Лабиринтодонти (понякога срещано и като „лабиринтадонти“ или на английски Labyrinthodontia) е исторически термин за група изкопаеми земноводни, които са били широко разпространени и разнообразни през палеозоя и ранен мезозой. Името идва от характерната строеж на зъбите: лабиринт – „лабиринт“ и -dont – „зъб“, поради силно нагънатите, сложни слоеве от дентин и емайл, които често се запазват във фосили. Този модел на нагъване прави зъбите здрави и устойчиви на износване, което е важно за хищническия начин на живот на много видове.

Таксономия и употреба на термина: Въпреки че терминът остана в литературата, той вече не е официален в модерната класификацията на гръбначните. Labyrinthodontia не представлява един истински еволюционен клон (не е клад), тъй като групата е монофилетичен — тя е поли- или парафилетична. Затова днешните палеонтолози предпочитат да разделят тези животни на няколко по-точно дефинирани групи (напр. темноспондили, рептилиоморфи и други) в съответствие с филогенетичните анализи. Въпреки това „лабиринтодонти“ остава полезен неформален термин за обозначаване на еволюционна степен — група сходни по морфология форми.

Времеви диапазон и разпространение: Лабиринтодонтите са били сред доминиращите сухоземни и полу-водни хищници от края на девон до ранния триас. Някои източници поставят възникването им в късния девон (преди около 370–380 милиона години), а упадъкът им — през ранния триас (преди около 250–240 милиона години). Те са били широко разпространени по сушата и по крайбрежните/вътрешноводни местообитания в различни части на тогавашните континенти.

Анатомични характеристики: Характерните признаци, свързвани с „лабиринтодонтите“, включват:

  • сложно нагънати зъби с характерната „лабиринтна“ структура на дентин и емайл;
  • силно брониран, широка дермална покривка на черепа, която често дава вид на плоска „шапка“ и предпазва главата;
  • наличие на палатални зъби и кътни способности, които помагат при задържането и раздробяването на плячката;
  • комплексни строежи на прешлени, при които гръбначните сегменти са съставени от няколко отделни елемента (например рехитомни прешлени с голям интерцентрум и по-малки плейроцентри); това се различава от по-късните по-прости цилиндрични прешлени при модерните влечуги и бозайници;
  • много представители запазват рибоподобни черти (напр. линии за усещане в кожата, адаптирани за водна среда) и едновременно имат структури, подходящи за придвижване по суша (крака с пръсти).

Биология и екология: Лабиринтодонтите са били предимно хищници — от малки форми, наподобяващи съвременни саламандри, до големи почти крокодилоподобни животни. Много от тях са били полу-водни, ловували в плитки води или по брега; други са станали по-терестриални. В краен случай някои линии са развили адаптации, които водят към появата на първите сухоземни амниотни предци на влечугите и бозайниците.

Еволюционно значение: Групите, традиционно включвани под името „лабиринтодонти“, играят ключова роля в разбирането на прехода от риби към четириноги и последващата поява на сухоземни гръбначни. От тях произлизат и/или са свързани множество линии, включително тези, които дават начало на амниотите (група, включваща влечуги, птици и бозайници). Затова изучаването на техните черепи, зъби и прешлени дава ценна информация за ранната еволюция на наземните гръбначни.

Примери и исторически имена: В по-старата литература към „лабиринтодонтите“ се отнасят различни известни родове и таксони, като някои известни представители на темноспондилите и други къснопалеозойски/ранномезозойски земноводни. Поради масивния черепен покрив групата понякога е била наричана и с по-старото название Stegocephalia.

Кратко резюме: „Лабиринтодонти“ е практичен исторически термин за разнообразна група изкопаеми земноводни, характеризирани със сложни лабиринтови зъби, брониран череп и комплексни прешлени. Макар да не отговаря на съвременните изисквания за монофилетичен таксон и да е заменен от по-точни класификационни единици, понятието остава полезно за описване на еволюционна степен от ранната история на четириногите.