Поканата до Уилям е писмо, изпратено от седем видни английски аристократи и политици, по-късно наречени „Безсмъртните седем“. Те го адресират до Уилям III, принц Орански, а той го получава на 30 юни 1688 г. (по Юлианския календар, което отговаря на 10 юли по Григорианския календар). Непосредствен повод за писмото е раждането в Англия на католически мъжки наследник на трона — Джеймс Франсис Едуард Стюарт. В документа Безсмъртните седем молят Уилям да се намеси, за да бъде осигурено, че наследяването ще остане в ръцете на протестантите и че съпругата на Уилям — Мария, най-голямата дъщеря на крал Джеймс — ще наследи престола на мястото на католическото новородено. В писмото дори се намеква, че новороденият принц на Уелс не е биологичен син на Джеймс (т.нар. „конспирация с нагреваемата тава“), което подхранва подозренията за нелегитимност.
Съдържание и аргументи в поканата
В поканата Безсмъртните седем обясняват своите оплаквания срещу управлението на крал Джеймс: те изтъкват злоупотреби с власт, фаворитизъм към католици, нарушаване на закони и права на протестантската църква и държавата. Писмото обещава, че ако Уилям се приземи в Англия с военна подкрепа, широк кръг английски политици, военни и гарнизони ще преминат на негова страна и ще помогнат за свалянето на Джеймс. В текста се отбелязва и инцидент, свързан с кореспонденцията: според авторите Уилям е изпратил писмо до Джеймс, с което го поздравява за раждането на сина му; това послание било занесено в Хага от контраадмирал Артър Хърбърт (по-късно лорд Торингтън), маскиран като обикновен моряк, и прочетено с помощта на таен код. Тази епизодична подробност е използвана като доказателство за сложните и прикрити политически игри между двата двора.
Решението на Уилям и военната намеса
Поканата подтиква Уилям да ускори и реализира своя план за вмешателство: той събира значителна холандска армия и флот и решава да предприеме десант в Англия. На 5 ноември 1688 г. Уилям се приземява в Торхей (Torbay) с голям контингент войски. В хода на операцията много от водещите английски военни и политици отказват да подкрепят Джеймс или открито се присъединяват към Уилям — преминаването на ключови гарнизони и моряци изиграва решаваща роля. Кампанията завършва бързо и без масови кръвопролития, поради което събитията остават в историята като Славната революция.
Последици и значение
Кралят Джеймс е лишен от власт и напуска страната, търсейки убежище във Франция. Англия не възстановява абсолютната монархическа власт; вместо това Уилям и Мери приемат короната като съвместни владетели (William III и Mary II). Последвалият Парламент създава юридически рамки, които ограничават короната и укрепват ролята на парламента — най-важното законодателство е Bill of Rights (1689), което възпира произволно управление, гарантира основни свободи и установява принципа за наследяване на трона при протестантско вероизповедание. Славната революция се счита за ключов момент в еволюцията на британската конституционна монархия и оказва дълготрайно влияние върху политическото мислене в Европа.
Въпреки че превратът обикновено се описва като „мирна“ промяна на властта, той създава дълготрайни конфликти: привържениците на свалената династия Стюарт (якобитите) водят въстания през следващите десетилетия в опити да върнат Джеймс Франсис Едуард и по-късно неговия син на британския трон. В политически план обаче последиците от 1688–1689 г. са решаващи за трайното установяване на парламентаризма и защитата на протестантската линия на наследяване.