Кампанията Гуадалканал се провежда между 7 август 1942 г. и 9 февруари 1943 г. в Тихоокеанския театър на Втората световна война. Тази кампания, която е решаваща и стратегически важна кампания от Втората световна война, се води на земята, в морето и във въздуха между съюзническите сили срещу имперските японски сили. Сраженията се водят на и около остров Гуадалканал в южната част на Соломоновите острови и са първата голяма офанзива, предприета от съюзническите сили срещу Японската империя.

На 7 август 1942 г. съюзническите сили, предимно от САЩ, започват десант на островите Гуадалканал, Тулаги и Флорида в южната част на Соломоновите острови с цел да направят по-безопасни пътищата за снабдяване между САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Битката при Гуадалканал е една от първите продължителни кампании в Тихия океан.

 

Предистория и цели

Японската офанзива в началото на войната им дава контрол над голяма част от Тихия океан и заплашва комуникациите между САЩ и съюзниците в Австралия и Нова Зеландия. Съюзническата цел при Гуадалканал е двоенa: да лиши японците от база, от която могат да заплашват тези маршрути, и да установи собствена въздушна и морска база (по-късно наречена Henderson Field или „Къде’ст полето“/„Cactus“ от американците), която да подкрепя по-нататъшни операции в южния Тихи океан.

Ход на кампанията

Кампанията включва няколко взаимосвързани компонента:

  • Наземни операции: Първоначалният десант на 7 август е изпълнен главно от подразделения на САЩ, включително морски пехотинци, които бързо завземат летището, започнато от японците. Бойните действия по суша са тежки и продължават през джунглата и хълмовете на острова, често при тежки условия, липса на снабдяване и разпространение на болести като малария.
  • Въздушна борба: Контролът над Henderson Field е ключов. Оттук американските самолети могат да осигуряват прикритие за кораби и десанти и да атакуват японските транспортни и военноморски сили. Въздушните сражения и постоянните бомбардировки са ежедневие през по-голямата част от кампанията.
  • Морски битки: Водят се няколко важни морски сражения в околностите на Гуадалканал и в пролива между островите, включително Битката при река Саво (август 1942) и по-късно боевете през септември — ноември 1942 г. за контрол над морските линии за снабдяване. Водеща роля играе и нощната тактика на японския флот в началото, последвана от изтощение на японските ресурси и опитни екипажи.

Ключови моменти и сражения

Някои от най-важните моменти в кампанията включват:

  • Завземането на летището и неговата защита: След първоначалния десант американците завършват и укрепват летището, което става основна цел за японските опити да възстановят контрол над региона.
  • Битката при река Саво: В нощта след началото на десанта японски тежки кораби нанасят тежки поражения на съюзническа ескадра, което показва уязвимостта на съюзниците в ранния етап.
  • Пристигане на подкрепления и решителни морски битки: През есента и началото на зимата 1942 г. и двете страни изпращат значителни сили, което довежда до серии от сблъсъци — включително решаващата нощна битка при Гуадалканал през 13–15 ноември 1942 г., която накланя везните в полза на съюзниците.

Трудности и условия

Военните действия се водят в сурови климатични и теренни условия: гъста джунгла, висока влажност, дъждове и болести затрудняват снабдяването и поддръжката. Морските операции често се провеждат през нощта поради японската тактическа предимство в нощните боеве и навигацията. Терминът „Iron-bottom Sound“ (Железното дъно) се появява заради многото потънали кораби в водите около Гуадалканал.

Загуби и последици

Кампанията е скъпа и за двете страни по отношение на човешки живот и материали. За японската страна загубата е не само в живата сила, но и в опитни пилоти и морски екипажи, които трудно се заменят. За съюзниците победата е стратегическа: тя спира японския натиск в южния Тихи океан, осигурява защитен коридор за снабдяване между САЩ и Австралия и дава възможност на съюзниците да преминат в по-активни офанзивни операции (т.нар. „island hopping“).

Значение

Кампанията при Гуадалканал е исторически повратен момент в Тихоокеанската война. Тя демонстрира възможността на съюзниците да водят продължителни комбинирани операции — морски, въздушни и сухопътни — далеч от домашните си бази. Победата подкопава способността на Япония да разширява или да задържа завладените територии и ерозира нейния военен ресурс от опитни пилоти и моряци. Морските и въздушните борби около Гуадалканал подготвят почвата за следващите съюзнически операции в Соломоновите острови и в по-широк мащаб в Тихия океан.

Кратък епилог

След изтеглянето на останалите японски войски през февруари 1943 г. Гуадалканал остава в ръцете на съюзниците и служи като платформа за по-нататъшни операции в региона. Кампанията остава пример за координирани сухопътни, въздушни и морски усилия и за цената, която и двете страни плащат при промяната на стратегическата инициатива в голяма война.