Катастрофата на полет Japan Airlines 123 (1985): причини и последици

Разследване на катастрофата на Japan Airlines полет 123 (1985): неправилен ремонт, отделяне на опашката, 520 загинали и дълбоки последици за авиационната безопасност.

Автор: Leandro Alegsa

Полет 123 на Japan Airlines е редовен вътрешен полет от летище Ханеда в Токио (известно също като международно летище Токио) до международно летище Осака (известно също като летище Итами в Осака). На 12 август 1985 г. самолетът Boeing 747-146SR (регистрация JA8119) получава механични проблеми 12 минути след излитането. След това самолетът се разбива в планината Такамагахара в префектура Гунма 32 минути по-късно, след като пилотите се опитват да контролират самолета, но не успяват. Загиват 520 души, а само 4 оцеляват.

Хронология на събитията

Полетът излита нормално, но малко след излитане е съобщено за загуба на налягане в кабината и повреди в управлението. Вследствие на внезапна експлозивна разгерметизация задната част на фюзелажа — по-конкретно задният пресуризационен праг — се разкъсва. Това довежда до отлепяне на вертикалното стабилизиращо опашно перо (опашката) и загуба на всички хидравлични системи, които управляват рулевите повърхности. Екипажът прави опити да задържи самолета с помощта на маневри с двигатели и да се върне към летище Ханеда, но без хидравлика и с тежко повредена аеродинамика управлението е невъзможно. Самолетът се разбива в планинска местност, при което загиват 520 пътници и членове на екипажа; четирима души преживяват катастрофата с тежки наранявания.

Причини

  • Неправилен ремонт след предишен инцидент: през 1978 г. същият самолет е пострадал при сблъсък на опашката (tailstrike) на летище Итами. При ремонта, извършен от обслужващия персонал, не са спазени процедурите, предписани от производителя. Възстановителната спойка на задния пресуризационен праг е изпълнена неправилно по конструктивни и изпълнителни характеристики, което оставя зона, податлива на умора и образуване на пукнатини.
  • Умора на метала и нарастващ пукнатинен растеж: в следващите години малката дефектна зона се разширява под действието на цикличните натоварвания при полети. В крайна сметка настъпва внезапна структурна повреда — разкъсване на пресуризационния праг — което предизвиква експлозивна разгерметизация.
  • Верига от последващи откази: разгерметизацията води до отлепване на опашката и до прекъсване на всички хидравлични тръбопроводи. Загубата на хидравлика лишава екипажа от възможността да управлява самолета нормално.

Разследване и заключения

Разследването, проведено от японските авиационни органи и независими експерти, възстановява последните минути на полета чрез анализ на данни от бордовите регистратори (FDR и CVR) и фрагментите от самолета. Основният извод е, че коренната причина е неправилно извършен ремонт на задния пресуризационен праг след tailstrike инцидента от 1978 г., което е довело до умора на материала и последваща структурна повреда. Разследването подчертава и проблеми в контрола на качеството и документалното одобрение на ремонта, както и в надзора върху изпълнението на процедурите за поддръжка.

Последствия и промени в авиационната безопасност

  • Японските власти и авиокомпанията предприеха сериозни промени в процедурите за поддръжка и инспекция. Бяха засилени правилата за одобрение и проверка на поправки след структурни повреди и бе въведен по-строг контрол върху качеството на ремонтите.
  • Производителите и регулаторите по света преосмислиха изискванията за възстановяване на критични елементи на фюзелажа и за документиране на извършените ремонти, с цел по-ранно откриване на уморани пукнатини.
  • Катастрофата доведе до повишено внимание към тренирането на екипажите за справяне със загуба на хидравлични системи и сложни извънредни ситуации, както и към подобряване на процедурите за комуникация и координация в такива случаи.
  • Юридически и организационни последствия: авиокомпанията проведе вътрешни реформи, а случаят предизвика обществен дебат за отговорността и безопасността в гражданската авиация.

Жертви и оцелели

При катастрофата загиват 520 души — пасажери и членове на екипажа — и само 4 души оцеляват с различна степен на наранявания. Това прави инцидента най-тежката самолетна катастрофа, при която участва само един самолет, и втората най-тежка в историята на гражданската авиация по брой жертви, след катастрофата на летище Тенерифе.

Памет и възпоменание

Катастрофата на полет 123 остава в колективната памет на Япония и на авиационната общност като сигнал за значението на точните ремонти, строгия контрол на качеството и системите за ранно откриване на структурни увреждания. На различни места се организират възпоменания в чест на жертвите, а случаят е включван в обучението по авиационна безопасност и поддръжка като важен пример за последствията от човешка грешка при ремонтите.

Участващ самолет

Катастрофиралият самолет е Boeing 747-146SR (SR означава къси разстояния) с опашен номер JA8119. Самолетът е използван за полети по къси вътрешни маршрути в Япония. Самолетът е излетял за първи път на 28 януари 1974 г. Имал е 4 двигателя Pratt & Whitney JT9D-7A. Преди да се разбие, самолетът е летял 25030 часа и е излитал и кацал 18835 пъти.

На 2 юни 1978 г. JA8119 участва в инцидент с удар в опашката на международното летище в Осака. При кацане опашката на самолета се удря в пистата. При инцидента е повредена задната преграда за налягане, както и задната част на самолета. По-късно, на 17 юни и 11 юли, сервизните специалисти от Boeing ремонтират самолета, като заменят долната част на задната част и част от преградата. По-късно самолетът е върнат в експлоатация.

