Cordillera Septentrional е планинска верига в северната част на Доминиканската република; на английски език името ѝ означава просто "Северна планинска верига". Понякога се нарича Сиера де Монтекристи, главно в стари книги.
Общата ѝ дължина е около 200 км, от крайбрежието на провинция Монте Кристи до залива Самана, на няколко километра източно от Сан Франциско де Макорис. Максималната ѝ ширина е около 40 km.
Тя се простира покрай северното крайбрежие на остров Испаньола от северозапад на югоизток. Между атлантическото крайбрежие и планинската верига има само малки долини. Средната ѝ надморска височина е 600 метра.
Геология и релеф
Релефът на Cordillera Septentrional е сравнително нисък и разчленен — с вълнообразни хребети, котловини и стръмни морски склонове към север. Планината е предимно изградена от варовикови и седиментни скали и на места има добре развити карстови форми — пещери, провлаци и подземни водни канали. От северните склонове реките са къси и бързи, тъй като водосборните басейни са ограничени, докато южните склонове са по-постепенни и се сливат с вътрешните равнини на страната.
Климат и растителност
Климатът е тропически, но варира в зависимост от надморската височина и експозицията: крайбрежните зони са по-сухи и топли, докато по-високите части получават повече валежи и имат по-хладни температури. Растителността е разнообразна — от сухи крайбрежни горички и храсти до по-влажни широколистни гори по платата и в по-високите участъци. На някои места са запазени значителни остатици от естествени гори, които поддържат местна фауна и множество видове птици.
Хора и икономика
В подножията и в прилежащите долини има населени места и земеделски райони. Благоприятните за селското стопанство долини и по-ниските склонове се използват за отглеждане на различни култури; в близост до крайбрежието развиването на туризъм и риболов също влияе върху икономиката. Някои по-стръмни и по-скалисти участъци остават слабо населени.
Туризъм и опазване
Планинската верига предлага гледки към Атлантическия океан, възможности за кратки преходи и разглеждане на карстови образувания и пещери. Някои територии в и около веригата попадат под национални или местни програми за опазване, тъй като са важни за биологичното разнообразие и като водосборни райони. Посещението в защитени зони изисква спазване на правила, които да предпазват природата и местните общности.
За да се запазят екологичните функции и природните ландшафти на Cordillera Septentrional, са необходими интегрирани усилия за управление на ресурсите, устойчиво земеделие и развитие на екотуризма, съобразен с местните нужди.