Кехлибар — изкопаема смола: свойства, видове, възраст и употреба
Кехлибар — древна изкопаема смола: свойства, видове и възраст. Открий красотата, употребите и историята на балтийския кехлибар и съвети за избор на бижута.
Кехлибар е общото наименование на изкопаемата смола. Тя се среща в различни цветове и се използва широко за изработване на бижута и други украшения. Въпреки че не е минерализиран, кехлибарът понякога се счита за скъпоценен камък. Освен естетическата си стойност, кехлибарът има и научно значение заради запазените в него включвания на насекоми и растителни остатъци, които дават информация за древни екосистеми.
Произход и възраст
По-голямата част от кехлибара в света е на възраст от около 30 до 90 милиона години, но има и по-стари или по-млади находища. Полуизкопаемата смола или изкопаемият кехлибар се нарича копал и е много по-млад (от няколко стотици до няколко милиона години). Балтийският кехлибар, един от най-разпространените и търсени, е наричан от скандинавците "сълзите на Фрея", а от древните гърци - "сълзите на Хелиадите". Някои находища, например бирманският (бурмит), са близо 100 милиона години стари и дават уникални, добре запазени включвания.
Видове и цветове
Кехлибарът може да бъде:
- Балтийски (суцинит) – богат на сукцинова (лимонена) киселина и често с жълто-кафяви до медени оттенъци.
- Доминикански – често по-прозрачен, може да бъде син, зеленикав или кафяв; известен с богатите си включвания на насекоми.
- Бирмански (бурмит) – от креда, около 99 млн. години, с висока палеонтологична стойност.
- Копал – „млад“ вид смола, лесно се бърка с кехлибар, но има различни физични и химични характеристики.
Цветовете варират от бледожълто, през медено и кафяво до червено (ямурлук), зелено и синьо (рядък флуоресцентен ефект при някои находища). Наличието на включвания и прозрачността също добавят към разнообразието и стойността.
Физични и химични свойства
- Състав: сложна смесица от терпенови съединения и органични молекули; балтийският кехлибар съдържа значително количество сукцинова киселина, заради което понякога се нарича суцинит.
- Твърдост: около 2–2.5 по скалата на Моос, относително мек и лесен за обработка и полиране.
- Плътност: ниска, обикновено около 1.05 g/cm³ (варира в зависимост от произхода и включванията).
- Оптични свойства: рефракционен индекс около 1.54 и характерна флуоресценция под ултравиолетова светлина (жълта, зелена или синя в зависимост от вида).
- Растворимост: кехлибарът се състои от няколко смолисти тела, които могат да се разтварят предимно в алкохол, етер и хлороформ, свързани с битуминозно вещество, което не се разтваря. Копалът е по-чувствителен и лесно се поврежда от органични разтворители.
Научно и културно значение
Кехлибарът е важен източник на информация за палеобиологията — включванията на насекоми, паукообразни, растителни частици и дори микрофосили помагат на учените да реконструират древни местообитания и еволюционни промени. Исторически е използван като амулет, материал за бижута, декорации и дори като съставка на лакове и парфюми.
Употреба и обработка
- Широко използван в бижутерията — низове от мъниста, инкрустации, висулки и инталии.
- Ползва се в художествена дърворезба и изработка на сувенири.
- В народната медицина и козметиката са приписвани различни полезни свойства; едно от модерните приложения са „колие за никнене на зъби“ — употребата им от педиатрите не е подкрепена от научни доказателства и представлява риск за децата (риск от задавяне и удушаване).
- В научни изследвания кехлибарът е незаменим при проучвания на древни екосистеми чрез анализ на включвания.
Идентификация и фалшификати
Пазарът предлага естествен кехлибар, пресовани/реставрирани парчета, копал и множество имитации от пластмаси и стъкло. Някои прости тестове за автентичност:
- Тест с плаваща в солена вода: естественият кехлибар обикновено плава в плътна (наситена) солевa вода, докато много имитации потъват.
- Статично електриране: след триене, кехлибарът привлича леко хартия или прашинки.
- Ултравиолетова лампа: характерна флуоресценция (в зависимост от вида).
- Термичен тест: загрято острие дава характерна миризма на смола; този метод е разрушителен и не се препоръчва за ценни образци.
- Разтворители: копалът и някои синтетични имитации реагират по-бързо на ацетон/алкохол и стават лепкави.
