Латинска музика: определение, произход и основни жанрове

Латинската музика е вид популярна музика, изпълнявана от хора от Латинска Америка. За целите на практиката това включва испаноговорящия Карибски басейн. Голяма част от латиноамериканската музика е придружена от песни на испански език.

Латиноамериканската музика е част от световната музика, която се занимава с изучаването на популярната и традиционната музика във всички страни. Част от нея е и влиянието на латино музиката в други части на света, особено в Северна Америка.

При обсъждането на латиноамериканската музика тези теми са изключително важни:

Място: страната, а понякога и регионът на произход.
Бившата европейска колониална сила и нейните политики
Културата на бившите коренни жители (индианските племена)
Културата на робите, донесени от Африка
Музикален стил. Например църковната музика ще се различава от художествената и от популярната. В тази статия ще се занимаваме предимно с популярната музика.

Така че разликите в музиката на Перу и Бразилия са повлияни или причинени от тези различия в мястото на произход:

Произход и влияния

Латинската музика е продукт на дълъг и сложен културен обмен между европейски колонизатори (главно испанци и португалци), африкански роби и коренни индиански народи. Европейското влияние донесе хармонии, форми като песенна структура и инструменти като китарата; африканското внесе силни ритми, полиритмия и перкусии; индианските общности допринесоха мелодики, духови и струнни инструменти и специфични скали и ладове. Тази комбинация поражда богато разнообразие от жанрове и локални стилове.

Основни жанрове и техен произход

Ето обзор на някои от най-разпространените и влиятелни жанрове:

Salsa (Карибски басейн, предимно от кубински сон и пуерторикански влияния) — танцова, оркестрова музика с ясно доминиращи перкусии и духови инструменти.
Son, Rumba, Mambo, Cha-cha-chá (Куба) — основи на много карибски танцови форми.
Merengue и Bachata (Доминиканска република) — бързи танцови ритми (merengue) и по-романтични, китарни форми (bachata).
Reggaetón (Пуерто Рико; модерен жанр) — смес от рагга, хип-хоп и латино ритми; доминиращ в съвременната поп сцена.
Cumbia (Колумбия) — популярна в цяла Латинска Америка с разновидности във всяка страна.
Vallenato (Колумбия) — акордеонно-ориентирана народна музика с характерни мелодии.
Mariachi, Ranchera, Norteño (Мексико) — традиционни фолклорни и популярни форми с китари, виуелa, тромпети и акордеони.
Samba, Bossa Nova, MPB, Forró, Tropicalia (Бразилия) — голямо разнообразие, от танцова самба до интелектуална bossa nova и еклектична MPB (Música Popular Brasileira).
Tango (Аржентина, Уругвай) — драма, меланхолия и характерният bandoneón; силна връзка с танца.
Андска, индианска музика (Перу, Боливия, Еквадор) — панфлейти, чаренго, quena; запазени древни мелодики.
Афро-латино традиции (напр. афро-перуански festejo, landó) — комбинация от африкански ритми и местни елементи.

Инструменти и ритми

Типичните инструменти включват акустични и електрически китари, бас, пиано, акордеон, различни духови и медни инструменти, както и широка гама перкусии: конги, бонгоси, тимбалес, маракаси, пандейро, кахон и други. Ритъмът често е централен: например clave в кубинските стилове, сложните синкопирани структури в бразилската самба и характерните “dem-bow” ритми в реггетона.

Език, текстове и тематика

Най-често музиката е на испански или португалски, но се използват и коренни езици (напр. кечуа, аймара), английски и смеси от езици в модерните записи. Текстовете обхващат широк спектър — от любов, социални и политически теми до партийни и танцови призиви.

Регионални различия (пример: Перу срещу Бразилия)

Разликите между музиката в Перу и Бразилия илюстрират влиянието на различни исторически и етнически фактори. В Перу силно присъства андианската традиция — духови инструменти като флейти и панфлейти, струнни инструментчета като чаренгото и жанрове като фолклорни мелодии и афро-перуански ритми (festejo, landó). В Бразилия доминират португалското наследство и голямото афроамериканско влияние, които дават възможност за жанрове като самба, bossa nova и MPB, както и уникални перкусии (пандейро, куика). Резултатът е, че перуанската музика може да звучи по-анкориранa в планинската и коренна традиция, докато бразилската често носи силна ударна енергия и хорови/танцови елементи с по-изразена африканска синкопа.

Съвременни тенденции и глобално влияние

През последните десетилетия латино музиката се глобализира чрез записи, радио, телевизия, фестивали и стрийминг. Артисти като Shakira, Carlos Santana, Celia Cruz, João Gilberto, и по-скоро Bad Bunny и J Balvin, показаха, че латино ритмите могат да доминират световните класации. Много съвременни стилове смесват електронна продукция, хип-хоп и поп с традиционни ритми — резултатът е постоянно развиваща се сцена с множество кръстоски и иновации.

