Дариус Мийо — френски композитор от Les Six, иноватор в политоналността
Дариус Мийо — влиятелен френски композитор от Les Six, иноватор в политоналността и джазовите влияния, автор на 400+ творби, ключова фигура на XX век.
Дариус Мийо (фр. Darius Milhaud; произнася се "DAR-yus MEE-oh") (роден в Марсилия на 4 септември 1892 г.; починал в Женева на 22 юни 1974 г.) е френски композитор, диригент и педагог. Той е член на групата Les Six и е смятан за един от най-значимите френски композитори на XX век. Автор е на повече от 400 композиции в жанрове като опера, балет, камерна музика, симфонии, вокални цикли и филмова музика. Музиката му често е повлияна от джаза, бразилски и други популярни ритми, както и от експериментална политоналността (музика в повече от една тоналност едновременно).
Биография и творчески път
Роден в еврейско семейство в Марсилия, Мийо получава ранно музикално възпитание и бързо се утвърждава в парижката музикална среда. През Първата световна война работи като секретар на френския поет и дипломат Пол Клодел в Рио де Жанейро, където се запознава с бразилската музика и фолклорни ритми — впечатления, които по-късно ще отрази в произведения като Le bœuf sur le toit и Saudades do Brasil. В междувоенния период е активен в парижката сцена заедно с другите членове на Les Six, сътрудничи с поети и художници и създава редица пиеси за сцена и концерт.
Стил и иновации
Мийо е известен с необичайното си смесване на академична техника и популярни музикални елементи. Характерни за стила му са:
- Политоналност и битоналност: употреба на едновременно споделени, но различни тонални центрове, което създава богат, често експресивно напрегнат звук;
- Влияния от джаз и народни ритми: синкопа, брасова текстура и танцови форми, особено след контакта му с бразилската музика и американския джаз;
- Многообразие на жанровете: от камерни миниатюри до мащабни сценични и оркестрови творби, често с ярко колоритна оркиестровка и чувство за ритмично движение.
Най-известни произведения
Сред най-популярните и често изпълнявани творби на Мийо са:
- La création du monde (балет, 1923) — експериментална творба с ясни джаз влияния;
- Le bœuf sur le toit (1919) — сценична и инструментална пиеса, вдъхновена от бразилски мелодии;
- Saudades do Brasil (цикъл за пиано) — серия характерни картини на бразилски градове и ритми;
- Scaramouche (суита за саксофон и клавири/оркестър) — една от най-популярните камерни/концертни творби;
- много струнни квартети, камерни творби, симфонии и опери.
Педагог и наследство
През Втората световна война, поради антисемитската политика във Франция, Мийо емигрира в САЩ, където преподава и оказва влияние върху младото поколение американски композитори; след войната продължава активна преподавателска и творческа дейност в Европа и САЩ. Като педагог има множество ученици и последователи, а творчеството му остава образец за свободно комбиниране на сериозна композиционна техника с елементи от популярната музика.
Значение
Дариус Мийо се смята за един от най-продуктивните и оригинални композитори на XX век. Неговите експерименти с политоналността, ритмичното богатство и склонността да внася в академичната музика елементи от джаз и фолклор са повлияли значително развитието на модерната музика и на учебните програми по композиция в много страни.

Дариус Мило
Живот
Семейството на Мило е еврейско. Той израства в Екс-ан-Прованс. Баща му е търговец на бадеми. Когато бил съвсем малък, често слушал песните, които се пеели от жените, които подреждали ядките. Това били народни песни от Прованс. Когато бил млад, обичал да се разхожда из Прованс. Това било важна част от живота му.
Родителите на Мило харесват музиката. Баща му е пианист и често свири на местни музикални събирания. Майка му имала хубав контраалтов глас. Когато е на седем години, той се научава да свири на цигулка. Обича музиката на Клод Дебюси, с когото се запознава веднъж.
Мило учи в Париж в Парижката консерватория, където се запознава с Артур Хонегер и Жермен Тейлефер, които също стават членове на Les Six. Учи композиция при Шарл-Мари Видор и хармония и контрапункт при Андре Жедалж. Учи и частно при Венсан д'Инди. Сам се научава да свири на пиано. В Париж успява да слуша музика на много велики композитори.
Ужасно се натъжил, когато негов близък приятел загинал в Първата световна война.Решил да замине за Бразилия. Работи там близо две години, като дешифрира кодове. Харесваше му звуците на джунглата. Тези звуци щели да окажат влияние върху музиката му. Другото голямо влияние е джазът, който чува през 1922 г. в Ню Йорк.
Мило се завръща във Франция и работи много усилено. Често пътува. През 1940 г. му се налага да емигрира в САЩ, защото нацистите арестуват еврейски музиканти. В Америка той изнася лекции.
Здравето му се влошава. Почти през целия си зрял живот страда от ревматоиден артрит, а през 1948 г. се придвижва с инвалидна количка. Въпреки това продължава да пътува и да преподава, колкото е възможно по-дълго. Вероятно най-известният му ученик е Дейв Брубек.
През 1925 г. Мило се жени за братовчедка си, актрисата Мадлен Мило. Тя често изпълнява гласовити роли в музикалните произведения на съпруга си. През последните години от живота му тя се посвещава на грижите за него. Умира в Париж на 17 януари 2008 г. на 105-годишна възраст.
обискирам