Същинска ехидна

Разпределение

Животното е описано за първи път през 1792 г. Tachyglossus означава "бърз език". Става дума за скоростта, с която ехидната използва езика си, за да лови мравки и термити. Думата aculeatus означава "бодлив" или "с бодли".

Всички дългокраки ехидни са по-големи от T. aculeatus. Те се хранят предимно с червеи и личинки, а не с мравки и термити.

Съществуват пет подвида на късоклюната ехидна. Всеки от тях живее в различен район от останалите. Подвидовете се различават помежду си и по космената покривка, дължината и ширината на гръбначния стълб, както и по размера на ноктите на задните крака.

• T. a. multiaculeatus на остров Кенгуру;
• T. a. setosus в Тасмания и на някои острови в Басовия проток;
• T. a. acanthion в Северна територия и Западна Австралия;
• T. a. aculeatus в Куинсланд, Нов Южен Уелс, Южна Австралия и Виктория;
• T. a. lawesii в крайбрежните райони и планините на Нова Гвинея, а вероятно и в тропическите гори на Североизточен Куинсланд.

Описание

Късоклюните ехидни обикновено са дълги от 30 до 45 сантиметра. Те имат 75-милиметров клюн и тежат между 2 и 5 килограма. Тасманийският подвид, T. a. setosus, е по-едър от австралийския континентален вид.

Тъй като шията не се вижда, главата и тялото изглеждат съединени. Ушните дупки са от двете страни на главата, без външни щипци. Очите са малки и се намират в основата на клиновидната човка. Ноздрите и устата се намират в далечния край на клюна.

Краката на тази ехидна са пригодени за бързо копаене. Краката им са къси и имат силни нокти. Ноктите на задните крака са по-дълги и са извити назад, за да улеснят почистването и почистването между бодлите. Подобно на платипуса тя има ниска телесна температура - между 30 и 32 °C. За разлика от платипуса, който не показва признаци на торпор или хибернация, телесната температура на ехидната може да падне до 5 °C. Ехидната не се задъхва и не се поти и обикновено търси убежище при горещини. През есента и зимата при ехидната се наблюдават периоди на торпор или дълбока хибернация. Поради ниската си телесна температура животното става вяло в много горещо и много студено време.

Мускулите на тази ехидна имат редица необичайни характеристики. Има огромен мускул, който се намира точно под кожата и покрива цялото тяло. Чрез свиване на различни части на този мускул късоклюната ехидна може да променя формата си. Най-честата промяна на формата се постига чрез свиване на кълбо, когато е застрашен, защитавайки корема си и представяйки защитен масив от остри шипове. Тя има един от най-късите гръбначни стълбове сред бозайниците, който стига само до гръдния кош.

Език

Езикът на късоклюната ехидна е единственият начин на животното да улови плячка. Той може да стърчи до 180 mm извън муцуната. Езикът е лепкав поради наличието на богата на гликопротеини лигавица. Тази слуз едновременно смазва движението в и извън муцуната и спомага за улавянето на мравки и термити, които полепват по него. Изпъкналият език се втвърдява от бързия приток на кръв, което му позволява да прониква в дървото и почвата. Отдръпването изисква свиването на два вътрешни мускула. Когато езикът се прибере, плячката се улавя от обърнати назад кератинови "зъби" по покрива на устната кухина. Това позволява на животното едновременно да улавя и смила храната. Езикът се движи с голяма скорост и е измерено, че се движи навътре и навън от муцуната 100 пъти в минута.

Обща физиология

Много физиологични адаптации приспособяват животното към начина му на живот. То се заравя и може да понася високи нива на въглероден диоксид. Ухото му е чувствително към нискочестотни звуци, което може да е идеално за откриване на звуци, издавани от термити и мравки под земята. Кожестата муцуна е покрита с механо- и терморецептори. Тези рецептори осигуряват информация за заобикалящата среда. Ехидната има добре развита обонятелна система, която може да се използва за откриване на партньори и плячка, а останалите ѝ сетива работят добре. Мозъкът и централната ѝ нервна система са подробно изследвани за сравнение с плацентарните бозайници.

