Мастните жлези са микроскопични (малки) жлези в кожата, които произвеждат мазна/восъчна субстанция, наречена себум, за смазване (омазняване) на кожата и косата. При хората тези жлези се намират в най-големи количества по лицето и скалпа, като се съединяват близо до върха в космените фоликули или потните пори. Въпреки това те се намират във всички области на кожата с изключение на дланите и стъпалата (долната част) на краката. Съществуват различни видове тези жлези и себум. В клепачите мейбомиевите мастни жлези отделят специален вид себум в сълзите. Съществуват няколко свързани медицински състояния, включително: акне, мастни кисти, хиперплазия, аденом на мастните жлези и карцином на мастните жлези (вж. раздела по-долу: Заболявания). Измиването на кожата или косата с обикновен почистващ препарат може да намали количеството себум в мазната кожа. Също така температурата на водата над 29 °C (84 °F) може да задържи себума разтопен по време на миенето.

Структура и състав

Мастните жлези са част от пилосебацейния апарат (pilosebaceous unit) — структура, включваща космен фоликул и свързана с него жлеза. Някои мастни жлези са свързани директно с фоликула; други са по-големи и самостоятелни (напр. мейбомиевите жлези на клепачите). Себумът е сложна смес, в която влизат:

  • триглицериди и свободни мастни киселини
  • восъчни естери
  • сквален
  • холестерол и негови естери

Композицията на себума влияе на неговите свойства — хидрофобност, антибактериално действие и способност да предпазва кожата от изсушаване.

Функции

  • Смазване и омазняване — предпазва кожата и косата от изсушаване и чупливост.
  • Бариера — участва в кожната бариера и в поддържането на „киселинната мантия“, която възпрепятства проникването на някои микроби.
  • Антимикробно действие — някои компоненти на себума имат слаб антимикробен ефект.
  • Терморегулация — в по-малка степен, чрез намаляване на изпарението от повърхността на кожата.

Видове мастни жлези и локализация

  • Пилосебацейни жлези — най-често срещаните; свързани с космени фоликули (лице, скалп, гръден кош, гръб).
  • Мейбомиеви жлези — специализирани жлези в клепачите, отделят липиден секрет в слъзния филм; дисфункцията им води до сухота и блефарит.
  • Ектопични мастни жлези (Fordyce) — малки нефункционални жлези, често по устната лигавица и гениталната кожа; обикновено безсимптомни.

Разпределение: най-много по лицето, скалпа, гърдите и гърба; липсват по дланите и стъпалата.

Регулация на секрецията

Производството на себум е под влияние на хормони, особено андрогени (тестостерон и др.), които повишават активността на жлезите. Затова пубертетът е период с по-интензивна секреция. При жени хормоналните контрацептиви и антиандрогените могат да намалят производството на себум. Възрастта също влияе — при възрастните производството обикновено намалява. Някои лекарства и генетични фактори могат да променят функцията на жлезите.

Заболявания и свързани състояния

  • Акне — най-често срещаното заболяване, свързано с повишено производство на себум, фоликуларна хиперкератинизация, разрастване на Cutibacterium acnes (преди Propionibacterium acnes) и възпаление. Проявява се с комедони, папули, пустули и понякога кисти и белези.
  • Себорея/мазна кожа — хронично повишено омазняване, което може да е фамилно и да се комбинира с пърхот или себорейна екзема.
  • Мастни кисти и епидермални булози — понякога наричани „себацейни кисти“, могат да се проявят като подутинки, които при възпаление се инфектират.
  • Себацейна хиперплазия — доброкачествени увеличения на жлезите, изглеждащи като жълтеникави папули най-често по лицето.
  • Невуси и тумори — аденомите и карциномите на мастните жлези са рядкост; някои доброкачествени тумори (напр. себацейни аденоми) могат да бъдат свързани с наследствени синдроми (напр. Muir–Torre) — при съмнение се препоръчва биопсия и оценка от дерматолог.
  • Мейбомиеви нарушения — водят до блефарит, сухота в очите и образуване на халазиони (възпаление/запушване на мейбомиевата жлеза).

Диагноза и лечение

Диагнозата обикновено се поставя клинично от дерматолог или офталмолог (при заболявания на клепачите). В някои случаи е необходима дерматоскопия или биопсия за изключване на злокачествен процес.

Лечението зависи от състоянието:

  • За акне: локални средства (ретиноиди, бензоил пероксид, локални антибиотици), перорални антибиотици при умерено до тежко възпалително акне, хормонална терапия при жени (орални контрацептиви, спиронолактон) и изотретиноин при тежки или рецидивиращи форми.
  • За себацейна хиперплазия: козметични процедури — криотерапия, лазер, електрокаутеризация или хирургическо отстраняване при естетичен или симптоматичен проблем.
  • За кисти и възпаления: инцизия и дренаж при абсцеси, хирургично отстраняване при повторни оплаквания или естетична грижа.
  • При мейбомиеви проблеми: топли компреси, масаж на клепачите, хигиена на клепачите, при необходимост антибиотици или кортикостероидни инжекции; при хронични случаи — процедури за отваряне/декомпресия.

Важно: самолечението с агресивни препарати или честото измиване с много гореща вода може да раздразни кожата, да премахне защитните липиди и да влоши състоянието. Топлата (не прекалено гореща) вода и меки, неподсушаващи почистващи средства са по-подходящи — както е посочено, температури над 29 °C поддържат себума по-мек по време на миене, но много горещата вода може да раздразни кожата.

Профилактика и грижа

  • Подходяща ежедневна хигиена с меки, некомедогенни почистващи продукти.
  • Използване на некомедогенна козметика и слънцезащитни продукти.
  • Избягване на честото миене с много гореща вода и силни изсушаващи сапуни.
  • При склонност към акне — консултация с дерматолог за персонализиран режим и, при нужда, медикаментозно лечение.
  • За проблеми с клепачите — поддържане на хигиена на ръба на клепача и своевременна оценка от офталмолог.

Ако имате бързо нарастваща подутина, болка, необичайно кървене, промяна в цвета или форма на лезия по кожата или устните, или ако акнето е тежко и оставя белези, потърсете дерматологична оценка — ранната диагноза и подходящото лечение подобряват резултатите.