Дариус Мило

Живот

Семейството на Мило е еврейско. Той израства в Екс-ан-Прованс. Баща му е търговец на бадеми. Когато бил съвсем малък, често слушал песните, които се пеели от жените, които подреждали ядките. Това били народни песни от Прованс. Когато бил млад, обичал да се разхожда из Прованс. Това било важна част от живота му.

Родителите на Мило харесват музиката. Баща му е пианист и често свири на местни музикални събирания. Майка му имала хубав контраалтов глас. Когато е на седем години, той се научава да свири на цигулка. Обича музиката на Клод Дебюси, с когото се запознава веднъж.

Мило учи в Париж в Парижката консерватория, където се запознава с Артур Хонегер и Жермен Тейлефер, които също стават членове на Les Six. Учи композиция при Шарл-Мари Видор и хармония и контрапункт при Андре Жедалж. Учи и частно при Венсан д'Инди. Сам се научава да свири на пиано. В Париж успява да слуша музика на много велики композитори.

Ужасно се натъжил, когато негов близък приятел загинал в Първата световна война.Решил да замине за Бразилия. Работи там близо две години, като дешифрира кодове. Харесваше му звуците на джунглата. Тези звуци щели да окажат влияние върху музиката му. Другото голямо влияние е джазът, който чува през 1922 г. в Ню Йорк.

Мило се завръща във Франция и работи много усилено. Често пътува. През 1940 г. му се налага да емигрира в САЩ, защото нацистите арестуват еврейски музиканти. В Америка той изнася лекции.

Здравето му се влошава. Почти през целия си зрял живот страда от ревматоиден артрит, а през 1948 г. се придвижва с инвалидна количка. Въпреки това продължава да пътува и да преподава, колкото е възможно по-дълго. Вероятно най-известният му ученик е Дейв Брубек.

През 1925 г. Мило се жени за братовчедка си, актрисата Мадлен Мило. Тя често изпълнява гласовити роли в музикалните произведения на съпруга си. През последните години от живота му тя се посвещава на грижите за него. Умира в Париж на 17 януари 2008 г. на 105-годишна възраст.