Годината 4 (IV) е високосна и започва във вторник според Юлианския календар. Според Григорианския календар тя е започнала в четвъртък. По онова време тя е известна като годината на консулството на Кат и Сатурнин. Наричана е четвърта година от ранното Средновековие, когато календарната ера Anno Domini става обичайният метод в Европа за назоваване на годините. Това е четвъртата година на I век.

Календарни особености

Юлианският календар, въведен от Юлий Цезар през 45 г. пр.н.е., определя високосните години като всички години, кратни на 4, затова и година 4 е високосна по юлианския принцип. Поради натрупаната разлика между юлианската и по-късно въведената Григорианска реформа (1582 г.), съответните дни от седмицата за исторически дати могат да се различават в зависимост от това дали прилагаме юлианския календар или ретроспективно прилагаме григорианския (т.нар. пролептичен Григориански календар). Именно това обяснява защо началният ден на годината е вторник по Юлианския, а четвъртък по Григорианския календар.

  • Високосност: и в двата календара година, деляща се на 4 (като 4), се счита за високосна, но при по-дълги периоди Григорианската реформа намалява излишните високосни дни, като пропуска високосни години в края на столетията, с изключение на тези, делими на 400.
  • Промени в именуването на дните: при исторически реконструкции е важно да се уточнява кой календар се използва — оригиналният юлиански или ретроспективният григориански — за да се даде коректен ден от седмицата.

Римски контекст и консулството

В Древен Рим годините често са били именувани по името на двамата консули, които са встъпвали в длъжност за годината. Така „годината на консулството на Кат и Сатурнин“ отбелязва официалната римска способност за датиране в политически и административни източници от периода. Консулите били най-високите граждански магистрати и тяхното име служело като удобна отправна точка за хроники и официални документи преди широкото приемане на ерата Anno Domini.

Ерата Anno Domini и нейното разпространение

Системата Anno Domini (в следствие «в годините на нашия Господ») е формулирана през ранното Средновековие и постепенно става предпочитаният начин за именуване на години в християнска Европа. Преди това традициите за датиране включвали царски/имперски регенти, консулски имена, ери, основани на митологични или местни събития и други локални системи. Затова при историческите проучвания е важно да се посочва коя схема за броене на годините се използва.

Бележки за историческата употреба

  • Когато се цитира дата от ранната Римска империя, често се вижда едновременното използване на консулски названия и числото по Anno Domini в по-късни преписи.
  • За точни астрономически или хронологични изчисления се предпочита да се уточни дали датите са дадени в юлианския календар или са преобразувани към григорианския.