Квартет за края на времето — Оливие Месиен: история и значение

Квартет за края на времето — Оливие Месиен: история и значение: камерна творба от 1941 г., революция в музиката на XX век, дълбоко духовно и историческо изживяване.

Quatuor pour la fin du temps е камерна музикална творба на френския композитор Оливие Месиен. В англоговорящите страни тя често се нарича с английското заглавие Quartet for the End of Time. Произведението е написано за необичайна комбинация от четири инструмента: кларинет (в си бемол), цигулка, виолончело и пиано. Състои се от 8 части. Изпълнението ѝ отнема около 50 минути. Произведението е изпълнено за първи път при необичайни обстоятелства през 1941 г. Тя е много важна творба в историята на класическата музика на XX век.

Исторически контекст

Квартетът е замислен и написан по време на Втората световна война, когато Месиен е пленник в германския военнопленнически лагер Stalag VIII-A край Горлиц (Görlitz). Творбата е завършена през 1940–1941 г. и е предназначена за четиримата музиканти, налични в лагера: самият Месиен на пиано и трима други пленници-музиканти. Премиерата се състои на 15 януари 1941 г. пред публика от затворници и немски войници; концертът е акт на съпротива и на духовно утвърждаване в условията на война и лишения.

Структура и музикално съдържание

Квартетът има осем части, всяка със свой характер и символика. Месиен използва свои характерни похвати — модална хармония (т.нар. „моди на ограничена транспозиция“), неретроагретанабелни ритми, и влияние от църковна мистика и птичи песни. Частите са следните (с оригинални френски заглавия и кратък коментар):

• 1. Liturgie de cristal — застинало, практически и „безвремево“ звучене, въведение в идеята за литургия на времето.
• 2. Vocalise, pour l'Annonciation — вокализиращ характер на мелодията, възможно алегорично свързване с Благовещение.
• 3. Abîme des oiseaux — соло за кларинет, напомнящо птичи песни; една от най-поетичните и известни части.
• 4. Intermède — инструментален преход с камерна интимност.
• 5. Louange à l'Éternité de Jésus — бавна, медитативна „хвала към вечността на Исус“; централна религиозна тема.
• 6. Danse de la fureur, pour les sept trompettes — драматична, ритмично натоварена част, образуваща контраст с предходните.
• 7. Fouillis d'arcs-en-ciel, pour l'Ange qui annonce la fin du temps — по-сложна, цветна и символична част, често интерпретирана като апокалиптичен образ.
• 8. Louange à l'Immortalité de Jésus — финална, възвисяваща „хвала към безсмъртието на Исус“, която завършва творбата в тържествено и спокойно настроение.

Музикално значение и идеи

Квартетът е вид молитва и философско размишление за времето, вечността и апокалипсиса. За Месиен религиозните теми и теологията са съществена част от творческия му език; в този квартет те се съчетават с интерес към природните звуци (особено птиците), както и с експериментите му с ритъм и хармония. Нестандартната инструментална комбинация и продължителният, почти оркестрово-плътен звук от камерния състав правят произведението уникално за своя жанр.

Изпълнения, записи и прием

След премиерата в лагерните условия квартетът бързо придобива известност и през следващите десетилетия става една от най-значимите творби на Месиен. Произведението е многократно записвано и изпълнявано от видни солисти и камерни състави; неговата музика продължава да привлича интерес както на изпълнители, така и на публика и музиколози. В наши дни квартетът е постоянна част от концертния репертоар и се разглежда като пределно лична и исторически значима творба — свидетелство за творческа устойчивост в екстремни условия и за нови посоки в музиката на XX век.

Защо да слушаме тази творба

Quatuor pour la fin du temps предлага интензивно емоционално и интелектуално преживяване: тя съчетава строг духовен замисъл с иновативна музикална практика и човешка история. За слушателя творбата е покана към размисъл за времето, надеждата и устойчивостта на изкуството при изпитания.

Търсене по буква