Диапсидът е в превод „влечуго с две дупки“ — при диапсидните черепи на всяка страна, зад очите, има по два времеви отвора (temporal fenestrae). Това структурно решение се среща при повечето съвременни влечуги и при голяма част от влечугоподобните в историята на гръбначните; то не е характерно за бозайниците, които произхождат от различна група (синапсиди) и имат един временен отвор (синапсиден тип) или при някои форми — модифицирани варианти.

Анатомия и наименование

Двата отвора зад очите обикновено се наричат горен и долен временен отвор. Те представляват области, където костната стена на черепа е пробита и оставя място за мускулни влакна и меки тъкани. При някои групи тези отвори са големи и ясно очертани; при други са редуцирани или частично покрити с костни пластини в резултат на еволюционни промени.

Функции

  • Закрепване и разширение на челюстните мускули: временните отвори позволяват мускулите на захапката да се залавят за допълнителни кости и — когато се свиват — да „издуват“ в пространството на отвора. Това дава възможност за по-голяма мускулна маса при запазване на относително лек череп.
  • Намаляване на теглото на черепа: по-малко кост означава по-малко тегло без значителна загуба на структурна устойчивост.
  • Подобряване на механиката на челюстта: чрез промяна на ъгъла на прикачване и дължината на мускулните лоста се постига по-ефективен предавателен механизъм за сила, което води до по-силна или по-бърза захапка.
  • Еволюционни и вторични функции: в някои групи отвори/камери могат да участват и в терморегулация, намаляване на вибрации или промени в резонанса при издаване на звуци.

Еволюция и разнообразие

Диапсидната организация се появява рано в еволюцията на сухоземните гръбначни и дава началото на две големи линии: лезоформни диапсиди (например гущери и змии) и архозаври (към които спадат крокодили, динозаври и по-късно птиците). Много динозаври и по-специално големите тероподи развиват широко изразени временни отвори — това е едно от обясненията защо при тях черепът може да бъде едновременно сравнително лек и в същото време да осигурява огромна сила на захапката. Пример за видим череп с такава адаптация е този на алозавъра, където костната структура е сведена до своеобразна мрежа от подпори.

Има и изключения и усложнения: някои съвременни групи са редуцирали временните отвори или са ги модифицирали по вторичен начин. Спорен остава въпросът за щитовидните костенурки — традиционно техният череп е описван като анапсиден (без такива отвори), но някои данни поддържат хипотезата, че костенурките могат да са вторично модифицирани диапсиди.

Практическо значение за палеонтологията

Функционалните и морфологични промени във временните отвори дават важна информация за начина на живот, хранителните навици и филогенетичните връзки на изкопаемите видове. При дългите редици от динозаври и техните сродници промяната в размера и формата на отвори често корелира с нарастване на размерите, промяна в диетата или специализация в начина на ловуване и хранене.

Като цяло, временните отвори са еволюционно ефективно решение: те позволяват комбинирането на лекост и здравина на черепа, увеличават потенциала за мощна захапка и дават възможност за разнообразни модификации в различните линии на диапсидите.

Връзка с други понятия: при разграничаването на черепните типове често се използват термините анапсиден (без отвори), синапсиден (един отвор на страна — типичен за прародителя на бозайниците) и диапсиден (два отвора на страна — разгледан тук). За допълнителна информация относно влечугите вижте и статията за влечуго и за черепната анатомия — черепа. За еволюционния контекст при динозаврите може да се консултира и статията за динозаврите.