Президентските избори в САЩ (1824) — спорният вот и изборът на Адамс

През 1824 г. епохата на добрите чувства приключва. До този момент в американската политика доминира една политическа партия - Демократическата партия на републиканците. Когато Джеймс Монро не подкрепи кандидат, който да го наследи, това даде възможност за широко отворена кампания за президентския пост през 1824 г.

През 1824 г. Америка е република, но все още се развива като демокрация. По онова време хората не са участвали толкова пряко в политическия процес, колкото ще станат. Имало е 24 щата и шест от тях са оставили избора на президент на законодателните органи на своите щати. Така че президентската кампания не е била състезание по популярност, каквото ще стане по-късно. Изборът на президент се е извършвал отчасти от други избрани служители и отчасти от гражданите, които са можели да гласуват. За разлика от съвременните политици, кандидатите за президент не са водили лична кампания. Вместо това ръководителите на кампанията им и други лица са публикували реклами във вестниците, които са критикували съперниците на кандидата и са популяризирали достойнствата му. Кандидатите оставяха кампанията на своите приятели.

През лятото на 1824 г. около една трета от имащите право на глас конгресмени се събират на неофициално събрание, за да номинират Кроуфорд за президент. Законодателното събрание на Масачузетс го последва, като номинира Адамс за свой любим син кандидат. Клей е номиниран от законодателния орган на Кентъки. Вместо това Калхун решава да се кандидатира за вицепрезидент. И четиримата кандидати бяха демократи-републиканци, така че нямаше официално партийно одобрение. По това време Федералистката партия вече не съществува.

Мадисън се оказва последният от династията президенти на Вирджиния. Но трима членове на кабинета му решават да се кандидатират. Адамс, от Масачузетс, беше държавен секретар. Кроуфорд, от Джорджия, беше министър на финансите. Калхун от Южна Каролина беше военен министър. Клей, почти толкова популярен в западните територии, колкото и Джаксън, беше влиятелният председател на Камарата на представителите. Като героичен генерал Джаксън беше далеч по-известен на обществеността. Той има само кратък мандат в Конгреса и е бил териториален губернатор. Имал е малко други качества. Нямаше опит в дипломацията, никога не е заемал пост в кабинета и не владееше чужди езици. До този момент всички президенти на САЩ са имали дипломатически и административен опит, преди да станат президенти.

Адамс несъмнено е бил най-подходящият за президент. Той е син на втория президент и е учил в Харвардския колеж. Владееше свободно холандски, френски и немски език. През 1794 г. е министър на САЩ в Нидерландия. По време на президентството на баща си служи като министър в Прусия. По времето на президента Мадисън той помага за договарянето на договора от Гент през 1814 г., с който се слага край на войната от 1812 г. Като държавен секретар той играе ключова роля във външната политика. Адамс помага за формулирането на доктрината Монро. През 1802 г. е избран в законодателното събрание на Масачузетс, а на следващата година е избран в Сената на САЩ.

На Адамс обаче почти напълно му липсваше харизма. Беше нисък, плешив и винаги с намръщено лице. Ако беше водил лична кампания, външният му вид щеше да му попречи да получи много гласове. Той описва себе си с думите: "Аз съм човек със сдържани, студени, строги и забранителни маниери".

Кроуфорд вече веднъж се е кандидатирал за президент през 1816 г. Той е бил два мандата сенатор на САЩ. Служил е на двама президенти като член на кабинета и е имал опит като чуждестранен дипломат. Крауфорд е силен привърженик на правата на щатите. Бил е член на група, наречена "Старите републиканци" или "Радикали". Бил е против защитните мита и е искал ограничени бюджети, за да запази федералното правителство слабо. Макар че като цяло е приятелски настроен и лесен, той има характер, който не отстъпва на този на Джаксън. През 1823 г. получава тежък инсулт и едва не умира. Това го прави слаб и немощен. По време на номинирането му той е сляп и все още парализиран. Но той отказва да се откаже от поредната си кандидатура за президентския пост.

Калхун е убеден републиканец от Джеферсън. През 1807 г. е избран за депутат в законодателния орган на щата Южна Каролина, а през 1811 г. представлява своя щат в Камарата на представителите на САЩ. Още през 1807 г. той се обявява за война срещу Великобритания. През 1817 г. става военен министър при Джеймс Мадисън. Калхун се кандидатира за кратко за президент през 1824 г., но се оттегля рано и вместо това се кандидатира за вицепрезидент.

