Dickinsonia е ранен тип живот от предкамбрийската епоха, често поставян сред най-забележителните представители на едикарския биот. Те се различават значително от повечето съвременни организми и спорят дали представляват ранни животински форми, отделна група („vendobionta”) или някаква друга еволюционна линия. Смята се, че са една от ранните форми на многоклетъчните организми. Телата им са дисковидни или елипсовидни, с ясно изразена отдясно-наляво серия от сегменти (ануларни/радиални модули). Въз основа на вкаменелостите те са били с размери между четири милиметра и 1,4 м; дебелината им е била само няколко милиметра. Тялото им е било сегментирано: има голяма централна бразда и по-малки бразди, разположени по дължината на организма. Формата им демонстрира т.нар. „glide reflection” (плъзгащо отражение), което води до спорове дали това е истинска симетрия или разновидност на двустранната симетрия. На основата на форма и размер вкаменелостите се групират в няколко вида, най-често посочван сред тях е D. costata.
Морфология и начин на запазване
Вкаменелостите на Dickinsonia се запазват най-често като отпечатъци върху слоеве пясъчник или шисти, които отразяват мекото тяло и релефа на повърхността му. Често са откривани върху древни микробни постелки (microbial mats), което дава възможност за отлични отпечатъци на външната структура. Повърхностните сегменти изглеждат като възглавнички (quilts), свързани чрез по-тънки участъци — това е едно от характерните им „опаковъчни” устройства.
Разпространение и възраст
Откривани са в множество местонаходища от едикарски възраст по целия свят — най-известните находки са в Ediacara Hills (Южна Австралия), регионите около Бело море и Западна Русия, както и в Индия и Украйна. Възрастта им се отнася към късния прекамбрий (Едиакар) — преди приблизително 571–541 милиона години.
Начин на живот и хранене
Дълго време е спорно дали Dickinsonia са били подвижни или полагали само ограничени движения. Някои вкаменелости и следи показват, че организмите са се придвижвали по повърхността на микробните постелки, вероятно чрез плъзгане или чрез пробиване/разлагане на микробния слой. Възможно е да са използвали океанските течения за по-големи премествания и да са имали механизъм за прикачване към дъното. Храненето им вероятно е включвало взаимодействие с микробните общности по повърхността: най-често се обсъждат хипотези за външна (екстрацелуларна) ферментативна храносмилателна стратегия и/или осмотрофия — абсорбиране на разтворени хранителни вещества от повърхността. Някои автори сравняват евентуалното им поведение с поведението на съвременните плакозоите, които също разполагат с проста структура и хранят се от повърхностни микроби.
Класификационни спорове и биомаркери
Класификацията на Dickinsonia е предмет на сериозни дебати. Има предложения да се поставят сред ранните животни (метазои), други ги разглеждат като отделна, първична еволюционна група (напр. vendobionta) или като уникална група от едикарски организми, без съвременни аналози. През последните години са извършени и молекулярни изследвания на органичните молекули в някои вкаменелости: анализи на стероли и други биомаркери показаха наличието на молекули, които някои автори интерпретират като типични за животински организми — това подкрепя хипотезата за животински произход, но резултатите и тълкуванията остават дискусионни и подлежат на допълнителни проверки заради възможни замърсявания и сложни процеси на вкаменелостно запазване.
Размножаване и растеж
Наблюдения върху серия от екземпляри показват, че Dickinsonia са растели чрез добавяне или променяне на броя и големината на сегментите, а също така е предлагано, че са могли да се размножават чрез фрагментация — откъсване на части, които после биха могли да регенерират пълни организми. Тези идеи се подкрепят от разнообразието на форми и от наличието на възможни „млади” екземпляри в находищата.
Значение за еволюцията
Наличието на големи, организирани многоклетъчни форми като Dickinsonia в едикарския период дава ценна информация за ранните етапи в еволюцията на сложния живот. Те са ключов елемент за разбирането на прехода между единичноклетъчните и многоклетъчните организми и очертават възможни експериментални телесни планове, които не са оцелели в по-късните геологични периоди. Откритията и анализите около Dickinsonia продължават да развиват нашето разбиране за това как са възникнали и се диференцирали ранните многоклетъчни групи.
Кратко обобщение: Dickinsonia са едикарски дисковидни многоклетъчни организми с характерна сегментация, широко дискутирани относно своето класифициране и начин на живот. Те са откривани в различни части на света, оставяйки впечатляващи отпечатъци върху древните микробни постелки и дават ключови доказателства за ранната еволюция на сложния живот.