Кампания Гуадалканал | решаваща и стратегически важна кампания от Втората световна война

Фон

Стратегически съображения

На 7 декември 1941 г. японските сили нападат неутралния Тихоокеански флот на САЩ в Пърл Харбър, Хавай. При нападението загиват близо 2500 души и е повредена голяма част от флота от бойни кораби на САЩ, което поставя началото на войната между двете държави на следващия ден. Първоначалните цели на японските лидери са да унищожат военноморския флот на САЩ, да завземат земи, богати на природни ресурси, и да създадат стратегически военни бази за защита на японската империя в Тихия океан и Азия. За да постигнат това, японските сили завладяват Филипините, Тайланд, Малая, Сингапур, Бирма, Холандската Източна Индия и много малки острови. Към САЩ във войната срещу Япония се присъединяват и останалите съюзнически сили, някои от които, включително Обединеното кралство, Австралия и Нидерландия, също са нападнати от Япония.

Морската битка в Коралово море предотвратява бързото завладяване на Австралия от Япония, а битката при Мидуей намалява силите на японските самолетоносачи.

Съюзниците избират южните Соломонови острови, включително Гуадалканал, за първа цел. Японският императорски флот (IJN) е окупирал Тулаги през май 1942 г. и е построил база за хидроплани наблизо. Загрижеността на съюзниците нараства, когато в началото на юли 1942 г. IJN започва да изгражда голямо летище в Lunga Point на Гуадалканал. Оттам японските бомбардировачи с голям обсег на действие ще застрашават източния бряг на Австралия. Към август 1942 г. японците разполагат с около 900 военноморски войници на Тулаги и близките острови и с 2800 души на Гуадалканал. Тези бази щяха да защитават основната японска база в Рабаул, да застрашават съюзническите снабдителни и комуникационни линии и да създадат база за нападения срещу Фиджи, Нова Каледония и Самоа.

Японците планират да изпратят 45 изтребителя и 60 бомбардировача на Гуадалканал. През 1942 г. тези самолети могат да осигурят въздушно прикритие на японските военноморски сили, настъпващи в южната част на Тихия океан.

Планът на съюзниците за нахлуване в южната част на Соломоновите острови е замислен от американския адмирал Ърнест Кинг, главнокомандващ флота на САЩ. Той иска да отнеме островите от японците. Със съгласието на Рузвелт Кинг иска да нахлуе и на Гуадалканал. Тъй като Съединените щати подкрепяха идеята на Великобритания да победи Германия преди Япония, войната в Тихия океан трябваше да се конкурира за войски и ресурси с войната в Европа.

Затова генералът от американската армия Джордж Маршал е против предложените от Кинг атаки и пита кой ще командва операцията. Кинг отговаря, че военноморските сили и морската пехота ще се справят сами, и инструктира адмирал Честър Нимиц да планира атаките. Кинг печели спора с Маршал и инвазията продължава.

Нападението на Гуадалканал ще бъде извършено едновременно със съюзническата офанзива в Нова Гвинея под командването на Дъглас Макартър. Целта е да се превземат Адмиралтейските острови и архипелагът Бисмарк, включително основната японска база в Рабаул. В крайна сметка те ще превземат Филипините. На 19 юни 1942 г. Обединеният комитет на началник-щабовете на САЩ възлага на вицеадмирал Робърт Л. Гормли да ръководи атаката на Соломоновите острови.

Адмирал Честър Нимиц, базиран в Пърл Харбър, е главнокомандващ на съюзническите сили в Тихия океан.

Работна група

При подготовката на нападението в Тихия океан през май 1942 г. 1-ва дивизия на морската пехота на САЩ се премества от САЩ в Нова Зеландия. Други съюзнически сухопътни, военноморски и военновъздушни части са изпратени на други тихоокеански острови. Нападението е наречено с кодовото име операция "Стражева кула", а датата е определена за 7 август 1942 г.

Първоначално атаките са планирани само за Тулаги и островите Санта Круз, но не и за Гуадалканал. Когато Съюзниците откриват японското летище на Гуадалканал, превземането му е добавено към плана и операцията на Санта Крус отпада. Японците знаят, че съюзническите сили се придвижват, но смятат, че те отиват към Австралия и може би към Порт Морсби в Нова Гвинея.

Силите на "Стражева кула", наброяващи 75 бойни и транспортни кораба (от кораби на САЩ и Австралия), се събират край Фиджи на 26 юли 1942 г. Те извършват един репетиционен десант, преди да заминат за Гуадалканал на 31 юли. Командир на съюзническите сили е американският вицеадмирал Франк Флетчър (флаг на самолетоносача USS Saratoga). Командващ морските и сухопътните сили е американският контраадмирал Ричмънд К. Търнър. Вандегрит ръководи 16 000 съюзнически (предимно американски морски) пехотинци за десанта.

Войниците, изпратени на Гуадалканал, са току-що преминали военно обучение и са въоръжени с пушки M1903 Springfield и 10-дневен запас от боеприпаси. За да влязат бързо в битката, планиращите операцията са намалили запасите им само до 60 дни. Войниците от 1-ва дивизия на морската пехота започват да наричат предстоящата битка "Операция "Обувки".

 

Японският контрол над западната част на Тихия океан между май и август 1942 г. Гуадалканал е разположен в долния десен ъгъл на картата.  


Летището в Лунга Пойнт на Гуадалканал се строи от японски и корейски работници през юли 1942 г.  

Кацане

Лошото време позволява на съюзническите сили да пристигнат край Гуадалканал, невидими за японците, през нощта на 6 август и сутринта на 7 август и да изненадат защитниците. Това понякога е наричано Среднощният рейд на Гуадалканал. Десантът се разделя на две групи, като едната група атакува Гуадалканал, а другата - Тулаги, Флорида и близките острови.

Съюзническите бойни кораби бомбардират плажовете за инвазия, а американските самолетоносачи бомбардират японските сили на целевите острови и унищожават 15 японски хидроплана в базата им край Тулаги.

Тулаги и два близки малки острова - Гавуту и Танамбого, са атакувани от 3000 американски морски пехотинци. 886-те сили на IJN оказват яростна съпротива на атаките на морската пехота. С известни трудности морската пехота превзема и трите острова: Тулаги на 8 август, а Гавуту и Танамбого - на 9 август.

Почти всички японски защитници са убити, докато морските пехотинци имат 122 убити.

Десантът на Гуадалканал среща много по-малка съпротива. На 7 август 11 000 американски морски пехотинци слизат на брега на Гуадалканал и не срещат съпротива. Те спират за през нощта на около 1000 ярда (910 м) от летището Лунга Пойнт. На следващия ден, срещу слаба съпротива, морските пехотинци напредват към река Лунга и превземат летището до 16:00 ч. на 8 август.

Японският военноморски строителен щаб и бойните части са напуснали района на летището и са избягали на около 3 мили (4,8 км) на запад към река Матаникау и района на Пойнт Круз. Те оставят след себе си храна, припаси, строително оборудване и превозни средства, както и 13 загинали.

По време на десантните операции на 7 и 8 август японските военноморски самолети, базирани в Рабаул, под командването на Садайоши Ямада, атакуват няколко пъти съюзническите сили, като подпалват транспортния кораб USS George F. Elliot (който потъва два дни по-късно) и нанасят сериозни щети на разрушителя USS Jarvis. При въздушните атаки през двата дни японците губят 36 самолета, а САЩ - 19, както в бой, така и при инциденти, включително 14 изтребителя на самолетоносача.

След тези боеве Флетчър е обезпокоен от загубите на изтребителите на самолетоносача си. Той също така е обезпокоен от заплахата за самолетоносачите му от японски въздушни атаки и се тревожи за нивото на горивото на корабите си. Вечерта на 8 август Флетчър се изтегля от района на Соломоновите острови заедно със своите оперативни групи самолетоносачи. В резултат на загубата на въздушното прикритие на самолетоносачите Търнър изтегля корабите си от Гуадалканал, въпреки че са разтоварени по-малко от половината от припасите и тежкото оборудване, необходими на войските на брега. Въпреки това Търнър планира да разтовари възможно най-много провизии на Гуадалканал и Тулаги през нощта на 8 август и след това да отплава с корабите си рано на 9 август.

