Westlothiana lizziae е ранен тетрапод, често споменаван като пример за преходна вкаменелост заради смесен набор от черти, някои сходни с земноводни и други — с ранните амниоти.282 Външно тялото ѝ има повърхностна прилика със съвременните гущери: тя е сравнително малка, с издължено тяло и опашка, но анатомията ѝ е мозайка от примитивни и по-напреднали признаци. Общата дължина на животното се оценява на около 20 cm, с малък череп, добре запазени прешлени и крайници, които изглежда са били пригодени за движение по суша, но не и за напълно сухоземен начин на живот.

Живяла е през карбонския период — приблизително преди 350 милиона години — в среда от крайезерни и блатисти наносни образувания с вулканична активност в района.

Откритие и находки

Типовият екземпляр е открит през 1984 г. в кариерата East Kirkton, Bathgate, Шотландия. Наречен е по името на графство Западен Лотиан, където е намерен. Мястото на находката (East Kirkton) е важно палеонтологично находище с изключително добре запазени вкаменелости от различни организмни групи — както растения, така и животни — което позволява да се реконструира екосистемата от онова време.

Анатомични особености и систематично положение

Westlothiana показва комбинация от белези, които затрудняват точното ѝ поставяне в еволюционното дърво. Най-важните характеристики включват:

  • малък череп с примитивни черти;
  • издължено тяло и опашка, с прешлени и ребра, подходящи за наземно придвижване;
  • крайници, които са относително добре развити, но не напълно „амниотни” по всички показатели;
  • морфологични признаци на таза и долните крайници, които някои изследователи тълкуват като близки до ранните амниоти, докато други ги смятат за наследство от по-ранни тетраподи.

Заради тази мозайка от черти, в научната литература Westlothiana се разглежда като възможен предшественик на амниотите или като близък родственик на техния възврат — въпрос, по който все още има дискусия. Откритието ѝ е важно, защото илюстрира как еволюцията на сухоземните гръбначни е протичала поетапно, с постепенно събиране на адаптации за живот далеч от водата.

Палеоекология и значение

Средата, в която е живяла Westlothiana, е била пъстра с множество водни басейни, блата и гористи участъци, които са предоставяли изобилие от местообитания и хранителни ресурси. Наличието ѝ в тези екосистеми показва, че ранните тетраподи са колонизирали разнообразни наземни ниши още в карбона, преди окончателното формиране на характерните за амниотите адаптации към живот изцяло на сушата.

Като цяло Westlothiana lizziae остава ключов таксон за разбиране на произхода на амниотите и на етапите в преминаването от воден към напълно наземен начин на живот при гръбначните.