Значение и социална роля

Латинската музика често играе важна роля в изграждането на идентичност, социална комуникация и политическо изразяване. Танцът и музиката са централни за празници, религиозни ритуали и общностни събития. Освен развлекателна функция, тя съхранява историческа памет и културни ценности.

В заключение, „латино“ като понятие обхваща изключително разнообразни стилове, езици и локални традиции. За да се разбере конкретна песен или жанр от Латинска Америка, е важно да се вземат предвид историческият контекст, етническите влияния и географското място на произход.

Танго

Конюнто от западната част на Куба: инструментите са от испански, африкански и индиански произход

Влиянието на Европа

Влиянието на Европа, и по-специално на Испания, върху латино музиката е следното:

Музикална нотация. Това не само позволява музиката да се изпълнява от всички желаещи групи, но и дава възможност на композиторите да си изкарват прехраната. На свой ред това насърчава музикантите да си направят труда да запишат музиката и да я публикуват. Публикуваните ноти ни дават и възможност да записваме музика, която вече не се свири редовно.
Европейски музикални инструменти. На всички южноамерикански и повечето карибски острови испанската китара е най-разпространеният инструмент. Освен това са широко разпространени разновидности на китарата, като кубинската tres и пуерториканската quattro. Други важни инструменти са корнетът (по-късно тромпет), пианото, контрабасът, цигулката и други инструменти.
Системното обучение на композитори, музиканти и певци започва с първата катедрала в Куба (в Сантяго де Куба). Идеята за системно обучение се използва широко днес, за да се постигне един вид унифициране, така че групата да може да замени един музикант с друг, който да изпълнява на подобно ниво.

Влиянието на Африка

Влиянието на Африка идва най-вече от народите йоруба, дахомей и конго на този велик континент. Значението му в дадена латинска страна варира в зависимост от броя на робите, внесени в нея. Освобождаването на робите се извършва по различно време от средата до края на XIX век. В латиноамериканската музика влиянието му е

Ударни инструменти: повечето видове ударни инструменти, особено барабаните. В Куба първоначално е имало около 100 различни вида барабани. Те са намалели до само три, които се използват често: барабаните конга, бонго и тимбалите. Първите два са с африкански произход. Други примери за африкански ударни инструменти са клавишите и шекерите.
Още по-важно е допълнителното значение, което се отдава на ударните инструменти в почти всяка афро-латино група или оркестър. Обикновено в конюнто от десет или дванадесет музиканти половината от тях свирят на ударни инструменти, а дори струнните инструменти са по-скоро дрънкащи, отколкото лъкови.
Призивът и отговорът в музиката и песента са нормални. Известен пример е този във филма "Казабланка" между Сам и групата в песента Knock On Wood:
CALL: Who's got trouble?
ОТГОВОР: Имаме проблеми!
ПОКАНА: Какви проблеми?
ОТГОВОР: Твърде много проблеми!
Както испанците са донесли католическата църква, така и робите са донесли своите африкански религии, които днес се наричат с различни имена. Думата santería означава сливане на католически светци и африкански духове, така че например африканският ориша (дух) Бабалу е аналог на католическия светец Сан Лазаро. Религията на йорубите в Куба обикновено се нарича regla de ocha, докато бразилската версия на същата религия се нарича conbomblé.
Значението на това за музиката е, че древните религии не са били просто набор от вярвания. Те са били център на живота в един несигурен свят. Робите са донесли със себе си вярванията, танците, музиката, инструментите и церемониите в съзнанието си. Там, където господарите им са позволявали, те са възпроизвеждали културата, която са оставили след себе си. И оттогава тя захранва популярната музика в афро-латиноамериканските страни.

Влияние на коренното население

На запад от Андите музиката е силно повлияна от коренното индианско население. Характерни за Перу са панпипите и флейтите, както и най-популярните им ритми. В Еквадор се срещат форми на флейта, но по-голямата част от музиката е повлияна от европейския валс (като пасильо) и от различни афролатински стилове от Карибския басейн. В Чили се използва куека, въведена през 1824 г. Тя е "най-популярният въздух в Чили". Въпреки това влиянието на местните индиански народи върху латино музиката е много по-слабо забележимо, отколкото влиянието на европейската и африканската музика. Съществуват десетки народни ритми, които са оцелели, но обикновено те са имали малък или никакъв ефект извън конкретното си местонахождение, докато влиянието на испанските и африканските народи се наблюдава почти навсякъде. Дори в аржентинското прочуто танго се използва ритмично средство, известно като cinquillo. Това е синкопиран ритъм, подобен на този в кубинската хабанера, Синкопирането и полиритмите са несъмнени признаци на Африка. В Аржентина има редица фолклорни песни и ритми с индийски произход, но тангото е доминиращо, а другите ритми не са.

след 1970 г. в САЩ.

