Мастни жлези: себум, функции, видове, локализация и заболявания

Мастните жлези са микроскопични (малки) жлези в кожата, които произвеждат мазна/восъчна субстанция, наречена себум, за смазване (омазняване) на кожата и косата. При хората тези жлези се намират в най-големи количества по лицето и скалпа, като се съединяват близо до върха в космените фоликули или потните пори. Въпреки това те се намират във всички области на кожата с изключение на дланите и стъпалата (долната част) на краката. Съществуват различни видове тези жлези и себум. В клепачите мейбомиевите мастни жлези отделят специален вид себум в сълзите. Съществуват няколко свързани медицински състояния, включително: акне, мастни кисти, хиперплазия, аденом на мастните жлези и карцином на мастните жлези (вж. раздела по-долу: Заболявания). Измиването на кожата или косата с обикновен почистващ препарат може да намали количеството себум в мазната кожа. Също така температурата на водата над 29 °C (84 °F) може да задържи себума разтопен по време на миенето.

Структура и състав

Мастните жлези са част от пилосебацейния апарат (pilosebaceous unit) — структура, включваща космен фоликул и свързана с него жлеза. Някои мастни жлези са свързани директно с фоликула; други са по-големи и самостоятелни (напр. мейбомиевите жлези на клепачите). Себумът е сложна смес, в която влизат:

  • триглицериди и свободни мастни киселини
  • восъчни естери
  • сквален
  • холестерол и негови естери

Композицията на себума влияе на неговите свойства — хидрофобност, антибактериално действие и способност да предпазва кожата от изсушаване.

Функции

  • Смазване и омазняване — предпазва кожата и косата от изсушаване и чупливост.
  • Бариера — участва в кожната бариера и в поддържането на „киселинната мантия“, която възпрепятства проникването на някои микроби.
  • Антимикробно действие — някои компоненти на себума имат слаб антимикробен ефект.
  • Терморегулация — в по-малка степен, чрез намаляване на изпарението от повърхността на кожата.

Видове мастни жлези и локализация

  • Пилосебацейни жлези — най-често срещаните; свързани с космени фоликули (лице, скалп, гръден кош, гръб).
  • Мейбомиеви жлези — специализирани жлези в клепачите, отделят липиден секрет в слъзния филм; дисфункцията им води до сухота и блефарит.
  • Ектопични мастни жлези (Fordyce) — малки нефункционални жлези, често по устната лигавица и гениталната кожа; обикновено безсимптомни.

Разпределение: най-много по лицето, скалпа, гърдите и гърба; липсват по дланите и стъпалата.

Регулация на секрецията

Производството на себум е под влияние на хормони, особено андрогени (тестостерон и др.), които повишават активността на жлезите. Затова пубертетът е период с по-интензивна секреция. При жени хормоналните контрацептиви и антиандрогените могат да намалят производството на себум. Възрастта също влияе — при възрастните производството обикновено намалява. Някои лекарства и генетични фактори могат да променят функцията на жлезите.

Заболявания и свързани състояния

  • Акне — най-често срещаното заболяване, свързано с повишено производство на себум, фоликуларна хиперкератинизация, разрастване на Cutibacterium acnes (преди Propionibacterium acnes) и възпаление. Проявява се с комедони, папули, пустули и понякога кисти и белези.
  • Себорея/мазна кожа — хронично повишено омазняване, което може да е фамилно и да се комбинира с пърхот или себорейна екзема.
  • Мастни кисти и епидермални булози — понякога наричани „себацейни кисти“, могат да се проявят като подутинки, които при възпаление се инфектират.
  • Себацейна хиперплазия — доброкачествени увеличения на жлезите, изглеждащи като жълтеникави папули най-често по лицето.
  • Невуси и тумори — аденомите и карциномите на мастните жлези са рядкост; някои доброкачествени тумори (напр. себацейни аденоми) могат да бъдат свързани с наследствени синдроми (напр. Muir–Torre) — при съмнение се препоръчва биопсия и оценка от дерматолог.
  • Мейбомиеви нарушения — водят до блефарит, сухота в очите и образуване на халазиони (възпаление/запушване на мейбомиевата жлеза).

