Река Конго (Заир): география, дължина и водосборен басейн
Река Конго (Заир) — могъщата африканска река: география, 4700 км дължина, огромен водосборен басейн, тропически гори, постоянен дебит и историческо значение.
Река Конго (известна също като река Заир) е най-голямата река в Африка. Общата ѝ дължина от 4700 км (2922 мили) я прави втората по дължина в Африка (след Нил). Реката и нейните притоци текат през втората по големина зона на тропически гори в света, отстъпвайки само на Амазонската дъждовна гора в Южна Америка. Басейнът на Конго поддържа изключително богато биоразнообразие — от гигантски дървета и лиани до редки видове маймуни, птици и риби, много от които са ендемични за този регион.
Освен това реката е втората по големина в света след Амазонка и вторият по големина водосборен басейн на всяка река, отново след Амазонка. Водосборният ѝ басейн е малко по-голям от този на река Мисисипи. Площта на водосбора е приблизително 3,7 милиона км², което включва части от множество африкански държави. Тъй като големи части от басейна на реката се намират на север и на юг от екватора, дебитът ѝ е относително постоянен: винаги има поне една зона с дъждовен сезон, която компенсира по-сухите периоди другаде. Името си Конго получава от старото кралство Конго, което се е намирало в устието на реката. Демократична република Конго и Република Конго - и двете държави, разположени по бреговете на реката, са кръстени на нея. От 1971 г. до 1997 г. Демократична република Конго се нарича Заир, а правителството ѝ нарича реката Заир.
Източници и горно течение
Изворите на река Конго се намират в планините и възвишенията на Източноафриканския рифт, както и в езерата Танганика и Мверу, които захранват река Луалаба. Луалаба често се смята за горно течение на Конго. Тя се влива в река Конго под водопада Бойома. Река Чамбеши в Замбия обикновено се приема за извор на Конго поради общоприетата в света практика да се използва най-дългият приток, както е при река Нил. Горните части на системата са планински и хълмисти, със стръмни склонове и множество водопади и бързеи.
Средно и долно течение, важни притоки
Конго тече предимно на запад от Кисангани, точно под водопада, след което бавно завива на югозапад, минава покрай Мбандака, съединява се с река Убанги и се влива в басейна Малебо (басейна Стенли). Малебо (Pool Malebo, исторически известен като Stanley Pool) е широко, почти езерообразно разширение на реката, където на противоположни брегове се намират днешните градове Киншаса (бивш Леополдвил) и Бразавил. При този басейн реката се стеснява и пада през няколко катаракта в дълбоки каньони (известни като водопадите Ливингстън), след което минава покрай Матади и Бома и се влива в морето при малкия град Муанда. Сред най-важните ѝ притоци са Убанги, Каса̀й, Санкуру, Ломами и други, като Убанги носи значителен дял от водния обем и определя голяма част от северния водосбор.
Хидрология, дебит и климатично влияние
Дебитът на Конго е един от най-големите в света — средно около 40 000–41 000 м³/с, което я прави втора след Амазонка по отточване в океана. Поради разпространението на водосбора от двете страни на екватора, нивото и притокът остават сравнително постоянни през годината, с два по-слабо изразени максимумa в различните региони. Това прави реката ключов воден ресурс за напояване, транспорт и производство на хидроенергия.
Навигация и инфраструктура
Река Конго е плавателна по голяма част от средното си течение, което позволява транспорт между вътрешността и областните центрове. Въпреки това няколко района с бързеи и водопади (напр. поредица от прагове при Ливингстън и Бойома/Stanley Falls) пречат на непрекъснатата навигация и налагат прехвърляне на товари с железопътен или пътен транспорт в обход на препятствията. По долното течение са изградени хидроенергийни съоръжения — най-известните са водноелектрическите централи на Инга при водопадите Инга, които вече захранват част от столичния регион; проектът „Grand Inga“ има потенциал да стане една от най-големите хидроенергийни инсталации в света, макар че изпълнението му среща технически, финансови и екологични предизвикателства.
