Управление на въздушното движение (УВД): дефиниция, задачи и история

Управлението на въздушното движение (УВД) е комплексна услуга, предоставяна от наземни (и в някои случаи мобилни) ръководители на въздушното движение, които координират движението на въздухоплавателните средства на земята и във въздуха. Целта на УВД е да осигури безопасността, плавността и ефективността на полетите чрез управление на трафика, разпределяне на маршрутите и предоставяне на информация и обслужване на пилотите и въздушните оператори.

Основни задачи на УВД

• Осигуряване на безопасност чрез разделяне — предотвратяване на сблъсъци чрез поддържане на минимални хоризонтални, вертикални или временни пролуки между самолети.
• Координация и поток на трафика — управление на опашки и реда за кацане/излитане, оптимизиране на маршрутите и разсрочване на пристигащите полети при необходимост.
• Предоставяне на аеронавигационна информация — метеорологични данни, информация за маршрути, препятствия и състоянието на летището.
• Разпределяне на разрешения (clearances) — издаване на планове за полет, разрешения за излитане, кацане, промяна на височина или курс.
• Alerting service (служба за алармиране) — откриване и докладване на спешни ситуации и подпомагане при търсене и спасяване.
• Съдействие за сигурността и отбраната — в някои държави УВД сътрудничи или се управлява от военни структури или изпълнява задачи свързани със стратегическа сигурност.

Как се постига „разделянето”

Терминът разделяне се отнася до поддържането на минимално разстояние между въздухоплавателните средства с цел избягване на сблъсъци. Разделянето може да бъде:

• Вертикално — най-често 1000 фута между полети на различни нива (при RVSM — Reduced Vertical Separation Minima — между определени нива),
• Хоризонтално (латерално) — определяно в морски мили и зависи от типа въздушно пространство и фазата на полета,
• Времево — използва се при подходи и излитания, за да се спазва интервал между машините.

За подпомагане на разделянето УВД използва редица технологии: радиолокация (първична и вторична радара), ADS‑B, MLAT, автоматизирани системи за управление на трафика, гласова комуникация и цифрови канали (CPDLC). Самолетите също са оборудвани със система за автоматично предупреждение и избягване на сблъсъци (TCAS/ACAS), която е допълнителна защитна степен и служи като резерва при проблеми в УВД или при работа в неконтролирани зони.

Видове обслужване и зони на УВД

УВД се организира в няколко основни типа служби и контролни точки:

• Ръководство на летището (аеродромен/бранч контрол) — управление на рулирането, излитането и кацането (на кулата).
• Подходен/терминален контрол — управление на полетите в зоните около летищата при приближаване и излитане.
• Районен/ен‑рют контрол (ACC) — контрол на височинните и междурегионалните полети по маршрути.
• Flight information service — предоставяне на информация при полети във визуални метеорологични условия или в неконтролирани зони.

Контролирано и неконтролирано въздушно пространство

Въздухоплавателното пространство се дели на контролирано и неконтролирано, като границите и класовете варират от държава до държава и зависият от метеорологичните, оперативните и безопасни нужди. Неконтролираното въздушно пространство (често обозначено като клас G) обикновено се намира по-ниско над терена и покрива райони, където УВД не предоставя пълен контрол — височината, до която достига това пространство, варира (в някои държави може да бъде около стотици или хиляди фута над земята). В близост до летища, важни трасета и в определени височинни коридори обикновено има контролирани зони, където действа пълно ръководство на въздушното движение.

Взаимодействие между пилоти и УВД

Пилотите и ръководителите на въздушното движение работят в тясно сътрудничество. При полети по инструментални правила (IFR) пилотът е длъжен да изпълнява издадените от УВД разрешения и инструкции, освен ако изпълнението им не компрометира безопасността на полета — в такъв случай пилотът трябва незабавно да информира УВД и да поиска изменение. При визуални полети (VFR) пилотите често имат повече свобода, но в контролирано въздушно пространство те също трябва да спазват указанията на УВД, когато са им издадени.

Кратка историческа справка

Организираното управление на въздушното движение се развива през 1920‑те и 1930‑те години с разрастването на гражданската авиация. За първи път систематичен контрол е въведен през 1920‑те на някои летища в Европа; известен исторически ориентир е лондонското летище Кройдън, където в началото на 1920‑те се въвеждат първи опити за наземна координация. В САЩ Арчи Лийг (Archie W. League) често е споменаван като един от първите ръководители на въздушното движение — в края на 1920‑те и началото на 1930‑те той организира сигнали и координация на полети на летище в Сейнт Луис.

Технологии, тренинг и регулации

Съвременният УВД се базира на сложни технологии (радар, ADS‑B, автоматизирани системи за управление и обмен на данни) и строго регламентирани процедури. Ръководителите на въздушното движение преминават интензивно обучение и сертификация, поддържат постоянни упражнения за човешки фактор и управление на стреса. Регулацията и надзора на УВД се извършват от национални авиационни власти (напр. FAA, EASA) и международни организации като ICAO и EUROCONTROL, които задават стандарти и препоръки.

Заключение

Управлението на въздушното движение е критична част от съвременната авиация — то гарантира безопасността, ефективността и реда в небето и на летищата. С развитието на технологиите и нарастването на трафика УВД непрекъснато се адаптира чрез нови системи, процедури и международна координация, за да отговори на нуждите на авиацията и да поддържа високи стандарти за безопасност.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява контролът на въздушното движение?

В: Каква е основната работа на контрола на въздушното движение?

В: Каква е разликата между контролирано и неконтролирано въздушно пространство?

В: Как се предотвратяват катастрофи в контрола на въздушното движение?

В: Каква е резервната система за системата за предотвратяване на сблъсъци на контрола на въздушното движение?

В: Могат ли пилотите да правят промени в командите на контрола на въздушното движение?

В: Кога е въведен контролът на въздушното движение и кой се смята за първия ръководител на полети?

Търсене по буква