По време на разследването на инцидента следователите разбират, че ремонтът, извършен 7 години преди инцидента от Boeing, е бил неправилен. Макар че за монтирането на съединителната плоча в преградата са били необходими два реда нитове, майсторът е използвал само един ред. Това е увеличило вероятността от умора на метала със 70 % и е довело до последвалото произшествие.

Маршрут на полет 123 на Japan AirlinesZoom
Маршрут на полет 123 на Japan Airlines

Пътници и екипаж

В този ден самолетът е управляван от трима души екипаж. 49-годишният капитан, Масами Такахама, е бил много опитен пилот. Той е летял 12423 часа, от които 4842 часа на самолети 747. 39-годишният втори пилот, Ютака Сасаки, се е обучавал за капитан. По време на този полет той е седял на лявата седалка (която обикновено е за капитаните). Той е налетял 3963 часа, от които 2665 часа на самолети 747. Последният член на екипажа, 46-годишният авиоинженер Хироши Фукуда, е налетял 9831 часа, от които 3846 часа на самолети 747. Имаше и 12 души кабинен екипаж. Страните, от които идват пътниците и екипажът, са изброени по-долу.

Окончателна равносметка на националностите на пътниците

Националност

Пътници

Екипаж

Общо

 Япония

483

15

498

 Китай

1

0

1

 Западна Германия

2

0

2

 Хонконг

4

0

4

 Индия

3

0

3

 Италия

2

0

2

 Южна Корея

3

0

3

 Обединеното кралство

1

0

1

 Франция

1

0

1

 Канада

1

0

1

 Испания

1

0

1

 Перу

1

0

1

 Съединени щати

6

0

6

Общо

509

15

524

Злополука

В следобеда на деня на произшествието JA8119 вече е изпълнил два полета в двете посоки - JL503/504 до и от Сапоро и JL363/366 до и от Фукуока. В 17:17 ч. самолетът току-що е завършил полет JL366 и е бил паркиран на място 18 на международното летище в Токио, подготвяйки се за полета си до Осака, JL123.

В 18:04 ч. самолетът започна да рулира към пистата. Излитането е в 18:12 ч. и самолетът се издига на височина 24000 фута (около 7300 метра). Дотогава всичко е било наред.

В 18:24 ч. внезапно се чу силен шум, който всъщност беше причинен от повреда на преградата под налягане. Това е предизвикало експлозивна декомпресия. Въздухът излязъл от самолета и откъснал опашката му. Тъй като и четирите хидравлични линии, които управляват самолета, се намират в опашката, самолетът става неуправляем. 46 секунди по-късно пилотите подават сигнал 7700 (което означава, че се намират в извънредна ситуация) и искат да се върнат на международното летище в Токио. Въпреки че ръководителят на полетите одобрил самолетът да завие към Токио обаче, самолетът странно започнал да се движи в северозападна посока. В 18,28 ч. токийският ръководител на полети поискал от пилотите да завият наляво, но получил съобщение от пилотите: "сега е неконтролируем". Дотогава самолетът се движел по начин, наречен фугоидно движение, като се изкачвал, докато не загубил скорост и не закъсал, след което носът се спускал надолу и набирал скорост, докато самолетът не бил в състояние отново да се изкачи. Фугоидното движение се повтаря до края на полета.

В 18:31 ч. ръководителят на полетите пита самолета дали може да кацне на летище Нагоя, което се намира на 72 мили (около 133 км) от самолета. Пилотите обаче искали да се върнат в Токио. Между 18,35 ч. и 18,56 ч. пилотите се мъчат да управляват самолета без опашката. Това се провалило, тъй като самолетът летял неконтролируемо към планините.

В 18:56 ч. дясното крило на самолета се удря в хребет. След това самолетът продължава да лети, удря се във втори хребет и се взривява. 520 души загиват, а 4 оцеляват.

Времето, необходимо на самолета да се разбие след повредата на преградата, е 32 минути. Аварията е най-тежката в историята на авиацията, свързана с експлозивна декомпресия.

Въпроси и отговори

В: Какъв е бил полет 123 на Japan Airlines?


О: Полет 123 на Japan Airlines е редовен вътрешен полет от летище Ханеда в Токио до международното летище в Осака.

Въпрос: Кога на Boeing 747-146SR се появиха механични проблеми?


О: Боинг 747-146SR е имал механични проблеми 12 минути след излитането.

В: Какво се случи със самолета, след като пилотите се опитаха да го контролират?


О: Самолетът се разби в планината Такамагахара в префектура Гунма 32 минути по-късно, след като пилотите се опитаха да го контролират, но не успяха.

В: Колко души загинаха при катастрофата?


О: При катастрофата загинаха 520 души.

В: Колко са оцелелите от самолетната катастрофа?


О: Съобщава се, че са оцелели само 4 души.

В: Каква е причината за катастрофата?


О: Катастрофата е причинена от неправилен ремонт след инцидент с опашката на самолета, който е довел до умора на метала и в крайна сметка до структурна повреда по време на полет, при която цялата опашка на самолета се отделя от самолета.

В: Тази катастрофа ли е най-тежката самолетна катастрофа, в която участва само един самолет?


О: Да, тази катастрофа е най-тежката самолетна катастрофа с участието само на един самолет по брой на загиналите.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3