Диагноза и лечение

Диагнозата обикновено се поставя клинично от дерматолог или офталмолог (при заболявания на клепачите). В някои случаи е необходима дерматоскопия или биопсия за изключване на злокачествен процес.

Лечението зависи от състоянието:

  • За акне: локални средства (ретиноиди, бензоил пероксид, локални антибиотици), перорални антибиотици при умерено до тежко възпалително акне, хормонална терапия при жени (орални контрацептиви, спиронолактон) и изотретиноин при тежки или рецидивиращи форми.
  • За себацейна хиперплазия: козметични процедури — криотерапия, лазер, електрокаутеризация или хирургическо отстраняване при естетичен или симптоматичен проблем.
  • За кисти и възпаления: инцизия и дренаж при абсцеси, хирургично отстраняване при повторни оплаквания или естетична грижа.
  • При мейбомиеви проблеми: топли компреси, масаж на клепачите, хигиена на клепачите, при необходимост антибиотици или кортикостероидни инжекции; при хронични случаи — процедури за отваряне/декомпресия.

Важно: самолечението с агресивни препарати или честото измиване с много гореща вода може да раздразни кожата, да премахне защитните липиди и да влоши състоянието. Топлата (не прекалено гореща) вода и меки, неподсушаващи почистващи средства са по-подходящи — както е посочено, температури над 29 °C поддържат себума по-мек по време на миене, но много горещата вода може да раздразни кожата.

Профилактика и грижа

  • Подходяща ежедневна хигиена с меки, некомедогенни почистващи продукти.
  • Използване на некомедогенна козметика и слънцезащитни продукти.
  • Избягване на честото миене с много гореща вода и силни изсушаващи сапуни.
  • При склонност към акне — консултация с дерматолог за персонализиран режим и, при нужда, медикаментозно лечение.
  • За проблеми с клепачите — поддържане на хигиена на ръба на клепача и своевременна оценка от офталмолог.

Ако имате бързо нарастваща подутина, болка, необичайно кървене, промяна в цвета или форма на лезия по кожата или устните, или ако акнето е тежко и оставя белези, потърсете дерматологична оценка — ранната диагноза и подходящото лечение подобряват резултатите.

Местоположение и морфология

Мастните жлези са разклонен вид ацинарна жлеза и се срещат по цялата кожа на човека, с изключение на дланите на ръцете и стъпалата.

Мастните жлези често се намират в областите, покрити с косми, където са свързани в близост до горната част на космените фоликули (вж. изображението отгоре). Жлезите отлагат себум върху всеки косъм и го извеждат на повърхността на кожата по протежение на косменото стъбло. Структурата, състояща се от косъм, космен фоликул, мускул arrector pili и мастна жлеза, е известна като пилозна единица.

Мастните жлези се намират и в неокосмените участъци (гладка кожа) на клепачите, носа, пениса, малките срамни устни и зърната. Тук себумът се придвижва по каналчета, които завършват в потните пори близо до повърхността на кожата.

В края на клепачите мейбомиевите жлези са специализирана форма на мастна жлеза. Те отделят върху окото себум (известен като мейбум), който забавя изсъхването на сълзите.



Себум

Мастните жлези произвеждат мазна, восъчна субстанция, наречена себум (от латински - мазнина или лой), която се състои от мазнини (липиди), восък и остатъци от мъртви клетки, произвеждащи мазнини. В жлезите себумът се произвежда в специализирани клетки и се освобождава при разкъсването на тези клетки; по този начин мастните жлези се класифицират като холокринни жлези.

Себумът няма мирис, но бактериалното му разграждане може да доведе до лоша миризма. Себумът е причината някои хора да имат "мазна" коса, например в горещо време или ако не са мити няколко дни. Ушната кал е частично съставена от себум. Себумът може да се измие с обикновен почистващ препарат, за да се разтвори восъчният материал в кожата. Също така водата за измиване трябва да е с температура над 29 °C (84 °F), за да се запази себумът разтопен.

Прекомерното количество себум се свързва с консумацията на червено месо, пържени и мазни храни и някои други видове храни, но различни изследвания показват множество теории за това.

Функция

Обикновено се смята, че себумът предпазва кожата от изсъхване или пък предпазва косата и кожата от влага. Но някои учени твърдят, че "ниските нива на активност на мастните жлези не са свързани със сухата кожа" и може да не служат за нищо или почти за нищо при съвременните хора.

