Сър Хенри Мортън Стенли GCB (роден като Джон Роуландс; 28 януари 1841 г. - 10 май 1904 г.) е уелски журналист и изследовател. Известен е с изследването си на Централна Африка и с издирването на мисионера и изследовател Дейвид Ливингстън.

Когато открива Ливингстън, Стенли уж го пита: "Предполагам, че е д-р Ливингстън?" Стенли е известен и с търсенето на извора на Нил, с работата си в басейна на Конго и с командването на експедицията за помощ на Емин паша.

Експедициите на Стенли са известни с жестокостта и убийствата на африканци. Той има най-висок брой убийства сред изследователите на Африка. Въпреки това той е високо ценен и подкрепян от британската и белгийската монархия и е посветен в рицарство през 1899 г.

През 1895-1900 г. Стенли е депутат от Северен Ламбет.

Ранен живот и начало на кариерата

Роден като Джон Роуландс в Уелс, Стенли израства в бедност и има трудно детство. Като млад мъж той емигрира в Съединените щати, където работи в печатарския и журналистическия бранш. Опитите му да се реализира като журналист и кореспондент го отвеждат до репортажи и пътешествия, а по-късно — до ангажимент с големите ежедневници, които му осигуряват възможност да ръководи експедиции в Африка.

Откриването на Ливингстън и големите африкански експедиции

През 1871 г. Стенли е изпратен от вестник, за да намери изчезналия мисионер и изследовател Дейвид Ливингстън. Срещата в Уджиджи на брега на езерото Танганайка остава едно от най-известните събития в историята на изследванията на Африка. Фразата "Предполагам, че е д-р Ливингстън?" става легендарна, въпреки че автентичността и точният контекст на репликата са предмет на спорове сред историците.

След това Стенли провежда по-широки изследвания в Централна Африка, описани в няколко книги и репортажи, сред които "How I Found Livingstone" и "Through the Dark Continent", които значително повлияват европейското представяне за вътрешността на континента и впечатляват съвременниците му.

Връзката с Конго и с Белгийското кралство

Работата на Стенли в басейна на Конго и експедициите му привличат вниманието на европейските правителства и на крал Леополд II на Белгия. Той подпомага картографирането на територии, сключва договори с местни владетели и подпомага установяването на интересите на Белгия в региона. Тези действия имат дълготрайни последици, тъй като по-късно в Конго се развива система на експлоатация и насилие под управлението на Леополд II.

Спорове, насилие и критики

Експедициите на Стенли често се отличават с твърди дисциплинарни мерки и употреба на сила. Множество свидетелства и доклади сочат за масови убийства, жестокости и принудителен труд, извършвани от членове на неговите походи или по негова заповед. Тези факти формират основа за по-късни критики към неговия метод на работа и към ролята му в европейското колониално завоевание на Африка.

Един от най-скандалните моменти в кариерата му е Експедицията за помощ на Емин паша (Emin Pasha Relief Expedition), ръководена от Стенли в края на 1880-те години, която предизвиква остри дебати за морал и военни практики. Съвременни и по-късни критици приписват на тези експедиции широк спектър от нарушения на правата и живота на местното население.

Награди, литературно наследство и смърт

Въпреки противоречията, Стенли получава обществено признание: подкрепян е от влиятелни кръгове във Великобритания и Белгия и е награден с високи отличия, включително посветеното му рицарство през 1899 г. Той публикува множество книги и статии за пътуванията си, които дълго време формират представа за Африка сред европейската общественост.

След активна кариера в изследователската и политическата сфера (бил е депутат от Северен Ламбет през 1895–1900 г.), Стенли умира на 10 май 1904 г. в Лондон.

Наследство и съвременна оценка

Хенри Мортън Стенли остава крайно противоречива историческа фигура. От една страна той се смята за един от най-известните изследователи, които разкриват вътрешността на Африка пред европейската публика; от друга — неговата роля в колониалните проекти и за свързаните с тях жестокости го прави обект на сериозна критика и преразглеждане в модерната историческа наука. Днес историците и обществото оценяват делото му в по-широк контекст, като подчертават както постиженията в областта на географията и изследванията, така и тежките морални и хуманитарни аспекти на неговата дейност и на политиките, които е обслужвал.

За много учени и активисти Стенли е пример за сложната връзка между научното откривателство и империалистическите амбиции — тема, която продължава да предизвиква дебати и в наши дни.