Дива пуйка (Meleagris gallopavo) — вид, местообитание и опитомяване

Дива пуйка (Meleagris gallopavo): вид, местообитания в Северна Америка, поведение и опитомяване — всичко за екологията и отглеждането.

Дивата пуйка (Meleagris gallopavo) е по-разпространеният от двата вида пуйки. Тази голяма птица се среща в голяма част от Съединените щати и Южна Канада, като нейният ареал включва множество различни местообитания и климати.

Дивите пуйки предпочитат иглолистни и смесени иглолистни гори с разпръснати пространства като пасища, ниви, овощни градини и сезонни блата. Те могат да се приспособят към всяко гъсто растително съобщество, стига да има укрития и пролуки за излитане. Най-подходящи са откритите, зрели гори с разнообразни дървесни видове, които осигуряват храна и места за почивка.

Опитомената пуйка е опитомена и развъдена от диви пуйки от хора, за да се отглежда във ферми и за хранителни цели. Опитомяването е довело до селекция на породи с различни размери и белези, ориентирани предимно към производство на месо и яйца.

Външен вид и полова разлика

Дивата пуйка е голяма птица: възрастните мъжки (томове) често достигат дължина 90–125 см и тегло между 5 и 11 кг, докато женските (хен) са значително по-малки. Томовете имат ярко оцветени глави и врат, с червеникави, сини и сиво-бели области, както и характерни месести образувания — «снуд» (snood) и «ваксла» (wattle). Перушината е бронзово-кафява с метален блясък, а опашните пера образуват широк ветрилообразен хвост при показни поведения.

Поведение и социална организация

Дивите пуйки са социални птици, които през повечето време се движат в групи (особено през зимата и извън размножителния сезон). Струпванията могат да са от няколко екземпляра до десетки птици. През пролетта мъжките извършват впечатляващи покази, за да привлекат самки: разперват опашката, надуват гръдния мехур и издават характерно пукащо звънене.

Пуйките умеят да летят бързо на къси разстояния — обикновено за да избягат от хищници или да се качат на дървета за нощувка, когато това е необходимо.

Храна

Диетата е всестранна и се променя с сезона. Дивите пуйки са всеядни — консумират:

• ядки и семена (жълъди, орехи, семена на треви);
• плодове и ягодоплодни;
• зелените части на растенията, трици и треви;
• насекоми и дребни безгръбначни (особено важни при храненето на малките poults);
• понякога дребни влечуги и земноводни.

Размножаване и цикъл на живота

Размножителният период започва пролетта. Самките снасят яйца в плитка гнездова яма на земята, обикновено добре маскирана с растителност. Клъчът съдържа обикновено 8–14 яйца, които се инкубират около 26–28 дни. Малките (poults) са много подвижни и започват да търсят храна скоро след излюпване, като остават близо до майката през първите седмици.

Хищници и заплахи

Основните естествени врагове са дребни и по-едри месоядни животни — лисици, койоти, рибици, соколи и орли (особено към малките и яйцата). Човешката дейност — загуба на местообитания, лов и някои селскостопански практики — също оказва влияние върху популациите. Въпреки това в много райони управлението и регулацията на лова са довели до стабилизиране и дори възстановяване на местни популации.

Опитомяване, развъждане и ползване

Опитомените пуйки произлизат от дивия вид и са одомашнени преди векове. Фермерите и развъдчиците са селекционирали птици за по-голяма маса, бърз растеж и спокойна природа. Опитомените породи често се отглеждат за месо — традиционната «пуйка» за празници в много страни — както и за яйца и пера.

При отглеждане във ферми се вземат мерки за хуманно третиране, здравна профилактика и безопасност на хранителните продукти. В дивите популации управлението често включва контролирани ловни сезони, възстановяване на хабитат и мониторинг на числеността.

Съвети за съжителство с дивите пуйки

• Защитете градините и овощните градини с огради или мрежи по време на плододаване;
• Не хранете дивите пуйки с човешка храна или хляб — това променя естествената им диета и поведение;
• Птиците често нощуват на дървета — ако са в близост до домове, обезопасяването на открити пространства намалява възможността от конфликт;
• При наличие на разболяване или ранена птица, свържете се с местна служба за диви животни или ветеринар.

Опазване

В общи линии дивата пуйка не е застрашена като вид и в много райони нейното присъствие е възстановено чрез мерки за управление и контрол на лова. Важно е обаче да се запази разнообразието на местообитанията — зрелите гори, междинните пасища и водните басейни — за да продължи да съществува стабилна и здрава популация.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното наименование на дивата пуйка?

В: Къде се срещат дивите пуйки?

В: Какъв вид гори предпочитат дивите пуйки?

В: Могат ли дивите пуйки да се адаптират към всякакъв вид растителни съобщества?

В: Кой вид гори изглежда е най-подходящ за дивите пуйки?

В: Какво представлява домашната пуйка?

В: По какво се различават дивата и опитомената пуйка?

Търсене по буква