Латинска музика

Влиянието на Европа

Влиянието на Европа, и по-специално на Испания, върху латино музиката е следното:

1. Музикална нотация. Това не само позволява музиката да се изпълнява от всички желаещи групи, но и дава възможност на композиторите да си изкарват прехраната. На свой ред това насърчава музикантите да си направят труда да запишат музиката и да я публикуват. Публикуваните ноти ни дават и възможност да записваме музика, която вече не се свири редовно.
2. Европейски музикални инструменти. На всички южноамерикански и повечето карибски острови испанската китара е най-разпространеният инструмент. Освен това са широко разпространени разновидности на китарата, като кубинската tres и пуерториканската quattro. Други важни инструменти са корнетът (по-късно тромпет), пианото, контрабасът, цигулката и други инструменти.
3. Системното обучение на композитори, музиканти и певци започва с първата катедрала в Куба (в Сантяго де Куба). Идеята за системно обучение се използва широко днес, за да се постигне един вид унифициране, така че групата да може да замени един музикант с друг, който да изпълнява на подобно ниво.

Влиянието на Африка

Влиянието на Африка идва най-вече от народите йоруба, дахомей и конго на този велик континент. Значението му в дадена латинска страна варира в зависимост от броя на робите, внесени в нея. Освобождаването на робите се извършва по различно време от средата до края на XIX век. В латиноамериканската музика влиянието му е

1. Ударни инструменти: повечето видове ударни инструменти, особено барабаните. В Куба първоначално е имало около 100 различни вида барабани. Те са намалели до само три, които се използват често: барабаните конга, бонго и тимбалите. Първите два са с африкански произход. Други примери за африкански ударни инструменти са клавишите и шекерите.
   Още по-важно е допълнителното значение, което се отдава на ударните инструменти в почти всяка афро-латино група или оркестър. Обикновено в конюнто от десет или дванадесет музиканти половината от тях свирят на ударни инструменти, а дори струнните инструменти са по-скоро дрънкащи, отколкото лъкови.
2. Призивът и отговорът в музиката и песента са нормални. Известен пример е този във филма "Казабланка" между Сам и групата в песента Knock On Wood:
   CALL: Who's got trouble?
   ОТГОВОР: Имаме проблеми!
   ПОКАНА: Какви проблеми?
   ОТГОВОР: Твърде много проблеми!
3. Както испанците са донесли католическата църква, така и робите са донесли своите африкански религии, които днес се наричат с различни имена. Думата santería означава сливане на католически светци и африкански духове, така че например африканският ориша (дух) Бабалу е аналог на католическия светец Сан Лазаро. Религията на йорубите в Куба обикновено се нарича regla de ocha, докато бразилската версия на същата религия се нарича conbomblé.
   Значението на това за музиката е, че древните религии не са били просто набор от вярвания. Те са били център на живота в един несигурен свят. Робите са донесли със себе си вярванията, танците, музиката, инструментите и церемониите в съзнанието си. Там, където господарите им са позволявали, те са възпроизвеждали културата, която са оставили след себе си. И оттогава тя захранва популярната музика в афро-латиноамериканските страни.

Влияние на коренното население

На запад от Андите музиката е силно повлияна от коренното индианско население. Характерни за Перу са панпипите и флейтите, както и най-популярните им ритми. В Еквадор се срещат форми на флейта, но по-голямата част от музиката е повлияна от европейския валс (като пасильо) и от различни афролатински стилове от Карибския басейн. В Чили се използва куека, въведена през 1824 г. Тя е "най-популярният въздух в Чили". Въпреки това влиянието на местните индиански народи върху латино музиката е много по-слабо забележимо, отколкото влиянието на европейската и африканската музика. Съществуват десетки народни ритми, които са оцелели, но обикновено те са имали малък или никакъв ефект извън конкретното си местонахождение, докато влиянието на испанските и африканските народи се наблюдава почти навсякъде. Дори в аржентинското прочуто танго се използва ритмично средство, известно като cinquillo. Това е синкопиран ритъм, подобен на този в кубинската хабанера, Синкопирането и полиритмите са несъмнени признаци на Африка. В Аржентина има редица фолклорни песни и ритми с индийски произход, но тангото е доминиращо, а другите ритми не са.

