Westlothiana lizziae — преходна вкаменелост и ранен тетрапод от Карбона

Westlothiana lizziae е ранен тетрапод, често споменаван като пример за преходна вкаменелост заради смесен набор от черти, някои сходни с земноводни и други — с ранните амниоти.282 Външно тялото ѝ има повърхностна прилика със съвременните гущери: тя е сравнително малка, с издължено тяло и опашка, но анатомията ѝ е мозайка от примитивни и по-напреднали признаци. Общата дължина на животното се оценява на около 20 cm, с малък череп, добре запазени прешлени и крайници, които изглежда са били пригодени за движение по суша, но не и за напълно сухоземен начин на живот.

Живяла е през карбонския период — приблизително преди 350 милиона години — в среда от крайезерни и блатисти наносни образувания с вулканична активност в района.

Откритие и находки

Типовият екземпляр е открит през 1984 г. в кариерата East Kirkton, Bathgate, Шотландия. Наречен е по името на графство Западен Лотиан, където е намерен. Мястото на находката (East Kirkton) е важно палеонтологично находище с изключително добре запазени вкаменелости от различни организмни групи — както растения, така и животни — което позволява да се реконструира екосистемата от онова време.

Анатомични особености и систематично положение

Westlothiana показва комбинация от белези, които затрудняват точното ѝ поставяне в еволюционното дърво. Най-важните характеристики включват:

  • малък череп с примитивни черти;
  • издължено тяло и опашка, с прешлени и ребра, подходящи за наземно придвижване;
  • крайници, които са относително добре развити, но не напълно „амниотни” по всички показатели;
  • морфологични признаци на таза и долните крайници, които някои изследователи тълкуват като близки до ранните амниоти, докато други ги смятат за наследство от по-ранни тетраподи.

Заради тази мозайка от черти, в научната литература Westlothiana се разглежда като възможен предшественик на амниотите или като близък родственик на техния възврат — въпрос, по който все още има дискусия. Откритието ѝ е важно, защото илюстрира как еволюцията на сухоземните гръбначни е протичала поетапно, с постепенно събиране на адаптации за живот далеч от водата.

Палеоекология и значение

Средата, в която е живяла Westlothiana, е била пъстра с множество водни басейни, блата и гористи участъци, които са предоставяли изобилие от местообитания и хранителни ресурси. Наличието ѝ в тези екосистеми показва, че ранните тетраподи са колонизирали разнообразни наземни ниши още в карбона, преди окончателното формиране на характерните за амниотите адаптации към живот изцяло на сушата.

Като цяло Westlothiana lizziae остава ключов таксон за разбиране на произхода на амниотите и на етапите в преминаването от воден към напълно наземен начин на живот при гръбначните.

Westlothiania в живота

Този вид вероятно е живял в близост до сладководно езеро и вероятно е ловувал други малки същества, които са живеели в същото местообитание. То е било стройно животно с доста малки крака и дълга опашка.

Заедно с Casineria, друга преходна вкаменелост, открита в Шотландия, тя е едно от най-малките тераподи, които са известни, с дължина едва 20 cm в зряла възраст.

Малкият размер го превръща в ключов фосил в търсенето на най-ранния амниот, тъй като се смята, че яйцата на амниотите са се развили при много малки животни. Налице са производни (усъвършенствани) характеристики, които го свързват по-скоро с амниотите, отколкото с амфибиите. Това са: несрастнали кости на глезена, липса на лабиринтна гънка на дентина в зъбите, липса на очна ямка и като цяло малък череп.

Дългото тяло и малките крака са възможна адаптация към заравяне, подобна на тази, която се наблюдава при съвременните скинкове.

Филогения

Идеите за класифициране на Westlothiana варират от базичен амниот до земноводен лепоспондил. Действителната филогенетична позиция на Westlothiana е несигурна.


AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3