 

Маршрути на съюзническите десантни сили за десанти на Гуадалканал и Тулаги, 7 август 1942 г.  


Американски морски пехотинци дебаркират от LCP(L) на Гуадалканал на 7 август 1942 г.  

Битката при остров Саво

Същата нощ, докато транспортите се разтоварват, две групи съюзнически крайцери и разрушители под командването на британския контраадмирал Виктор Кръчли VC са разбити от японски сили от седем крайцера и един разрушител от 8-ми флот, базирани в Рабаул и Кавиенг и командвани от японския вицеадмирал Гуничи Микава.

В битката при остров Саво един австралийски и три американски крайцера са потопени, а един американски крайцер и два разрушителя са повредени. Японците имат умерени повреди на един крайцер. Микава, който не знае, че Флетчър се готви да се изтегли с американските самолетоносачи, веднага се връща в Рабаул, без да се опитва да атакува транспортните кораби. Микава се опасяваше от дневни въздушни атаки на американските самолетоносачи, ако остане в района. Без въздушно прикритие от самолетоносачи Търнър решава да изтегли останалите си военноморски сили до вечерта на 9 август. Това оставя морските пехотинци на брега без голяма част от тежкото оборудване, припасите и войниците, които все още са на борда на транспортите. Решението на Микава да не се опитва да унищожи съюзническите транспортни кораби е голяма грешка.

 

Първоначални операции

11 000 морски пехотинци на Гуадалканал отначало поставят охрана около Лунга Пойнт и летището. Те също така пренасят на брега разтоварените припаси и довършват летището. До 18 август летището е готово за експлоатация. От транспортните средства са разтоварени храни за пет дни, които заедно със заловените японски храни дават на морските пехотинци храна за общо 14 дни. За да се запазят запасите, войниците са ограничени до две хранения на ден.

Скоро след десанта съюзническите войски се разболяват от дизентерия, като до средата на август всеки пети морски пехотинец е болен. Тропическите болести засягат войските и на двете страни. Въпреки че някои от корейските строителни работници се предават на морските пехотинци, повечето японци и корейци се събират на запад и ядат кокосови орехи. Японски военноморски аванпост също е разположен в Тайву Пойнт, на около 35 км източно от периметъра на Лунга. На 8 август японски разрушител от Рабаул доставя 113 войници на позицията Матаникау.

Вечерта на 12 август патрул на американската морска пехота от 25 души се приземява с лодка, за да се опита да намери група японски войници, за които американските сили смятат, че са готови да се предадат. Скоро след като патрулът се приземява, намиращ се наблизо взвод японски морски войски атакува и почти напълно избива патрула на морската пехота.

На 19 август Вандегрифт изпраща три роти от 5-и полк морска пехота на САЩ да атакуват японските войски западно от Матаникау. Едната рота атакува в устието на река Матаникау, а другата пресича реката на 1000 метра навътре в сушата и атакува японските сили в село Матаникау. Третата се приземи с лодка по-далеч на запад и атакува село Кокумбуна. След като окупират за кратко двете села, трите роти на морската пехота се връщат в периметъра на Лунга, като са убили около 65 японски войници и са загубили четирима.

Това е първата от няколкото големи акции около река Матаникау по време на битката.

На 20 август ескортиращият самолетоносач USS Long Island доставя две ескадрили самолети на морската пехота в Хендерсън Фийлд - едната ескадрила от 19 F4F Wildcats, а другата - от 12 SBD Dauntlesses. Самолетите в Хендерсън стават известни като "Въздушните сили на Кактус" (CAF) по името на съюзническото кодово име за Гуадалканал.

Изтребителите на морската пехота са използвани на следващия ден. Японските бомбардировачи нахлуваха почти всеки ден. На 22 август в Хендерсън Фийлд пристигат пет аерокобри на американската армия С-400 и техните пилоти.

 

Първоначална отбрана на американската морска пехота около пистата за излитане и кацане в Лунга Пойнт, Гуадалканал, 12 август 1942 г.  


Карта, показваща атаките на американската морска пехота западно от река Матаникау на 19 август  

Битката при Тенару

В отговор на съюзническия десант на Гуадалканал японският императорски генерален щаб назначава 17-а армия на Японската императорска армия (ИЯА) в Рабаул, а под командването на генерал-лейтенант Харукичи Хякутаке получава заповед да превземе Гуадалканал. Армията е трябвало да бъде подкрепена от японски военноморски части, включително от Комбинирания флот под командването на Исороку Ямамото, който е със седалище в Трук. 17-та армия, която по това време участва в японската кампания в Нова Гвинея, разполага само с няколко единици. В Палау се намира 35-а пехотна бригада под командването на генерал-майор Кийотаке Кавагучи. Четвърти пехотен полк (Аоба) беше във Филипините, а 28-и пехотен полк (Ичики) под командването на полковник Кийонао Ичики беше на транспортни кораби близо до Гуам.

Различните части започват да се придвижват към Гуадалканал. Подразделението на Ичики, състоящо се от около 917 войници, се приземи от разрушители в Тайву Пойнт след полунощ на 19 август, след което направи 9-милен (14 км) нощен марш на запад към морските пехотинци. Полкът Ичики е наречен на името на своя командир.

Ичики смята, че на Гуадалканал няма толкова много съюзнически войници. Войниците на Ичики атакуват позициите на морските пехотинци при Алигатор Крийк в ранните сутрешни часове на 21 август. Атаката на Ичики е разгромена с тежки японски загуби в битката, станала известна като битката при Тенару. През деня морските пехотинци атакуват оцелелите войски на Ичики, като убиват още много от тях.

Сред загиналите е и Ичики, макар да се твърди, че той се е самоубил, след като е разбрал за поражението си, а не е загинал в боя. Общо в битката са убити всички, с изключение на 128 души от първоначалните 917 членове на полка Ичики. Оцелелите се завръщат в Тайву Пойнт, уведомяват щаба на 17-а армия за поражението си и чакат нови войници и заповеди от Рабаул.

 

Мъртви японски войници в устието на Алигатор Крийк, Гуадалканал, след битката при Тенару.  

Битката при Източните Соломони

Докато битката при Тенару приключва, още японски войски вече са на път. На 16 август от Трук отпътуват три бавни транспорта с останалите 1400 войници от 28-и пехотен полк на Ичики и 500 морски пехотинци от 5-ия специален морски десантен отряд в Йокосука.

Транспортите са охранявани от 13 военни кораба, командвани от японския контраадмирал Райзо Танака. Той планира да десантира войските на Гуадалканал на 24 август. За да прикрие десанта и да отвоюва Хендерсън Фийлд от съюзническите сили, Ямамото нарежда на Чуичи Нагумо да се срещне с авионосна група от Трук на 21 август и да се насочи към южните Соломонови острови. Силите на Нагумо включват три самолетоносача и 30 други бойни кораба.

Три оперативни групи от американски самолетоносачи под командването на Флетчър наближават Гуадалканал, за да атакуват японците. На 24 и 25 август двете самолетоносачни сили водят битка при Източните Соломони, в резултат на която и двата флота се изтеглят от района, след като получават известни повреди. Япония губи един лек самолетоносач. Конвоят на Танака, след като получава тежки повреди по време на битката от въздушна атака на самолети от Хендерсън Фийлд, включително потъването на един от транспортите, променя посоката към Шортландските острови в северната част на Соломоновите острови. Това е направено, за да се прехвърлят войските на разрушители за доставка до Гуадалканал.

 

Самолетоносачът "Ентърпрайз" (CV-6) е атакуван от въздуха по време на битката при Източните Соломони.  

Въздушни сражения и укрепване на отбраната на Лунга

През целия август на Гуадалканал продължават да пристигат малък брой американски самолети и техните екипажи. Към края на август в полето Хендерсън са разположени 64 самолета от различни типове. Въздушните битки между съюзническите самолети в Хендерсън и японските бомбардировачи и изтребители от Рабаул продължават почти ежедневно. Между 26 август и 5 септември САЩ губят около 15 самолета, а японците - приблизително 19 самолета. Повече от половината от свалените американски екипажи са спасени, докато повечето японски екипажи така и не се възстановяват. Осемчасовият полет в двете посоки от Рабаул до Гуадалканал, общо около 1 120 мили (1 800 км), затруднява японците да атакуват Хендерсън Фийлд.

