Тихоокеанският северозапад, наричан още Каскадия, е регион на западното крайбрежие на Северна Америка. Отнася се за северозападния край на Съединените щати и югозападната част на Канада. Американските щати Вашингтон, Айдахо, западната част на Монтана, Орегон и северната част на Калифорния са в южната част на Тихоокеанския северозапад. Канадската провинция Британска Колумбия и югоизточната част на американския щат Аляска са в северната част. На запад целият регион граничи с Тихия океан. Географски районът включва широки крайбрежни низини, дълбоки фиордовоподобни заливи, големи речни долини и високи планински вериги; в крайбрежните зони се развиват големи градски центрове, докато вътрешните части са по-разредено населени и често планински или полупланински.

География и климат

Пресечените планини на Северозапада се състоят от Крайбрежната верига, която е по-близо до брега, и Каскадната верига. В северната част на Вашингтон Каскадната верига се нарича Северни Каскади. В Британска Колумбия той се нарича Канадски каскади. Много от върховете са вулканични и част от Тихоокеанския огнен пръстен; сред най-известните са планини като Mount Rainier, Mount St. Helens, Mount Baker и Mount Hood (без допълнителни връзки в текста). Големите реки — като Columbia, Fraser и Snake — прорязват района и оформят плодородни долини.

Климатът варира от влажен морски климат по крайбрежието (с обилни валежи и умерени температури) до по-сухи условия в дъждозасените вътрешни части. Планините задържат влажния тихоокеански въздух, като оставят малко дъжд за вътрешните щати като Айдахо — това създава отчетлив дъждозасен ефект и разнообразни микроклимати. На най-влажните крайбрежни участъци има умерени дъждовни гори с високи дървета и гъсти подлесия.

Флора, фауна и природни ресурси

Регионът е дом на богата биологична разнообразност: гори от секвои и смърч, големи популации от дивеч и множество риби. Многото реки в Северозапада са резултат от влажния климат - планините задържат влажния тихоокеански въздух, като оставят малко дъжд за вътрешните щати като Айдахо. Някога реките са поддържали големи количества сьомга, които са били ключов източник на храна и културен поминък за коренните народи и ранните заселници. През XX век популациите им пострадаха от строежа на големи язовири, прекомерния риболов, загубата на местообитания и замърсяване.

История и население

В миналото в северозападната част на Тихия океан е имало много индианци. От преди около 15 000 години индианците се заселват по крайбрежието и покрай големите реки. Тук са развили богати култури с голямо значение на морските ресурси — особено търговия със сьомга и обръщане на естествени богатства в местния поминък. Сред коренните народи са различни езикови и културни групи като Coast Salish, Kwakwakaʼwakw, Haida, Tlingit и много други (тези имена са споменати без допълнителни връзки в текста).

От 1500 г. до 1700 г. европейците изследват региона, като започват с откриването на Орегон и Вашингтон. Контактите включват испански, руски, британски и по-късно американски мореплаватели и търговци. В началото на XIX в. известната експедиция на Люис и Кларк пристига в щата Вашингтон. През XIX век районът е арена на търговски конфликти, договаряне на граници (включително Oregon Treaty от 1846 г., който установява 49-ия паралел като граница между САЩ и Британската империя в голяма част от региона) и интензивно заселване. От XIX в. до наши дни регионът бързо се урбанизира и развива транспортна, дървообработваща, риболовна и по-късно високо-технологична индустрия.

Градове и икономика

Днес най-големите градове в Северозапада са Ванкувър, Сиатъл и Портланд. Те са центрове на международна търговия, технологии, образование и култура. Регионът има силни икономики в сектори като корабоплаване и пристанищни услуги, дървообработка и целулоза, риболов, земеделие (особено във вътрешните и долинните райони като Willamette Valley), туризъм и високотехнологични индустрии — в по-ново време и големи софтуерни и авио компании (Boeing има дълга история в района на Сиатъл, а Сиатъл и околността са дом на множество технологични фирми). Портът на Ванкувър е един от най-натоварените в Тихоокеанския Северозапад.

Култура и езици

Основният език в северозападната част на Тихия океан е английският в САЩ и Канада; сред коренните американци е разпространен жаргонът чинук. Исторически чинукът е служил като търговски жаргон между различните народи и европейските търговци. Сред многобройните азиатски имигранти в Северозапада все повече се използва китайският език. Освен това, в канадската част има и говорители на френски и множество коренни езици, които се опитват да се съхранят чрез образователни и културни програми.

Околна среда и опазване

Регионът е изправен пред екологични предизвикателства: загуба на местообитания и биологично разнообразие, натиск върху популациите на сьомгата от язовири и инфраструктура, замърсяване и последици от интензивна урбанизация. В отговор са създадени множество национални и провинциални паркове и резервати — включително Olympic National Park, North Cascades и редица други защитени територии — както и програми за възстановяване на риби и местообитания. Движения за устойчиво управление на горите и рибните ресурси, както и активни граждански и коренни организации, работят за съхраняване на природата и традиционните поминъци.

Съвременни тенденции

През последните десетилетия регионът се разраства икономически и демографски, привличайки мигранти и инвестиции, особено в големите градски центрове. Популярни са дейности на открито (планинско катерене, ски, риболов, туризъм), а локалната култура често акцентира върху екологичното съзнание и местните продукти (включително винарство и органично земеделие). Появи се и силно биорегионално, културно-идентификационно движение, познато като "Каскадия", което подчертава общите екологични, икономически и културни връзки в региона и понякога обсъжда политически и автономни идеи (без да е единен политически проект).

Тихоокеанският северозапад остава район с уникален природен характер, богато историческо наследство и динамична съвременна култура — място, където природните ресурси, градското развитие и традиционните начини на живот са тясно преплетени и постоянно се пренастройват спрямо социалните и екологичните предизвикателства.