Белобузият морски орел (Haliaeetus leucogaster) — описание, местообитание

Белобузият морски орел (Haliaeetus leucogaster) е голяма дневна граблива птица от семейство Accipitridae. Често е наричан просто белобузият морски орел и е близък родственик на морския орел на Санфорд от Соломоновите острови.

Описание

Възрастният белобузият морски орел е лесно разпознаваем по контраста между светлото и тъмното оперение: бял корем, бяла глава, гърди, подкрилници и опашка, срещу сиво-наситена горна страна на тялото и тъмни летящи пера на крилата. Опашката е къса и клиновидна, характерна за видовете от род Haliaeetus. Женската обикновено е по-голяма от мъжкия (полово размерно различие, типично за много грабливи птици). Дължината на птицата може да достига до около 90 cm, размахът на крилете — до 2,2 m, а максималното регистрирано тегло около 4,5 kg; при мъжките и женските честите стойности са в по-широк диапазон. Незрелите птици имат предимно кафяво оперение, което постепенно се заменя с бяло и достига окончателния си вид около пет-шестгодишна възраст. Гласът е характерен — силно, резониращо издавана звукова серия, описвана като „къкане“ или „крещене“ в различни наблюдения.

Разпространение и местообитания

Белобузият морски орел гнезди и се храни по крайбрежията и големите водни басейни от Индия и Шри Ланка, през Югоизточна Азия до Австралия. Среща се по морски брегове, реки, езера и лагуни, а при липса на предпочитани местообитания може да използва и по-далечни открити пространства близо до вода. Гнездата обикновено са разположени на високи дървета, отвесни скални ръбове или понякога върху антени и други човешки конструкции близо до водни басейни.

Хранене и поведение

Белобузият морски орел е опортюнистичен хищник. Около половината от диетата му е формирана от риба, но той се храни и с мърша, с различни птици (включително водоплаващи), малки и средни бозайници и влечуги. Често отнема плячка от други птици (kleptoparasitism) и може да ловува край водната повърхност, стрелвайки с пробиващи захвати или взимайки плячка от плитки места. При търсене на храна използва широки, силни крила за планиране и често наблюдава околността от удобни височини.

Размножаване

Сезонът на размножаване варира в отделните части на ареала. Белобузият морски орел изгражда големи гнезда от клони, облицовани с по-малки материали, които често се използват и години наред — гнездата могат да достигат внушителни размери. Обикновено се снасят 1–2 яйца; и двата пола участват в инкубацията и в отглеждането на малките. Периодът на инкубация и времето до излитане на младите също варират регионално, но младите остават в гнездото и се тренират дълго, преди да придобият пълната си независимост и възрастово оперение.

Статус и заплахи

На глобално ниво белобузият морски орел е оценен като най-слабо загрижен (IUCN), но в някои части на ареала му се наблюдава спад на популациите. В щата Виктория (Австралия) е класифициран като застрашен, а в Южна Австралия и Тасмания — като уязвим. Основните заплахи включват загуба и нарушаване на местообитанията (особено крайбрежни и речни гори), човешко безпокойство близо до гнезда, замърсяване на водоемите (включително пестициди и тежки метали), улавяне в рибарски принадлежности и локални преследвания. Защитни мерки включват охрана на гнездовите територии, възстановяване на природни местообитания и програми за мониторинг и реабилитация.

Културно значение

Белобузият морски орел е почитан от коренното население в много части на Австралия — често влиза в митове и народни приказки и е важен символ в местните традиции. В някои общности орелът се разглежда като духовен водач или като символ на сила и прозорливост.

Интересни факти

Младите птици преминават през няколко етапа на кафяво оперение преди да придобият белите белези в зряла възраст (пълна промяна около пет-шестгодишна възраст).
Белобузият морски орел е отличен планиращ летател — използва термични въздушни потоци и вълни за да патрулира големи територии с минимални енергийни разходи.
Поради своята видима бела опашка и глава отдалеч, е лесно да бъде разпознат дори от любители-орнитолози при наблюдение по бреговете.

Въпреки че видът не е в непосредствена глобална опасност, продължаващото наблюдение и целенасочените опазващи дейности са важни за поддържане на здрави популации, особено в периферните и уязвими части на ареала.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното наименование на белобузите морски орли?

О: Научното име на белобузите морски орли е Haliaeetus leucogaster.

В: По какво се различава тази птица от морския орел на Санфорд?

О: Белобузият морски орел е тясно свързан с морския орел на Санфорд, който се среща на Соломоновите острови. Въпреки това те са различни видове с различни физически характеристики и поведение.

В: Как изглежда белобузият морски орел?

О: Белобузият морски орел има характерен външен вид с бял корем, глава, гърди, подкрилници и опашка. Горните му части са сиви, а черните му пера за летене под крилата контрастират с белите покривала. Той има и къса клиновидна опашка като всички видове от вида Haliaeetus.

Въпрос: Колко голяма е тази птица?

О: Женската от този вид може да достигне дължина до 90 cm (35 инча) с размах на крилете до 2,2 m (7,2 фута) и да тежи 4,5 kg (9,9 фунта). Мъжките са средно малко по-дребни от женските, но все пак са доста големи птици.

В: Къде живее?

О: Белобузият морски орел живее в Индия и Шри Ланка, през Югоизточна Азия до Австралия, по крайбрежията и големите водни пътища в близост до водоизточници, където се размножава и ловува за храна, например риба, която съставлява около половината от храната му.

В: Пред какви заплахи е изправен?

О: Човешкото безпокойство в местообитанията на вида се счита за една от основните заплахи, пред които е изправен, като причинява намаляване на числеността му в някои райони като Южна Австралия и Тасмания, където е класифициран съответно като уязвим или застрашен според оценките на природозащитния статус от Червения списък на IUCN.

Въпрос: Има ли някакво културно значение, свързано с тази птица?

О: Да! Тази птица е от голямо културно значение за много от коренните жители на Австралия, които я почитат и разказват за нея различни народни предания в целия ѝ ареал.