DSM-IV: дефиниция, диагностични критерии и класификация на психични разстройства

DSM-IV: изчерпателна дефиниция, диагностични критерии и класификация на психични разстройства — кодове, симптоми, диференциална диагноза и клинични насоки за специалисти и студенти.

DSM-IV е четвъртата версия на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM). DSM е наръчник, написан от Американската психиатрична асоциация (APA). Те са номерирани с римски цифри: DSM-I, DSM-II, DSM-III, DSM-IV, но в последното издание са използвани арабски цифри, което позволява следващите издания да бъдат номерирани: 5.1, 5.2 и т.н. След публикуването на DSM-IV са направени някои промени (или ревизии) на описанията в наръчника. Поради тази причина най-новата версия на DSM-IV официално се нарича DSM-IV-TR (TR означава "Text Revision").

В DSM са изброени всички състояния, които APA официално нарича психични заболявания. DSM организира тези състояния в различни категории. На всяко състояние е даден код, съставен от цифри или комбинация от цифри и букви. Заедно с наименованието и кода на състоянието DSM дава и друга информация, като например:

1. Симптоми на състоянието.
2. Диагностични критерии: Изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се диагностицира състоянието.
3. Диференциална диагноза: Други състояния, които имат някои от същите симптоми. Тези състояния трябва да бъдат изключени, преди да се постави диагнозата.
4. Диагностични съображения: Този раздел дава повече информация за състоянието. Например, може да се говори за това, кой е по-вероятно или по-малко вероятно да получи състоянието. Може също така да се говори за това какво причинява състоянието.

Състоянията, включени в DSM, се променят с течение на времето. Във всяка нова версия на DSM APA добавя състояния, които е приела като психични заболявания след публикуването на последната версия. Тя може също така да премахне състояния, които вече не се считат за психични заболявания. (Например хомосексуализмът е бил включен в списъка на психичните заболявания в по-ранните версии на DSM, но след това е бил изваден.) APA може също така да промени начина, по който описва някои състояния.

Кратка история и контекст

DSM е разработен и публикуван от APA като инструмент за клиницисти, изследователи, застрахователи и административни структури. DSM‑IV беше публикуван през 1994 г., а текстовата ревизия DSM‑IV‑TR излезе през 2000 г. Този период бележи голям интерес към стандартизацията на диагностичните критерии и към подобряване на надеждността на поставяните диагнози.

Структура и организация на DSM‑IV

DSM‑IV използва систематична класификация на разстройствата, като за всяко разстройство се дават:

• Описание и типични симптоми — как изглежда състоянието в клиничната практика;
• Диагностични критерии — конкретни изисквания (обикновено маркирани с букви: A, B, C и т.н.), които трябва да бъдат изпълнени;
• Диференциална диагноза — кои други състояния е необходимо да се изключат;
• Допълнителни бележки — за т.нар. диагностични съображения, течение, прогноза и възможни причини.

Една от характерните особености на DSM‑IV е мултиаксиалната система за оценка, която включва пет оси:

• Оса I: Клинични разстройства (напр. депресивни разстройства, тревожни и т.н.).
• Оса II: Личностни разстройства и умствена изостаналост.
• Оса III: Общи медицински състояния, които могат да повлияят на психичното здраве.
• Оса IV: Психосоциални и екологични проблеми (напр. загуба на работа, проблеми в семейството).
• Оса V: Глобална оценка на функционирането (GAF) — числова оценка на общото психологическо, социално и професионално функциониране.

Кодиране и връзка с международни класификации

Всеки диагнозен запис в DSM‑IV има присвоен код. Тези кодове често са съгласувани с международни системи за класификация (напр. Международната класификация на болестите — ICD), което улеснява използването им в клинични досиета, научни изследвания и застрахователни цели.

Как DSM‑IV се използва в практиката

DSM‑IV служи като ръководство за психиатри, клинични психолози, социални работници и други професионалисти. То се използва за:

• Поставяне на клинични диагнози и планиране на лечение;
• Комуникация между специалисти (стандартизирани термини и кодове);
• Изследвания и епидемиологични изследвания на психичните разстройства;
• Осигуряване на база за покритие от здравни застраховки и административни решения;
• Правни и съдебни въпроси, когато е необходимо експертно мнение относно психичното състояние.

Критики и ограничения

Въпреки широкото използване, DSM‑IV е предмет на критики и ограничения, включително:

• Медикализация и разширяване на границите — някои критици твърдят, че с всяко издание се увеличава броят на състоянията, класифицирани като заболявания;
• Категориален подход — DSM използва предимно категорични критерии (болен/неболен), което може да не отразява непрекъснатия спектър на много симптоми;
• Културна и социална обусловеност — част от диагностичните критерии може да не са универсално приложими за всички култури; DSM‑IV обаче включва "Outline for Cultural Formulation" и списъци с културно-специфични синдроми в приложенията;
• Въздействие на фармацевтичната индустрия — дебати относно възможно влияние върху определянето на нови диагнози и лечението им;
• Ограничена валидност за някои диагнози — въпреки подобрената надеждност, валидността (дали едно разстройство представлява отделна биологична единица) остава предмет на изследване и дебат.

Преход към DSM‑5

През 2013 г. беше публикуван DSM‑5, който въвежда значителни промени: премахва мултиаксиалната система, променя някои наименования и групирания на разстройствата и въвежда нови диагностични категории или критерии. Някои познати промени включват въвеждането на Спектър на аутизма и отделянето/добавянето на нови разстройства (напр. при определени състояния като синдроми на натрупване/hoarding). Въпреки това DSM‑IV и DSM‑IV‑TR остават важни исторически и научни референции, тъй като много изследвания и клинични данни са базирани върху тези издания.

Съвети за използване

При работа с DSM‑IV (или с всяка диагностична система) е важно:

• Да се комбинират критериите с клиничното интервю и информация от други източници (семейство, медицинска документация);
• Да се спазва критично мислене и да не се разчита единствено на чеклист;
• Да се вземат предвид културните и социоикономическите фактори при оценката на пациента;
• Да се използва подходяща етика и внимание към стигмата, когато се обсъжда или документира диагноза.

Заключение

DSM‑IV и DSM‑IV‑TR са важни етапи в развитието на съвременната психиатрична класификация. Те са помогнали за стандартизацията на диагностичните практики и за напредъка в изследванията, но също така демонстрират нуждата от постоянно преосмисляне и адаптация на диагностичните критерии в светлината на нови научни данни и културни перспективи.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява DSM-IV?

В: Как са номерирани различните версии на DSM?

В: Какво означава TR във връзка с DSM-IV?

В: Каква информация включва всяко състояние, включено в DSM?

Въпрос: Как са се променяли с течение на времето състоянията, включени в предишните DSM?

Въпрос: Хомосексуализмът бил ли е някога посочен като психично заболяване в някое от изданията на DSM?

Търсене по буква