Еускади Та Аскатасуна или ЕТА (на баски "Баска родина и свобода"; произношение по IPA: [ˈɛːta]) е националистическа сепаратистка войнствена армия. Тя иска да създаде отделна национална държава за баския народ. Баският народ е етническа група, живееща в райони на Северна Испания и Югозападна Франция. В региона живеят между 2 и 2,5 милиона баски. Някои от тях говорят местен, неиндоевропейски език, наречен еускара.

Кога и откъде произлиза ЕТА

ЕТА възниква в края на 1950-те години като студентско и културно движение срещу репресивната политика на режима на генерал Франко, който забраняваше баския език и идентичност. През 1959–1960 групата постепенно преминава към по-радикални и въоръжени форми на борба. През следващите десетилетия ЕТА се оформя като организация, комбинираща националистически и леви (социалистически/марксистки) идеи и поставяща за цел независимост на т.нар. Еускади (Баска страна).

Цели и идеология

  • Национална независимост: основната цел е създаване на независима баска държава, обхващаща части от Северна Испания и Югозападна Франция.
  • Леви политически елементи: в различни периоди ЕТА комбинираше национализма с леви, революционни идеи за социална промяна.
  • Политическо и военизирано крило: организацията развива както военни действия, така и политически структури и подкрепящи организации.

Методи и основни акции

За постигане на целите си ЕТА използва разнообразни методи, включително:

  • бомбени атентати и взривове;
  • целенасочени убийства и покушения (известни случаи са убийството на полицейски служители и държавни служители);
  • отвличания и изнудване за пари чрез т. нар. „революционен данък“ (рекет);
  • построяване на мрежи от скрито оръжие и логистика.

Един от най-ярките атентати на ЕТА е убийството на испанския министър-председател по онова време адмирал Луис Карреро Бланко през 1973 г., което привлече широко международно внимание. Периодично организацията използваше и политически бойкот и заплахи, насочени срещу местни политици, бизнесмени и служители на реда.

Жертви и последици

Действията на ЕТА доведоха до значителни човешки и обществени загуби. Над 800 души са загинали в резултат на насилието, а хиляди са били ранени или преживели материални щети. Насилието оказа дълбок ефект върху баското общество, политиката в Испания и отношенията между Испания и Франция. То провокира създаването на организации на жертвите и продължителни обществени дебати за паметта, правосъдието и помирението.

Правен статус и международна реакция

Испания, Франция, Европейският съюз и Съединените щати са класифицирали ЕТА като терористична организация. В отговор на дейността ѝ испанската държава предприема сериозни полицейски и съдебни мерки, включително масови арести, съдебни процеси и забрана на политически организации, които се смятат за свързани с ЕТА (например Batasuna беше обявена за незаконна през 2003 г.). Франция също засили полицейското сътрудничество и операции срещу активността на организации и клетки на територията ѝ.

Преговори, примирия и разформироване

През годините имаше няколко опита за преговори и краткотрайни примирия. Въпреки това мнозинството от опитите се провалиха или бяха прекъснати отново с ново насилие. През 2011 г. ЕТА обяви „дефинитивно преустановяване на въоръжената дейност“, а на 3 май 2018 г. организацията официално обяви, че се саморазформява и прекратява съществуването си като въоръжена структура.

Задържания, обезвреждане и упадък

От края на 20. век и в началото на 21. век интензивните операции на испанската и френската полиция, международното сътрудничество и вътрешните разногласия в организацията доведоха до значителен упадък на военните ѝ възможности. Много лидери и членове бяха арестувани или осъдени, а оръжейни складове бяха обезвредени. Притиснатата структура в крайна сметка доведе до политическо решение за окончателно прекратяване на насилието.

Наследство и дългосрочно влияние

  • ЕТА оставя сложно наследство: в едни среди част от нея се възприема като борба за национално освобождение, а в други — като организация, която е причинила много страдание и е нарушила закона.
  • Политическият пейзаж в Баския се промени: след края на въоръжената кампания появата и развитието на легални националистически/леви формации (например коалициите около EH Bildu) показват, че част от стремежите за самоопределение продължават да се преследват по демократичен път.
  • В обществения дебат остават въпроси за справедливостта към жертвите, паметта и условията на затворниците, които бяха свързани с движението.

Кратък преглед на ЕТА показва, че организацията е била едновременно политически и военен актьор с дълбоки корени в историческата и културна идентичност на баския народ, но и източник на продължителни конфликти и човешки страдания. Днес основният фокус в региона и в страната е върху помирението, правосъдието и политическото решаване на споровете без използване на насилие.