Мрачният жътвар — персонификацията на смъртта, митове и образи
Открийте историята и митологията на Мрачния жътвар — персонификацията на смъртта, символи, легенди и визуални образи през вековете.
Смъртта е персонифицирано същество, което присъства в митологиите и народните представи на много култури през цялата история. В английския език най-често използваното название е Grim Reaper (Мрачен жътвар). От късното Средновековие (XIV–XV в.) образът на Мрачния жътвар се утвърждава като човешки скелет, който държи косер и е облечен в черно наметало с качулка. На това лице често се приписва и името Ангел на смъртта (на иврит: מלאך המוות, Mal'ach Ha'Mavett), което има корени и в библейски, и в по-късни религиозни традиции (Библията и религиозни коментари).
Исторически корени и развитие
Идеята за персонификация на смъртта е много по-стара от образа на Жътваря. В античните митологии съществуват божества и духове, свързани със смъртта и отвъдното — например гръцкият Танатос или римските представи за бога-убиец. В Европа образът на скелет с косер се засилва след Голямата чума (XIV в.), когато темите за колективната смърт и преходност (memento mori) стават доминиращи в изкуството и литературата. От XV в. насам типичната иконография на Жътваря се свързва с танца на смъртта (danse macabre), картини, гравюри и погребални ритуали.
Иконография и символика
Най-честите символи, свързвани с Мрачния жътвар, са:
- Скелетът — символ на разлагане и ненадминатия праг между живот и смърт.
- Косерът — инструментът на „жътвата“ символизира прибирането на хората, подобно на прибиране на реколта; понякога е заменен с меч или други оръжия.
- Черното наметало и качулката — скриват лицето и придават мълчалива неотменност; в някои интерпретации наметалото свързват с монашески или погребални одежди.
- Пясъчен часовник — често придружава облика и символизира времето на човешкия живот.
Религиозни и културни варианти
Персонификацията на смъртта приема различни имена и роли в отделните култури:
- В иудейската и християнската традиция фигурира идеята за „ангел на смъртта“ — понякога неименуван, друг път асоцииран с имена като Самайл (Samael) или други ангели в по-късни легенди.
- В ислямската традиция често срещано име е Азраил (Azrael) — ангелът, който събира душите, макар че точните описания варират и не винаги са еднозначни в свещените текстове.
- В различни народни вярвания съществуват фигури с подобна роля: La Parca в испаноезичните народи, Santa Muerte в Мексико, Ankou в Бретан, както и психопомпи като Хермес или хароноподобни лодкари в класическите митологии.
- В азиатски традиции има концепти като бог Яма (в хиндуизма и будизма) или шинигами (в японските легенди) — същества, свързани с наказание, съд и отвеждане на душите.
Митове, вярвания и „сделки“ с Жътваря
В народните представи Мрачният жътвар понякога е активно същество, което „взима“ живота, а друг път е пасивен пратеник, който прибира душите. От това произлизат различни легенди:
- Жътварят може да бъде подкупан или измамен — митове за хора, които „преговарят“ за отсрочка на смъртта.
- Съществуват истории за хора, които „намерили“ начин да изпреварят Жътваря (да спечелят време или да се върнат от смъртта) — теми разпространени в литературата и фолклора.
- В други вярвания Жътварят просто води мъртвите към отвъдния свят, а самият момент на умиране може да бъде неосъзнат за умрелия — акцентът е върху прехода и съпровождането, не върху наказанието.
В литературата, изкуството и киното
Образът на Мрачния жътвар е любима тема на художници, писатели и режисьори. Примери и мотиви:
- Мотивът на шахматната партия със Смъртта в Седмият печат (Ingmar Bergman) — метафора за отлагане и размишление върху човешкия живот.
- Персонажът „Death“ в книгите на Terry Pratchett — пример за хумористична и същевременно философска интерпретация.
- Гравюри и картини от епохата на Ренесанса и Барока, както и съвременно произведение на поп-арт, филми и видеоигри използват образа като символ на неизбежността и моралната тревога.
Значение днес
Днес Мрачният жътвар остава мощен културен символ. Той помага да се въплъти абстрактната идея за смъртта и да се говори за нея чрез емоционално и визуално въздействащи образи. В съвременната култура той изпълнява и диагностична функция — чрез него се изследват страхът, надеждата, моралните дилеми и начинът, по който обществото приема края на живота.
