Хенри Клей, старши. (12 април 1777 г. - 29 юни 1852 г.) е американски политик от Кентъки. Работи в Камарата на представителите (като председател на парламента), в Сената и е държавен секретар. Няколко пъти се кандидатира за президент, но никога не печели. Иска Съединените щати да се бият с британците във Войната от 1812 г. След години в Демократично-републиканската партия основава партията на вигите, за да се противопостави на Андрю Джаксън.

Той помага за приемането на известните компромиси относно робството, довели до Гражданската война, включително Компромиса в Мисури и Компромиса от 1850 г. Смятан е за един от най-великите сенатори в историята на Съединените щати.

Ранни години и юридическа кариера

Роден във Вирджиния, Клей се премества в Кентъки, където добива репутация на успешен адвокат и влиятелен общественик. Умението му да говори убедително на публични изяви и съдебни процеси бързо го правят видна фигура в местната политика и го отвеждат в националната сцена.

Политическа дейност и лидерство

Клей служи многократно като председател на Камарата на представителите и играе важна роля в оформянето на законодателството през ранните десетилетия на републиката. Като лидер той пропагандира т. нар. Американска система — политика, насочена към развитие на националната икономика чрез защитни мита, национална банка и вътрешни подобрения (пътища, канали и др.).

През 1825 г. е назначен за държавен секретар в кабинета на Джон Куинси Адамс. Назначението му отключва обвинения в „корупционна сделка“ след спорните президентски избори през 1824 г., което оставя траен отпечатък върху репутацията му в очите на политическите противници.

Президенстки кампании

Клей се кандидатира за президент няколко пъти (сред най-известните са 1824, 1832 и 1844), но никога не успява да спечели. Неговите платформи често са центрирани върху икономическо развитие, силна федерална роля за подпомагане на индустрията и инфраструктурата, и сдържаност към прекомерната власт на изпълнителната власт — позиции, които го противопоставят на популярната политика на Андрю Джаксън.

Роля в компромисите и въпросът за робството

Клей остава известен като „Големият компромисник“ заради ролята си при направа на решения, които целят да запазят съюза между северните и южните щати. Той е водещ при приемането на Компромиса в Мисури и е един от архитектите на Компромиса от 1850 г, мерки, които временно намаляват напрежението по въпроса за разширяването на робството към западните територии.

Въпреки че е смятан за прагматик, Клей самият е собственик на роби и подкрепя ограничени, постепенни мерки, които да регулират въпроса, включително подкрепа за колонизационни идеи в някои периоди. Неговата политика има за цел да избегне разрив, но компромисите имат и критики — някои ги виждат като отлагане на неизбежния конфликт относно робството.

Стил и наследство

Клей е известен със своята ораторска дарба, тактическо майсторство в парламентарните дебати и умението да изработва сложни политически споразумения. Като лидер на вигите той формира политическа опозиция, която оказва трайно влияние върху американската политическа сцена през първата половина на XIX век.

Историците го помнят като един от най-влиятелните сенатори и законодатели на своето време: някои оценяват дипломатичния му принос за запазване на съюза, други критикуват компромисите му като недостатъчни по отношение на моралните и човешки аспекти на робството. В крайна сметка дейността му допринася за оформянето на американската политика в процеса на разширяване и модернизация на страната.

Личен живот и смърт

Клей е женен и има семейство; личният му живот е тясно свързан с неговата политическа кариера. Почива на 29 юни 1852 г. Наследството му остава противоречиво, но значително — той е запомнен както заради своите усилия за национално обединение и икономическо развитие, така и заради ограниченията на решенията му по въпроса за робството.