DSM IV

Многоосна система

Когато човек получава диагноза по DSM, има пет различни "оси" или категории информация, които трябва да бъдат включени.

Ос I: Тук са изброени повечето психични състояния. Необходимо е да се посочат както наименованието на състоянието, така и определеният му код. Например, тук се изброяват видовете СДВХ, депресия, тревожност и разстройства от аутистичния спектър. Едно лице може да има само една диагноза по ос I или повече от една.

Ос II: Ако лицето има умствена изостаналост (интелектуално затруднение) или личностно разстройство, то се вписва тук.

Ос III: Ако лицето има заболявания, те се посочват тук.

Ос IV: В тази ос се отчита дали лицето има определени видове "психосоциални стресови фактори". Съществуват няколко определени категории психосоциални стресори: Проблеми с първичната подкрепа (например конфликти в семейството); проблеми в социалната среда (например лицето има слаби социални умения и малко приятели); икономически проблеми (например бедност или загуба на работа); жилищни проблеми (например лошо жилище или бездомност); образователни проблеми (например неуспех в училище); проблеми с достъпа до здравни услуги; и "други" стресори.

Ос V: За тази ос специалистът по психично здраве ще избере число, което обобщава доколко човекът е засегнат от психичните си проблеми и доколко добре функционира в живота си. Специалистът използва скала, наречена Глобална оценка на функционирането (GAF), която обяснява какво означават различните числа. Резултатът на лицето се нарича "оценка по GAF".

Многоосевата система на DSM има няколко предимства. Петте оси обобщават цялата информация, която е най-важна за специалистите по психично здраве, когато лекуват дадено лице. Те дават представа за най-важните неща, които влияят върху психичното здраве на човека. Пълната диагноза по DSM също е като общ език за специалистите по психично здраве. Дори да има различни специалисти, които са от различни специалности или дори говорят различни езици, всички те ще разберат диагнозата DSM.

Организация

Състоянията в DSM са организирани в категории. Тези категории са:

(1) Разстройства, които обикновено се диагностицират в кърмаческа, детска и юношеска възраст. Например: видове СДВХ; умствена изостаналост; разстройства от аутистичния спектър; и опозиционно предизвикателно разстройство (ОЗР).

(2) Делириум, деменция, амнестични и други когнитивни разстройства. Тези разстройства причиняват проблеми с мисленето и паметта.

(3) Психични разстройства, дължащи се на общо медицинско състояние, некласифицирани по друг начин. Това са разстройства, които се дължат на медицински проблем.

(4) Разстройства, свързани с наркотични вещества. Това са състояния, които са свързани с употреба, злоупотреба или пристрастяване към незаконни наркотици, алкохол или други вещества (като кофеин и никотин). Тази категория включва и състояния, причинени от отнемане на тези вещества.

(5) Шизофрения и други психотични разстройства. Те включват всички различни видове шизофрения и други разстройства, които причиняват психоза (загуба на връзка с реалността).

(6) Разстройства на настроението. Те включват различните видове биполярно разстройство и депресия.

(7) Тревожни разстройства. Например: Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР); посттравматично стресово разстройство (ПТСР); генерализирано тревожно разстройство.

(8) Соматиформени разстройства. Хората с тези разстройства имат много физически симптоми, като болка или стомашни проблеми. Смята се обаче, че тези симптоми не са причинени от действително медицинско разстройство. Вместо това се смята, че те са причинени от проблеми с психичното здраве. Пример за това е хипохондрията, при която човек винаги се притеснява, че има сериозни медицински проблеми, въпреки че няма такива. Друго състояние от тази категория е телесното дисморфично разстройство, при което човек мрази тялото си или част от него.

(9) Фактологични разстройства. Хората с тези разстройства преувеличават или си измислят медицински проблеми. Те могат да го правят, защото така получават неща, които искат (например внимание и съчувствие).

(10) Дисоциативни разстройства. Тези разстройства водят до проблеми с паметта, осъзнаването и правилното възприемане (виждане и разбиране) на нещата. Лицето може също така да се чувства откъснато от своята идентичност (представата за себе си и за това кой е). Най-известното състояние в тази категория е дисоциативното разстройство на идентичността (ДРИД) (което преди се е наричало "множествено разстройство на личността").

(11) Разстройства на сексуалната и половата идентичност. Сексуалните разстройства включват парафилии, при които човек изпитва сексуално влечение към обекти или видове сексуална активност, които не са нормални. Например педофилията (сексуално привличане към деца) е вид парафилия. Друг вид сексуално разстройство е сексуалната дисфункция (проблеми със сексуалното представяне). Тази категория включва и разстройство на половата идентичност, при което човек се чувства като представител на един пол, но има тяло на друг пол.

(12) Разстройства на храненето. Двата основни вида хранителни разстройства са анорексия нервоза и булимия нервоза.

(13) Разстройства на съня. Например: безсъние.

(14) Разстройства на контрола на импулсите, неуточнени по друг начин. Това са разстройства, при които хората имат проблеми с контролирането на поривите си да правят нещо. Например: трихотиломания (при която човек изтръгва косата от тялото си) и интермитентно експлозивно разстройство (при което човек има внезапни експлозии на гняв).

(15) Разстройства на адаптацията. При тези разстройства човек има проблеми с приспособяването или свикването с нещо стресиращо в живота му.

(16) Личностни разстройства. Тези диагнози могат да се поставят само на възрастни. Например: Антисоциално личностно разстройство; Гранично личностно разстройство.