Бележка: Образът и ролята на Жътваря варират силно според източника — религиозна традиция, регионален фолклор или художествена интерпретация — и следва да се разглеждат в конкретния им културен контекст.
Смъртта е изобразена като скелет с косер.
Индоевропейска митология
Древногръцки
В Древна Гърция гърците са възприемали смъртта като нещо добро. Често е изобразявана като брадат, крилат мъж или младо, крилато момче. Смъртта, или Танатос, е противоположност на Живота. Смъртта се изобразява като мъж, а животът - като жена. Той е брат-близнак на Хипнос, бога на съня. описван е като нежен, той съпровожда мъртвите до подземното царство, Хадес. след това предава мъртвите на Харон, който управлява лодка, която пренася мъртвите до подземното царство през река Стикс. Сестрите на Танатос, Керес, са духовете на насилствената смърт, те са свързани със смъртните случаи в битка, болести, злополуки и убийства. Те са изобразявани като зли, хранели са се с тялото на мъртвия, след като душата му е била съпроводена до Хадес. Те имали кътници, нокти и били облечени в кървави бижута.
Роман
В древноримската митология смъртта е известна като Морс, който е римският еквивалент на гръцкия бог Танатос и индуистката богиня Мара. Въпреки че латинското съществително за "смърт", морс, е от женски род, не е известно оцелялото древноримско изкуство да изобразява Смъртта като жена.
Celtic
Уелсците изобразявали смъртта като Анжу, а бретонците - като Анку, но те били една и съща личност. Той се появявал като мъж с черна роба, понякога носещ косер, яхнал каруца, на която събирал мъртвите.
В шотландския фолклор се е вярвало, че мистично черно, тъмнозелено или бяло куче, известно като Cù Sìth, отвежда умиращите души в задгробния живот. Подобни фигури съществуват и в ирландските и уелските истории.
Полша
В Полша Смъртта, или Śmierć, има вид, подобен на съвременния Жътвар, но вместо черна роба носи бяла.
Балтийски
Литовците наричат смъртта Giltinė, от думата gelti (ужилвам). Giltinė е изобразявана като стара, грозна жена с дълъг син нос и отровен език. Легендата разказва, че Giltinė е била млада, красива и комуникативна, докато не е била затворена в ковчег в продължение на седем години. Богинята на смъртта била сестра на богинята на живота и съдбата Лайма, символизирайки връзката между началото и края.
Латвийците наричат смъртта Veļu māte, от дума, която означава "майка".
След него литовците и латвийците възприемат класическия образ на Жътваря с черното наметало и косата.
Индуистки текстове
В индуистките текстове господарят на смъртта се нарича Яма. Яма язди черен бивол и носи въже, за да отведе мъртвите в своя затвор. Съществуват много форми на жътвари, които са негови агенти. Те се наричат Ямадути. Там всички добри и лоши хора се съхраняват в нещо като архив. След това Яма изважда архивите и решава къде ще бъде настанена душата в следващия живот, според прераждането в индуизма. Яма се споменава и в "Махабхарата" като философ и поклонник на Брахман.
Танатос Бог на смъртта в древногръцката митология.
Латиноамерикански фолклор
Дева Мария на светата смърт (Santa Muerte) е женско божество или народна светица от мексиканската народна религия, чиято популярност през последните години нараства в Мексико и САЩ. Калавера Катрина (La Calavera Catrina) - персонаж, символизиращ смъртта, също е символ на мексиканския Ден на мъртвите.
Митология на мейтеите
В митологията на меите (манипури) смъртта се олицетворява от множество божества, включително Тонгалел, владетел на подземния свят и бог на смъртта, заедно с неговите съпруги. В подземното царство той управлява душите на умрелите, за да ги изпрати отново или да доведе нова в и от човешкия свят. В тези задачи му помагат Тонгак Лайремби и Кхамунг Кикой Луонби. Подземното царство се нарича "Царство Хамунг", а столицата му "Хамунг Сава" се намира по средата на река "Аши Турел", която има само един мост, съставен от конец. По него трябва да преминават само онези души, които не се самоубиват по време на земния си живот. В противен случай трябва да се премине в подземното царство, но извън столицата "Кхамунг Сава", което, разбира се, също е мъчителен живот за душите.