Австралийците на островите Бугенвил и Нова Джорджия често успяват да предупредят за японските въздушни удари, което дава време на американските изтребители да излетят и да атакуват японските бомбардировачи и изтребители, когато те се приближават към острова.

Между 21 август и 3 септември три батальона на морската пехота, включително 1-ви рейдърски батальон под командването на Мерит А. Едсън (Edson's Raiders), и 1-ви парашутен батальон от Тулаги и Гавуту се отправят към Гуадалканал. Тези части добавят около 1500 войници към първоначалните 11 000 души, защитаващи полето Хендерсън. 1-ви парашутен батальон, който има много загинали и ранени в битката при Тулаги и Гавуту-Танамбого през август, е поставен под командването на Едсон.

Другият преместен батальон, 1-ви батальон от 5-ти полк на морската пехота (1/5), беше десантиран западно от Матаникау близо до село Кокумбуна на 27 август. Те имаха за задача да атакуват японските части в района. Те се сблъскаха с жаркото слънце и силната японска отбрана. На следващата сутрин морските пехотинци установиха, че японските защитници са се отдалечили през нощта, затова морските пехотинци се върнаха в периметъра на Лунга с лодка. Загубите в тази акция са 20 японци и 3 убити морски пехотинци.

Малки съюзнически военноморски конвои пристигат в Гуадалканал на 23 август, 29 август, 1 септември и 8 септември. Те снабдяват морската пехота в Лунга с повече храна, боеприпаси, самолетно гориво и авиационна техника. Конвоят от 1 септември докарва и 392 строителни инженери, които да работят на полето Хендерсън.

 

Изтребители F4F Wildcat на американската морска пехота се издигат от Хендерсън Фийлд, за да атакуват пристигащите японски самолети в края на август или началото на септември 1942 г.  

Токио Експрес

На 23 август 35-а пехотна бригада на Кавагучи достига Трук и е натоварена на бавни транспортни кораби за останалата част от пътуването до Гуадалканал. Пораженията, нанесени на конвоя на Танака по време на битката за Източните Соломони, карат японците да решат да не доставят повече войски до Гуадалканал с бавен транспорт. Вместо това корабите, превозващи войниците на Кавагучи, са изпратени в Рабаул.

Оттам японците планират да доставят хората на Кавагучи до Гуадалканал с разрушители. Японските разрушители обикновено успяваха да направят обиколни пътувания надолу (Ню Джорджия Саунд) до Гуадалканал и обратно за една нощ по време на кампанията, което свеждаше до минимум риска от въздушни атаки от страна на Съюзниците.

Японците наричат рейсовете "Токийски експрес" за съюзническите сили.

Доставянето на войските по този начин затруднява пренасянето на тежко оборудване и доставки, като тежка артилерия, превозни средства и много храна и боеприпаси до Гуадалканал. Освен това при тази дейност се използват разрушители, от които IJN се нуждае за търговска защита. Военноморските командири на Съюзниците не се сражават с японските военноморски сили през нощта. Въпреки това всеки японски кораб, останал в обсега на самолетите в Хендерсън Фийлд през светлата част на деня, около 200 мили (320 км), беше в голяма опасност от въздушна атака. Тази ситуация съществуваше през следващите няколко месеца на битката.

Между 29 август и 4 септември японските леки крайцери, разрушители и патрулни лодки успяват да стоварят на сушата в Тайву Пойнт почти 5000 войници, включително по-голямата част от 35-та пехотна бригада, голяма част от 4-ти полк Аоба и останалата част от полка на Ичики. Генерал Кавагучи, който се приземява в Тайву Пойнт на 31 август, е назначен за командир на всички японски сили на Гуадалканал. Конвой от баржи отвежда още 1000 войници от бригадата на Кавагучи под командването на полковник Акиносуке Ока в Камимбо, западно от периметъра на Лунга.

 

Японски войници се качват на разрушител за пътуване с "Токио Експрес" до Гуадалканал  

Битката при хребета Едсън

На 7 септември Кавагучи издава план за атака, за да унищожи врага на летището на остров Гуадалканал. Планът за атака на Кавагучи предвижда силите му да извършат изненадваща нощна атака. Силите на Ока ще атакуват от запад, докато вторият ешелон на Ичики ще атакува от изток. Основната атака щеше да бъде от юг от групата на Кавагучи, състояща се от 3000 души в три батальона. Към 7 септември по-голямата част от войските на Кавагучи започват да маршируват към точката Лунга покрай бреговата линия. Около 250 японски войници остават назад, за да охраняват снабдителната база на бригадата в Тайву.

Междувременно разузнавачи съобщават на американските морски пехотинци за японски войски в Тайву, близо до село Тасимбоко. Едсън планира набег срещу японските войски в Тайву. На 8 септември, след като са свалени с лодка край Тайву, хората на Едсън превземат Тасимбоко, докато японците се оттеглят в джунглата.

В Тасимбоко войниците на Едсон откриват главния склад за снабдяване на Кавагучи, включващ големи запаси от храна, боеприпаси, медицински материали и мощно късовълново радио. След като унищожават всичко, с изключение на някои документи, морските пехотинци се връщат в периметъра на Лунга. Заловените документи информират морските пехотинци, че поне 3000 японски войници се намират на острова и планират нападение.

Едсън, заедно с полковник Джералд К. Томас, офицер по операциите на Вандегрифт, смятат, че японската атака ще дойде на тесен, затревен, дълъг 1000 ярда (910 м) коралов хребет южно от Хендерсън Фийлд. Хребетът, наречен хребет Лунга, имаше добър подход към летището и беше незащитен. На 11 септември 840-те души от батальона на Едсън са изпратени на хребета и около него.

През нощта на 12 септември 1-ви батальон на Кавагучи атакува райдърите между река Лунга и хребета. Една рота морска пехота трябва да отстъпи до хребета, преди японците да спрат атаката си за през нощта. На следващата нощ Кавагучи трябваше да се бие с 830-те рейдера на Едсон с 3000 войници от своята бригада и артилерия. Японската атака започва веднага след падането на нощта, като 1-ви батальон на Кавагучи атакува дясната страна на Едсон на запад от хребета. След като пробива отбраната на морската пехота, атаката в крайна сметка е спряна от частите на морската пехота, охраняващи северната част на хребета.

Две роти от 2-ри батальон на Кавагучи се придвижват по южния край на хребета и изтласкват войските на Едсон обратно към хълм 123 в централната част на хребета. През цялата нощ морските пехотинци се сражават срещу японските атаки, някои от които водят до ръкопашен бой. Морската пехота разполагаше и с артилерия. Японските групи, които преминаха хребета до края на летището, също бяха изпратени обратно.

Нападенията на батальона "Кума" и отряда на Ока на други места също бяха спрени. На 14 септември Кавагучи повежда оцелелите на петдневен поход на запад към долината Матаникау, за да се присъедини към отряда на Ока. Като цяло силите на Кавагучи губят около 850 убити, а морските пехотинци - 104.

На 15 септември Хякутаке в Рабаул научава за загубата на Кавагучи и изпраща новината до Императорския генерален щаб в Япония. На спешна среща висшите японски командни щабове на IJA и IJN решават, че Гуадалканал може да се превърне в най-важната битка на войната. Загубата се отразява на японските операции в други райони на Тихия океан. Хякутаке осъзнава, че за да изпрати достатъчно войски и доставки, за да разгроми съюзническите сили на Гуадалканал, не може да подкрепи продължаващите големи японски атаки по трасето Кокода в Нова Гвинея.

Със съгласието на Генералния щаб Хякутаке нарежда на войските си в Нова Гвинея, които се намират на по-малко от 30 мили (48 км) от целта си - Порт Морсби, да се оттеглят, докато битката за Гуадалканал не приключи. Хякутаке изпраща още войски на Гуадалканал за още един опит за превземане на Хендерсън Фийлд.

