Бяла рифова акула (Triaenodon obesus) — описание, ареал и заплахи

Бялата рифова акула е с тънко тяло и къса, широка глава. Муцуната е сплескана и тъпа, а пред ноздрите има големи кожни капаци. Очите са малки и с овална форма и имат вертикални зеници. Заедно с устата, която е наклонена надолу, видимите хребети на веждите придават на лицето на тази акула постоянно "отвратително" изражение. Първият гръбен плавник е разположен доста зад гръдните плавници. Вторият гръбен плавник е голям, но по-малък от първия гръбен плавник. Гръдните перки са широки и имат триъгълна форма. Аналната перка е голяма колкото втората гръбна перка. Няма междугръбначен гребен (гребен между двата гръбни плавника) и странични килийки на опашната перка. Белият връх на рифовата акула дължи общото си име на белите върхове на първия гръбен плавник и горната част на опашния плавник. Тялото е тъмносиво до кафяво, а долната част на тялото е бяла. Понякога по цялото тяло има малки тъмни петна. Останалите перки също могат да имат бели върхове, но не винаги. Белият връх на рифовата акула понякога се бърка със сребристата акула поради сходния им външен вид. Сребристата акула обаче е много по-тежък вид и има голям първи гръбен плавник и много по-малък втори гръбен плавник. Освен това опашният ѝ плавник е облицован с бяло, а не е с връх, както при бялата рифова акула. Белоопашатата рифова акула е доста малък вид акула, достигаща максимална дължина малко под 7 фута (2,1 м), но рядко се срещат екземпляри с дължина над 5,2 фута (1,6 м). Мъжките екземпляри достигат зряла възраст на дължина около 1,04 м и обикновено достигат дължина до 1,7 м (5,5 фута). Женските достигат зрялост на 3,4-3,6 фута (1,04-1,1 метра) и достигат дължина най-малко 5,2 фута (1,6 метра). Рифовите акули с бял връх тежат максимум 18 kg.

Белоопашатата рифова акула е широко разпространена в целия Индо-Тихоокеански регион. В Индийския океан тя се среща от северната част на Квазулу-Натал, Южна Африка, до Червено море и Индийския субконтинент, включително Мадагаскар, Мавриций, Коморските острови, групата Алдабра, Сейшелските острови, Шри Ланка и архипелага Чагос. В западната и централната част на Тихия океан се среща от южната част на Китай, Тайван и островите Рюкю до Филипините, Югоизточна Азия и Индонезия, до Северна Австралия, а също и около множество острови в Меланезия, Микронезия и Полинезия, до Хаваите на север и островите Питкерн на югоизток. В източната част на Тихия океан се среща от Коста Рика до Панама и край островите Галапагос.

Рифовата акула с бял връх се среща предимно в кораловите рифове, но също така и в пясъчните равнини, в лагуните и в близост до водопади към по-дълбоки води. Предпочитат много чиста вода и рядко плуват далеч от дъното. Този вид е най-често срещан на дълбочина 8-40 м (26-131 фута). Понякога те могат да навлязат във вода с дълбочина под 1 метър и има данни за уловена бяла рифова акула от дълбочина 330 м на островите Рюкю.

Рифовата акула обикновено плува в чисти води покрай кораловите рифове и е наблюдавана на дълбочина до 330 метра. Този вид рядко изплува на повърхността и е способен да лежи неподвижно на дъното за дълги периоди от време. През светлата част на денонощието бялата рифова акула образува големи групи в пещерите, като понякога изглежда подредена като купчина дървени трупи. Едни и същи акули често се връщат многократно в една и съща пещера за дълги периоди от време, като само периодично сменят местоположението си. Рифовата акула с бял връх е най-активна през нощта.

Хранене

През нощта белоопашатата рифова акула е много активна и търси плячка по дъното. Когато открие плячка, тя я преследва в пукнатина или малка пещера и я хваща в капан. Тънкото тяло, тъпата муцуна и здравата кожа помагат на белоопашатата рифова акула да ловува успешно в тези малки пространства. Тя се храни основно с костни риби, включително змиорки, бели риби, каракуди, дамаджани, папагали, риби-хирурзи и тригерни риби. Тя се храни също така с октоподи, раци и омари.

Възпроизвеждане

Белите рифови акули са живородни и след период на бременност, който може да продължи около 12 месеца, женските раждат 1-5 малки с дължина от 52 до 60 cm. По време на чифтосването от 1 до 11 мъжки екземпляра следват женската, докато един от тях нежно не захапе хрилете на женската. Ако женската приеме мъжкия, той хваща в устата си един от гръдните плавници на женската и се чифтосва с нея. Белите рифови акули достигат зряла възраст на около 8 години и живеят максимум до 25 години.

Рифовата акула с бял връх се лови във водите край Пакистан, Индия, Шри Ланка и Мадагаскар. Смята се, че тя се лови и в други води в нейния ареал, но няма много информация за това. Месото и черният дроб се продават за консумация от човека, въпреки че черният дроб е обявен за токсичен. Въпреки че тази акула е широко разпространена, ограниченото ѝ местообитание, дълбочинният ѝ обхват, малкият размер на малките и дългото време за достигане на зрялост означават, че бялата рифова акула може да стане все по-застрашена от прекомерен риболов.

Тази акула е доста безвредна за хората поради лекия си характер и малките си зъби. Тя избягва близък контакт с хора и отплава, когато към нея се приближат плувци или водолази. Тъй като бялата рифова акула често се привлича от храна, водолазите са успели да нахранят отделни екземпляри от ръка. Понякога обаче индивидите се вълнуват прекалено много от подводен риболов или при наличие на стръв и могат да ухапят водолаза. Този вид е известен и с това, че хапе, ако бъде притесняван.

Рифовата акула с бял връх е широко разпространена и доста обилна и няма законодателство, което да забранява риболова на този вид. Проектът за бяла рифова акула на Хаваите в момента изследва историята на живота на тази акула, моделите на движение и обхвата на местообитанията ѝ с надеждата, че това ще помогне за бъдещото управление на популациите ѝ. Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) от години работи по Международния план за действие за опазване и управление на акулите (IPOA-SHARKS). Огромният размер на океаните, в които се среща бялата рифова акула, и трудностите при прилагането на законите в много райони обаче правят задачата за управление на опазването на тази акула изключително трудна. Понастоящем бялата рифова акула е включена в списъка на IUCN като почти застрашена.