Блокадни бегачи от Гражданската война в САЩ — дефиниция и история
Блокадните кораби по време на Американската гражданска война са специално оборудвани кораби на Конфедерацията, предназначени да се промъкнат през блокадата на Юга от военноморските сили на Съюза по време на Американската гражданска война. На 19 април 1861 г., една седмица след като силите на Конфедерацията нападат форт Съмтър, президентът Ейбрахам Линкълн нарежда блокадата. В отговор на това Конфедерацията използва малки бързи кораби, известни като блокадни кораби. През първите две години на Гражданската война блокадата има много ограничен успех: примерно само два от всеки три кораба, които влизат или излизат от южните пристанища, са успешни. Военноморските сили на Съюза трябваше да патрулират на близо 3500 мили от морския бряг по протежение на бреговете на Атлантическия океан и Мексиканския залив. Но когато Съюзът построи повече кораби и изградиха по-тясна мрежа от патрули, блокадата стана по-ефективна — по-късно само около 25% от опитите на блокадните кораби са успешни.
Какви бяха блокадните кораби и как работеха
Блокадните кораби обикновено бяха бързи параходи с нисък профил и плитък дълбочинен чертеж, което им позволяваше да навлизат в плитки пристанища и реки. Често използваха стоманени или дървени корпуси, модерни парни машини и понякога и платна за подпомагане. За да намалят видимостта нощем, те се боядисваха в тъмни или сиви тонове и запасяваха антрацитно въглище, което произвеждаше по-малко дим — всичко това улесняваше скритото им придвижване.
Маршрути и товари
Основните маршрути свързваха южните пристанища с неутрални пристанища в Карибите и на Атлантическия океан; оттам стоките и боеприпасите се прехвърляха към Конфедерацията. Блокадните кораби изнасяха основно памук, който се разменяше за оръжие, боеприпаси, медикаменти и други жизненоважни материали. Входящите рейсове носеха оръжия, инструменти, военни припаси и дори луксозни стоки за южния елит.
Производство и чуждестранна помощ
Много от тези кораби са построени или поръчани в британски корабостроителници и оборудвани за скорост и проникване през блокадата. Тази външна подпомагаща индустрия и търговията чрез неутрални пристанища предизвика дипломатически и правни спорове между страните, тъй като Съюзът се опитваше да прекъсне доставките и да ограничи чуждата помощ за Конфедерацията.
Тактики и рискове
Типичните тактики включваха нощни пробези, използване на локални течения и метеорологични условия, фалшиви флагове и минимално осветление. Рискът беше висок: при залавянето съдържанието на кораба се конфискуваше като приз, екипажът можеше да бъде интерниран или съден, а самият кораб да бъде претърпен и задържан. С увеличаването на броя на корабите и по-доброто патрулиране на Съюза, загубите на блокадни кораби нараснаха значително през последните години на войната.
Въздействие върху Конфедерацията
Въпреки че блокадните кораби успяваха да доставят жизненоважни материали в началото на войната, блокадата в крайна сметка задушава икономиката на Конфедерацията. Ограниченият достъп до оръжия, лекарства и индустриални стоки, както и спадането на износа на памук, доведоха до все по-големи дефицити и инфлация. Падането на ключови защитни точки (например укрепления, които охраняваха пристанища като Уилмингтън) през 1864–1865 г. прекъсна и онези остатъчни маршрути и свърши ефективно с възможностите за масово блокадно преминаване.
Обобщение
Блокадните кораби бяха важен елемент от военната икономика на Конфедерацията — те осигуряваха надежден, макар и рискован, канал за внос и износ в условията на наложена морска блокада. С разрастването на военноморските операции и изграждането на по-модерни и повече съдове от страна на Съюза, ефективността на тези кораби намалява и те не успяват да компенсират в дългосрочен план икономическата и военната липса, пред която е изправен Югът.
