Смърт (персонификация) | персонифицирано същество, което съществува в много общества през цялата история

Индоевропейска митология

Древногръцки

В Древна Гърция гърците са възприемали смъртта като нещо добро. Често е изобразявана като брадат, крилат мъж или младо, крилато момче. Смъртта, или Танатос, е противоположност на Живота. Смъртта се изобразява като мъж, а животът - като жена. Той е брат-близнак на Хипнос, бога на съня. описван е като нежен, той съпровожда мъртвите до подземното царство, Хадес. след това предава мъртвите на Харон, който управлява лодка, която пренася мъртвите до подземното царство през река Стикс. Сестрите на Танатос, Керес, са духовете на насилствената смърт, те са свързани със смъртните случаи в битка, болести, злополуки и убийства. Те са изобразявани като зли, хранели са се с тялото на мъртвия, след като душата му е била съпроводена до Хадес. Те имали кътници, нокти и били облечени в кървави бижута.

Роман

В древноримската митология смъртта е известна като Морс, който е римският еквивалент на гръцкия бог Танатос и индуистката богиня Мара. Въпреки че латинското съществително за "смърт", морс, е от женски род, не е известно оцелялото древноримско изкуство да изобразява Смъртта като жена.

Celtic

Уелсците изобразявали смъртта като Анжу, а бретонците - като Анку, но те били една и съща личност. Той се появявал като мъж с черна роба, понякога носещ косер, яхнал каруца, на която събирал мъртвите.

В шотландския фолклор се е вярвало, че мистично черно, тъмнозелено или бяло куче, известно като Cù Sìth, отвежда умиращите души в задгробния живот. Подобни фигури съществуват и в ирландските и уелските истории.

Полша

В Полша Смъртта, или Śmierć, има вид, подобен на съвременния Жътвар, но вместо черна роба носи бяла.

Балтийски

Литовците наричат смъртта Giltinė, от думата gelti (ужилвам). Giltinė е изобразявана като стара, грозна жена с дълъг син нос и отровен език. Легендата разказва, че Giltinė е била млада, красива и комуникативна, докато не е била затворена в ковчег в продължение на седем години. Богинята на смъртта била сестра на богинята на живота и съдбата Лайма, символизирайки връзката между началото и края.

Латвийците наричат смъртта Veļu māte, от дума, която означава "майка".

След него литовците и латвийците възприемат класическия образ на Жътваря с черното наметало и косата.

Индуистки текстове

В индуистките текстове господарят на смъртта се нарича Яма. Яма язди черен бивол и носи въже, за да отведе мъртвите в своя затвор. Съществуват много форми на жътвари, които са негови агенти. Те се наричат Ямадути. Там всички добри и лоши хора се съхраняват в нещо като архив. След това Яма изважда архивите и решава къде ще бъде настанена душата в следващия живот, според прераждането в индуизма. Яма се споменава и в "Махабхарата" като философ и поклонник на Брахман.

 
Танатос Бог на смъртта в древногръцката митология.  

Латиноамерикански фолклор

Дева Мария на светата смърт (Santa Muerte) е женско божество или народна светица от мексиканската народна религия, чиято популярност през последните години нараства в Мексико и САЩ. Калавера Катрина (La Calavera Catrina) - персонаж, символизиращ смъртта, също е символ на мексиканския Ден на мъртвите.

 

Митология на мейтеите

В митологията на меите (манипури) смъртта се олицетворява от множество божества, включително Тонгалел, владетел на подземния свят и бог на смъртта, заедно с неговите съпруги. В подземното царство той управлява душите на умрелите, за да ги изпрати отново или да доведе нова в и от човешкия свят. В тези задачи му помагат Тонгак Лайремби и Кхамунг Кикой Луонби. Подземното царство се нарича "Царство Хамунг", а столицата му "Хамунг Сава" се намира по средата на река "Аши Турел", която има само един мост, съставен от конец. По него трябва да преминават само онези души, които не се самоубиват по време на земния си живот. В противен случай трябва да се премине в подземното царство, но извън столицата "Кхамунг Сава", което, разбира се, също е мъчителен живот за душите.

 

Японска митология

В "Коджики", след като ражда бога на огъня Кагу-цучи, Изанами умира от раните на неговия огън и попада в царството на вечната нощ, наречено Йоми-но-куни (подземния свят), в което се оттеглят боговете и където съпругът ѝ Изанаги пътува в неуспешен опит да си я върне. Той открива, че съпругата му вече не е толкова красива, и в кратък спор помежду им тя обещава да отнема по хиляда живота всеки ден, което означава позицията ѝ на богиня на смъртта.

Съществуват и богове на смъртта, наречени шинигами (死神, "богове на смъртта", "духове на смъртта"), които са по-близки до западната традиция на мрачния жътвар; макар че са често срещани в съвременното японско изкуство и художествена литература, те по същество отсъстват в традиционната митология.

 

В авраамическите религии

Memitim

Мемитим е вид ангел от Библията, който е свързан със смъртта на хората. Думите са от иврит ממיתים (на английски:Killers). Споменава се, че те убиват хората, които техният ангел-хранител вече не защитава. Сред библейските учени се водят спорове относно естеството на мемитите, но се приема, че както е описано в Книга на Йов 33:22, те са някакъв вид убийци.

Юдаизъм

Форма и функции

Според Мидраш Ангелът на смъртта е създаден от Бога в първия ден на сътворението. Домът му е на Небето.Той има дванадесет крила. "Над всички хора ти предадох властта - казал Бог на Ангела на смъртта, - само не и над този, който получи свобода от смъртта чрез Закона".Казва се, че Ангелът на смъртта е пълен с очи. По време на смъртта той стои над умиращия и чака човекът да го види. Когато умиращият най-накрая го види, той пуска жлъчка в устата на умиращия и това го убива окончателно Изразът "да вкусиш смъртта" произлиза от идеята, че смъртта се причинява от капка жлъчка.

Смъртта и Сатана

Ангелът на смъртта, който някои отъждествяват със Сатана, веднага след сътворението спори с Бога за светлината на Месията. Когато Ева се докосва до дървото на познанието, Ангелът на смъртта й говори и тя си мисли: "Сега ще умра, а Бог ще създаде друга жена за Адам". Адам също разговаря с Ангела на смъртта. Ангелът на смъртта седи пред лицето на мъртвите. Докато Авраам скърбял, за Сара му се явил Ангел, което обяснява защо "Авраам се изправи от пред смъртта си". Самаил казал на Сара, че Авраам е принесъл в жертва Исаак въпреки стенанията му, и Сара умряла от ужас и скръб. Най-често с ангела е имал работа Мойсей. При съпротивата на Корей Моисей го видя.

Ислям

В исляма има Архангел на смъртта, наречен Азраел. В Корана той не се споменава с това име, а с Mal'akkh al Mut (на арабски: ملاك الموت, "Ангел на смъртта"). В староеврейски текстове той е описан и като Азраел, Ангелът на смъртта. Наричан е Азраел и в ранните християнски текстове.

 
Рисунка на Смъртта, която носи холера, в Le Petit Journal  


La mort du fossoyeur (Смъртта на гробаря) от Carlos Schwabe