За сигурна атестация е най-добре да се потърси експертна оценка или лабораторен анализ (петрохимичен анализ, спектроскопия и т.н.).
Грижа и съхранение
- Избягвайте контакт с разтворители, парфюми, силни почистващи средства и високи температури.
- Почиствайте с мека кърпа и топла сапунена вода; след това подсушете веднага.
- Можете да върнете блясъка чрез леко триене с капка растително масло, след което избършете излишъка.
- Съхранявайте отделно от по-твърди камъни, за да предотвратите надраскване.
Етични и правни въпроси
Някои находища, например в Мианмар (бирмански кехлибар), са обвързани с конфликтни зони и нерегламентиран добив, което поражда етични и юридически въпроси при търговията. При покупка на ценни или редки примерци е добре да се иска информация за произхода и сертификат за автентичност.
Бележка: Ако имате конкретен образец и желаете съвет за идентификация или оценка, е най-добре да се обърнете към лицензиран гемолог или музеен/университетски експерт по палеонтология.
Включване на балтийски кехлибар: Nothorhina granulicollis Zang, 1905 (Coleoptera, Cerambycidae)
Комар в кехлибар
Паяк в балтийски кехлибар.
Дървесна смола - древният източник на кехлибар
Облачен неполиран кехлибар, изкуствено осветен
Кехлибар в геологията
Кехлибарът се образува от смола, която се отделя от някои дървета. Той не е дървесен сок или смола. Скоро смолата става лепкава и по-късно се вкаменява като кехлибар. Кехлибарът може да изглежда по различен начин в зависимост от произхода си и по-късната си геоложка история.
За да се получи кехлибар, изходната смола трябва да е устойчива на гниене. Много дървета произвеждат смола, но обикновено тя се разгражда чрез физични и биологични процеси. Излагането на атмосферни влияния обикновено води до разпадане на смолата, подпомагано от микроорганизми като бактерии и гъбички. За да може смолата да оцелее достатъчно дълго, за да се превърне в кехлибар, тя трябва да устои на тези сили или да бъде произведена при условия, които ги изключват.
Балтийският кехлибар (в миналото наричан пруски кехлибар) се открива под формата на неправилни конкреции в морски пясък, известен като синя пръст, в долноолигоценските пластове на Самбия в Калининградска област, където понастоящем се добива систематично.
Кехлибарът от агатис произхожда от иглолистното дърво агатис, което в миналото е растяло на много по-голяма площ.
Кехлибарът от Америка и Африка често произхожда от Hymenaea protera - род бобови дървета.
Включения на кехлибар
Освен прекрасно запазените растителни структури смолата може да съдържа и останки от насекоми, паяци, безгръбначни, жаби, ракообразни и други дребни организми, които са попаднали в капана ѝ, докато е била течна. В повечето случаи органичната структура е изчезнала, като е останала само кухина, може би със следи от хитин.
Местоположения и употреба
Кехлибарът се среща на всички континенти на Земята, с изключение на полярните области, най-вече на източното крайбрежие на САЩ, Канада, Бирма, Мексико, Ливан, Борнео, Румъния, Сицилия и други места. Според учените най-старият кехлибар произхожда от карбоновото време и е на възраст около 345 милиона години (горен карбон, Нортъмбърланд, САЩ). Кехлибар има в Мексико и в Карибския басейн, главно в Доминиканската република. Но повечето от тях предлагат далеч по-малък добив от кехлибара, открит в региона на Балтийско море около Балтийско море. Балтийският кехлибар е и най-известният кехлибар благодарение на европейската история. Омир го споменава в своята "Одисея", книга 15, 459-465 г. пр. н. е.: "... златна огърлица, между която бяха нанизани кехлибарени мъниста...". Кехлибарът от "Новия свят" като Мексико и Доминиканската република се добива с търговска цел едва от миналия век.
Балтийският кехлибар се среща по бреговете на голяма част от Балтийско и Северно море. Най-големият производител на кехлибар е носът Самбия, който сега е част от Калининградска област в Русия. Около 90 % от добиваемия кехлибар в света се намира в Калининградската област на Русия на Балтийско море.