 

Подполковник от морската пехота на САЩ Мерит А. Едсън (тук е сниман като генерал-майор), който ръководи силите на морската пехота в битката при хребета Едсън  


Карта на периметъра Лунга на Гуадалканал, показваща маршрутите на приближаване на японските сили и местата на японските атаки по време на битката. Атаките на Ока са от запад (вляво), батальонът "Кума" атакува от изток (вдясно), а Централното тяло атакува "хребета Едсон" (хребета Лунга) в долния център на картата.  

Подсилване

Докато японските войски се струпват западно от Матаникау, американските сили укрепват отбраната на Лунга. На 14 септември Вандегрифт премества още един батальон - 3-ти батальон от 2-ри полк на морската пехота (3/2) - от Тулаги на Гуадалканал. На 18 септември съюзнически морски конвой доставя 4157 души от 3-та временна бригада морска пехота (7-ми полк морска пехота плюс батальон от 11-ти полк морска пехота и някои допълнителни поддържащи части).

Конвоят доставя на Гуадалканал и 137 превозни средства, палатки, авиационно гориво, боеприпаси, дажби и инженерно оборудване. Тези нови войници позволяват на Вандегрит от 19 септември да установи непрекъсната отбрана около периметъра на Лунга. Докато защитава този конвой, самолетоносачът USS Wasp е потопен от японската подводница I-19 югоизточно от Гуадалканал. За известно време в района на южната част на Тихия океан остава само един съюзнически самолетоносач (USS Hornet).

Освен това Вандегрифт отстранява няколко офицери, които не отговарят на неговите стандарти, и повишава младши офицери, които са се справили добре в битките. Полковник Мерит Едсън, на когото е поверено командването на 5-и морски полк.

Въздушната война над Гуадалканал спира за известно време. Между 14 и 27 септември няма японски въздушни нападения поради лошото време. През това време и двете страни подсилват въздушните си части. Японците доставят 85 изтребителя и бомбардировача на своите въздушни части в Рабаул, докато САЩ докарват 23 изтребителя и щурмови самолета в полето Хендерсън. На 20 септември японците разполагат със 117 самолета в Рабаул, докато съюзниците имат 71 самолета в Хендерсън Фийлд.

Въздушната война започва отново с японска въздушна атака над Гуадалканал на 27 септември. Изтребители на ВМС и морската пехота на САЩ от Хендерсън Фийлд излитат, за да се опитат да спрат въздушната атака.

Японците започват да се подготвят за следващия си опит да превземат Хендерсън Фийлд. На 11 септември 3-ти батальон от 4-ти пехотен полк (Аоба) се е приземил в залива Камимбо в западния край на Гуадалканал. Батальонът се присъединява към силите на Ока близо до Матаникау. Доставките на разрушители на 14, 20, 21 и 24 септември донесоха храна и боеприпаси, както и 280 души от 1-ви батальон, полк Аоба, в Камимбо на Гуадалканал.

На 13 септември японските 2-ра и 38-ма пехотна дивизия са транспортирани от Холандска Източна Индия до Рабаул. Японците планират да транспортират 17 500 военнослужещи от тези две дивизии до Гуадалканал за следващата голяма атака по периметъра Лунга, насрочена за 20 октомври 1942 г.

 

Американският самолетоносач Wasp изгаря, след като е ударен от торпеда на японска подводница на 15 септември.  

Действия по река Матаникау

Вандегрифт е наясно, че войските на Кавагучи са се оттеглили в района западно от Матаникау и че многобройни групи японски войници се намират в района между периметъра Лунга и река Матаникау. Вандегрифт решава да атакува разпръснатите групи японски войски на изток от Матаникау.

Той също така искаше да попречи на основната група японски войници да укрепи позициите си толкова близо до главната отбрана на морската пехота в Лунга Пойнт.

При първата атака на американската морска пехота между 23 и 27 септември са използвани войници от три батальона на американската морска пехота. Атаката на японските сили западно от Матаникау, е разгромена от войските на Кавагучи под командването на Акиносуке Ока. По време на боя трите роти на морската пехота са обкръжени от японските сили и имат много убити и ранени. Те успяват да избягат с помощта на разрушителя USS Monssen (DD-436) и десантни кораби, пилотирани от служители на бреговата охрана на САЩ.

При втората атака между 6 и 9 октомври по-големи сили на морската пехота преминават река Матаникау и атакуват новопристигналите японски сили от 2-ра пехотна дивизия под командването на генералите Масао Маруяма и Юмио Насу. Морските пехотинци нанасят много жертви и рани на японския 4-ти пехотен полк.

Втората атака принуждава японците да се оттеглят от позициите си източно от Матаникау. Това създава проблеми с плановете на японците да извършат голяма атака срещу американската отбрана на Лунга.

Между 9 и 11 октомври 1-ви батальон на 2-ра морска пехота на САЩ атакува два малки японски аванпоста на около 30 мили (48 км) източно от периметъра на Лунга в Гурабусу и Койлотумария близо до залива Аола. При нападенията са убити 35 японци с цената на 17 морски пехотинци и трима служители на Военноморските сили на САЩ.

 

Патрул на американската морска пехота прекосява река Матаникау през септември 1942 г.  

Битката при нос Есперанс

През последната седмица на септември и първата седмица на октомври японски разрушители доставят на Гуадалканал войски от 2-ра пехотна японска дивизия. Японските военноморски сили обещават да подкрепят атаката на армията, като доставят войски, оборудване и провизии на острова и извършват повече въздушни атаки на Хендерсън Фийлд и изпращат бойни кораби, които да бомбардират летището.

Милард Ф. Хармън, командир на армията на САЩ в южната част на Тихия океан, смята, че американските морски пехотинци на Гуадалканал се нуждаят от нови войници, за да могат съюзниците да защитят острова от следващото японско нападение. На 8 октомври 2837 души от 164-и пехотен полк от Американската дивизия на американската армия се качват на кораби за Гуадалканал. За да се защитят транспортните средства, превозващи 164-ти полк до Гуадалканал, на 64-та оперативна група е наредено да тръгне с транспортните средства. Тази оперативна група се състоеше от четири крайцера и пет разрушителя под командването на американския контраадмирал Норман Скот.

Те получават заповед да атакуват всички японски кораби, които се приближават към Гуадалканал.

Щабът на 8-ми флот на Микава планира голяма и важна доставка на разрушители за нощта на 11 октомври. Два хидропланни тендера и шест разрушителя трябваше да доставят 728 войници плюс артилерия и боеприпаси до Гуадалканал. В същото време три тежки крайцера и два разрушителя под командването на контраадмирал Аритомо Гото трябваше да бомбардират Хендерсън Фийлд, за да унищожат КВС и летището.

Тъй като военните кораби на ВМС на САЩ никога не са се опитвали да спрат мисиите на "Токио Експрес" до Гуадалканал, японците не очакват съпротива от страна на съюзническите военни кораби тази нощ.

Малко преди полунощ бойните кораби на Скот откриват на радара силите на Гото близо до Гуадалканал. Силите на Скот са в състояние да обстрелват корабите на Гото. Откривайки огън, бойните кораби на Скот потопяват един от крайцерите на Гото и един от разрушителите му, повреждат тежко друг крайцер, раняват сериозно Гото и принуждават останалите бойни кораби на Гото да се откажат от бомбардировката и да се оттеглят.

Един от разрушителите на Скот е потопен, а един крайцер и друг разрушител са тежко повредени. Японският снабдителен конвой се разтоварва в Гуадалканал и започва обратния си път, без да бъде открит от силите на Скот. По-късно сутринта на 12 октомври четири японски разрушителя от снабдителния конвой се обръщат обратно, за да помогнат на повредените бойни кораби на Гото.

По-късно същия ден въздушни атаки на самолети на CAF от Хендерсън Фийлд потопяват два от тези разрушители. Конвоят на американската армия достига Гуадалканал по план на следващия ден и доставя товара и пътниците си на острова.

 

Американският крайцер "Хелена" е част от 64-та оперативна група под командването на Норман Скот.  

Бомбардировка на Хендерсън Фийлд с боен кораб

Дори след победата на САЩ край нос Есперанс японците продължават да планират голяма атака по-късно през октомври. Японците решават да рискуват, като не използват бързи бойни кораби, за да доставят хората и провизиите си до острова.

