Иск за неправомерна смърт: определение, основания и доказване

Неправомерната смърт е иск срещу лице, което може да бъде държано отговорно за смъртта на друго лице. Тези искове се предявяват в граждански съд и имат за цел да обезщетят близките или наследниците за загубите, понесени вследствие на смъртта. Исковете за смърт по невнимание могат да се основават на твърдения за небрежност, неправомерно поведение или престъпно деяние, например убийство. В зависимост от обстоятелствата, основанието за иска може да бъде и нарушение на конкретни закони или регулации (например пътнотранспортни правила, медицински стандарти и т.н.).

Кой може да предяви иска

Искът се предявява в рамките на гражданско дело, обикновено от близки роднини, въз основа на законите за непозволено увреждане. В много юрисдикции право да предявят такъв иск имат:

съпруг/съпруга или партньор;
деца (включително непълнолетни или зависими деца);
родители;
представител или изпълнител на наследството (за искове, свързани със загуба на доходи и разходи по издръжка);
в някои случаи — други родственници или лица, които са били зависими икономически от починалия.

Правна история и разлики между наказателно и гражданско производство

Общото право не позволяваше предявяването на искове за неправомерна смърт, тъй като правото да се предяви иск по принцип принадлежи на самото пострадало лице и умира заедно с него. В повечето държави това беше преодоляно чрез статути, които създават отделно право на близките да търсят обезщетение. В Съединените щати щатските и федералните закони вече позволяват воденето на дела за непозволено увреждане при смърт във всички американски юрисдикции.

Ако лицето, обвинено в причиняване на смърт по непредпазливост, е обвинено в престъпление, искът за смърт по непредпазливост може да бъде подаден след наказателния процес. Възможно е да спечелите съдебен иск за причинена смърт, дори ако лицето е оправдано за престъплението, причинило смъртта, тъй като въпреки че и в двата съдебни процеса могат да се използват едни и същи доказателства, делото за причинена смърт има по-нисък стандарт на доказване.

Елементи, които обикновено трябва да се докажат

За да бъде успешен искът за неправомерна смърт, ищецът обикновено трябва да докаже следните елементи (конкретните изисквания варират според юрисдикцията):

човекът е починал;
ответникът е имал правна задължение към починалия (напр. задължение за безопасност, медицински стандарт и др.);
нарушение на това задължение (небрежност, умишлено действие или безразсъдство);
причинна връзка между нарушението и настъпилата смърт;
реални вреди или загуби, като разходи за погребение, загуба на доходи, емоционален стрес, загуба на грижи и т.н.

Видове обезщетения

икономически вреди — загуба на доходи и бъдещи приходи на починалия, медицински и погребални разходи;
неикономически вреди — болка и страдание, загуба на компания и емоционален дистрес на близките;
понякога — наказателни/репресивни обезщетения (в някои юрисдикции), ако поведението на ответника е било особено злонамерено или грубо небрежно.

Доказателства и доказване

В гражданските дела стандартът на доказване обикновено е "превес на доказателствата" (preponderance of the evidence) — тоест по-вероятно е от не — което е значително по-нисък стандарт от "в разумно съмнение", изискван в наказателните дела. Видовете доказателства, които се използват, включват:

медицински и аутопсични доклади;
оказани свидетелства и експертни становища (медицина, реконструкция на катастрофи, балистика и др.);
фотографии, видеозаписи, записи от камери и други физически доказателства;
документи — дневници, работни графици, платежни документи и кореспонденция;
показания за поведението на ответника преди и след инцидента.

Чести защити и процесуални въпроси

Съпричиняване/съучастие: ответникът може да твърди, че пострадалият сам е допринесъл за смъртта чрез собствена небрежност или рисковано поведение (система на сравнителна или допринесена небрежност).
Липса на причинна връзка: ответникът може да оспорва, че неговото действие действително е довело до смъртта.
Искове за ограничаване на обезщетенията: в някои юрисдикции има законови тавани за определени видове обезщетения.
Срокове за предявяване (prescription/statute of limitations): ищецът трябва да подаде иска в законовия срок; този срок варира и може да бъде нарушен, ако не се спази.

Практически съвети

съхранявайте и запазете всички доказателства (медицински протоколи, снимки, свидетелски контакти и др.);
свържете се с адвокат, специализиран в дела за неправомерна смърт или в областта на гражданските правонарушения — те могат да оценят правната основа, възможностите за обезщетение и да съдействат с експертни оценки;
помислете за уреждане чрез споразумение — много такива дела завършват чрез извънсъдебни споразумения вместо пълен съдебен процес;
обърнете внимание на сроковете за предявяване на иска и възможности за съвместно водене на искове (напр. от повече близки лица или от наследство).

Като цяло, исковете за неправомерна смърт представляват специфична форма на искове за непозволено увреждане, чиито правни и доказателствени правила могат да се различават значително между различните държави и юрисдикции. При въпроси относно конкретен случай е важно да се търси квалифицирана правна помощ, тъй като процедурните детайли, допустимите обезщетения и сроковете се определят от местното законодателство.

Щети

В правото обезщетението за вреди е компенсация, обикновено парична, която се изплаща на лице, претърпяло загуба или вреда. Обезщетението за смърт, причинена по непредпазливост, може да включва:

Загуба на бъдещи доходи
Загуба на обезщетения
Загуба на другарство
Болка, страдание и/или душевни терзания
медицински сметки, разходи за погребение

В някои държави се допуска и възстановяване на наказателни щети - допълнително обезщетение, което има за цел да поправи или възпре ответника и други лица да не правят същото отново. Когато е възможно, наказателните щети обикновено се присъждат само в най-крайните случаи, включващи груба небрежност, безразсъдство или умишлени действия, които водят до смърт.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява искът за неправомерна смърт?

О: Искът за непозволено увреждане при смърт е правен иск срещу лице, което може да бъде държано отговорно за причиняване на смърт на друго лице.

В: Какви са основанията за иск за смърт по неправомерен начин?

О: Искът за смърт по неправомерен начин може да се основава на твърдения за небрежност, неправомерно поведение или престъпно деяние, например убийство.

Въпрос: Може ли да се заведе дело за смърт по непредпазливост, ако обвиняемият е обвинен в престъпление?

О: Да, иск за непозволена смърт може да бъде подаден след наказателен процес, ако лицето, обвинено в причиняване на непозволена смърт, е обвинено в престъпление.

Въпрос: Може ли да бъде спечелен съдебен иск за причинена смърт, дори ако обвиняемият е оправдан за престъплението, причинило смъртта?

О: Да, възможно е да се спечели дело за смърт, причинена от неправомерно поведение, дори ако лицето е оправдано за престъплението, причинило смъртта, тъй като делото за смърт, причинена от неправомерно поведение, има по-нисък стандарт на доказване.

Въпрос: Кой обикновено завежда дело за непозволена смърт в рамките на граждански иск?

О: Близките роднини обикновено завеждат дело за смърт по гражданскоправен ред въз основа на законите за непозволено увреждане.

Въпрос: Дали общото право е допускало съдебни дела за непозволена смърт?

О: Не, общото право не е позволявало искове за непозволено увреждане при смърт, тъй като правото да се предяви иск за непозволено увреждане при смърт е принадлежало само на починалото лице и е умирало заедно с него.

Въпрос: Всички ли юрисдикции в САЩ допускат дела за непозволена смърт?

О: Да, сега щатските и федералните закони позволяват дела за смърт, причинена от неправомерно поведение, във всички юрисдикции на САЩ.