Японска митология
В "Коджики", след като ражда бога на огъня Кагу-цучи, Изанами умира от раните на неговия огън и попада в царството на вечната нощ, наречено Йоми-но-куни (подземния свят), в което се оттеглят боговете и където съпругът ѝ Изанаги пътува в неуспешен опит да си я върне. Той открива, че съпругата му вече не е толкова красива, и в кратък спор помежду им тя обещава да отнема по хиляда живота всеки ден, което означава позицията ѝ на богиня на смъртта.
Съществуват и богове на смъртта, наречени шинигами (死神, "богове на смъртта", "духове на смъртта"), които са по-близки до западната традиция на мрачния жътвар; макар че са често срещани в съвременното японско изкуство и художествена литература, те по същество отсъстват в традиционната митология.
В авраамическите религии
Memitim
Мемитим е вид ангел от Библията, който е свързан със смъртта на хората. Думите са от иврит ממיתים (на английски:Killers). Споменава се, че те убиват хората, които техният ангел-хранител вече не защитава. Сред библейските учени се водят спорове относно естеството на мемитите, но се приема, че както е описано в Книга на Йов 33:22, те са някакъв вид убийци.
Юдаизъм
Форма и функции
Според Мидраш Ангелът на смъртта е създаден от Бога в първия ден на сътворението. Домът му е на Небето.Той има дванадесет крила. "Над всички хора ти предадох властта - казал Бог на Ангела на смъртта, - само не и над този, който получи свобода от смъртта чрез Закона".Казва се, че Ангелът на смъртта е пълен с очи. По време на смъртта той стои над умиращия и чака човекът да го види. Когато умиращият най-накрая го види, той пуска жлъчка в устата на умиращия и това го убива окончателно Изразът "да вкусиш смъртта" произлиза от идеята, че смъртта се причинява от капка жлъчка.
Смъртта и Сатана
Ангелът на смъртта, който някои отъждествяват със Сатана, веднага след сътворението спори с Бога за светлината на Месията. Когато Ева се докосва до дървото на познанието, Ангелът на смъртта й говори и тя си мисли: "Сега ще умра, а Бог ще създаде друга жена за Адам". Адам също разговаря с Ангела на смъртта. Ангелът на смъртта седи пред лицето на мъртвите. Докато Авраам скърбял, за Сара му се явил Ангел, което обяснява защо "Авраам се изправи от пред смъртта си". Самаил казал на Сара, че Авраам е принесъл в жертва Исаак въпреки стенанията му, и Сара умряла от ужас и скръб. Най-често с ангела е имал работа Мойсей. При съпротивата на Корей Моисей го видя.
Ислям
В исляма има Архангел на смъртта, наречен Азраел. В Корана той не се споменава с това име, а с Mal'akkh al Mut (на арабски: ملاك الموت, "Ангел на смъртта"). В староеврейски текстове той е описан и като Азраел, Ангелът на смъртта. Наричан е Азраел и в ранните християнски текстове.
Рисунка на Смъртта, която носи холера, в Le Petit Journal
La mort du fossoyeur (Смъртта на гробаря) от Carlos Schwabe
Въпроси и отговори
В: Как обикновено се нарича смъртта на английски език?
О: На английски език Смъртта обикновено се нарича Grim Reaper.
В: Как обикновено се изобразява Мрачният жътвар?
О: Мрачният жътвар обикновено се изобразява като човешки скелет, който държи косер и е облечен с черно наметало с качулка.
В: Какво друго име има Смъртта?
О: В някои вярвания Смъртта се нарича и Ангел на смъртта (на иврит: מלאך המוות, Mal'ach Ha'Mavett). Това име се среща в Библията.
Въпрос: Има ли някакви легенди, свързани с Мрачния жътвар?
О: Да, някои легенди сочат, че той може да бъде подкупен, измамен или да сключи сделки, за да не приключи нечий живот.
В: Знае ли мъртвецът, когато го напътства Жътварят?
О: Не, в някои вярвания се казва, че те не знаят кога са водени от него към следващата си дестинация.
В: Откъде произлиза това вярване? О: Това вярване произхожда от обществата в цялата история и съществува поне от XV век.
обискирам