На 13 октомври конвой от шест товарни кораба с осем разрушителя напуска Шортландските острови и се отправя към Гуадалканал. Конвоят превозва 4500 войници от 16-и и 230-и пехотен полк, няколко морски пехотинци, две батареи тежка артилерия и една рота танкове.

За да защити приближаващия конвой от атака на самолетите на CAF, Ямамото изпраща два бойни кораба от Трук да бомбардират Хендерсън Фийлд. В 01:33 ч. на 14 октомври "Конго" и "Харуна", защитени от един лек крайцер и девет разрушителя, достигат Гуадалканал и обстрелват Хендерсън Фийлд от разстояние 16 000 метра (17 500 ярда). През следващите един час и 23 минути двата бойни кораба изстрелват 973 14-инчови (356 мм) снаряда в периметъра на Лунга, като повечето от тях падат в района на летището. Много от снарядите бяха осколъчни, предназначени за унищожаване на наземни цели. Бомбардировките силно повреждат двете писти, изгарят почти цялото налично самолетно гориво, унищожават 48 от 90-те самолета на CAF и убиват 41 души, включително шестима пилоти на CAF. След това силите на бойните кораби се връщат в Трук.

Въпреки тежките повреди войниците на Хендерсън успяват да поправят една от пистите в рамките на няколко часа. Седемнадесет SBD и 20 "Уайлдкъта" в Еспириту Санто са прехвърлени в Хендерсън, а транспортните самолети на американската армия и морската пехота започват да превозват самолетен бензин до Гуадалканал.

След като САЩ вече знаят за приближаването на големия японски конвой, те се опитват да измислят начин да го атакуват, преди да достигне Гуадалканал. Използвайки гориво, източено от унищожени самолети и от скрит резервоар в джунглата, CAF атакува конвоя два пъти на 14-ти, но не нанася никакви щети.

Японският конвой достига Гуадалканал в полунощ на 14 октомври и започва да разтоварва. През целия ден на 15 октомври самолети на CAF от Хендерсън бомбардират и обстрелват с картечници разтоварващия конвой, като унищожават три от товарните кораби. Останалата част от конвоя отпътува същата нощ, след като е разтоварила всички войници и около две трети от припасите и оборудването.

Няколко японски тежки крайцера също бомбардират Хендерсън през нощта на 14 и 15 октомври, като унищожават още няколко самолета на CAF, но не повреждат летището.

 

Японският боен кораб Haruna  


Японски товарен кораб, унищожен в Тасафаронга от самолети на CAF на 15 октомври.  

Битката за полето Хендерсън

Между 1 и 17 октомври японците доставят 15 000 войници на Гуадалканал, което дава на Хякутаке 20 000 войници за планираната атака. Тъй като са загубили позициите си от източната страна на Матаникау, японците решават, че атака срещу американската отбрана по крайбрежието ще бъде твърде трудна. Хякутаке решава да атакува от южната страна на Хендерсън Фийлд.

Неговата 2-ра дивизия (с войски от 38-а дивизия) под командването на генерал-лейтенант Масао Маруяма и 7000 войници в три пехотни полка получава заповед да атакува американската отбрана от юг близо до източния бряг на река Лунга.

Датата на нападението е определена за 22 октомври, а след това е променена на 23 октомври. За да се опита да заблуди американците, че знаят за планираната атака от юг, тежката артилерия на Хякутаке и пет пехотни батальона (около 2900 души) под командването на генерал-майор Тадаши Сумийоши атакуват американската отбрана от запад.

Японците смятат, че на острова има 10 000 американски войници, докато в действителност те са 23 000.

На 12 октомври група японски инженери започва да прокарва пътека, наречена "пътят Маруяма", от Матаникау към южната част на американския периметър Лунга. Пътеката, дълга 15 мили (24 км), преминаваше през реки и потоци, дълбоки оврази, стръмни хребети и гъста джунгла. Между 16 и 18 октомври 2-ра дивизия започна похода си по пътя Маруяма.

Към 23 октомври силите на Маруяма трудно се промъкват през джунглата, за да достигнат до американските сили. Хякутаке отлага атаката за 19:00 ч. на 24 октомври. Американците не знаят, че силите на Маруяма са на път.

Служителите на Хякутаке съобщават на Сумийоши за отлагането на атаката за 24 октомври. Той обаче не успява да се свърже с войниците си, за да им съобщи за забавянето. Така на 23 октомври привечер два батальона от 4-ти пехотен полк и деветте танка на 1-ва самостоятелна танкова рота атакуват отбраната на американската морска пехота в устието на река Матаникау.

Артилерията, оръдията и пушките на американската морска пехота разбиват атаките, унищожават всички танкове и убиват много от японските войници. Само малък брой морски пехотинци са убити или ранени.

Накрая, късно на 24 октомври, силите на Маруяма достигат периметъра на американската Лунга. В продължение на две нощи войските на Маруяма атакуват позициите, защитавани от войските на 1-ви батальон, 7-ма морска пехота под командването на подполковник Чести Пулър и 3-ти батальон, 164-ти пехотен полк на американската армия, командван от подполковник Робърт Хол.

Частите на морската пехота и армията на САЩ, въоръжени с пушки, картечници, минохвъргачки и огън от 37-милиметрови противотанкови оръдия, нанасят ужасни щети на японците. Няколкото малки групи японци, които пробиха американската отбрана, бяха избити през следващите няколко дни.

Повече от 1500 войници на Маруяма са убити при атаките, докато американците губят около 60 души. През същите два дни американски самолети от Хендерсън Фийлд унищожават 14 японски самолета и потопяват един лек крайцер.

По-нататъшните японски атаки край Матаникау на 26 октомври също са отхвърлени с тежки загуби за японците. В резултат на това към 08:00 ч. на 26 октомври Хякутаке прекратява атаките и нарежда на силите си да се оттеглят. На около половината от оцелелите войници на Маруяма е наредено да се оттеглят обратно в долината Матаникау. На 230-и пехотен полк под командването на полковник Тошинари Шоджи е наредено да се отправи към точка Коли, източно от периметъра на Лунга.

На 4 ноември войниците от 2-ра дивизия достигат района на щаба на 17-та армия в Кокумбона, западно от Матаникау. Подразделението на Шоджи достига до Коли Пойнт и прави лагер. Във 2-ра дивизия има много загинали в битките, ранени в боевете, недохранване и тропически болести. Тя беше твърде слаба, за да извърши повече атаки. До края на битката тя се сражаваше като отбранителна сила по крайбрежието.

В битката японците губят 2200-3000 войници, а американците - около 80 убити.

 

Карта на битката, 23 - 26 октомври. Силите на Сумийоши атакуват от запад при Матаникау (вляво), докато 2-ра дивизия на Маруяма атакува периметъра на Лунга от юг (вдясно)  


Мъртви войници от японската 2-ра дивизия покриват бойното поле след атаките на 25-26 октомври  

Битката за островите Санта Крус

По същото време, когато войските на Хякутаке атакуват периметъра на Лунга, японските самолетоносачи и други големи военни кораби, водени от Исороку Ямамото, се придвижват към южните Соломонови острови. От това място японските военноморски сили се надяват да разгромят всички съюзнически (предимно американски) военноморски сили, особено самолетоносачите. Съюзническите военноморски самолетоносачи в района, сега под командването на Уилям Хелси-младши, също се надяваха да срещнат японските военноморски сили в битка.

На 18 октомври Нимиц заменя Гормли с Холси, след като решава, че Гормли е станал твърде негативен, за да ръководи съюзническите сили в южната част на Тихия океан.

Двата противостоящи самолетоносача се сражават сутринта на 26 октомври в битката, станала известна като битката при островите Санта Крус. Всяка от страните изпраща въздушни атаки на самолетоносачи. Корабите на съюзниците трябваше да се оттеглят от битката, след като един самолетоносач беше потопен (Хорнет), а друг (Ентърпрайз) - тежко повреден. Японските самолетоносачи обаче също се оттеглят поради големите загуби на самолети и екипажи и големите повреди на два самолетоносача.

Японците са победители по отношение на потопените и повредените кораби. Въпреки това загубата на много опитни екипажи от японците помогна на Съюзниците, които не загубиха много екипажи. Японските самолетоносачи не са имали по-важни роли в битката.