Късоклюната ехидна има най-голямата префронтална кора от всички бозайници, съотнесена към размера на тялото. Тя заема 50 % от обема на кората на главния мозък в сравнение с 29 % при хората. Това предполага добро вземане на решения при постоянното търсене на гнезда на насекоми и на партньор при размножаване.

Основни характеристики

Както всички еднокопитни, ехидната има само един отвор за изхвърляне на изпражнения, урина и репродуктивни продукти, наречен клоака. Мъжкият има вътрешни тестиси, няма външен скротум и изключително необичаен пенис с четири копчета на върха. Бременната женска има торбичка от долната страна на тялото си, в която отглежда малките си.

Снасянето на яйца и клоаката са базови белези, които присъстват при всички ранни амниоти, включително влечуги, птици и ранни бозайници.

Късоклюна ехидна, свита на кълбо; муцуната се вижда вдясно

Размножаване

Самотната късоклюна ехидна си търси партньор между май и септември; точното време на брачния сезон варира в зависимост от географското положение. И мъжките, и женските екземпляри излъчват силна миризма по време на брачния сезон. По време на ухажването - наблюдавано за първи път през 1989 г. - мъжките откриват и преследват женските. Поредица от до десет мъжки могат да следват една женска в ритуал на ухажване, който може да продължи до четири седмици; продължителността на периода на ухажване варира в зависимост от местонахождението. В по-хладните части на ареала им, като например Тасмания, женските могат да се чифтосват в рамките на няколко часа след събуждането им от зимен сън.

Преди чифтосването мъжкият мирише женската, като обръща особено внимание на клоаката. Често се наблюдава как мъжкият преобръща женската настрани и след това заема подобна позиция, така че двете животни да са корем до корем. Всяко чифтосване води до отделянето на едно яйце и е известно, че женските се чифтосват само веднъж през размножителния период; всяко чифтосване е успешно.

Оплождането се извършва в яйцепровода. Бременността трае между 21 и 28 дни, през които женската изгражда хралупа. След края на бременността едно яйце с гумена кожа с диаметър между 13 и 17 милиметра се снася директно в малка, обърната назад торбичка, която се е развила на корема на женската. Десет дни след снасянето му яйцето се излюпва в торбичката. По време на инкубацията ембрионът развива "яйчен зъб", който използва, за да разкъса яйцето; зъбът изчезва скоро след излюпването.

Излюпените малки са дълги около 1,5 см и тежат между 0,3 и 0,4 грама. След излюпването си малките ехидни са известни като пухчета. Излюпените екземпляри се прикрепят към млечните ареоли на майките си - специализирани участъци от кожата, които отделят мляко (еднокопитните нямат зърна). Начинът, по който пият млякото, все още не е известен, но са наблюдавани да пият големи количества по време на всеки период на хранене, тъй като майките могат да ги оставят без надзор в нората за период между пет и десет дни. Основните съставки на млякото са видове лактоза. Млякото е с високо съдържание на желязо, което му придава розов цвят.

Младите екземпляри накрая се изхвърлят от торбичката на около дву- или тримесечна възраст, тъй като дължината на бодлите им продължава да расте. Смученето постепенно намалява, докато малките се отбият на около шестмесечна възраст. Продължителността на кърменето е около 200 дни, а малките напускат бърлогата между 180 и 240 дни.

Възрастта на половата зрялост е несигурна, но може да бъде от четири до пет години. Дванадесетгодишно теренно проучване, публикувано през 2003 г., установява, че късоклюната ехидна достига полова зрялост на възраст между пет и 12 години, а честотата на размножаване варира от веднъж на две до веднъж на шест години. В дивата природа късоклюната ехидна може да живее до 45 години.

