Басовият проток е морски проток, отделящ Тасмания от южната част на австралийския континент, по-специално от щата Виктория. Проливът е кръстен на Джордж Бас, който го прекосява през 1798 г.

Широчината му в най-тясната му част е около 240 км, а дълбочината му обикновено е около 50 метра. Има много острови, като на остров Кинг и остров Флиндърс се намират много градове.

Водата е много бурна, а през 19 век са загинали много кораби. През 1848 г. на остров Дил е построен фар, който помага на корабите в източната част на пролива. В западната част фарът на нос Отуей е запален за първи път през 1848 г. Друг фар е на нос Уикъм в северния край на остров Кинг през 1861 г.

География и произход

Басовият проток е плитък и разположен върху широка шelfова област, която включва множество плитчини, рифове и островни групи. Днешният пролив възниква след последното заледяване, когато покачването на морското равнище преди около 10–12 хиляди години потопява сухоземната връзка между Тасмания и континента и образува отделен воден басейн.

Метеорология, течения и мореходство

Проливът е под силното влияние на умерено-топлите и чести западни ветрове (т.нар. "Roaring Forties"), което прави морето често бурно и непредвидимо. Плитката му структура засилва вълновите условия и създава силни локални течения и въртопи. Заради тези характеристики и наличието на подводни препятствия, районът е известен с многобройни корабокрушения в миналото и изисква внимателно навигиране.

История и фарове

Ранните европейски изследвания на пролива са свързани с хора като Джордж Бас и Мейтю Флиндърс. В отговор на множеството корабокрушения през 19 век, по бреговете и на островите са построени редица фарове и навигационни съоръжения. Сред по-известните са фаровете на нос Отуей (първо запален 1848 г.), фарът на остров Дил (Deal Island, 1848) и фарът на нос Уикъм (Cape Wickham) на остров Кинг (1861). Тези фарове значително подобряват безопасността в източната, западната и северната части на пролива.

Икономическо и транспортно значение

Басовият проток има голямо икономическо значение за Австралия. По него преминават основни търговски и риболовни маршрути, а също и фериботни линии — най-известната е свързващата пристанищата Мелбърн и Девонпорт (услуга, оперирана от Spirit of Tasmania), която осигурява връзка между континента и Тасмания за пътници и товари. Под дъното на пролива е положен и енергиен подводен кабел (Basslink), който свързва електросистемите на Тасмания и Виктория.

Относително плитката и богата на ресурси зона е привлякла и развитието на нефтени и газови находища от средата на XX век, както и риболовна индустрия. В района се разглеждат и проекти за възобновяема енергия, включително крайбрежни и офшорни вятърни паркове.

Биоразнообразие и опазване

Вълните, приливите и разнообразните хабитати (от плитки морски треви и ламинарии до скалисти брегове и острови) поддържат богата флора и фауна. В пролива и на околните острови се срещат многобройни видове морски птици, тюлени, делфини и риби. Някои острови и крайбрежни ивици са поставени под защита като резервати и национални паркове с цел опазване на уязвими екосистеми и видове.

Съвременни предизвикателства и мерки за безопасност

За да се намалят рисковете за корабоплаването и околната среда, днес районът разчита на модерна навигационна техника, по-точно картографиране, системи за проследяване и прогнози за времето и вълните. Управлението на морските ресурси и мерките за опазване целят да балансират икономическите нужди с опазването на природата и безопасността на плаването.

Басовият проток остава ключова природна и икономическа зона за Австралия — с богата история, сложни мореходни условия и важно екологично значение.