 

USS Hornet е торпилиран и сериозно повреден от японски самолетоносач на 26 октомври.  

Действия за земя през ноември

За да затвърди победата си в битката за Хендерсън Фийлд, Вандегрифт изпраща шест батальона морска пехота, към които по-късно се присъединява и един батальон от армията на САЩ, в атака западно от Матаникау. Атаката се командва от Мерит Едсън и целта ѝ е да завладее Кокумбона, щаба на 17-а армия, западно от Пойнт Круз.

Районът на Пойнт Крус се защитава от японските военни части от 4-ти пехотен полк, командван от Номасу Накагума. 4-ти пехотен полк е в лошо състояние поради смъртните случаи в битките и раненията, тропическите болести и недохранването.

Американската атака започва на 1 ноември. До 3 ноември тя унищожава японските сили, защитаващи района на Пойнт Крус. Изглежда, че американците са близо до превземането на Кокумбона. След това американските сили откриват новопристигнали японски войски близо до Коли Пойнт от източната страна на периметъра Лунга.

За да се справи с новопристигналите японски войски, Вандегрифт спира атаката на Матаникау на 4 ноември. Американците загиват със 71 жертви, а японците - с около 400.

Рано сутринта на 3 ноември в Коли Пойнт пет японски разрушителя доставят 300 войници. Те са изпратени в помощ на Шоджи и неговите войски, които се отправят към Коли Пойнт след битката за Хендерсън Фийлд.

Когато Вандегрифт научава за японския десант, той изпраща батальон морски пехотинци под командването на Херман Х. Ханекен да атакува японците в Коли. Скоро след десанта японските войници изтласкват батальона на Ханекен обратно към периметъра на Лунга.

В отговор Вандегрифт нарежда на батальона на морската пехота на Пулър и два от 164-и пехотен батальон, заедно с батальона на Ханекен, да атакуват японските сили там.

Когато американските войски започват да се придвижват, Шоджи и неговите войници започват да пристигат в Коли Пойнт. От 8 ноември американските войски се опитват да обкръжат силите на Шоджи при потока Гавага близо до Коли Пойнт.

Хякутаке нарежда на Шоджи да напусне позициите си в Коли и да се присъедини към японските сили в Кокумбона в района на Матаникау. Между 9 и 11 ноември Шоджи и между 2000 и 3000 от неговите хора избягват в джунглата на юг. На 12 ноември американците избиват всички останали японски войници. Американците преброяват телата на 450-475 загинали японци в района на Коли Пойнт и пленяват повечето от тежките оръжия и припасите на Шоджи. При атаката американските сили имат 40 убити и 120 ранени.

На 4 ноември две роти от 2-ри батальон на морската пехота, командван от подполковник Евънс Карлсон, се приземяват с лодка в залива Аола, на 40 мили (64 км) източно от Лунга Пойнт. Рейдърите на Карлсън, заедно с войници от 147-и пехотен полк на американската армия, получават заповед да защитават 500 морски пехотинци, които изграждат летище на това място. Хелси се съгласява с плана за изграждане на летище в залива Аола.

Строителството на летището в Аола е спряно в края на ноември, тъй като земята не е подходяща за изграждане на летище.

На 5 ноември Вандегрифт нарежда на Карлсон да атакува всички сили на Шоджи, които са избягали от Коли Пойнт. Карлсон и неговите войници извършват 29-дневен патрул от Аола до периметъра на Лунга. По време на патрула войниците на Карлсон водят няколко сражения с отстъпващите сили на Шоджи, като убиват почти 500 от тях, а самите те имат 16 убити.

В допълнение към смъртните случаи от нападенията на нападателите на Карлсон, тропическите болести и липсата на храна стават причина за смъртта на още хора на Шоджи. В средата на ноември, когато силите на Шоджи достигат река Лунга, на половината път до Матаникау, остават само 1300 души. Когато Шоджи достигнал позициите на 17-та армия западно от Матаникау, с него все още били оцелели само 700-800 души. Повечето от оцелелите от силите на Шоджи се присъединяват към други японски части, защитаващи планината Остен и горната част на река Матаникау.

На 5, 7 и 9 ноември японски разрушители докарват на Гуадалканал допълнителни войски от японската 38-а пехотна дивизия, включително по-голямата част от 228-и пехотен полк. Тези свежи войски са разположени в района на Пойнт Крус и Матаникау и спират атаките на американските сили на 10 и 18 ноември. През следващите шест седмици американците и японците остават изправени едни срещу други по линията западно от Пойнт Крус.

 

Американски морски пехотинци изнасят телата на мъртви японски войници от бункера им в района на Пойнт Крус след битката в началото на ноември.  


Рейдърите на Карлсон слизат на брега в залива Аола на 4 ноември  

Военноморска битка при Гуадалканал

След поражението в битката за Хендерсън Фийлд IJA планира да се опита отново да превземе летището през ноември 1942 г. Преди да започне атаката, те се нуждаят от нови войници. IJA поиска помощ от Ямамото, за да достави новите войници на острова и да подкрепи следващата атака.

Ямамото осигурява 11 големи транспортни кораба, които да превозят останалите 7000 войници от 38-а пехотна дивизия, техните боеприпаси, храна и тежко оборудване от Рабаул до Гуадалканал. Той осигурява и военни кораби, които включват два бойни кораба. Двата линкора, Хией и Киришима, със специални осколочни снаряди трябваше да бомбардират полето Хендерсън през нощта на 12 срещу 13 ноември и да унищожат него и разположените там самолети. Това щеше да позволи на бавните и тежки транспортни кораби да достигнат до Гуадалканал и да се разтоварят безопасно на следващия ден. Силите на военните кораби се командват от Хиеи от наскоро повишения вицеадмирал Хироаки Абе.

В началото на ноември съюзническите сили научават, че японците отново се готвят да се опитат да превземат Хендерсън Фийлд. Поради това на 11 ноември САЩ изпращат към Гуадалканал 67-а оперативна група - конвой с морски пехотинци, два пехотни батальона на американската армия, както и боеприпаси и храна. Корабите за снабдяване са защитени от две оперативни групи, командвани от контраадмиралите Даниел Й. Калахан и Норман Скот, и самолети от Хендерсън Фийлд. На 11 и 12 ноември корабите са атакувани няколко пъти от японски самолети, но повечето са разтоварени без сериозни повреди.

Американските самолети забелязват приближаването на бомбардировачите на Абе и предупреждават съюзническото командване. Търнър изпраща всички годни за използване бойни кораби под командването на Калахан, за да защитят войските на брега от очакваната японска морска атака и десанта на войските. Той също така нарежда на снабдителните кораби на Гуадалканал да напуснат до ранната вечер на 12 ноември. Силите на Калахан се състоят от два тежки крайцера, три леки крайцера и осем разрушителя.

Около 01:30 ч. на 13 ноември силите на Калахан срещат бомбардировъчната група на Абе между Гуадалканал и остров Саво. В допълнение към двата бойни кораба, силите на Абе включват един лек крайцер и 11 разрушителя. В тъмнината двете сили от бойни кораби откриват огън. Бойните кораби на Абе потопяват или сериозно повреждат всички сили на Калахан с изключение на един лек крайцер и един разрушител, а Калахан и Скот са убити.

Два японски разрушителя са потопени, а друг разрушител и Hiei са тежко повредени. Въпреки поражението на силите на Калахан, Абе нарежда на бойните си кораби да се изтеглят, без да бомбардират Хендерсън Фийлд. Hiei потъва по-късно същия ден след въздушни атаки от самолети на CAF и самолети от американския самолетоносач Enterprise. Заради неуспеха на Абе да унищожи Хендерсън Фийлд Ямамото нарежда на конвоя за превоз на войски да изчака още един ден, преди да се насочи към Гуадалканал.

Ямамото нарежда на Нобутаке Кондо да събере друга бомбардировъчна група, като използва военни кораби от Трук и силите на Абе, за да атакува Хендерсън Фийлд на 15 ноември.

В 02:00 ч. на 14 ноември група крайцери и разрушители под командването на Гуничи Микава бомбардира полето Хендерсън. Бомбардировката причинява известни щети, но не успява да унищожи летището или повечето от самолетите му. Докато силите на Микава се връщат към Рабаул, транспортният конвой на Танака, мислейки, че Хендерсън Фийлд вече е унищожен, започва пътуването си към Гуадалканал.