Състав

Веществата в себума се различават при различните видове. При хората съдържанието на липиди е следното:

Процентен състав

Вещество

25%

восъчни моноестери

41%

триглицериди

16%

свободни мастни киселини

12%

скуален

Освен това сапиеновата киселина е мастна киселина от себума, която се среща само при хората, но не и при животните.

Контрол

Доказано е, че следните лекарства намаляват отделянето на себум от кожата:

  • Изотретиноин
  • SMT D002
  • Спиронолактон (подходящ само за жени)



Промени по време на разработката

Мастните жлези на човешкия плод в утробата отделят вещество, наречено Vernix caseosa, "восъчна" или "сирена" бяла субстанция, покриваща кожата на новородените.

Активността на мастните жлези се увеличава през пубертета поради повишените нива на андрогените. При мъжете мастните жлези започват да се появяват предимно по пениса, по ствола и около ръба на главата на пениса по време и след пубертета. Това обаче е нормално и не трябва да се бърка с полово предавана болест. При жените те се появяват предимно в малките срамни устни.



Заболявания

Мастните жлези са свързани с кожни проблеми като мазна кожа, акне и кератоза пиларис. В порите на кожата себумът и кератинът могат да създадат хиперкератотична запушалка, наречена "микрокомедо", която може да блокира пората и да предизвика появата на пъпки. Лекарството по лекарско предписание изотретиноин значително намалява количеството себум, произвеждано от мастните жлези, и се използва за лечение на акне.

Екстремната употреба на анаболни стероиди (до 10 пъти повече от предписаните от лекаря количества) от бодибилдърите с цел натрупване на мускулна маса също може да причини акне. Мастната жлеза се стимулира поради превръщането на някои стероиди в дихидротестостерон. Това събитие може да причини сериозно акне по лицето, шията, гърдите, гърба и раменете.

Запушената мастна жлеза може да доведе до мастна киста.

Състоянието, включващо увеличени мастни жлези, е известно като мастна хиперплазия.

Карциномът на мастните жлези е много рядка и агресивна форма на рак, засягаща мастните жлези; аденомът на мастните жлези е по-благоприятно новообразувание на мастните жлези.

Себумът може да се натрупва и около пиърсингите.



Микроскопска снимка на акара Demodex, който се храни със себум.Zoom
Микроскопска снимка на акара Demodex, който се храни със себум.

Значение за други животни

Някои видове акари Demodex се хранят със себум и често се срещат в мастните жлези на бозайниците, включително и на хората.

Препуциалните жлези на мишките и плъховете са големи модифицирани мастни жлези, които произвеждат феромони.



Допълнителни изображения

·        

Основа на пилозно-декоративната единица

·        

Присъединяване на мастните жлези към ствола на косъма

·        

Сагитален разрез през горния клепач.

·        

Косменен фоликул със свързаните с него структури.



Въпроси и отговори

В: Какво представляват мастните жлези?


О: Мастните жлези са малки жлези в кожата, които произвеждат себум за смазване на кожата и косата.

В: Къде се намират мастните жлези?


О.: Мастните жлези се намират във всички части на кожата, с изключение на дланите и стъпалата, като най-големи количества се намират по лицето и скалпа.

В: Какво представлява себумът?


О: Себумът е мазна/восъчна субстанция, произвеждана от мастните жлези за смазване на кожата и косата.

В: Каква е функцията на себума?


О: Функцията на себума е да смазва кожата и косата.

В: Кои са някои свързани медицински състояния, включващи мастните жлези?


О: Някои от свързаните с мастните жлези медицински състояния включват акне, кисти на мастните жлези, хиперплазия, аденом на мастните жлези и карцином на мастните жлези.

В: Как миенето на кожата или косата с обикновен перилен препарат може да повлияе на количеството себум в мазната кожа?


О: Измиването на кожата или косата с обикновен перилен препарат може да намали количеството себум в мазната кожа.

В: Каква е идеалната температура на водата, за да се запази себумът разтопен по време на миене?


О: Идеалната температура на водата за поддържане на себума разтопен по време на миене е над 29°C (84°F).

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3