Едиакаранска биота

Тълкуване

Съществуват няколко различни тълкувания на биотата. Стандартното мнение е, че следите са вкаменелости на добре познати фили (Cnidaria, annelids, ранни членестоноги) с планове на тялото, които са изчезнали преди камбрий. ^p27

Предложени са доста различни идеи. Зайлахер смята, че малко от формите принадлежат на живи фили, ако изобщо има такива. Конуей Морис се противопоставя на тази идея. Ренъллак предположи, че биотата може да е от лишеи.

Както обяснява Нарбон, едиакаранската биота заема критично място във фосилния запис. Преди тях, през дълъг период от архея и по-голямата част от протоерозоя, единствените вкаменелости са тези на бактерии и бактериални рогозки - форма на живот, която продължава и до днес. Едиакаранската биота се среща по целия свят, а най-типичните форми са изчезнали непосредствено преди камбрийската радиация, която започва с "малките шелфови вкаменелости". Това вероятно е достатъчно, за да се оправдае описанието на промяната като събитие на измиране, макар че не е ясно какво го е причинило. Едно от предположенията е, че еволюцията на животни, които са пасли меките форми, е била достатъчна, за да предизвика колапс на биотата.

Биотата е изключително разнообразна, с много различни форми на тялото, а оттам и видове. Екологията е бентосна (на морското дъно), както в плитки, така и в по-дълбоки води. Нарбон отбелязва липсата на различен живот и на различни дълбочини, очевидното отсъствие на заровени организми и на животни, способни да ловуват меките форми на тялото. Ако тези условия се променят, меките форми ще бъдат в опасност. ^p6

Сборове

Вкаменелостите от едиакарен тип са разпознати в 25 находища в целия свят и в различни условия на отлагане и обикновено се групират в три основни типа, наречени по имената на типичните находища. Всяка група обитава свое собствено местообитание и след рязкото си разнообразяване не се променя почти до края на съществуването си.

• Сборът от типа "Авалон" е определен в екологичния резерват Mistaken Point в Нюфаундленд, Канада, най-старото находище с голямо количество вкаменелости от Едиакаран.
• Сборище от типа Ediacara: Сборището от типа Ediacara се състои от вкаменелости, съхранени в райони близо до устията на реки (проделтай). Те се намират в прослойки от пясъчни и алевритови пластове, образувани под нормалната основа на движението на водата, свързано с вълните, във води, достатъчно плитки, за да бъдат засегнати от движението на вълните по време на бури. Повечето вкаменелости са запазени като отпечатъци в микробни рогозки, но няколко са запазени в пясъчни единици.
• Сборище от типа Nama: Сборището Nama е най-добре представено в Намибия. Най-често се среща триизмерното запазване, като организмите се запазват в пясъчни пластове, съдържащи вътрешна подложка.

Значение на сбирките

В Беломорския регион на Русия и трите типа ансамбли са открити близо един до друг. Това, както и припокриването на фауните във времето, прави малко вероятно те да представляват еволюционни етапи. Тъй като се срещат на всички континенти с изключение на Антарктида, географските граници не изглеждат фактор. Едни и същи вкаменелости са открити на всички палеополярни ширини.

Вероятно трите вида са организми, адаптирани за оцеляване в различни среди. Анализът на едно от фосилните находища в Бяло море, където слоевете преминават няколко пъти от континентално морско дъно към междуприливни води, устия и обратно, установи, че с всяка среда е свързан специфичен набор от едиакарски организми.

Не е изненадващо, че не всички среди се експлоатират. От 92 възможни начина на живот - комбинации от начин на хранене, подреждане и подвижност - до края на едиакарана са заети не повече от дузина. Само четири от тях са представени в състава на Авалон. Липсата на широкомащабно хищничество и вертикално заравяне са може би най-значимите фактори, ограничаващи екологичното разнообразие; появата им през ранния камбрий позволява броят на заетите начини на живот да нарасне до 30.

Свързани страници

• Lagerstätte
• Формация Fezouata
• Екологичен резерват Mistaken Point