Далечен изток — определение, история и географски обхват

Терминът Далечен изток означава страните от Източна Азия. Той започва да се използва в английския език по времето на Британската империя за земите на изток от Британска Индия.

Преди Първата световна война Близкият изток означава сравнително близките земи на Османската империя, Средният изток - северозападната част на Южна Азия и Централна Азия, а Далечният изток - страните по западното крайбрежие на Тихия океан и страните по източното крайбрежие на Индийския океан. В много европейски езици има аналогични термини, като например френското Extrême-Orient, испанското Extremo Oriente, португалското Extremo Oriente, немското Ferner Osten, италианското Estremo oriente и нидерландското Verre Oosten.

Далечният изток никога не се използва за западните в културно отношение държави Австралия и Нова Зеландия, които се намират още по-далеч на изток от Европа, отколкото голяма част от Източна Азия.

Произход и историческа употреба

Терминът идва от европейска гледна точка и отразява колониалната и картографската практика на 18.–19. век, когато географските наименования се формират според разстоянията от Европа. По това време Европа разграничавала зоните като Близък, Среден и Далечен изток в зависимост от тяхната относителна отдалеченост. В английския език и други европейски езици изразът става разпространен чрез дипломация, търговия и военно-политически доклади.

Географски и терминологични граници

Границите на „Далечния изток“ не са строго фиксирани и зависят от контекст. В по-тясно, традиционно значение към него обикновено се причисляват страните на Източна Азия; в по-широко разбиране под термина попадат и държавите от Югоизточна Азия. В практиката за да се избегне неяснота, днес често се използват по-специфични и геополитически термини като „Източна Азия“, „Югоизточна Азия“, „Азиатско-тихоокеански регион“ или „Индо–тихоокеански регион“.

Някои примери на държави и територии, които по-често се включват в представите за Далечен изток:

• Източна Азия: Китай, Япония, Корея (Северна и Южна), Монголия, Тайван;
• Югоизточна Азия: Филипини, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Мианмар, Камбоджа, Лаос, Бруней;
• Понякога се включват и територии по западните брегове на Тихия океан, например части от Русия (руски Далечен изток), но не и Австралия или Нова Зеландия в традиционния смисъл.

Съвременна употреба и критика

Днес терминът „Далечен изток“ все по-често се смята за остарял или евро-центристки, защото дефинира региона чрез позицията на Европа. В академични, политически и бизнес среди предпочитат по-точни наименования като Източна Азия, Югоизточна Азия или Азиатско-тихоокеански регион, които отразяват географията и политическата реалност без европейска перспектива. В национални контексти (например в Русия) думата „Далечен изток“ може да има и локално значение — да означава Източните региони на самата страна (руският „Дальний Восток“).

Критиките към употребата на термина включват:

• евроцентричност и историческия колониален контекст;
• неясни географски граници и възможност за объркване с други понятия (напр. „Азиатско-тихоокеански“);
• замъгляване на вътрешните културни и политически различия между държавите, обединявани под един обобщаващ етикет.

Заключение

„Далечен изток“ е исторически установен географски термин, възникнал от европейската перспектива. Той остава в употреба в разговорната реч и в някои исторически текстове, но за съвременни анализи и официални документи се предпочитат по-прецизни термини като „Източна Азия“, „Югоизточна Азия“ или „Азиатско-тихоокеански регион“, които избягват евроцентризма и по-добре отразяват политическата и културна сложност на региона.

Въпроси и отговори

В: Какво означава терминът "Далечен изток"?

В: Кога терминът започва да се използва в английския език?

В: Какво се е разбирало под Близкия изток преди Първата световна война?

В: Има ли в други европейски езици подобни термини за Далечния изток?

Въпрос: Далечният изток използва ли се някога за Австралия или Нова Зеландия?

Търсене по буква