Ирландското въстание от 1798 г.: Обединените ирландци и Улф Тоун

Ирландското въстание от 1798 г. е въстание на ирландците срещу британското управление в Ирландия. То е организирано и ръководено политически от Улф Тоун и се движи основно от тайното общество Обединените ирландци. Въстанието получава и военна подкрепа от Републиканска Франция, но не успява да обедини широко населението поради сложните религиозни и политически обстоятелства: страхът пред Революционна Франция и разделенията между протестантските и католическите общности ограничават подкрепата. Въстанието продължава няколко месеца през 1798 г. и е известно още като Въстание на обединените ирландци.

Предистория и причини

Причините за въстанието са комплексни. Дългогодишното доминиране на протестантската прослойка (Protestant Ascendancy), ограничените политически права и икономическите тежести върху католическото мнозинство създават силно недоволство. Освен вътрешните причини, идеите за национално самоопределение и равноправие, донесени от революциите, които се провеждат в Америка и Франция, вдъхновяват част от ирландците да търсят радикални промени в управлението и обществената уредба.

Обединените ирландци и водачите

Обединените ирландци (United Irishmen) са тайна организация, основана през 1791 г., чиято цел е политическа реформа, премахване на религиозните и социални пречки за участие в политиката и въвеждане на по-широко представителство. В началото движението е преследвало междурелигиозна платформа — включване на протестанти (включително пресвитери), католици и други в обща кауза. Сред видните фигури са Улф Тоун, лорд Едуард Фицджералд (Lord Edward Fitzgerald), Хенри Джой МакКракен и други местни лидери в графствата Уексуърт, Антрим и Даун.

Ход на въстанието

Въстанието започва с множество въоръжени изблици и въпреки че има координация, липсата на централизирана и добре въоръжена армия затруднява успеха. Най-интензивното действие се развива в графство Уексфорд (Wexford), където въстаниците постигат начални успехи, но впоследствие са разбити при решителни сражения като битката при Vinegar Hill. Други важни епизоди включват боевете при New Ross и дейността в Северна Ирландия (Antrim и Down), където пресвитериански и други протестантски групи участват в някои въстанически действия.

Френската намеса е ограничена: през 1796-1798 г. има опити за десант и подпомагане, най-известен е малък френски корпус под командването на генерала Шарл Юбер (Humbert), който влязъл в Ирландия и за кратко постигнал победа при Castlebar, но е окончателно разгромен при Ballinamuck. Улф Тоун се опитва да координира френско подпомагане, но бъде заловен след френския десант и умира в плен (самоубийство или убиване според различните източници).

Репресии и край на въстанието

Британските сили налагат строга военна репресия: въвеждат военно право, провеждат масови арести, екзекуции, конфискации и депортации. След разгрома на основните въоръжени групи въстанието е потушено с голяма жестокост; много участници и цивилни са екзекутирани или изпратени на каторга в Австралия.

Числени загуби

Оценките за загубите варират значително поради хаоса, липсата на надеждни регистри и политическите интерпретации. От ирландска страна по различни източници загиват между 10 000 и 50 000 души — включително бойци и цивилни. Британските и лоялистките загуби се оценяват на между 500 и 2 000 убити. Тези широки рамки отразяват трудността да се установят точни данни и влиянието на масовите репресии след потушаването.

Последствия и историческо значение

В краткосрочен план въстанието е потушено, но то има дълготраен ефект върху ирландската и британската политика. Репресиите и страхът от бъдещи революции подтикват британското правителство към по-твърди мерки за контрол, което води до приемането на Акта за Съюз (Act of Union) през 1800 г., с който Ирландия се присъединява към Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия от 1 януари 1801 г.

В дългосрочен план 1798 г. остава важна глава в историята на ирландския национализъм: идеите за равенство, републиканство и национална независимост продължават да вдъхновяват по-късни движения през XIX и началото на XX век, включително и събития като Великото възраждане, земеделските и политически реформи и по-късните борби за независимост.

Памет и културно наследство

Въстанието е запомнено в ирландската памет чрез песни, литература, паметници и ежегодни възпоменателни събития. Различните интерпретации — като борба за свободa, класова война или провалена революция — остават предмет на исторически дебати и отражение в културния живот на Ирландия.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ирландското въстание от 1798 г.?

В: Кой ръководи ирландското въстание от 1798 г.?

В: Коя е основната движеща сила на ирландското въстание от 1798 г.?

В: Успешно ли е ирландското въстание от 1798 г.?

Въпрос: Защо повечето ирландски католици подкрепят короната по време на ирландското въстание от 1798 г.?

Въпрос: Какво е другото име на ирландското въстание от 1798 г.?

В: Колко са жертвите на ирландското въстание от 1798 г.?

Търсене по буква