Екология и заплахи
Конго и нейният басейн са критично важни за климата и биоразнообразието на Африка. Реката поддържа обширни влажни зони и тропически гори, които действат като „сини дробове“ на континента, съхранявайки въглерод и предоставяйки хабитат за хиляди видове. В същото време районът е подложен на заплахи: незаконна сеч, разширяване на земеделие, добив на полезни изкопаеми, замърсяване от миннодобивни и промишлени дейности, строеж на язовири и климатични промени — всички те могат да променят хидрологията и здравето на екосистемите.
Икономическо и културно значение
Реката е жизненоважна за милиони хора: тя осигурява риба и вода за пиене, е основен транспортен коридор в региони с ограничена пътна инфраструктура и е потенциален източник на значителна енергия. Исторически Конго е бил път за изследователи и колонизатори; имена като Ливингстън и Стенли са свързани с ранните европейски експедиции, а местните култури и държави — като Кралство Конго — са оставили силна следа в имената и историята на региона.
Реката продължава да играе централна роля в живота на Централна Африка — географски, екологически, икономически и политически — и бъдещето ѝ зависи от баланса между използване на природните ресурси и опазване на уникалните ѝ екосистеми.
Реката, която минава през Демократична република Конго

Хенри Стенли с офицери от Предната колона, Кайро, 1890 г. От ляво на дясно: д-р Томас Хийзъл Парк, Робърт Нелсън, Хенри Стенли, Уилям Стърс и Артър Джефсън
История на изследването
Устието на Конго е посетено от европейци през 1482 г. от португалеца Диого Као и през 1817 г. от британска изследователска група под ръководството на Джеймс Кингстън Тъкър, която стига до Исангила. Хенри Мортън Стенли е първият европеец, който пътува по цялото протежение на реката.
Икономическо значение
Въпреки че водопадът Ливингстън спира корабите, идващи от морето, почти цялото Конго е плавателно на части, особено между Киншаса и Кисангани. Железопътните линии пресичат трите големи водопада, които прекъсват корабоплаването, а голяма част от търговията на Централна Африка преминава по реката. Стоките включват мед, палмово масло, захар, кафе и памук. Реката може да бъде ценна и за добив на електроенергия от ВЕЦ, като за целта са построени язовири Инга под басейна Малебо.
През февруари 2005 г. южноафриканската държавна енергийна компания Eskom съобщи, че има предложение за увеличаване на количеството електроенергия, което Инга може да произвежда, чрез подобрения и изграждане на нов хидроенергиен язовир. Проектът би довел до увеличаване на мощността на язовира до 40 GW, което е два пъти повече от тази на китайския язовир "Три ждрела".
Геологична история
През мезозоя, преди континенталният дрейф да отвори Южния Атлантически океан, Конго е горната част на река с дължина около 12 000 км, която тече на запад през частите на Гондваналенд, наричани днес Африка и Южна Америка.
Притоци
Преминаване от "надолу по реката" към "нагоре по реката":
- Inkisi
- Nzadi
- Nsele (южната страна на басейна Malebo)
- Bombo
- Kasai (между Fimi и Congo, известен като Kwa)
- Fimi
- Lukenie
- Kwango
- Санкуру
- Likouala
- Сангха
- Ubangi
- Гири
- Uele
- Mbomou
- Luvua
- Луапула
Литература
Река Конго е мястото на романа "Сърцето на мрака" на Джоузеф Конрад.
Въпроси и отговори
В: Как е известна река Конго?
О: Река Конго е известна и като река Заир.
В: Колко дълга е река Конго?
О: Общата дължина на река Конго е 4700 км (2922 мили), което я прави втората по дължина река в Африка след Нил.
В: През коя област на тропическите гори тече реката?
О: Река Конго и нейните притоци преминават през втората по големина тропическа гора в света, която отстъпва само на Амазонската тропическа гора в Южна Америка.
В: Коя друга река има по-голям водосборен басейн от този на Конго?
О: Водосборният басейн на река Амазонка е по-голям от този на река Конго.
В: Откъде идва нейното име?
О: Името "Конго" идва от старото кралство Конго, което се е намирало в устието ѝ.
В: Кои две държави са кръстени на нея?
О: Демократична република Конго и Република Конго са кръстени на него.
В: Къде започва и къде свършва? О: Започва в Източноафриканските рифтови възвишения и планини, езерото Танганика и езерото Мверу, които се вливат в река Луалаба под водопада Бойома. Завършва в град Муанда близо до Атлантическия океан.
обискирам