Едиакарска биота: загадъчните меки многоклетъчни преди Камбрия

Открийте загадъчната едиакарска биота — меки многоклетъчни преди Камбрия: фосили, еволюционни мистерии и масово измиране преди камбрийския взрив.

Едиакаранската биота е донякъде озадачаващата фауна на едиакарския период. Този геоложки период обхваща приблизително времето преди 635–541 млн. години, а запазените фосили на биотата са най-често датирани в по-късните епохи на периода (около 575–541 mya). Това време следва поредица от ледникови периоди и предхожда началото на камбрийския период. Биотата се състои предимно от многоклетъчни организми с меки тела, вероятно включващи ранни животни, които са оставили вкаменелости в скали с едиакаранска възраст.

Биотата е доста необичайна: много от формите нямат съвременни аналози и са запомнени главно като плоски отпечатъци или релефни следи в древни седиментни скали. Не са открити ясни следи от тях в предходното Мариновско заледяване, а в края на периода се наблюдава рязък спад на разнообразието — смятано за масово измиране на границата с камбрия. Част от едиакарските форми може да са оцелели в ранния камбрий и да са дали начало на по-късните линии на животните.

Какво представляват тези организми?

Едиакарските форми включват различни по морфология групи: радиално симетрични и листоподобни организми (например rangeomorphs), сегментирани тела (като Spriggina), дискозоиди (например Dickinsonia) и трирадиални форми (Tribrachidium). За тяхното таксономично положение учените не са единни: някои се смятат за ранни представители на животинските филуми, други — за отделен експериментален тип многоклетъчност (понякога наричан „vendobionta“), а трети — за големи едноклетъчни или колониални организми. Например, родове като Kimberella се тълкуват като близки до двустранно симетричните безгръбначни (възможно прародители на мекотели), докато Dickinsonia дълго време предизвикваше дебат относно това дали е животно, гъба или друг организъм.

Как са се запазили вкаменелостите

Едиакарските останки са предимно меки тъкани, затова тяхното запазване е необичайно и зависи от специфични условия. Често се срещат отпечатъци и шифони в пясъчници и шисти, получени чрез отпечатване върху седименти, покрити с микробни матове. Тази „едиакарска“ трофа (taphonomy) позволява запазване на деликатни външни форми като релефи и контури, но не запазва вътрешни структури или твърди части.

Екология и начин на живот

Много едиакарски организми са били прикрепени към дъното (бентосни) и вероятно филтрирали хранителни частици или абсорбирали разтворени органични вещества (осмотрофия). Някои показват признаци на подвижност — оставят следи от придвижване или се преместват по седимента. Хранителните стратегии вероятно са били разнообразни и включвали пасивно събиране на органични частици, „пастирство“ върху микробни матове, или ранни форми на хищничество при по-активните таксони.

Причини за изчезване и връзка с камбрийската експлозия

Голямата промяна в биотата към края на едиакарската епоха и началото на камбрия може да се дължи на няколко фактора, които вероятно са действали заедно:

• екологични промени в морските дъна и седиментите (например разрушаване на микробните матове);
• увеличаване на кислородните концентрации и промяна в химията на океаните;
• поява на нови екологични взаимодействия — предатори и по-ефективни почвообработващи организми;
• геоложки и климатични колебания.

Някои учени смятат, че камбрийската експлозия не е напълно отделен феномен, а продължение и трансформация на еволюционните линии, които вече са се появили през едиакарската — други подчертават, че много от характерните едиакарски форми са се изчерпили и са заменени от съвсем нови строежи и филогенетични групи в камбрия.

Главни местонаходища

Най-известните находища включват:

• Ediacara Hills (Южна Австралия) — дават името на биотата;
• Mistaken Point (Нюфаундленд, Канада) — изключително добре запазени общности;
• Бреговете на Бяло море (Русия) — богати вкаменелости с голямо разнообразие;
• Nama Group (Намибия) — по-късни едиакарски фосили;
• Flinders Ranges (Австралия) — класически местонахождение със слоеве и отпечатъци.

Защо едиакарската биота е важна

Тя представлява първата масивна многоклетъчна фауна на Земята и дава ценни улики за ранните еволюционни експерименти с многоклетъчност, телесна организация и екология преди появата на твърди черупки и скелети. Студии върху тези фосили, техния контекст и геохимия допринасят за разбирането на това как се формират сложни екосистеми и как външни фактори и биологични иновации определят хода на еволюцията.

Съвременни изследвания

Изследванията продължават с нови методи: прецизно датиране, микроскопски анализи, 3D-реконструкции, експерименти с тaphonomy и изследвания на древните микробни общности. Въпреки напредъка, много въпроси остават отворени — кое точно от едиакарските морфотипове е предшественик на днешните животни и кои са уникални еволюционни експерименти, изгубени в резултат на масови промени.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват едиакарските биоти?

В: Кога е съществувала фосилната биота от периода на Едиакаран?

В: Какви видове организми са били част от биотата от едиакарския период?

В: Кога е настъпил периодът на Едиакаран?

В: Каква е връзката на едиакаранската биота с камбрийския период?

В: Имало ли е следи от едиакаранската биота по време на по-ранното Мариновско заледяване?

В: Дали някоя от едиакаранската биота е оцеляла в ранния камбрий?

Търсене по буква