Лидия Мендоса (1916-2007), певица от мексикански произход, става първата американка от испански произход, която записва песен на испански език (1928 г.). Испанците, които записват музика, са рядкост в началото на 1900-те години. През 60-те години на ХХ в. музиката техано (в южните части на Съединените щати, Мексико), испанският фолклор (в Испания), салсата (в Пуерто Рико), кумбията (в Южна Америка) и бачатата (в Доминиканската република) са най-популярните форми на латиноамериканска музика по това време.

През 70-те години на ХХ век болерото става популярен музикален жанр в Пуерто Рико. Пуерториканският певец Ектор Лавое става един от неговите важни музиканти. В Съединените щати говоренето на испански език не е било харесвано и много испаноговорящи са били дискриминирани заради това, че говорят испански. Поради тази причина много деца и младежи предпочитат английската музика, като рокендрола, и се опитват да не говорят испански извън дома си. През 80-те години на ХХ в. латиноамериканската музика започва да става популярна. Американското музикално списание Billboard добавя няколко категории за латино музика. Те включват класацията за най-добрите латиноамерикански албуми, регионалните мексикански албуми, тропическите албуми и класацията за латиноамерикански поп албуми. Поради тази причина по-младите поколения започват да се интересуват от записването на латино музика. Въпреки това в края на 80-те години на ХХ век фрийстайл музиката се превръща в най-популярния жанр на латино музиката. Фрийстайл музиката рядко се записва на испански език. Това се дължи на непопулярността на испанския език по онова време.

През 90-те години на ХХ век популярни стават изпълнители като Селена, Глория Естефан, Луис Мигел и Талия. Те спомагат латиноамериканската музика и записването на латиноамериканска музика да станат популярни за малки деца и възрастни. Селена става най-популярният латиноамерикански изпълнител на САЩ през 1995 г., когато е убита на 23-годишна възраст. Тя става първият и единствен латиноамерикански изпълнител, който достига върха на албум, съдържащ предимно испанска музика, на първо място в класацията Billboard200. По време на смъртта ѝ тя се конкурира с Майкъл Джексън и Джанет Джексън с албума си Dreaming of You (1995 г.), който продава 3 000 000 копия през първата година. В средата и края на 90-те години на ХХ век популярни стават Енрике Иглесиас, Шакира, Марк Антъни, Рики Мартин и Дженифър Лопес.

През 2000-те години продажбите на латино музика започват да намаляват. Музиката техано започва да става непопулярна, въпреки че "кралицата на музиката техано" Селена става "Най-добър латиноамерикански изпълнител на десетилетието" според списание Billboard през 1999 г. Шакира, Рики Мартин и Дженифър Лопес продължават да стават все по-популярни и имат сингли и албуми под номер едно в класацията на Billboard 200. Марк Антъни, Авентура, Дон Омар и Енрике Иглесиас остават популярни на латино сцената. През 2010 г. през това десетилетие популярни стават Принс Ройс, Питбул, Ромео Сантос и Wisin & Yandel. Дженифър Лопес, Рики Мартин и Шакира преминават в английската музика с някои испански издания. През 2010-те години музиката бачата става популярна благодарение на Prince Royce и Romeo Santos. Докато регетонът продължава да доминира в радиата за латино музика от средата на 2000-те години. Към 2012 г. Селена остава най-продаваният латиноамерикански изпълнител с 60 000 000 продадени копия в световен мащаб. Дженифър Лопес е на второ място с 55 000 000 продадени копия по света.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява латиноамериканската музика?

О: Латино музиката е популярна музикална форма, изпълнявана от хора от Латинска Америка, включително испаноезичните Карибски острови. Тя често е придружена от пеене на испански език.

В: Какво представлява изучаването на световната музика?

О: Изучаването на световната музика включва проучване и разбиране на традиционната и популярната музика от всички страни.

В: Какво е влиянието на латиноамериканската музика в други части на света?

О: Латинската музика има значително влияние в други части на света, особено в Северна Америка.

В: Кои са важните теми, които трябва да се вземат предвид при обсъждането на латиноамериканската музика?

О: Важните теми, които трябва да се вземат под внимание при обсъждането на латиноамериканската музика, включват мястото на произход (страна и понякога регион), бившата европейска колониална власт и нейната политика, културата на бившите коренни жители, културата на робите, доведени от Африка, и музикалния стил.

Въпрос: Как тези различия в мястото на произход влияят върху музиката на различните латиноамерикански държави?

О: Различията в мястото на произход могат да повлияят или да предизвикат различия в музиката на различните латиноамерикански държави. Например музиката на Перу може да се различава от музиката на Бразилия поради влиянието на техния уникален културен и исторически опит.

Въпрос: Кой вид музика ни интересува най-вече в тази статия?

О: В тази статия се занимаваме предимно с популярна музика.

В: Каква е разликата между църковната музика, художествената музика и популярната музика в Латинска Америка?

О: Църковната музика, художествената музика и популярната музика имат различни стилове в Латинска Америка. Например църковната музика може да има по-официален и религиозен тон, докато популярната музика може да е по-въздействаща и танцувална.