През целия 14 ноември самолети от Хендерсън Фийлд и Ентърпрайз атакуват корабите на Микава и Танака, като потопяват един тежък крайцер и седем от транспортните кораби. По-голямата част от войниците са спасени от транспортите от ескортиращите разрушители на Танака и се връщат в Шортландс. След настъпването на тъмнината Танака и останалите четири транспорта продължават към Гуадалканал, докато силите на Кондо се приближават, за да бомбардират полето Хендерсън.

За да атакува силите на Кондо, Хелси, който не разполага с достатъчно неповредени кораби, изпраща два линкора - "Вашингтон" и "Южна Дакота", и четири разрушителя от оперативната група "Ентърпрайз". Американските сили, под командването на Уилис А. Лий на борда на "Вашингтон", достигат Гуадалканал и остров Саво малко преди полунощ на 14 ноември, малко преди да пристигне бомбардировъчната група на Кондо.

Силите на Кондо се състоят от "Киришима" и два тежки крайцера, два леки крайцера и девет разрушителя. След като двете сили се срещат, силите на Кондо бързо потопяват три от американските разрушители и повреждат тежко четвъртия. След това японските бойни кораби повреждат "Южна Дакота". Докато бойните кораби на Кондо се концентрират върху "Южна Дакота", "Вашингтон" се приближава към японските кораби и открива огън по "Киришима", като поразява японския боен кораб и му нанася сериозни щети. След като преследва "Вашингтон" към островите Ръсел, Кондо нарежда на бойните си кораби да се оттеглят, без да бомбардират Хендерсън Фийлд. По време на битката е потопен и един от разрушителите на Кондо.

Докато корабите на Кондо се изтеглят, четирите японски транспорта се приземяват близо до Тасафаронга на Гуадалканал в 04:00 ч. и започват да разтоварват. В 05:55 ч. американските самолети и артилерия започват да атакуват транспортите, като унищожават и четирите транспорта заедно с повечето от провизиите, които пренасят.

Само 2000-3000 души от армията успяват да слязат на брега. Поради неуспеха да доставят по-голямата част от войниците и провизиите, японците са принудени да отменят планираната за ноември атака на Хендерсън Фийлд.

На 26 ноември японският генерал-лейтенант Хитоши Имамура поема командването на новосформираната Осма армия в Рабаул. Новото командване включва както 17-а армия на Хякутаке, така и 18-а армия в Нова Гвинея.

Една от първите цели на Имамура е да превземе отново Хендерсън Фийлд и Гуадалканал. Настъплението на съюзниците при Буна в Нова Гвинея обаче променя целите на Имамура.

Тъй като опитът на съюзниците да превземат Буна се смята за по-сериозна заплаха за Рабаул, Имамура отлага изпращането на нови войски на Гуадалканал, за да се съсредоточи върху ситуацията в Нова Гвинея.

 

Контраадмирал от САЩ Даниел Дж. Калахан  


Американският боен кораб "Вашингтон" обстрелва японския боен кораб "Киришима  

Битката при Тасафаронга

Японците продължават да имат проблеми с доставките на достатъчно количество материали за своите войски на Гуадалканал. Опитите да се използват само подводници през последните две седмици на ноември не осигуряват достатъчно храна за силите на Хякутаке.

Отделен опит за създаване на бази в централната част на Соломоновите острови, които да се използват за изпращане на конвои с баржи до Гуадалканал, също се проваля поради въздушните атаки на съюзниците. На 26 ноември 17-та армия съобщава на Имамура, че не разполага с храна. Някои фронтови части не са били снабдявани в продължение на шест дни. Това принуждава японците да се върнат към използването на разрушители за доставяне на необходимите доставки.

Моряците от Осми флот измислят план, с който да съкратят времето, през което разрушителите, доставящи доставки за Гуадалканал, са изложени на съюзнически атаки. Големи варели за нефт или газ, пълни с медицински материали и храна, се нанизват на въжета. Когато разрушителите пристигали на Гуадалканал, те разрязвали варелите и лодка от брега можела да вземе въжето.

През нощта на 30 ноември на подразделението за подсилване на Гуадалканал на Осми флот (Токио Експрес) е наредено да извърши пет доставки до Тасафаронга на Гуадалканал, като използва метода на барабана. Подразделението на Танака разполагаше с осем разрушителя, като шест разрушителя носеха по 200 до 240 барабана с провизии.

Когато Хелси научава за опита за снабдяване на японците, той нарежда на новосформираната оперативна група 67 с четири крайцера и четири разрушителя под командването на американския контраадмирал Карлтън Х. Райт да атакува силите на Танака край Гуадалканал. През деня на 30 ноември към силите на Райт се присъединяват още два разрушителя.

В 22:40 ч. на 30 ноември силите на Танака пристигат край Гуадалканал и се подготвят да разтоварят варелите със запаси. Междувременно бойните кораби на Райт се приближават от противоположната посока. Ескадрените миноносци на Райт откриват силите на Танака на радара и командирът иска разрешение да атакува с торпеда. Райт изчака четири минути, преди да даде разрешение.

Това позволява на силите на Танака да се спасят от торпедиране. Всички американски торпеда улучиха целите си. В същото време крайцерите на Райт откриват огън, като удрят и унищожават един от японските разрушители. Останалите бойни кораби на Танака изоставят снабдителната мисия, обръщат се и изстрелват 44 торпеда по посока на крайцерите на Райт.

Японските торпеда удрят и потопяват американския крайцер "Нортхемптън" и нанасят сериозни повреди на крайцерите "Минеаполис", "Ню Орлиънс" и "Пенсакола". Останалите разрушители на Танака се измъкват без повреди, но не успяват да доставят нито едно от провизиите до Гуадалканал.

До 7 декември 1942 г. силите на Хякутаке губят по около 50 души всеки ден от недохранване, болести и съюзнически наземни и въздушни атаки. Допълнителните опити на разрушителите на Танака да доставят провизии на 3 декември, 7 декември и 11 декември не решават проблема с доставките. Един от разрушителите на Танака е потопен от торпедо на американска лодка PT.

 

Райзо Танака  

Японско решение за оттегляне

На 12 декември японският флот обмисля да изостави Гуадалканал. В същото време няколко офицери от щаба на армията в Императорския генерален щаб (IGH) заявиха, че повторното превземане на Гуадалканал ще бъде невъзможно. Група, водена от полковник от IJA Джоичиро Санада, началник на оперативната секция на IGH, посещава Рабаул на 19 декември и разговаря с Имамура и неговия щаб.

Когато тази група се връща в Токио, Санада препоръчва Гуадалканал да бъде изоставен. На 26 декември висшите ръководители на IGH се съгласяват с препоръката на Санада. Те нареждат на щаба си да планира изтеглянето от Гуадалканал. В централната част на Соломоновите острови ще бъде създадена нова отбранителна линия, а войниците и оръжията ще могат да бъдат изпратени за кампанията в Нова Гвинея.

На 28 декември генерал Хаджиме Сугияма и адмирал Осами Нагано съобщават на император Хирохито решението за изтегляне от Гуадалканал. На 31 декември императорът се съгласява с решението. Японците тайно започват да се подготвят за евакуацията, наречена операция "Ке", планирана да започне през януари 1943 г.

 

Битката при планината Остен, галопиращия кон и морския кон

През декември уморената 1-ва дивизия на морската пехота е върната за почивка, а през следващия месец операциите на острова са поети от XIV корпус на САЩ. Този корпус се състоеше от 2-ра дивизия на морската пехота и 25-а пехотна и американска дивизия на американската армия. Генерал-майорът от армията на САЩ Александър Пач заменя Вандегрит като командващ съюзническите сили на Гуадалканал. Към януари те вече са над 50 000 души.

На 18 декември съюзническите сили (основно американската армия) започват да атакуват японските войници на планината Остен. Силна японска крепост, наречена Гифу, затруднява атаките и американците трябва да спрат атаките си на 4 януари.

