Изкуството на войната (Сун Дзъ) — древен китайски трактат за стратегия
Изкуството на войната (Сун Дзъ) — вековен китайски трактат за стратегии, тактика и лидерство; вдъхновение за военни, бизнес и политици, приложим и днес.
Изкуството на войната (на китайски: 孫子兵法; на пинин: Sūnzĭ bīngfǎ) е класически древен китайски военен текст, традиционно приписван на Сун Дзъ, знаменит военен генерал, стратег и даоски философ. Книгата съдържа 13 кратки глави, като всяка разглежда различен аспект на войната и военната стратегия. Написана е преди повече от 2 500 години и остава една от най-известните и влиятелни творби по проблемите на организацията, ръководството и конфликта.
История и предаване
Оригиналният текст първоначално е записван върху бамбукови летвички, които са били зашити една за друга, а по-късно е преписван в ръкописни и печатни издания. Текстът е бил широко четен и копиран в древния свят и е бил изучаван от политици, учени и военни лидери. Сведения за разпространението му извън Китай показват, че Преводите на книгата най-рано са били възприемани в Япония и Корея; най-старият известен екземпляр от Япония датира от VIII век.
Европейските преводи започват в епохата на контактите между Азия и Европа: през 1772 г. творбата е преведена на френски от йезуит на име Жан Жозеф Мари Амиот. Първият широко разпространен превод на английски език е публикуван от Лайънъл Джайлс през 1910 г. "Изкуството на войната" е преведено и на руски език през 1950 г.; вероятно руски читатели са имали достъп и до френски преводи много по-рано поради влиянието на френската култура в руските образователни и интелектуални среди.
Съдържание и основни теми
Книгата е конструирана под формата на 13 глави, които обхващат практическите и философските аспекти на военното дело. Кратък списък на темите:
- 1. Планиране и оценка (Laying Plans)
- 2. Водене на война (Waging War)
- 3. Нападение чрез стратегия (Attack by Stratagem)
- 4. Тактическо разположение (Tactical Dispositions)
- 5. Енергия и импулс (Energy)
- 6. Слаби и силни страни (Weak Points and Strong)
- 7. Маневриране (Maneuvering)
- 8. Вариации на тактиката (Variation in Tactics)
- 9. Движение на армията (The Army on the March)
- 10. Терени (Terrain)
- 11. Девет ситуации (The Nine Situations)
- 12. Нападение чрез огън (Attack by Fire)
- 13. Използване на шпиони (Use of Spies)
Сред ключовите принципи, развити в текста, са: предпочитанието за предотвратяване на война пред открит сблъсък; превъзходството на разбиването на вражеския план над директното разрушение на врага; използването на разузнаване, манипулация и заблуда; значението на бързината, адаптивността и контрола върху терена; и икономиката на силите чрез добре обмислена логистика и организация.
Влияние и съвременна употреба
"Изкуството на войната" е останало релевантно през вековете не само за военни теоретици, но и за политици, дипломати и ръководители в мирни области. Днес книгата се изучава в бизнес училища и от военни по целия свят, а нейни идеи се прилагат в управлението на конфликти, преговорите, маркетинга, спортния треньорски подход и други сфери, където стратегията и тактиката имат значение.
Текстуални особености
През хилядолетията текстът претърпява многобройни преписи, редакции и коментари, поради което съществуват варианти и интерпретации. Археологически и ръкописни открития от XX век потвърждават, че са циркулирали различни версии; това дава възможност за по-задълбочено филологично изследване и помага да се проследи развитие на военната мисъл в древен Китай.
В своята простота и концентрираност "Изкуството на войната" остава практичен сборник от наблюдения върху природата на конфликта и методите за постигане на целите с минимални загуби — затова и продължава да бъде четен и обсъждан и в наше време.
Промяна на правилата
Когато Сун Дзъ написва "Изкуството на войната", това не е първата книга по военна тактика. Той цитира "Книга за военната администрация" на Чун Ченг. Цитатът се ограничава до използването на сигнални знамена и барабани за придвижване на войниците. Книгата на Чун Ченг не е оцеляла до наши дни, така че малко се знае какво друго е имало в нея. Но книгите от онова време се основават на правила за водене на война, които се спазват от всички страни. Войната е била спорт за богатите благородници. Правилата се основавали на рицарството. Сун Дзъ отказвал да гледа на войната като на спорт. Той използвал даоистки принципи и ги прилагал към войната. По този начин той променя правилата на войната. За разлика от генералите, които се наслаждавали на дълги кампании, той разбирал, че войната е сериозна. Сун Дзъ вярвал, че щом войната започне, целта е да се победи врагът. Сун Дзъ е бил неконвенционален, тъй като не е следвал преобладаващата мъдрост на своето време. Другите генерали просто не били подготвени за тактиката на Сун Дзъ. Сун Дзъ е владеел изкуството да бъде непредсказуем във военните действия.
Давид срещу Голиат
В ситуации, в които по-малка и по-слаба сила се сблъсква с по-силна и голяма сила, тактиката на Сун Дзъ много често е успешна. Давид и Голиат е библейска история за по-слабо овчарче, което се изправя срещу великан, опитен воин. Давид използва нетрадиционно оръжие и убива Голиат. Давид отказва да се бие по правилата на Голиат. Политологът Иван Арегин-Тофт прави изчисления на войните. Той открива, че в около една трета от случаите по-слабата страна всъщност печели.
Изкуството на войната е признато от Мао Дзедун за книга, която му е помогнала да победи Чан Кайши в Китайската гражданска война. Хо Ши Мин е бил почитател на СунДзъ. Той ръководи комунистическите виетнамци в борбата им срещу подкрепяния от Америка Южен Виетнам. Американските генерали Норман Шварцкопф-младши и Колин Пауъл следват принципите на "Изкуството на войната" във войната в Персийския залив.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява "Изкуството на войната"?
О: "Изкуството на войната" е древен китайски военен текст, написан от Сун Дзъ, високопоставен военен генерал, стратег и даоски философ. Той съдържа 13 глави, всяка от които разглежда един аспект на войната.
В: Кога е написано "Изкуството на войната"?
О: "Изкуството на войната" е написана преди повече от 2500 години.
В: Как е написана книгата първоначално?
О: Първоначално книгата е била написана на бамбукови летвички, които са били зашити една за друга.
В: Кой е чел книгата в началото на нейното създаване?
О: В началото книгата е била четена от политици, учени и военни лидери.
В: Къде за първи път се появява преводът извън Китай?
О: Преводите на книгата се четат за първи път в Япония и Корея.
В: Кога за първи път книгата е преведена на английски език?
О: Първият превод на английски език е публикуван от Лайънъл Джайлс през 1910 г.
В: Кога за първи път е преведена на руски език?
О: "Изкуството на войната" е преведена за първи път на руски език през 1950 г.
обискирам