CSS Robert E. Lee - известен блокаден кораб на Конфедерацията
Фон
Блокадата е част от плана "Анаконда" на генерал Уинфийлд Скот за оказване на икономически натиск върху Конфедерацията, докато тя се върне в Съюза. Това е най-амбициозната блокада, опитвана някога в световната история. През 1861 г. щатите на Конфедерацията имат слабо производство в сравнение със Севера. Те не разполагаха с капацитет за производство на оръжията и боеприпасите, необходими за водене на война. Това, с което разполагаха, беше памук, който беше изключително доходоносен, тъй като се използваше робски труд. По онова време Югът доставя памук на Англия и Франция, за да се използва в техните текстилни фабрики. Югът трябваше да изнася памук за Европа и в замяна да внася оръжия и храни за армията си. Една успешна блокада би могла сериозно да навреди на способността на правителството на Конфедерацията да продължи да воюва.
Прокламации
Президентът Линкълн издава две прокламации относно блокадата. На 19 април той обявява блокада на южните пристанища от Южна Каролина до Тексас. На 27 април той издава втора прокламация, с която разширява блокадата, като включва Вирджиния и Северна Каролина. Тя гласи:
| " | Ето защо аз, Ейбрахам Линкълн, президент на Съединените щати..., смятам за препоръчително да започна блокада на пристанищата в гореспоменатите щати в съответствие със законите на Съединените щати и правото на народите в този случай. За тази цел ще бъдат разположени компетентни сили, които да възпрепятстват влизането и излизането на кораби от горепосочените пристанища. Следователно, ако с цел нарушаване на блокадата някой кораб се приближи или се опита да напусне някое от посочените пристанища, той ще бъде надлежно предупреден от командира на един от блокиращите кораби, който ще отбележи в регистъра му факта и датата на това предупреждение, и ако същият кораб отново се опита да влезе или да напусне блокираното пристанище, той ще бъде заловен и изпратен в най-близкото удобно пристанище за провеждане на такова производство срещу него и неговия товар като награда, каквото бъде счетено за целесъобразно. | " |
Правни въпроси
Прокламацията веднага повдигна въпроса дали действията на отделилите се щати са бунт или война. От юридическа гледна точка, въз основа на Конституцията на Съединените щати, това беше въоръжено въстание, "водещо война срещу Съединените щати", което ги правеше виновни за държавна измяна. Но в отношенията си с чужди правителства САЩ винаги са третирали Конфедерациите като бунтовници, а не като воюващи страни, които водят война със Съединените щати.
Линкълн е знаел много добре значението на семантиката. Той разглеждаше акта на отделяне като акт на бунт срещу демократичното самоуправление на даден щат. Според него малцинство от хора е поело управлението в Юга, защото не е харесало начина, по който са се развили президентските избори през 1860 г. Този акт противоречи на основния принцип на демокрацията, а именно свободно избраното правителство. Линкълн заявява: "Сега трябва да покажем на света, че тези, които могат да проведат честно избори, могат да потушат и въстание."
През 1861 г. и Конфедерацията, и Съюзът искат помощта на Великобритания. Северът разчиташе на тях заради осъждането на робството. Конфедерацията разчиташе на тяхната помощ заради голямото значение, което памукът им имаше за британската икономика. Затова и двете страни поддържаха дипломатически отношения с Великобритания. Югът се нуждаеше от помощта на Великобритания, за да спечели войната. Освен това без помощта на Великобритания Франция не би посмяла да се намеси, въпреки че вече беше в приятелски отношения с Юга. На 4 май 1861 г. кралица Виктория издава прокламация, с която обявява неутралитета на Великобритания във войната и признава Конфедерацията за воюваща страна в конфликта. Това разгневява Линкълн. Сюард, неговият държавен секретар, вече е издал инструкции на новия министър във Великобритания да напусне и да се върне у дома, ако кралицата признае Конфедерацията. Франция последва с подобна декларация, която също признаваше CSA като държава. Сюард предупреждава и двете държави за възможността от война със Съединените щати по този въпрос.
Блокада на Съюза
Когато Линкълн нарежда блокадата, военноморските сили на САЩ разполагат с по-малко от 9000 души. До края на 1861 г. той нараства до 24 000 души. Блокадата е съставена от ескадрили кораби, разположени в различни точки по южното крайбрежие. Всяка група е отговаряла за наблюдението на определен район. Две ранни победи подпомагат блокадата. През април 1862 г. силите на Съюза превземат форт Пуласки и Савана, Джорджия. Няколко седмици по-късно е превзет Ню Орлиънс. През август 1865 г. Мобайл, Алабама, последното пристанище на Конфедерацията в Мексиканския залив, пада в ръцете на силите на Съюза.
