Погромът в Истанбул (6–7 септември 1955) — нападения срещу гръцкото малцинство

Погромът в Истанбул (6–7 септември 1955) — драматичен разказ за насилието срещу гръцкото малцинство, разрушенията, жертвите и дълготрайните демографски и обществените последици.

Погромът в Истанбул е погром, насочен главно срещу гръцкото малцинство в Истанбул на 6 и 7 септември 1955 г. Живеещите в града евреи и арменци, както и техните предприятия, също са били обект на погрома, който според някои среди е бил организиран от турското правителство.

Турската тълпа, по-голямата част от която е докарана предварително в града, напада гръцката общност в Истанбул в продължение на девет часа. Въпреки че лидерите на погрома не призовават изрично гърците да бъдат убити, между 13 и 16 гърци (включително двама православни духовници) и поне един арменец загиват по време на или след погрома в резултат на побоища и палежи.

Тридесет и двама гърци бяха тежко ранени. Освен това десетки гръцки жени бяха изнасилени, а няколко мъже бяха насилствено обрязани от тълпата. 4 348 гръцки предприятия, 110 хотела, 27 аптеки, 23 училища, 21 фабрики, 73 църкви и над хиляда гръцки домове бяха сериозно повредени или разрушени.

Оценките на икономическата стойност на щетите варират от оценката на турското правителство за 24,8 милиона щатски долара, оценката на британския дипломат за 100 милиона британски лири (около 200 милиона щатски долара), оценката на Световния съвет на църквите за 150 милиона щатски долара и оценката на гръцкото правителство за 500 милиона щатски долара.

Погромът значително ускорява емиграцията на етнически гърци от региона на Истанбул, като през 1924 г. гръцкото малцинство, наброяващо 200 000 души, намалява до едва 2500 души през 2006 г.

Предистория и причини

Събитията от 6–7 септември 1955 г. се появяват на фона на силно напрежение между Турция и Гърция през 50-те години на XX в., особено във връзка с въпроса за Кипър. Вечерта на 5 септември турската преса и радиото разпространяват новина за бомбен взрив в родната къща на Мустафа Кемал Ататюрк в Солун, което предизвиква вълна от възмущение в Турция. Това съобщение бива използвано като повод и претекст от организатори и маси, за да се организират масови нападения срещу гръцките квартали в Истанбул.

По-късно, в следващите десетилетия, се появиха разкрития и подозрения, свързващи някои държавни структури и служби със събитията — включително организирано докарване на тълпи и неадекватна реакция на силите на реда. Въпреки това официалните версии и оценките продължават да бъдат предмет на спор и политически дебати.

Ход на събитията

В нощта и в ранните часове на 6–7 септември хиляди нападатели, според множество свидетелства частично докарани отвън с автобуси и влакове, нападат гръцки жилища, магазини, църкви, училища и други обекти. Много от сградите биват разграбени, подпалени или вандализирани. Има свидетелства за насилие срещу мирни граждани, изнасилвания, побоища и други крайни форми на жестокост — в това число описания за насилствено обрязване на няколко мъже.

Полицията и властите на места не успяват или не желаят да спрат атаките; някои наблюдатели и съвременни изследвания сочат до известна степен съучастие или полицейско бездействие, което е допринесло за продължителността и интензитета на погрома. Стихийното насилие продължава около девет часа, след което е възстановен относителен ред, но щетите са вече нанесени.

Жертви и материални щети

По оценки, предоставени в различни източници, от 13 до 16 члена на гръцката общност загиват (включително двама православни духовници), а поне един арменец също губи живота си. Тридесет и двама гърци са тежко ранени; има многобройни случаи на сексуално насилие и други форми на физическа и психологическа травма.

Щетите по имуществото са огромни: над 4 300 гръцки предприятия, стотици хотели и аптеки, десетки училища и фабрики, както и над хиляда домове са сериозно повредени или унищожени. Оценките за икономическите загуби варират значително — от официалната турска оценка 24,8 милиона щатски долара до многократно по-високи стойности, изчислени от външни наблюдатели и организации.

Реакция, разследване и съдебни последици

Погромът предизвиква международно възмущение и реакции от дипломатически кръгове, религиозни организации и правозащитници. Веднага след събитията са подадени доклади от чуждестранни мисии и международни институции, а Световният съвет на църквите оценява мащаба на щетите и нуждите за помощ.

Вътрешните разследвания и съдебни процеси се оказват ограничени: извършени са арести, но впечатлението за липса на пълно и независимо разследване, както и за неадекватно наказание на отговорните лица, остава широко разпространено в гръцката общност и сред международни наблюдатели. Дългосрочните политически и обществени последици създават трайна недоверие между общностите.

Дългосрочни последици

Погромът има силен ефект върху демографията и живота на етническите гърци в Истанбул. Много семейства продават или напускат домовете и бизнеса си и търсят убежище в Гърция и други страни. Това събитие значително ускорява процеса на емиграцията на гръцкото малцинство от Турция — от население, оценявано на около 200 000 през 1924 г., броят на етническите гърци в Истанбул и региона спада до няколко хиляди и продължава да намалява през десетилетията (до около 2 500 през 2006 г.).

Паметта за погрома остава болезнена както за пострадалите и техните потомци, така и за историците и обществения дебат. Събитията от 6–7 септември 1955 г. продължават да бъдат предмет на изследване, спорове и призиви за признаване и помирение между общностите.

Значение за историята

Погромът в Истанбул е важен момент в историята на турско-гръцките отношения и в историята на малцинствата в Турция след Първата световна война. Той илюстрира как политическите напрежения и националистическата реторика могат бързо да прераснат във вълна от насилие срещу уязвими групи и оказва траен ефект върху социалния и демографския пейзаж на града.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Истанбулският погром?

В: Кой организира погрома?

В: Колко време е продължил?

В: Колко души са загинали в резултат на побоища и палежи по време на погрома или след него?

В: Какви други жестокости са се случили по време на това събитие?

В: Какви щети са нанесени на сградите в Истанбул?

В: Каква се очаква да бъде икономическата стойност на тези щети?

Търсене по буква