Вагинопластика: определение, показания и хирургични методи

Вагинопластика – всичко за дефиниция, показания и хирургични методи, реконструктивни и козметични техники при вродени аномалии и транссексуални пациенти

Вагинопластиката е операция за оформяне на вагината. Тя се прилага при различни състояния и цели: корекция на вродени аномалии, възстановяване или промяна на анатомията по медицински или естетически причини и изграждане на вагина при лица, които преминават полов пол. Някои бебета се раждат с проблеми, при които вагината или долният сегмент на репродуктивните пътища не са израснали правилно (например при синдрома Mayer–Rokitansky–Küster–Hauser). Лекарите могат да поправят това с вагинопластика. Някои жени търсят операция поради дискомфорт, проблеми със секса или защото не харесват външния вид на външните полови органи. Някои транссексуални жени искат вагинопластика, когато преминават от мъжки към женски пол, като част от мултидисциплинарната грижа за полова идентичност.

Показания

• Вродени аномалии или липса на вагинален канал (например при някои случаи на MRKH).
• Възстановяване след травма, раждане или хирургия.
• Естетични корекции на външните гениталии (лабиопластика, реконструкция).
• Генитална реконструкция при транс жени (полова-утвърждаваща хирургия).
• Функционални проблеми, като болка при полов контакт или затруднено влагалищно проникване.

Основни хирургични методи

Има няколко техники за създаване или реконструкция на вагината. При повечето се използва тъкан от други части на тялото на пациента, в зависимост от клиничната ситуация и предпочитанията на хирурга.

• Консервативно разширяване (без операция) – използва се при някои форми на вродена аплазия. Пациентката постепенно разширява зоната с дилататори под ръководството на специалист, за да се образува функционален вагинален канал.
• Vecchietti процедура (лапароскопска тракция) – при нея се създава вагинален канал чрез постепенна тракция на кожна платка; често се използва при MRKH и комбинира външна и лапароскопска техника.
• Давидов (peritoneal) вагинопластика – използва се перитонеума (лъснената коремна обвивка) за облицоване на нова вагина, често лапароскопски.
• Интестинална (сегмент от червата) вагинопластика – използва се участък от червата (често сигмоидното) за създаване на вагинален канал; дава добра слузообразна секреция, но има специфични рискове и изисквания.
• Кожни присадки и свободни кожни графтове – взимат се петна кожна тъкан (или кожна платка) и се използват за облицоване на канала; могат да останат сухи в сравнение с чревната техника.
• Нанасяне на лигавица от устата (buccal mucosa) – използва се лигавица от вътрешността на устата, която е влажна и подходяща за облицоване.
• Използване на вагинални структури – при реконструкции могат да се използват останали вагинални или лабиални тъкани (например срамни устни).
• За транс жени: най-често срещаните варианти са инверсия на пенилната кожа и използване на тъкани от скротума. Хирургията може да използва пениса и скротума за оформяне на неовагина, вулва и неоклитор. При липса на достатъчно тъкан или при предишни операции се използват алтернативи като чревна вагинопластика или кожни/лигавични графтове. След такива операции обикновено се налага продължително разширяване (dilation), за да се запази ширината и дължината на канала.

Как протича предоперативната оценка

• Физически преглед и оценка на анатомията; образни изследвания (ултразвук, при необходимост ЯМР).
• Обсъждане на очакванията, възможностите за функция (еротична чувствителност, възможност за проникване) и ограничения (например ако липсва матка, не е възможна вагинална бременност).
• Психологично консултиране и мултидисциплинарен подход при транс хора (ендокринолог, психиатър/психолог, хирург).
• Предоперативни мерки: спиране на тютюнопушенето, подготовка на корема или кожата, при нужда премахване на косми (лазер/електролиза) от зоните, които ще служат като лигавица.

Анестезия, болничен престой и възстановяване

• Операциите обикновено се извършват под обща анестезия. Продължителността варира от 1–2 часа при по-малки корекции до няколко часа при сложни реконструкции.
• Болничният престой е от 1–7 дни според вида на интервенцията и хода на възстановяването.
• Следоперативно се поставят дренажи или катетър при необходимост. Болка се контролира с медикаменти; обикновено се дават антибиотици и инструкции за хигиена.
• Възстановяване: ограничаване на физическата активност за няколко седмици; спортуване или тежка работа се избягват за по-дълго.

Дилатация и поддръжка

Много техники изискват редовно разширяване (dilation) в продължение на месеци или за неопределено време, за да се предотврати стеснение (стеноза) на неовагината. При някои пациенти редовен сексуален живот може да замести част от нуждата от механично разширяване. Хигиената и проследяването са важни за дългосрочния резултат.

Възможни усложнения

• Кървене и инфекция.
• Некроза или загуба на присадената тъкан.
• Стеноза (стеснение) или съкращаване на вагиналния канал.
• Фистули (нежелани комуникации с уретрата или правото черво) – редки, но сериозни.
• Промени в чувствителността: намалена или променена еректилна/сенсорна функция на неоклитор, болка при секс (диспареуния).
• Проблеми, свързани с използването на чревен сегмент: слузообразни секреции, риск от непроходимост или други чревни усложнения.

Очаквания и резултати

Целта е функционален и естетичен резултат, който подобрява качеството на живот, сексуалната функция и психологичното състояние. Възможността за оргазъм зависи от запазената или реконструирана чувствителност (например наличие на неоклитор). Някои пациенти могат да изискват корекции или вторични операции за оптимизиране на резултатите.

Кога да потърсите лекар

Свържете се с хирурга или лекаря, ако имате висока температура, силна болка, кървене, неочаквана секреция, невъзможност за дилатация или други тревожни промени след операцията.

Важно: Текстът има информативен характер и не заменя консултацията с квалифициран хирург или медицински екип. Решението за операция и изборът на метод трябва да се вземат след обстоен преглед и обсъждане на рисковете и ползите.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява вагинопластиката?

В: Кой може да се подложи на вагинопластика?

Въпрос: Какви са някои от начините, по които лекарите извършват вагинопластиката?

Въпрос: Трябва ли транссексуалните жени да предприемат някакви мерки за поддържане на новата си вагина след вагинопластиката?

Въпрос: Вагинопластиката често срещана хирургична процедура ли е?

В: Могат ли мъже да се подложат на вагинопластика?

В: Каква е целта на вагинопластиката при жени, които нямат медицинска нужда от операцията?

Търсене по буква