Съюзниците атакуват японците на 10 януари на планината Остен. Те атакуват и два близки хребета, наречени Морско конче и Галопиращ кон. Съюзниците превземат и трите до 23 януари. По същото време американските морски пехотинци напредват по северното крайбрежие на острова. Американците губят около 250 убити в операцията, докато японците понасят около 3000 убити - приблизително 12 към 1 в полза на американците.

 

Генерал-майор от американската армия Александър Пач (в средата) поема поста от Вандегрифт (вдясно) на 9 декември 1942 г.  

Ke евакуация

На 14 януари разрушители докарват войници, които да охраняват евакуацията на Ке. Японските военни кораби и самолети се придвижват около районите на Рабаул и Бугенвил в подготовка за изтегляне на войските си. Съюзническите сили откриват японските движения, но смятат, че те са пореден опит за превземане на Хендерсън Фийлд и Гуадалканал.

Страхувайки се от ново японско нападение, Пач изпраща само малка част от войските си, за да продължат атаката срещу силите на Хякутаке. На 29 януари Хелси изпраща към Гуадалканал конвой за снабдяване, защитен от оперативна група крайцери. Забелязвайки оперативната група крайцери, японските военноморски торпедоносци атакуват оперативната група и нанасят тежки повреди на американския крайцер "Чикаго". На следващия ден още торпедни самолети атакуват и потопяват "Чикаго".

Хелси заповядва на останалата част от оперативната група да се върне в базата и нарежда на останалите си военноморски сили да се разположат в Коралово море, южно от Гуадалканал, за да бъдат готови да отговорят на японска атака.

Японската 17-а армия се оттегля към западния бряг на Гуадалканал, докато ариергардни групи спират американските атаки. През нощта на 1 февруари 20 разрушителя от 8-ми флот на Микава под командването на Шинтаро Хашимото извеждат от острова 4935 войници, главно от 38-ма дивизия. Японците и американците губят по един разрушител от въздушни и морски атаки.

През нощите на 4 и 7 февруари Хашимото и неговите разрушители завършват изтеглянето на по-голямата част от останалите японски сили от Гуадалканал. С изключение на някои въздушни атаки съюзническите сили не се опитват да спрат усилията на Хашимото да изтегли войските си. Общо японците изтеглят 10 652 души от Гуадалканал. На 9 февруари Пач разбира, че японците са си тръгнали, и обявява Гуадалканал за сигурен за съюзническите сили, с което сражението приключва.

 

USS Chicago потъва на 30 януари по време на битката при остров Ренъл.  

Последици

След изтеглянето на японците Гуадалканал и Тулаги са превърнати в основни бази. Тези бази подпомагат напредването на съюзниците нагоре по веригата на Соломоновите острови. В допълнение към Хендерсън Фийлд са изградени две допълнителни изтребителни писти в Лунга Пойнт и бомбардировъчно летище в Коли Пойнт.

Изградени са военноморски пристанища в Гуадалканал, Тулаги и Флорида. Котвената стоянка около Тулаги се превръща във важна база за съюзническите военни и транспортни кораби, подкрепящи кампанията на Соломоновите острови. Основните сухопътни части остават в лагери на Гуадалканал, преди да бъдат изпратени по-нагоре по Соломоновите острови.

След Гуадалканал на японците им се налага да се защитават в Тихия океан. Усилията за изпращане на нови войски на Гуадалканал отслабиха японските усилия в други области. Това спомага за успеха на австралийската и американската атака в Нова Гвинея. Това води до превземането на базите Буна и Гона в началото на 1943 г.

През юни съюзниците започват операция "Cartwheel", която има за цел да откъсне Рабаул и съсредоточените там сили. Това помага на кампанията в югозападната част на Тихия океан под ръководството на генерал Дъглас Макартър. Тя помага и на кампанията за прескачане на острови в Централния Тихи океан под ръководството на адмирал Честър Нимиц. И двете усилия доближават Съюзниците до Япония. Останалите японски отбранителни съоръжения в южната част на Тихия океан бяха унищожени или заобиколени от съюзническите сили.

 

Съюзническите командири се събират на Гуадалканал през август 1943 г., за да планират следващата съюзническа атака срещу японците на Соломоновите острови в рамките на операция "Каруца".  

Значение

Ресурси

Битката при Гуадалканал е едно от първите продължителни сражения в Тихия океан, наред с кампанията на Соломоновите острови. И двете битки са много трудни за организиране и за двете участващи държави. САЩ трябваше да се научат да използват боен въздушен транспорт. Неуспехът в постигането на въздушно превъзходство принуди Япония да вкарва нови войски с баржи, разрушители и подводници, което не проработи толкова добре.

В началото на битката американците изпитват недостиг на ресурси, тъй като губят крайцери и самолетоносачи. Отнема месеци, докато бъдат завършени заместващите кораби.

Военноморските сили на САЩ претърпяват толкова големи загуби по време на кампанията, че години наред отказват да публикуват данни за общия брой на жертвите. Въпреки това, тъй като кампанията продължава и американската общественост все повече осъзнава героизма на американските сили на Гуадалканал, в района са изпратени още сили.

Това е проблем за Япония, тъй като нейният военнопромишлен комплекс не е в състояние да произвежда толкова, колкото американците. Така с продължаването на сраженията японците губеха оборудване, което не можеха да заменят, докато американците заменяха и дори увеличаваха силите си.

В сраженията за Гуадалканал Япония губи много оборудване и войници. Около 25 000 опитни войници са убити по време на сраженията. Тези загуби означават, че Япония не може да постигне целите си в кампанията в Нова Гвинея. Япония също така губи контрола над южните Соломонови острови и възможността да спре съюзническото корабоплаване към Австралия.

Основната база на Япония в Рабаул е застрашена от въздушната мощ на съюзниците. Японските сухопътни, военновъздушни и военноморски сили са загубени. Японците не можеха да заменят унищожените и потопени в тези сражения самолети и кораби. Те не можеха да заменят и своите висококвалифицирани и ветерани екипажи, особено екипажите на военноморските самолети, толкова бързо, колкото съюзниците.

Стратегически

След победата в битката при Мидуей Америка успява да постигне военноморска мощ в Тихия океан, равна на тази на Япония. Едва след победите на Съюзниците при Гуадалканал и Нова Гвинея японските атаки са прекратени. Кампанията на Гуадалканал слага край на всички опити за японска експанзия и поставя Съюзниците в позиция на сила. Тази съюзническа победа е първата стъпка към спечелването на други битки, които в крайна сметка водят до капитулацията на Япония и окупацията на японските родни острови.

Политиката на Съединените щати "Европа на първо място" първоначално означаваше, че те се защитават само от японската експанзия, за да съсредоточат ресурсите си върху победата над Германия. Аргументите на адмирал Кинг за инвазията на Гуадалканал обаче убеждават президента Франклин Д. Рузвелт, че войната в Тихия океан също може да бъде спечелена. До края на 1942 г. става ясно, че Япония е загубила кампанията на Гуадалканал. Това се отразява много зле на плановете на Япония за защита на нейната империя.

Военната победа за Съюзниците е важна. Психологическата победа също е важна. Съюзниците бяха победили най-добрите сухопътни, въздушни и военни сили на Япония. След Гуадалканал персоналът на Съюзниците гледа на японските военни с много по-малко страх, отколкото преди. Освен това Съюзниците започват да смятат, че могат да спечелят войната в Тихия океан.

Освен Кавагучи, няколко японски политически и военни лидери, сред които Наоки Хошино, Осами Нагано и Тораширо Кавабе, заявяват след войната, че Гуадалканал е повратната точка в конфликта.

 

Хендерсън Фийлд през август 1944 г.  


Мъртъв японски войник на Гуадалканал през януари 1943 г.  

Допълнителна информация

Книги

• Христос, Джеймс Ф. (2007 г.). Батальонът на прокълнатите: The 1st Marine Paratroopers at Gavutu and Bloody Ridge, 1942. Naval Institute Press. ISBN 978-1-59114-114-3.

Уеб

• Кагни, Джеймс. "Анимирана история на картата на битката за Гуадалканал". HistoryAnimated.com. Архивирано от оригинала на 19 март 2009 г. Извлечено на 4 септември 2008 г.

Координати: 9°25′S 160°0′E / 9.417°S 160.000°E / -9.417; 160.000