Усилията на Конфедерацията
Първоначално блокадата се извършваше от кораби с всякакви размери. Най-успешни бяха парните кораби, които останаха без работа, когато войната избухна. Те можеха да обгръщат крайбрежието и да извозват товарите си от памук до Куба или Бахамите и да връщат обратно стоки с по-малка стойност. Тази колекция от предимно малки лодки работеше добре в началото, когато флотът на Съюза не можеше да охранява ефективно всички райони на крайбрежието. Така че не е било необходимо те да бъдат бързи или скрити и работата е била сравнително лесна. Капитаните познаваха много добре крайбрежието, което им позволяваше да избягват военните кораби на Съюза. Памукът се събира през септември и се транспортира през зимата и пролетта. Когато блокадата влиза в сила през април 1961 г., по-голямата част от памука за тази година вече е изпратен. Само около една седма част от него остава за извозване от по-малките кораби. През 1860 г. реколтата от памук е била огромна и не е имало недостиг на памук нито в северните щати, нито в Англия. Така че не е имало големи печалби или пари за закупуване на военни материали. Това работеше в полза на Съюза, въпреки че блокадата все още не беше толкова ефективна. Все пак блокадните търговци можеха да реализират известна печалба, но не толкова голяма, колкото по-късно по време на войната.
С напредването на войната все повече военни кораби на Съюза стават достъпни за блокадата, а броят на достъпните пристанища става все по-малък. Блокадата става все по-специализирана. През 1863 г. в пристанищата на Конфедерацията пристигат 199 блокадни бегачи. През 1864 г. броят им нараства на 244. През 1865 г., до края на войната, още 30 успешно пренасят товарите си до южните пристанища. Все повече това зависело от един много специален тип кораби. Те са били параходи, построени за скорост, имали са голям товарен капацитет и са имали много нисък силует, което ги е правело по-трудно забележими отдалеч. Работата беше опасна, но едно успешно пътуване можеше да донесе огромни печалби на екипажите. Те се превърнали в основен търговски канал на Юга с Европа. Без тях Конфедерацията не би могла да просъществува толкова дълго. Рискувайки да воюва със Съединените щати, Англия тайно построява няколко блокадни кораби за Юга.
Въпроси и отговори
В: Какво представляват блокадните бегачи?
О: Блокадните кораби са специално проектирани кораби на Конфедерацията, които се опитват да се промъкнат през блокадата на южните пристанища от военноморския флот на Съюза по време на Американската гражданска война.
В: Кога президентът Ейбрахам Линкълн нарежда блокадата?
О: Президентът Ейбрахам Линкълн нарежда блокадата на 19 април 1861 г., една седмица след като силите на Конфедерацията нападат форт Съмтър.
В: Как Конфедерацията реагира на блокадата?
О: Конфедерацията реагира на блокадата, като използва малки бързи кораби, известни като блокадни кораби.
В: Има ли блокадата незабавен успех?
О: Не, през първите две години на Гражданската война блокадата има много ограничен успех, като само два от всеки три кораба, влизащи или излизащи от южните пристанища, са успешни.
В: Какво е било основното предизвикателство пред военноморските сили на Съюза при поддържането на блокадата?
О: Военноморските сили на Съюза трябваше да патрулират на близо 3500 мили от морския бряг по протежение на бреговете на Атлантическия океан и Мексиканския залив, за да поддържат блокадата.
В: С напредването на войната блокадата става ли по-ефективна?
О: Да, тъй като Съюзът построи повече кораби, блокадата стана по-ефективна, като в края на войната само 25 % от участниците в блокадата бяха успешни.
В: Как използването на блокадни кораби от страна на Конфедерацията се отразява на войната?
О: Използването на блокадни кораби от страна на Конфедерацията ѝ позволява да внася доставки, които иначе не би могла да получи, което спомага за удължаването на войната. Въпреки това нарастващата ефективност на Съюза при поддържането на блокадата в крайна сметка допринася за поражението на Конфедерацията.
