Quatour pour la fin du temps

Състав и първо изпълнение

Има специална причина Месиен да напише това произведение за необичайна комбинация от инструменти. През 1940 г., когато се води Втората световна война, Германия нахлува във Франция. Месиен е заловен от германската армия и е държан като военнопленник. Докато е отведен в лагера за военнопленници, Месиен разговаря с друг пленник, Анри Акока, който е кларинетист. Месиен му показва скиците на пиесата за кларинет, която пише, наречена Abîme des oiseaux. Сред затворниците имало и двама други професионални музиканти: Жан льо Булер, цигулар, и Етиен Паскиер, виолончелист. Месиен композира Quatuor за тези трима музиканти, като самият той е на пианото. Комбинацията от тези четири инструмента е необичайна, въпреки че през 1938 г. Пол Хиндемит е написал произведение за същата комбинация.

Първото изпълнение на квартета е на 15 януари 1941 г. в Гьорлиц, Германия (днес наричан Згоржелец в Полша). Публиката се състои от около четиристотин военнопленници. Отпред седяха германски офицери от затвора. Музиката сигурно е изглеждала странна на публиката, но всички слушали учтиво. Малко след това Месиен е освободен от затвора и се връща във Франция.

Вдъхновение

Месиен е вдъхновен от думите в Библията, където ангелът казва: "Няма да има вече време". Тези думи имат друго значение по отношение на музиката, защото Месиен не пише музика с редовен брой удари в такт. Подобно на "Пролетен ритуал", дължината на тактовете непрекъснато се променя. По време на войната Месиен е чувал достатъчно за войниците, които маршируват в редовен такт едно-две-три-четири-едно-две-три-четири. Неговите ритми в тази музика се развиват от малки дребни ритмични модели

Структура

Произведението е в осем части.

Първата част се нарича "Liturgie de cristal" ("Литургия на кристала") и описва събуждането на птиците. И четирите инструмента свирят тази част.

Втората част е "Vocalise, pour l'Ange qui annonce la fin du Temps" - "Песен за ангела, който известява края на времето". Тя се изпълнява от целия квартет, въпреки че кларинетът не свири в централната част.

Третата част се нарича "Abîme des oiseaux" ("Бездна на птиците") и се изпълнява само от кларинета. Тя е изключително бавна и кларинетистът трябва много да контролира дишането си.

Четвъртата част е "Intermède" ("Интерлюдия") и се изпълнява от цигулка, виолончело и кларинет.). Тя е бърза и оживена.

Петата част е "Louange à l'Éternité de Jésus" ("Хвала на вечността на Исус"). Изпълнява се от виолончело в съпровод на пиано, което само свири акорди. Отново е изключително бавна и виолончелистът се нуждае от добър контрол на лъка.

Шестата част се нарича "Danse de la fureur, pour les sept trompettes" ("Танц на яростта, за седемте тромпета") и се изпълнява и от четирите инструмента. Те свирят в унисон (едни и същи ноти) почти през цялото време.

Седмата част се нарича "Fouillis d'arcs-en-ciel, pour l'Ange qui annonce la fin du Temps" ("Плетеница от дъги, за ангела, който обявява края на времето") и се изпълнява от целия квартет. Част от музиката от втората част се повтаря. Чуваме как ангелът е покрит от дъгата.

Осмата част е "Louange à l'Immortalité de Jésus" ("Възхвала на безсмъртието на Исус") за цигулка и пиано. Чуваме възхода на човека към неговия бог. Цигулката завършва на много висока хармонична нота.

В дългия предговор в предната част на партитурата Месиен пише кратко въведение в музикалнотеоретичната теория на своята музика. Той описва ритмите, които използва, и как те са свързани помежду си. Накрая обаче казва, че не е необходимо да се чете всичко за теорията му, за да се изпълни произведението.