Бледа трепонема (Treponema pallidum): причинител на сифилис, симптоми и лечение

Treponema pallidum е паразитна спирохетна бактерия. Съществуват различни подвидове на Treponema pallidum, които причиняват заболявания като сифилис, бехел, пинта и яв.

Най-често срещаното заболяване, причинено от Treponema pallidum, е сифилисът - сериозна инфекция, предавана по полов път, която може да протече в няколко стадия и да засегне множество органи при липса на лечение.

Сифилисът се лекува и излекува чрез прием на антибиотици. Обикновено първото използвано лечение е пеницилин. Към редица средства е развита антибиотична резистентност. Цефтриаксон, цефалоспоринов антибиотик от трето поколение, може да бъде също толкова ефективен, колкото и лечението с пеницилин.

Пеницилинът все още е ефективен, но "потенциалът на тази спирохета да развие допълнителна антибиотична резистентност може сериозно да застраши лечението и контрола на сифилиса".

Морфология и биология

Treponema pallidum е тънка, спирална (спирохетна) бацила, подвижна благодарение на вътрешни флагели. Не расте в обикновена хранителна среда в лабораторни условия и за диагностика и изследване често се използват специални методи (например тъканни култури, животински модели, серологични тестове и молекулярна диагностика).

Пътища на предаване

• Основно предаване чрез сексуален контакт (генитални, орални или ректални контакти) при активни лезии.
• Вертикално предаване от бременна жена на плода (вроден сифилис).
• Рядко — чрез трансфузия на кръв или контакти с инфектирани материали, ако не са спазени стерилни процедури.

Симптоми и стадии на сифилиса

Класическият сифилис се подразделя на ранни и късни стадии:

• Първичен (ранен) сифилис: поява на твърд, безболезнен хард/шанкър (язва) в мястото на въвеждане на инфекцията — гениталии, устна кухина или други. Обикновено язвата изчезва сама след няколко седмици, дори без лечение.
• Вторичен сифилис: системно разпространение на бактерията — обрив (често по дланите и стъпалата), лезии на лигавиците, треска, отпадналост, лимфаденопатия. Може да се появят и втмъкващи се лезии на лигавиците и косопад.
• Латентен сифилис: период без клинични симптоми, но с положителни серологични тестове. Разделя се на ранен латентен (в рамките на първите 1–2 години) и късен латентен.
• Третичен (късен) сифилис: при години без лечение може да засегне сърце (аортит), нервна система (невросифилис — менингит, деменция, периферна невропатия), кожа, кости и други органи.
• Невросифилис: може да се развие във всеки стадий, но е особено опасен при хронично нелечен инфекциозен процес и изисква специфично лечение (невросифилисът обикновено се третира с парентерална пеницилинова терапия).

Диагностика

• Микроскопия с тъмно поле или директни тестове (при свежи лезии) — директно визуализиране на спирохети.
• Серологични тестове:
  • Нетрепонемални тестове (RPR, VDRL) — използват се за скрининг и за проследяване на терапевтичния отговор (понижаващи титри след успешно лечение).
  • Трепонемални тестове (TPPA, FTA-ABS и др.) — по-специфични и остават позитивни често пожизнено след инфекция.
• Молекулярни методи (PCR) — прилагат се в специализирани лаборатории за доказване на ДНК на бактерията.
• При съмнение за невросифилис — изследване на гръбначномозъчна течност (ликвор): VDRL на ликвор, брой клетки, протеин и др.

Лечение

Основата на лечението остава терапията с пеницилин.

• Ранен (първичен и вторичен) сифилис: обикновено една доза бензатин пеницилин G интрамускулно (епи-им) — стандартна препоръка в много ръководства.
• Латентен сифилис (късен или с неясно време на инфекцията): три дози бензатин пеницилин G, по една доза на седмица.
• Невросифилис: парентерално (интравенозно) лечение с кристален пеницилин G през няколко седмици (конкретните схеми зависят от клиничната ситуация).
• При алергия към пеницилин: при бременни — десензитизация и лечение с пеницилин; при непременни пациенти възможни алтернативи са доксициклин или тетрациклин (когато са подходящи), а при някои случаи — цефтриаксон. Важно е да се отбележи, че някои алтернативи не са подходящи за невросифилис или за бременни.
• Както е споменато в началото, пеницилинът остава златен стандарт, но при някои случаи цефтриаксон е използван успешно. Внимание: към различни антибиотици, особено макролиди (например азитромицин), има описани случаи на антибиотична резистентност на Treponema pallidum, затова изборът на терапия трябва да се съобрази с локалните препоръки и наличните изследвания.

Проследяване след лечение

• Контролни нетрепонемални тестове (RPR/VDRL) се правят на 3, 6 и 12 месеца след лечението при ранни форми; при добър отговор титрите намаляват значително.
• При липса на очакван спад на титрите или при клинично влошаване се търси повторна оценка и евентуално повторно лечение.

Вроден (конгенитален) сифилис и бременност

Инфекцията с Treponema pallidum при бременна жена може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане, мъртвородено или сериозни вродени дефекти при новороденото. Скринингът за сифилис е част от профилактичните изследвания по време на бременността в много страни. При налична алергия към пеницилин се прави десензитизация и след това лечение с пеницилин, тъй като това е единствената доказана ефективна терапия за предотвратяване на вродена инфекция.

Профилактика и обществено здраве

• Ранно откриване, лечение и проследяване на индивиди и техните сексуални партньори е ключово за контрола на разпространението.
• Използване на бариерни методи (презервативи) намалява риска, но не го елиминира напълно, тъй като лезиите може да се намират на места, непокрити от презерватив.
• Скринингова програма за бременни и целеви групи с повишен риск помагат за превенция и ранно лечение.

Заключение

Treponema pallidum е причинител на редица човешки заболявания, от които сифилисът е най-значимият по отношение на общественото здраве. Достъпът до точна диагноза, навременно лечение с пеницилин и адекватни превантивни мерки остават основните стратегии за контрол. Наблюдението за антибиотична резистентност и съобразяването с актуални клинични препоръки са важни за успешното лечение и ограничаване на разпространението.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Treponema pallidum?

В: Кое е най-често срещаното заболяване, причинявано от Treponema pallidum?

В: Как се лекува и излекува сифилисът?

В: Какъв е потенциалният проблем, свързан с използването на пеницилин като средство за лечение на сифилис?

Въпрос: Развита ли е антибиотична резистентност към пеницилина за лечение на сифилис?

В: Какво представлява цефтриаксонът?

В: Какъв е потенциалът на цефтриаксон за лечение на сифилис?

Търсене по буква