Клането в Джаллианвала Багх

Фон

Индия по време на Първата световна война

Първата световна война започва с голяма подкрепа и приятелство към Обединеното кралство от страна на лидерите на Индия. Британците не очакваха това, тъй като смятаха, че може да се стигне до бунт. Индия помага много на британските военни усилия, като предоставя хора и ресурси. Около 1,3 милиона индийски войници и работници служат в Европа, Африка и Близкия изток, а индийското правителство и принцовете изпращат големи доставки на храна, пари и боеприпаси.

Въпреки това Бенгал и Пенджаб са области, в които хората все още не харесват британците. Терористичните нападения в Бенгалия са свързани с размириците в Пенджаб. Освен това от началото на войната индийското население от чужбина (главно от Канада, Германия и Съединените щати) се опитва да започне въстание в Индия, подобно на въстанието от 1857 г. С помощта на ирландски републиканци, германци и турци е направен голям заговор, наречен Индо-германски заговор. Този заговор се опитва да накара и Афганистан да не подкрепя Британска Индия.

След войната

След Първата световна война големият брой загинали и ранени, инфлацията, тежкото данъчно облагане и други проблеми оказват силно влияние върху хората в Индия. Индийските войници внасят контрабандно оръжие в Индия, за да се отърват от британското управление. Различни групи се обединяват, за да поискат независимост от Великобритания. През 1916 г. Индийският национален конгрес и Мюсюлманската лига подписват пакта от Лакнау, като се съгласяват да изградят граница, разделяща Пенджаб (Индия) и Пакистан.

Закон за Роулат

Задълбочаващите се граждански вълнения в Индия, особено сред работниците в Бомбай, довеждат до създаването на комитета "Роулат" през 1919 г. Комитетът "Роулат" е наречен на името на Сидни Роулат, английски съдия. Задачата на комитета е да разбере германските и болшевишките връзки с войнственото движение в Индия, особено в Пенджаб и Бенгал.

Комитетът поиска удължаване на срока на действие на Закона за защита на Индия от 1915 г. Законът дава на правителството на вицекраля голяма власт, която включва заглушаване на пресата, включително задържане на политически активисти без съдебен процес, арестуване без заповед на всяко лице, заподозряно в държавна измяна. Този акт предизвиква огромен гняв в Индия.

Преди клането

Събитията, последвали Закона "Роулат" през 1919 г., също са повлияни от събитията, свързани със заговора "Гадар". По това време войските на британската индийска армия се завръщат от бойните полета в Европа и Месопотамия в условията на икономическа депресия в Индия. През 1915 г. има много опити за бунт, а съдебните процеси за заговора в Лахор все още са в центъра на общественото внимание. До Индия започват да достигат и новини за млади мохаджири, които се сражават на страната на Турския халифат, а по-късно и на Червената армия по време на Руската гражданска война. Руската революция също започва да оказва влияние върху Индия. По това време Махатма Ганди, дотогава сравнително неизвестен на индийската политическа сцена, започва да се изявява като масов лидер.

Призивът на Ганди за протест срещу закона "Роулат" получава очаквания отговор - яростни вълнения и протести. Ситуацията, особено в Пенджаб, се влошава много бързо. Железопътните, телеграфните и комуникационните системи бяха нарушени. Огромна тълпа от 20 000 души преминава през Лахор.

В Амритсар над 5000 души се събраха в Джаллианвала Багх. Твърди се, че Майкъл О'Дуайър е вярвал, че това е част от опит за бунт срещу британците. Твърди се, че Джеймс Хюсемейн Дю Буле приписва пряка връзка между страха от въстание на гадарите в разгара на все по-напрегнатата ситуация в Пенджаб и британския отговор, завършил с клането.

На 10 април 1919 г. в резиденцията на заместник-комисаря на Амритсар, град в Пенджаб, голяма провинция в северозападната част на тогавашна неразделена Индия, се провежда протест. Демонстрацията се провежда с искане за освобождаването на двама популярни лидери на индийското движение за независимост - Сатя Пал и Сайфуддин Кичлу, които по-рано са арестувани заради протестите си. Тълпата е обстрелвана от британските войски, като стрелбата предизвиква още повече насилие. По-късно през деня няколко банки и други правителствени сгради, включително кметството и железопътната гара, са нападнати и подпалени. Насилието продължи да се увеличава и доведе до смъртта на най-малко 5 европейци, включително държавни служители и цивилни граждани.

През следващите два дни град Амритсар е спокоен, но насилието продължава в други части на Пенджаб. Железопътните линии са прекъснати, телеграфните постове са разрушени, правителствените сгради са опожарени, а трима европейци са убити. До 13 април британското правителство решава да въведе военно положение в по-голямата част от Пенджаб. Законодателството ограничава редица граждански свободи, включително свободата на събиране, като забранява събирането на повече от четирима души

Клането

На 13 април 1919 г. хиляди хора се събират в градината Джаллианвала Баг, близо до Златния храм в Амритсар. На тази дата се провежда фестивалът Байсахи, който е и новата година на сикхите. В продължение на повече от двеста години този фестивал привлича хиляди хора от цяла Индия. Хората пътуваха с дни, за да стигнат до Амритсар.

Джаллианвала Багх е заобиколен от всички страни с къщи и сгради и има няколко тесни входа, повечето от които са заключени. Неспособни да избягат, хората се опитвали да се изкачат по стените на парка. Мнозина скочиха в кладенец вътре в комплекса, за да се спасят от куршумите. На паметника е поставена табела, на която се казва, че от кладенеца са извадени 120 тела.

В резултат на стрелбата загиват стотици хора, а хиляди са ранени. В телеграма, изпратена до Дайър, британският лейтенант-губернатор на Пенджаб сър Майкъл О'Дайър пише: "Действията ви са правилни. Лейтенант-губернаторът одобрява."

О'Дуайър поискал да се въведе военно положение в Амритсар и други райони; след клането вицекралят лорд Челмсфорд разрешил това.

Кладенецът на мъченика в Джаллианвала Багх.


Джалианвалла Баг през 1919 г., месеци след клането.

Dyer отхвърли

Първоначално някои аплодират Дайър, но през юли 1920 г. Камарата на общините го порицава и го принуждава да се оттегли.