Блокадни бегачи от Гражданската война в САЩ — дефиниция и история

Блокадата е част от плана "Анаконда" на генерал Уинфийлд Скот за оказване на икономически натиск върху Конфедерацията, докато тя се върне в Съюза. Това е най-амбициозната блокада, опитвана някога в световната история. През 1861 г. щатите на Конфедерацията имат слабо производство в сравнение със Севера. Те не разполагаха с капацитет за производство на оръжията и боеприпасите, необходими за водене на война. Това, с което разполагаха, беше памук, който беше изключително доходоносен, тъй като се използваше робски труд. По онова време Югът доставя памук на Англия и Франция, за да се използва в техните текстилни фабрики. Югът трябваше да изнася памук за Европа и в замяна да внася оръжия и храни за армията си. Една успешна блокада би могла сериозно да навреди на способността на правителството на Конфедерацията да продължи да воюва.

Прокламации

Президентът Линкълн издава две прокламации относно блокадата. На 19 април той обявява блокада на южните пристанища от Южна Каролина до Тексас. На 27 април той издава втора прокламация, с която разширява блокадата, като включва Вирджиния и Северна Каролина. Тя гласи:

Правни въпроси

Прокламацията веднага повдигна въпроса дали действията на отделилите се щати са бунт или война. От юридическа гледна точка, въз основа на Конституцията на Съединените щати, това беше въоръжено въстание, "водещо война срещу Съединените щати", което ги правеше виновни за държавна измяна. Но в отношенията си с чужди правителства САЩ винаги са третирали Конфедерациите като бунтовници, а не като воюващи страни, които водят война със Съединените щати.

Линкълн е знаел много добре значението на семантиката. Той разглеждаше акта на отделяне като акт на бунт срещу демократичното самоуправление на даден щат. Според него малцинство от хора е поело управлението в Юга, защото не е харесало начина, по който са се развили президентските избори през 1860 г. Този акт противоречи на основния принцип на демокрацията, а именно свободно избраното правителство. Линкълн заявява: "Сега трябва да покажем на света, че тези, които могат да проведат честно избори, могат да потушат и въстание."

През 1861 г. и Конфедерацията, и Съюзът искат помощта на Великобритания. Северът разчиташе на тях заради осъждането на робството. Конфедерацията разчиташе на тяхната помощ заради голямото значение, което памукът им имаше за британската икономика. Затова и двете страни поддържаха дипломатически отношения с Великобритания. Югът се нуждаеше от помощта на Великобритания, за да спечели войната. Освен това без помощта на Великобритания Франция не би посмяла да се намеси, въпреки че вече беше в приятелски отношения с Юга. На 4 май 1861 г. кралица Виктория издава прокламация, с която обявява неутралитета на Великобритания във войната и признава Конфедерацията за воюваща страна в конфликта. Това разгневява Линкълн. Сюард, неговият държавен секретар, вече е издал инструкции на новия министър във Великобритания да напусне и да се върне у дома, ако кралицата признае Конфедерацията. Франция последва с подобна декларация, която също признаваше CSA като държава. Сюард предупреждава и двете държави за възможността от война със Съединените щати по този въпрос.

Когато Линкълн нарежда блокадата, военноморските сили на САЩ разполагат с по-малко от 9000 души. До края на 1861 г. той нараства до 24 000 души. Блокадата е съставена от ескадрили кораби, разположени в различни точки по южното крайбрежие. Всяка група е отговаряла за наблюдението на определен район. Две ранни победи подпомагат блокадата. През април 1862 г. силите на Съюза превземат форт Пуласки и Савана, Джорджия. Няколко седмици по-късно е превзет Ню Орлиънс. През август 1865 г. Мобайл, Алабама, последното пристанище на Конфедерацията в Мексиканския залив, пада в ръцете на силите на Съюза.

Първоначално блокадата се извършваше от кораби с всякакви размери. Най-успешни бяха парните кораби, които останаха без работа, когато войната избухна. Те можеха да обгръщат крайбрежието и да извозват товарите си от памук до Куба или Бахамите и да връщат обратно стоки с по-малка стойност. Тази колекция от предимно малки лодки работеше добре в началото, когато флотът на Съюза не можеше да охранява ефективно всички райони на крайбрежието. Така че не е било необходимо те да бъдат бързи или скрити и работата е била сравнително лесна. Капитаните познаваха много добре крайбрежието, което им позволяваше да избягват военните кораби на Съюза. Памукът се събира през септември и се транспортира през зимата и пролетта. Когато блокадата влиза в сила през април 1961 г., по-голямата част от памука за тази година вече е изпратен. Само около една седма част от него остава за извозване от по-малките кораби. През 1860 г. реколтата от памук е била огромна и не е имало недостиг на памук нито в северните щати, нито в Англия. Така че не е имало големи печалби или пари за закупуване на военни материали. Това работеше в полза на Съюза, въпреки че блокадата все още не беше толкова ефективна. Все пак блокадните търговци можеха да реализират известна печалба, но не толкова голяма, колкото по-късно по време на войната.

С напредването на войната все повече военни кораби на Съюза стават достъпни за блокадата, а броят на достъпните пристанища става все по-малък. Блокадата става все по-специализирана. През 1863 г. в пристанищата на Конфедерацията пристигат 199 блокадни бегачи. През 1864 г. броят им нараства на 244. През 1865 г., до края на войната, още 30 успешно пренасят товарите си до южните пристанища. Все повече това зависело от един много специален тип кораби. Те са били параходи, построени за скорост, имали са голям товарен капацитет и са имали много нисък силует, което ги е правело по-трудно забележими отдалеч. Работата беше опасна, но едно успешно пътуване можеше да донесе огромни печалби на екипажите. Те се превърнали в основен търговски канал на Юга с Европа. Без тях Конфедерацията не би могла да просъществува толкова дълго. Рискувайки да воюва със Съединените щати, Англия тайно построява няколко блокадни кораби за Юга.