Paleothyris — ранен анапсиден рептил от Пенсилванската епоха
Paleothyris е малко, подвижно анапсидно влечуго, живяло през епохата на Пенсилвания в Нова Скотия (преди около 312 до 304 милиона години). Това родово наименование обхваща животно, което се смята за едно от ранните представители на групата, предшестваща модерните влечуги.
Палеотирисът е имал остри зъби и големи очи: бил е нощен ловец. Беше дълъг около метър. Вероятно се е хранело с насекоми и други по-малки животни, които са се намирали по дъното на горския му дом. Големите очни кухини подсказват адаптации към слаба светлина, а острите, конусовидни зъби — към хищническо или насекомоядно хранене.
Paleothyris е бил ранен зауропсид, но все пак е имал някои черти, които са били по-скоро лабиринтодонтски, отколкото влечугоподобни. В черепа му липсват фенестри — отвори, които се срещат в черепите на повечето влечуги и бозайници. Тази липса представлява характерна, „примитивна“ черта (анапсидно състояние) сред ранните амниоти.
Откриване и находки
Фосилните останки на Paleothyris са открити в карбонови отлагания на Нова Скотия. Макар че запазените материали често са фрагментарни — черепни елементи и части от скелета — те дават ценна информация за ранните стадии в еволюцията на амниотите (групата, към която принадлежат съвременните влечуги, птици и бозайници).
Анатомия и размери
Основни черти на анатомията включват относително широко черепче с големи очни кухини, остри зъби и строеж на крайниците, който подсказва подвижен и бърз живот. Липсата на черепни фенестри (анапсидно състояние) е важна систематична характеристика, която отличава Paleothyris от по-късните диапсидни и синаластни линии.
Екология и поведение
Paleothyris вероятно е заемал ниша на малък хищник/насекомоядец в горските блата и вътрешните басейни от епохата на Пенсилвания. Големите очи и острите зъби сочат, че е бил активен при намалена светлина — възможно нощно или сумрачно животно — и се е хранел с насекоми и други безгръбначни или дребни гръбначни.
Значение за еволюцията
Paleothyris и сродните ранни амниоти са от ключово значение за разбирането на разделянето на еволюционните линии, довели до съвременните групи влечуги, птици и бозайници. Наличието при него на смесица от „примитивни“ и по-модерни черти показва как постепенните изменения в черепа и зъбите са довели до голямото разнообразие от амниоти в следващите геологични периоди.
Открити въпроси
- Колко точно е бил разнообразен родът Paleothyris и кои от чертите му са наследствени, а кои — адаптивни?
- Какви са екологичните взаимодействия между ранните амниоти и съвременните им в онези карбонови екосистеми?
Изследването на допълнителни фосили и нови находки би допринесло за по-добро уточняване на таксономичния статус на Paleothyris и ролята му в ранната еволюция на влечугоподобните амниоти.
Свързани страници
- Pederpes, ранномисисипски тетрапод, преди 359-345 милиона години (mya).
- Westlothiana, от 350mya, или ранен амниот, или сестринска група на амниотите
- Casineria, от 340 mya, базално амниотно.
- Protoclepsydrops, от среден Пенсилваниян, 314 mya, вероятно най-ранният синапсид
- Hylonomus, от 312 mya, друг ранен анапсиден зауропсид
- Archaeothyris, от 306 mya, ранен синапсид
- Петролакозавър от 302 миа, първият диапсиден зауропсид