Основанието за иск
Според закона основанието за иск е съвкупност от факти, достатъчни за обосноваване на правото на иск за получаване на пари, имущество или упражняване на право срещу друга страна. То означава буквално причината или основанието, поради което дадена страна може да заведе дело по закон. Терминът се отнася и до правната теория, въз основа на която ищецът предявява иск (например нарушение на договор, побой или лъжливо лишаване от свобода). Правният документ, който носи иска, често се нарича Statement of Claim (искова молба) в английското право или Complaint (жалба) във федералната практика на САЩ и в много щати на САЩ. В исковата молба се посочват компетентността на съда, предполагаемите факти и обезщетението, което ищецът иска. Тя може да бъде всяко съобщение, с което се уведомява страната, до която е адресирана, за предполагаема вина, довела до вреди. То често се изразява в парична сума, която получаващата страна трябва да плати или да възстанови.
Подаване на документи
За да предяви иск, ищецът излага или твърди факти в жалба - процесуалното действие, с което започва съдебният процес. Основанието на иска обикновено включва както правната теория (правната грешка, която ищецът твърди, че е претърпял), така и правното средство за защита (облекчението, което се иска от съда да предостави). Често фактите или обстоятелствата, които позволяват на дадено лице да потърси съдебна защита, могат да създадат няколко основания за иск. Въпреки че в повечето юрисдикции е сравнително лесно да се подаде искова молба. Ако това не е направено правилно, подаващата страна може да загуби делото си поради обикновени технически подробности.
Съществуват редица специфични основания за предявяване на искове, включително: искове, основани на договор, законови основания за предявяване на искове, деликти като нападение, побой, нарушаване на неприкосновеността на личния живот и измама. Точките, които ищецът трябва да докаже, за да спечели даден вид дело, се наричат "елементи" на това основание за иск. Например при иск за небрежност елементите са: (наличие на) задължение, нарушение (на това задължение), непосредствена причина (правна причина) и вреди. Ако в жалбата не са посочени факти, достатъчни да подкрепят всички елементи на даден иск, съдът, по искане на противната страна, може да отхвърли жалбата поради липса на иск, за който може да бъде предоставено обезщетение.
Отговаря
Ответникът по даден иск трябва да подаде "отговор" на жалбата, в който може да признае или отрече претенциите. Отговорът може да съдържа и насрещни искове, в които "ищецът по насрещния иск" посочва собствените си основания за иск. Накрая, отговорът може да съдържа положителни възражения. Повечето защитни възражения трябва да бъдат предявени при първата възможна възможност. Или в отговора, или чрез молба, или се считат за отхвърлени.
Въпроси и отговори
В: Какво е основание за иск?
О: Основанието за иск е съвкупност от факти, които дават право на някого да съди друга страна, за да получи пари, имущество или да упражни някакво право.
В: За какво се отнася този термин?
О: Терминът се отнася до правната теория, въз основа на която ищецът предявява иск, като например нарушение на договор, побой или лъжливо лишаване от свобода.
В: Какъв е правният документ, използван за осъществяване на иска?
О: В английското право той се нарича Statement of Claim (искова молба), а във федералната практика на САЩ и много американски щати - Complaint (жалба).
В: Каква информация съдържа този документ?
О: Този документ съдържа информация за компетентността на съда, предполагаемите факти и облекчението, което ищецът иска.
Въпрос: Как може да се изрази това?
О: Това може да бъде изразено като парична сума, която трябва да бъде платена или възстановена от получаващата страна поради предполагаема вина, довела до вреди.
В: Има ли друг начин, по който може да се изрази това съобщение?
О: Да, това съобщение може да бъде изразено и без да се споменава парична сума, а просто да се уведоми получаващата страна за предполагаема грешка, довела до вреди.
