É или é е буква, която не се среща редовно в английския език. Това е буквата Е с остро ударение над нея. Среща се в африкаанс, каталонски, датски, емилианско-романьолски, френски, галисийски, унгарски, исландски, ирландски, италиански, кашубски, люксембургски, окситански, норвежки, португалски, словашки, испански, шведски, виетнамски и уелски език. В английския език може да се срещне в заемки (например résumé и cliché) и романизации (например Pokémon).

Какво представлява знакът „é“ и защо се използва

Знакът над буквата се нарича остро ударение (acute accent, акут). В различните езици то изпълнява две основни роли: да обозначи промяна в качеството или дължината на самогласната (например затворено/отворено / кратко/дълго) или да отбележи ударение (ударен слог). Във виетнамския език същият знак играе ролята на тонален маркер (сигнализира срята с т. нар. sắc — висок-възходящ тон).

Произношение и функции по езици

  • Френски — é обикновено се произнася като /e/ (затворено „е“). Контрастира с è (отворено /ɛ/) и с ê (исторически друг признак). Примери: école, été.
  • Испански — служи предимно за маркиране на ударение; не променя фонематично качеството на гласната, а показва кой слог е ударен (напр. bebé). Също се използва за разграничаване на думи (напр. sé срещу se).
  • Италиански — é обикновено означава затворено /e/ и се използва за посочване на ударение в края на думата или за разграничаване (напр. perché).
  • Португалски — é показва качеството /ɛ/ (отворено „е“), докато ê показва по-затворено /e/; и тук маркира ударение в думата (напр. pé — „крак“).
  • Унгарски — É е отделна буква в азбуката и се произнася като дълго /eː/ (напр. év — „година“).
  • Исландски — É се разглежда като отделна буква и има своя фонетична стойност в системата на езика (в исторични и съвременни позиции).
  • Виетнамски — буквата e с остро (é) е комбинация от самогласната и тонален знак: отбелязва тон sắc (възходящ). Тук диакритичният знак е задължителен за правилната лексикална форма и значение.
  • Галисийски, Каталонски, Норвежки, Датски, Шведски, Словашки и други — употребата варира: в някои езици é е характерна за заемки или за указване на ударение/качество; в други (напр. каталански, галисийски) има фонетично значение (затворено /e/).
  • В африкаанс, кашубски, люксембургски, окситански, ирландски и уелски употребите също са свързани с ударение, историческа транскрипция или особености на произношението.

Разлики между остро (´) и други диакритични знаци

Остро ударение (акут) няма същото значение като гравис (`) или циркумфлекс (^). В много романски езици (френски, италиански, каталонски) акут и гравис разграничават затворено и отворено „е“; в някои езици (испански, португалски) акут служи предимно за указване на ударение. Във виетнамски акут е тонален знак, а в унгарски и някои северни езици знакът е част от отделна буква.

Кодиране и въвеждане на É/é

  • Unicode: É — U+00C9, é — U+00E9.
  • HTML ентитети: É и é.
  • Комбиниращ диакритик: E + U+0301 (É) и e + U+0301 (é) — полезно при системи, които работят с комбиниращи символи.
  • Въвеждане: в Windows често се използват Alt-кодове (Alt+0201 за É и Alt+0233 за é); в macOS: Option+E, следвано от E/ e (за é/É). Много мобилни клавиатури имат дълго задържане върху „e“ за избор на вариант с ударение.

Примери и бележки

Някои добре познати заемки в английски и други езици съдържат é: résumé, café, cliché, fiancé. В писмената практика в езици, които нямат фонетична нужда от диакритика, често хората опускат акутите (например в английски текстове), но това може да доведе до загуба на информация за ударението, произношението или — във виетнамския — за самото значение на думата.

Съвет: Ако работите с чуждоезиков текст, най-добре е да запазвате диакритичните знаци — те често са част от правилното изписване, произношение и смисъл на думата.