след 1970 г. в САЩ.

Лидия Мендоса (1916-2007), певица от мексикански произход, става първата американка от испански произход, която записва песен на испански език (1928 г.). Испанците, които записват музика, са рядкост в началото на 1900-те години. През 60-те години на ХХ в. музиката техано (в южните части на Съединените щати, Мексико), испанският фолклор (в Испания), салсата (в Пуерто Рико), кумбията (в Южна Америка) и бачатата (в Доминиканската република) са най-популярните форми на латиноамериканска музика по това време.

През 70-те години на ХХ век болерото става популярен музикален жанр в Пуерто Рико. Пуерториканският певец Ектор Лавое става един от неговите важни музиканти. В Съединените щати говоренето на испански език не е било харесвано и много испаноговорящи са били дискриминирани заради това, че говорят испански. Поради тази причина много деца и младежи предпочитат английската музика, като рокендрола, и се опитват да не говорят испански извън дома си. През 80-те години на ХХ в. латиноамериканската музика започва да става популярна. Американското музикално списание Billboard добавя няколко категории за латино музика. Те включват класацията за най-добрите латиноамерикански албуми, регионалните мексикански албуми, тропическите албуми и класацията за латиноамерикански поп албуми. Поради тази причина по-младите поколения започват да се интересуват от записването на латино музика. Въпреки това в края на 80-те години на ХХ век фрийстайл музиката се превръща в най-популярния жанр на латино музиката. Фрийстайл музиката рядко се записва на испански език. Това се дължи на непопулярността на испанския език по онова време.

През 90-те години на ХХ век популярни стават изпълнители като Селена, Глория Естефан, Луис Мигел и Талия. Те спомагат латиноамериканската музика и записването на латиноамериканска музика да станат популярни за малки деца и възрастни. Селена става най-популярният латиноамерикански изпълнител на САЩ през 1995 г., когато е убита на 23-годишна възраст. Тя става първият и единствен латиноамерикански изпълнител, който достига върха на албум, съдържащ предимно испанска музика, на първо място в класацията Billboard200. По време на смъртта ѝ тя се конкурира с Майкъл Джексън и Джанет Джексън с албума си Dreaming of You (1995 г.), който продава 3 000 000 копия през първата година. В средата и края на 90-те години на ХХ век популярни стават Енрике Иглесиас, Шакира, Марк Антъни, Рики Мартин и Дженифър Лопес.

През 2000-те години продажбите на латино музика започват да намаляват. Музиката техано започва да става непопулярна, въпреки че "кралицата на музиката техано" Селена става "Най-добър латиноамерикански изпълнител на десетилетието" според списание Billboard през 1999 г. Шакира, Рики Мартин и Дженифър Лопес продължават да стават все по-популярни и имат сингли и албуми под номер едно в класацията на Billboard 200. Марк Антъни, Авентура, Дон Омар и Енрике Иглесиас остават популярни на латино сцената. През 2010 г. през това десетилетие популярни стават Принс Ройс, Питбул, Ромео Сантос и Wisin & Yandel. Дженифър Лопес, Рики Мартин и Шакира преминават в английската музика с някои испански издания. През 2010-те години музиката бачата става популярна благодарение на Prince Royce и Romeo Santos. Докато регетонът продължава да доминира в радиата за латино музика от средата на 2000-те години. Към 2012 г. Селена остава най-продаваният латиноамерикански изпълнител с 60 000 000 продадени копия в световен мащаб. Дженифър Лопес е на второ място с 55 000 000 продадени копия по света.