Екология и поведение

Не е публикувано систематично изследване на екологията на късоклюната ехидна. Изследвани са няколко аспекта на екологичното им поведение. Късоклюните ехидни живеят сами и освен в нора, създадена за отглеждане на малките; те нямат постоянно убежище или място за гнездене. Те нямат домашна територия, а се разпростират на широка територия. Късоклюните ехидни обикновено са активни през деня; въпреки това те имат проблеми в горещо време, тъй като нямат потни жлези и не се задъхват. Затова в топло време те променят модела си на активност, като стават крепускуларни (активни на зазоряване или привечер) или нощни (активни през нощта). Те понасят ниски температури и през зимата спят зимен сън в много студени райони.

Късоклюните ехидни могат да живеят навсякъде, където има добро снабдяване с храна. Късоклюните ехидни намират храната по миризмата, като използват сензори във върха на клюна си, и редовно се хранят с мравки и термити. Те са мощни копачи, които използват ноктестите си предни лапи, за да изкопават плячка и да копаят дупки за убежище. Те могат бързо да се вкопаят в земята, ако не могат да намерят укритие, когато са в опасност.

В Австралия те са най-често срещани в гористи местности, където има много паднали трупи, пълни с термити. В земеделските райони те са най-вероятно в непочистени храсталаци; може да се срещат в пасища, сухи райони и във външните предградия на столиците. Малко се знае за разпространението им в Нова Гвинея. Открити са в южната част на Нова Гвинея между Мерауке на запад до река Келп Уелш, източно от Порт Морсби, където може да се намират в открити гори.

Късоклюна ехидна в движение

Природозащитен статус

Късоклюната ехидна е разпространена в по-голямата част от умерения климат на Австралия и в низините на Нова Гвинея и не е включена в списъка на застрашените видове. В Австралия броят на късоклюните ехидни е засегнат в по-малка степен от разчистването на земите, отколкото при някои други видове, тъй като късоклюните ехидни не се нуждаят от специализирани местообитания, освен от добро снабдяване с мравки и термити. Въпреки бодлите си, те се ядат от птици, тасманийски дявол, котки, лисици и кучета. Те са били консумирани и от коренното австралийско население и първите европейски заселници в Австралия. Най-честите заплахи за животното в Австралия са автомобилите и унищожаването на местообитанията. Те са довели до локално изчезване. Заразяването с внесения паразит Spirometra erinaceieuropaei е фатално за ехидната. Дружеството за опазване на дивата природа в Куинсланд провежда проучване в цяла Австралия, наречено Echidna Watch, за да следи вида в Австралия.

Размножаването в плен е трудно, отчасти поради сравнително редкия цикъл на размножаване. Само пет зоологически градини са успели да отгледат в плен късоклюна ехидна, но нито едно от отгледаните в плен малки не е оцеляло до възраст. Това има последици за опазването на застрашените видове ехидни от род Zaglossus и в по-малка степен за късоклюната ехидна.

Културни препратки

Късоклюните ехидни са част от анимистичната култура на коренното австралийско население, включително в изобразителното му изкуство и историите му. Видът е бил тотем за някои групи, включително за народа ноонгар от Западна Австралия, който наричал животното нингърн. Много групи имат митове за животното; един мит обяснява, че то е създадено, когато група гладни млади мъже отишли на лов през нощта и се натъкнали на вомбат. Те хвърляли копия по уомбата, но я изгубили от поглед в тъмнината. Вомбатът приспособил копията за собствена защита и се превърнал в ехидна. Друга история разказва за алчен човек, който задържал храна от племето си; воините го пронизали с копия и той изпълзял в храстите, където се превърнал в ехидна, а копията се превърнали в негови шипове.

Късоклюната ехидна е емблематично животно за съвременна Австралия. Тя е изобразена на австралийския банкнотен знак от 5 цента (най-малката номинална стойност) и на възпоменателна монета от 200 щатски долара, пусната в обращение през 1992 г. Късоклюната ехидна е включена в няколко пощенски издания: тя е един от четирите местни вида, които се появяват на австралийски пощенски марки през 1974 г., където е на марката от 25 цента; появява се на марката от 37 цента през 1987 г. и отново през 1992 г., когато е на марката от 35 цента. Антропоморфната ехидна Мили е талисман на Летните олимпийски игри през 2000 г.

Късоклюна ехидна върху австралийската монета от 5 цента