Хенри Клей е водещ кандидат през 1824 г. Той е роден във Вирджиния през 1777 г. След като става адвокат във Вирджиния през 1797 г., той се премества в Кентъки, за да установи там адвокатска практика. През 1803 г. е избран за член на Общото събрание на Кентъки. Друг привърженик на политиката на Джеферсън, той е избран в Камарата на представителите на САЩ през 1811 г. Там изкарва няколко мандата, като накрая се издига до председател на Камарата. Той е един от петимата делегати от САЩ, които преговарят по мирния договор в Гент. Именно Клей предлага и постига приемането на Компромиса от Мисури през 1820 г.

В някои отношения кандидатът, който трябваше да победи, беше генерал Андрю Джаксън от Тенеси. Той е герой от битката при Ню Орлиънс. По време на войната от 1812 г. се е сражавал срещу индианците от племето Крийк заедно с друг герой - Дейви Крокет. Хората му са го нарекли "Стария Хикори". Това го прави по-известен от повечето други кандидати. Подобно на Джордж Вашингтон той е рискувал живота си, за да служи на страната си. Той е бил политически аутсайдер. Освен ако другите кандидати не успеят да съставят коалиция, Джаксън трудно би могъл да бъде победен.

През 1824 г. не е имало изборен "ден". През цялата есен на 1824 г. гласоподавателите гласуваха или за отделни кандидати, или за електори, които да гласуват в Електоралната колегия. Електорите бяха избрани в щатите Делауеър, Джорджия, Луизиана, Ню Йорк, Южна Каролина и Върмонт. Някои електори бяха обещали да подкрепят определени кандидати, а други не. От тези, които бяха обещали, някои промениха мнението си и гласуваха за друг кандидат.

Джаксън получава мнозинството от гласовете на избирателите и мнозинството от гласовете на народните избраници. Но никой от кандидатите не получи необходимите 131 гласа на избирателите, изисквани от Конституцията. Въз основа на Дванадесетата поправка изборите ще бъдат решени от Камарата на представителите между първите трима кандидати. Клей, като четвърти кандидат, беше отстранен. Но като председател на Камарата на представителите той щеше да изиграе голяма роля при вземането на решение кой да стане президент. Клей използва цялото си влияние, за да подкрепи Адамс. Той убеждава и други членове на Камарата, че Джаксън не е квалифициран да бъде президент. Това се случва въпреки факта, че Клей е получил инструкции от законодателното събрание на Кентъки да гласува за Джаксън. Аргументите на Клей очевидно успяват и Адамс е избран за президент от Камарата на 9 февруари 1825 г. Няколко дни по-късно Адамс номинира Клей за свой държавен секретар.

Джаксън и неговите поддръжници наричат действията на Клей и Адамс "корупционна сделка". Президентската надпревара през 1828 г. започва още преди Адамс да положи клетва като президент. Очевидното споразумение между Адамс и Клей беше използвано, за да се покаже корумпираността на системата, която пренебрегваше волята на народа. Джаксън започва кампанията си като "защитник на обикновения човек".

Изборите през 1824 г. предизвикват няколко промени в американската президентска политика. Това е краят на системата на конгресните събрания за номиниране на кандидати. От 1800 г. до 1820 г. конгресните събрания избираха кандидатите за президент. Прякото участие на гласоподавателите в тази система е било много малко. Но през 1824 г. само един кандидат беше избран от фракция. Останалите кандидати решиха да се обърнат директно към народа. Това доведе до сериозна промяна в системата. Към 30-те години на XIX в. политиката се превръща в предмет на широк национален интерес.

Изборите през 1824 г. слагат край на еднопартийната политическа система. Демократите-републиканци се разделят на две партии. Новата Демократическа партия е създадена от Джаксън и неговите привърженици. Националната републиканска партия (да не се бърка с по-късната Републиканска партия) се оглавява от Адамс и Клей.

Джаксън се отказва от сенатското си място и се връща в Тенеси. Той и неговите последователи започват подготовката на президентската му кампания през 1828 г. Подкрепата му нараства в Съединените щати. В Конгреса привържениците му се противопоставят на програмите за разходи, предложени от Адамс. Джаксън е защитник на обикновения човек, докато за Адамс се казва, че представлява всичко, което не е наред в американската политика. След три години на поста си Адамс постига много малко. Това се дължи отчасти на собствените му недостатъци, а отчасти и на натиска, оказван върху него от привържениците на Джаксън.