Phoronida, или червеите подкови, са малък филум морски животни. Съществуват двадесет вида в два рода. Те са част от Brachiozoa, което включва и брахиоподите.
Phoronids са червеи, но с черво, което се извива и излиза от тялото близо до устата. Това обяснява наименованието "подковообразни червеи". Те се срещат във всички океани и морета (с изключение на полярните морета) и всички видове имат широк географски ареал.
Те се срещат на дълбочина до 400 метра, но предимно между 0 и 70 метра. Смята се, че продължителността на живота им е около една година. Възрастните са тръбни червеи и отделят хитинови тръби, в които живеят. Тези тръби могат да бъдат заровени в калта или пясъка или да се намират на повърхността на скалистия субстрат. Ако са върху скали, те могат да живеят в колонии, като тръбите им се усукват една около друга за опора. Някои видове могат да разтварят дупки в скали, като варовик, варовикови миди или дори циментови стълбове; след това те живеят в тези дупки, които облицоват с отделените си тръбички.
Те се хранят с лофофор - ресничеста структура, която обгражда устата. Заедно с Bryozoa и Brachiopoda форонидите принадлежат към лофофорите, които понякога се разглеждат като един филум.
Външен вид и анатомия
Тялото на форонидите е цилиндрично и обикновено покрито с тънка кутикула; предната част носи лофофора, а задната е прикрепена в тръбичната обвивка. Размерите варират, но повечето видове са сравнително дребни — от няколко милиметра до няколко сантиметра. Храносмилателната система образува U-образна извивка: устата и лофофорът се намират на единия край, а анусът — близо до устата, поради връщането на червото.
Възрастните секретират защитни тръбички от хитин и белтъчни вещества. Тези тръбички могат да бъдат единични или да образуват плътни групи и колонии, в зависимост от местообитанието и вида.
Хранене и лофофор
Лофофорът е характерна за групата ресничеста корона — пръстен от филаменти, покрити с реснички (камилии), които генерират поток на вода и улавят фитопланктон, микроорганизми и органични частици. Храненето е типично за филтриращи организми: уловените частици се придвижват по лофофора към устата и през храносмилателната система.
Размножаване и жизнен цикъл
Повечето форониди са разделнополови (диоцични) с външно оплождане, въпреки че при някои видове се наблюдава гермафродитизъм. От оплодените яйца се развива свободноплуваща ларва, наречена актинотроча (actinotrocha). Тази ларва прекарва период като планктон, след което се залавя за субстрата, метаморфозира и започва да секретира тръбичка, в която да живее като възрастен. Продължителността на ларвния стадий и времето до зрялост варират според вида и условията на околната среда.
Среда и разпространение
Форонидите заемат различни донни местообитания — от меки седименти (кал, пясък) до твърди скални участъци, раковини, водорасли и изкуствени подложки. Те се срещат в широка географска зона — в почти всички световни морета, с изключение на полярните. В по-малки дълбочини (0–70 м) те са по-често срещани, но могат да бъдат открити и до около 400 м.
Таксономия и еволюция
Таксономическото положение на форонидите дълго е било предмет на дебати. Съвременните молекулярни и морфологични изследвания ги поставят сред лофофорните групи в рамките на Lophotrochozoa (протостоми), и по-специално като близки роднини на брахиоподите в широката група Brachiozoa. Сходството с Bryozoa и Brachiopoda (наличието на лофофор) подсказва общи адаптации към филтриращ начин на живот, но всяка от групите има отличителни анатомични и ембриологични черти.
Екологично значение и връзки с хората
Като филтратори форонидите спомагат за пречистване на водата и участието в потоците на енергия и материя в донните екосистеми. Някои видове, които живеят при скали или в миди, могат да добавят защита или да влияят на структурата на средата чрез образуване на колонии и облицовка на дупки. Понякога се отбелязва и биоразграждане или разширяване на кухини в варовикови субстрати.
Въпреки че не са широко известни извън научните среди, форонидите представляват интерес за изследвания в еволюционната биология и ембриологията поради уникалния си ларвен стадий и простата си, но специализирана анатомия.
Запазване и изследвания
Няма много данни за заплахите за повечето видове форониди; като донни организми, те могат да бъдат чувствителни на замърсяване, промени в качеството на субстрата и разрушаване на местообитанията (например чрез строителство или пробиване). Изследванията продължават да разкриват разнообразието, биологията и екологичната роля на тези скромни, но интересни морски животни.