Този кехлибар се е отложил в края на еоцена и началото на олигоцена в делтата на праисторическа река, в плитка част на морски басейн. Освен по крайбрежието край Калининград, кехлибар се среща и на други места в региона на Балтийско море. Малки количества балтийски кехлибар могат да бъдат открити дори извън региона на Балтийско море, например по крайбрежието на югоизточна Англия. По данни от анализа с инфрачервена микроспектроскопия с преобразуване на Фурие (FTIR) на кехлибар и смола от живи дървета, че отговорни за това са иглолистни дървета от семейство Sciadopityaceae. Единственият жив представител на това семейство е японският чадърен бор, Sciadopitys verticillata.
Смолата от изчезналото дърво Hymenaea protera е източникът на доминиканския кехлибар и вероятно на повечето кехлибар, откриван в тропиците. Доминиканският кехлибар се отличава от балтийския най-вече с това, че почти винаги е прозрачен и има по-голям брой вкаменелости. Това е позволило да се реконструира подробно екосистемата на отдавна изчезнала тропическа гора.
Кехлибарът се използва широко за изработване на мъниста и други украшения, както и за поставки за пури и устица на лули. Забележителна е Кехлибарената стая в Екатерининския дворец край Санкт Петербург. Тя е репродукция на оригиналната Кехлибарена стая, унищожена по време на Втората световна война.
В балтийските страни кехлибарът често се обработва в автоклав, главно за да се получат и подсилят цветовете и визуалните ефекти, като по този начин се създават красиви бижута. Когато постепенно се нагрява в маслена баня, кехлибарът става мек и гъвкав. Две парчета кехлибар могат да бъдат съединени, като повърхностите им се намажат с ленено масло, нагреят се и след това се притиснат, докато са горещи. Мътният кехлибар може да стане по-ясен в маслена баня, тъй като маслото запълва многобройните пори, на които се дължи мътността. Малките фрагменти, които преди се изхвърляха или се използваха само за лак, сега се използват в големи мащаби за производството на "амброид" или "пресован кехлибар". Парчетата се нагряват внимателно, като се изключва въздухът, и след това се пресоват в една маса чрез силен хидравличен натиск, като омекналият кехлибар се изтласква през отвори в метална плоча. Както беше споменато, продуктът се използва широко за изработване на евтини бижута и изделия за пушене.
В ранните векове кехлибарът е бил много ценен като декоративен материал, но също и с религиозна цел. Мънистата на броеницата се използват както от католиците, така и от мюсюлманите до наши дни. Около 58 г. от н.е. римският император Нерон изпраща римски рицар да търси това "злато на Севера" и донася в Рим стотици килограми кехлибар. В по-късни времена, от 1283 г. нататък, тевтонските рицари, след като се завръщат от кръстоносните походи, стават абсолютни владетели на Прусия и балтийските източници на кехлибар, както и на производството на предмети от кехлибар, като наказват нарушителите със смърт чрез обесване. Историята разказва, че когато през 1492 г. пристигат на карибския остров "Ла Испаньола" (Доминиканската република), Колумб получава от млад принц от племето таино чифт обувки, украсени с доминикански кехлибар, в замяна на предложената от него нишка от мъниста от балтийски кехлибар.
Свързани страници
- Кехлибар (цвят)
- Списък на минералите
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява кехлибарът?
О: Кехлибарът е изкопаема смола, която се среща в различни цветове и се използва широко за направата на бижута и други украшения.
В: Кехлибарът минерал ли е?
О: Не, кехлибарът не е минерализиран, но понякога се смята за скъпоценен камък.
В: На колко години е по-голямата част от кехлибара в света?
О: По-голямата част от кехлибара в света е на възраст от 30 до 90 милиона години.
В: Как се нарича полуизкопаемата смола или субизкопаемият кехлибар?
О: Полуизкопаемата смола или изкопаемият кехлибар се нарича копал.
В: Как са наричали балтийския кехлибар скандинавците и древните гърци?
О: Северняците са наричали балтийския кехлибар "сълзите на Фрея", а древните гърци - "сълзите на Хелиада".
В: От какво се състои кехлибарът?
О: Кехлибарът се състои от няколко смолисти тела, които могат да се разтварят предимно в алкохол, етер и хлороформ, свързани с битуминозно вещество, което не се разтваря.
В: Каква е употребата на кехлибара?
О: Кехлибарът се използва широко за изработване на бижута и други украшения.
обискирам