Обонятелна система (обоняние): строеж, функции и рецептори

Обонятелна система: подробен преглед на строежа, функции и рецепторите — от основни и допълнителни пътища до връзката с паметта, емоциите и поведението.

Обонятелната система е сетивната система, използвана за обонянието или усещането за мирис. Тя разпознава и кодира химични молекули в околната среда, превръщайки ги в нервни сигнали, които мозъкът интерпретира като различни миризми.

Строеж и рецептори

Основните периферни структури включват обонятелната лигавица (епител) в носната кухина, където се намират обонятелните рецепторни неврони. Тази лигавица съдържа няколко клетъчни типа:

• Обонятелни рецепторни неврони — седящи в епитела, с аксони, които преминават през решетъчната пластинка и се свързват в обонятелната луковица.
• Поддържащи клетки — осигуряват метаболитна и структурна подкрепа.
• Базални клетки — стволови клетки, от които се регенерират обонятелните неврони през целия живот.
• Боуманови жлези — отделят секрети, които помагат разтварянето и отстраняването на молекулите от повърхността на епитела.

Обонятелните рецептори са предимно G-белтъчно-свързани рецептори (GPCR). При бозайниците семейството от гени за обонятелни рецептори е много голямо — анализът на ДНК, извършен от Линда Б. Бък и Ричард Аксел получават Нобелова награда за физиология или медицина за 2004 г. за откритието на голяма генно-регулаторна система на обонятелните рецептори. Те оценяват, че в генома на много бозайници има около хиляда различни гена за обонятелни рецептори; при хората броят на функциалните рецепторни гени е по-малък (приблизително 300–400), а много други са псевдогени.

Две системи: основна и аксесорна

Обонятелната система на повечето бозайници и влечуги се състои от две части:

1. Има основна обонятелна система, която открива летливи вещества във въздуха. Тази система дава възможност да разпознаваме храна, опасности и множество други миризми.
2. Съществува вторична или допълнителна система. Акцесорната обонятелна система усеща стимули на основата на течности. Поведенческите данни сочат, че най-често стимулите, които се откриват от допълнителната обонятелна система, са феромони. Тази система често включва специализиран орган — вомероназален орган (ВНО) — и е особено важна за социално и репродуктивно поведение при много животни.

От обонятелния епител до мозъка

Аксоните на обонятелните рецепторни неврони достигат обонятелната луковица, където се организират в структурни единици, наречени гломерули. Във всеки гломерул синапсират аксони от рецептори, които изразяват един и същи тип обонятелен рецептор, с вторични неврони (главни и туфови клетки). Оттам сигналите се предават чрез обонятелния път към различни мозъчни структури:

• Пириформна кора — основна кортикална област за идентификация на миризмите.
• Медиална амигдала — участва в социални и емоционални реакции, свързани с миризмите (чифтосване, разпознаване на видови сигнални молекули).
• Енторинален кортекс — връзката между миризмите и паметта; обонятелната информация е силно свързана с лимбичната система.

Тъй като обонятелните сигнали достигат лимбичните структури директно, миризмите често предизвикват силни емоционални реакции и лесно се свързват със спомени.

Молекулярна трансдукция и кодиране

Когато молекула на миризма свърже своя рецептор, се активира G-белтък (обикновено Golf), което води до повишаване на вътреклетъчния cAMP. Това отваря йонни канали (напр. циклично-nucleotide gated channels), предизвиква деполяризация и образуване на потенциал за действие. Кодът на миризмата е комбинаторен: един рецептор може да реагира на много молекули, а една молекула може да активира множество рецептори в различна степен. Комбинациите от активирани рецептори и пространственото картографиране в обонятелната луковица позволяват разграничаването на хиляди миризми.

Регенерация и пластичност

За разлика от много неврони в централната нервна система, обонятелните рецепторни неврони се регенерират през целия живот от базалните клетки. Тази способност е важна за възстановяване след наранявания или вирусни инфекции. В същото време има и мозъчна пластичност — представяне на миризми и асоциации могат да променят отговорите в обонятелния път.

Функции и значение

Обонятелната система изпълнява множество функции:

• Откриване и разпознаване на храна и опасности (например запалими вещества или разложение).
• Социална комуникация чрез феромони и индивидуални миризми.
• Връзка с памет и емоции — миризмата често предизвиква силни спомени.

Клинично значение

Нарушения на обонянието (хипосмия — намалено усещане; аносмия — загуба) могат да възникнат поради:

• Вирусни инфекции на горните дихателни пътища (включително следнини от SARS‑CoV‑2).
• Травма на главата, която уврежда обонятелните влакна.
• Невродегенеративни заболявания (напр. болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер) — често обонянието се влошава рано в хода на тези болести.
• Вродени аномалии или блокада на носната кухина.

Откриването на дефекти в обонянието има диагностична стойност, а за оценка се използват тестове като обективна офактометрия и стандартизирани тестове за идентификация на миризми (напр. UPSIT). Лечението зависи от причината и може да включва лечение на възпаление, рехабилитация на обонянието или хирургични интервенции при обструкции.

История и изследвания

Линда Б. Бък и Ричард Аксел получават Нобелова награда за физиология или медицина за 2004 г. за работата си върху обонятелната система. Техните открития разкриват голямото семейство на гените за обонятелни рецептори и предлагат механизъм за това как един голям набор от рецептори може да кодира огромно разнообразие от миризми. По-късни изследвания доразвиват знанията за молекулярната трансдукция, организацията на гломерулите и връзките към лимбичните структури.

Обонятелната система е пример за сложна, многопластова сетивна система: тя комбинира молекулярна чувствителност, регенеративни механизми и директни връзки с мозъчните центрове за емоция и памет, което прави миризмите силно лично и поведенчески значими.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява обонятелната система?

В: Колко части има обонятелната система на повечето бозайници и влечуги?

Въпрос: Какъв вид стимули обикновено се откриват от допълнителната обонятелна система?

В: Как работят химиосензорните сетива като вкус и мирис?

В: Коя част на мозъка се занимава с обонянието?

В: Кой е получил Нобелова награда за работата си върху обонятелната система?

Въпрос: Колко гена за обонятелни рецептори са оценени в генома на бозайниците според изследванията на Бък и Аксел?

Търсене по буква