредицата "Дюн".
• Айзък Азимов, автор на поредицата "Фондацията".
• Марион Зимър Брадли, автор на поредицата "Дарковър".
• Артър Кларк, автор на редица класически научнофантастични романи

 

Фендъм и общност

Фендъмът на научната фантастика е "общността на литературата на идеите... културата, в която се появяват и развиват нови идеи, преди да бъдат пуснати в обществото като цяло". Членовете на тази общност, "феновете", контактуват помежду си на конгреси или в клубове, чрез печатни или онлайн фензини или в интернет, като използват уебсайтове, списъци за кореспонденция и други ресурси.

Фендъмът на фантастиката се появява от рубриката за писма в списание Amazing Stories. Скоро феновете започват да си пишат писма един на друг, а след това обединяват коментарите си в неофициални издания, които стават известни като фензини. След като започват да поддържат редовен контакт, феновете искат да се срещат помежду си и организират местни клубове. През 30-те години на ХХ в. първите конвенции за научна фантастика събират фенове от по-широк район. Конвентите, клубовете и фензините са основните дейности на феновете, или "фенщината", в продължение на десетилетия, докато интернет не подобрява комуникацията между много по-голям брой заинтересовани хора.

Награди

Съществуват две много важни награди за научна фантастика: "Хюго" и "Небюла". Наградата "Хюго" се връчва от Световното общество за научна фантастика на Worldcon всяка година. Наградата "Небюла" се връчва от SFWA и се гласува от общността на авторите. Важна награда за научнофантастични филми е наградата "Сатурн". Академията за научна фантастика, фентъзи и филми на ужасите присъжда тази награда всяка година.

Съществуват национални награди, като канадската награда "Аврора" и британската награда "Артър К. Кларк", регионални награди, като наградата "Endeavour", връчвана на Orycon за творби от северозападната част на Тихия океан, награди за специални интереси или поджанрове, като наградата "Чесли" за изкуство или Световната награда за фентъзи за фантастика. Списанията могат да организират читателски анкети, по-специално за наградата Locus.

Конгреси, клубове и организации

Конвентите (във фендъма съкратено "кон") се провеждат в градове по целия свят и обслужват местни, регионални, национални или международни членове. Конвентите от общ интерес обхващат всички аспекти на научната фантастика, докато други се фокусират върху конкретен интерес, като медиен фендъм, филкинг и др. Повечето от тях се организират от доброволци в групи с нестопанска цел, въпреки че повечето медийно ориентирани събития се организират от комерсиални организатори. Дейностите на конвенцията се наричат "програма", която може да включва панелни дискусии, четения, сесии за автографи, маскаради с костюми и други събития. Дейностите, които се провеждат по време на конвенцията, не са част от програмата; те обикновено включват зала за дилъри, изложба на произведения на изкуството и салон за гости (или "апартаменти на конвенцията").

Конвентите могат да бъдат домакини на церемонии по награждаване. Световните конгреси връчват наградите "Хюго" всяка година. SF обществата са целогодишна база за дейности за феновете на научната фантастика. Те могат да бъдат свързани с провеждащ се конвент по научна фантастика или да имат редовни клубни срещи, или и двете. Повечето групи се събират в библиотеки, училища и университети, обществени центрове, кръчми или ресторанти, или в домовете на отделни членове. Дългогодишни групи като Асоциацията за научна фантастика на Нова Англия и Дружеството за научна фантастика в Лос Анджелис имат клубни помещения за срещи и съхранение на консумативи за конвенции и изследователски материали.

Американската асоциация на писателите на научна фантастика и фентъзи (SFWA) е основана от Деймън Найт през 1965 г. като организация с нестопанска цел, която да служи на общността на професионалните автори на научна фантастика, 24 години след като есето му "Обединете се, или пагубни!" води до създаването на Националната федерация на феновете на фентъзито. Фендъмът подпомага сродни групи, когато те започват да се формират, включително медиен фендъм, Общество за творчески анахронизъм, гейминг, филкинг и фюри фендъм.

Фензини и онлайн фендъм

Първият фензин за научна фантастика, The Comet, е публикуван през 1930 г. Методите за отпечатване на фензина се променят през десетилетията - от мимеографа и машината "ditto" до съвременното фотокопиране. Броят на копията обикновено не е бил достатъчен, за да се използва комерсиален печат. Съвременните фензини се отпечатват на компютърни принтери или в местни копирни магазини, или могат да се изпращат само като електронна поща. Най-известният фензин (или "'зин") днес е Ansible. Редактор е Дейвид Лангфорд, който е носител на няколко награди "Хюго". Художниците, работещи за фензини, са се издигнали в тази област, включително Брад У. Фостър, Теди Харвия и Джо Мейхю; наградите "Хюго" включват категория за най-добри фен-художници. Най-ранният организиран онлайн фендъм е SF Lovers Archived 2006-12-23 at the Wayback Machine community, първоначално пощенски списък в края на 70-те години на ХХ в. с текстов архивен файл, който се обновява редовно. През 80-те години на ХХ в. групите на Usenet значително разширяват кръга на феновете онлайн. През 90-те години на ХХ в. развитието на World-Wide Web прави онлайн общността на феновете много, много по-голяма. Феновете създават хиляди, а след това и милиони уебсайтове, посветени на научната фантастика и свързаните с нея жанрове за всички медии. Повечето от тези уебсайтове са малки, ефимерни или посветени на много специфични теми. Въпреки че сайтове като SF Site и Read and Find Out дават на читателите широк спектър от справки и рецензии за научна фантастика.

Фенфикшън

Фенфикшънът е некомерсиална художествена литература, създадена от хора, които обичат дадена история или свят на СФ. Феновете пишат истории, които се случват в обстановката на създадена книга, филм или телевизионен сериал. Някои хора ги наричат "фенфикшън". В някои случаи собствениците на авторските права върху книгите, филмите или телевизионните сериали инструктират адвокатите си да изпращат писма до феновете с искане за прекратяване на дейността им.

 
Празник на "Междузвездни войни", Орландо. Командоси на клонираните  


Памела Дийн чете на Minicon  

Свързани страници

• Научно-фантастичен филм
• Фантазия
• Научно фентъзи