Коджики (古事記) — най-старата японска хроника (712 г.) за митове и шинто
Коджики (712) — най-старата японска хроника: митове, шинтоистки легенди и произхода на императорите. Открийте древните истории за боговете и богинята Аматерасу.
Коджики или Фурукотофуми (古事記), наричана също на английски език "Записки по древни въпроси", е най-старата известна книга в Япония. Завършена е през 712 г. по заповед на императрица Геммей. Текстът съчетава японска митология и религиозни представи, свързани с шинтоистка традиция. В него са вплетени легендите за първия император на Япония и разкази за боговете, което прави разграничаването между история и мит трудна задача. В центъра на митологичния разказ стои идеята, че всички императори са потомци на Аматерасу, богинята на слънцето.
Произход и авторство
Коджики е съставена от Ооно но Ясамаро (Ō no Yasumaro) въз основа на устни предания, които според източниците са били записани след като Хиеда но Аре (Hieda no Are) ги е възпроизвел по памет. Творбата е поръчана от императрицата в контекста на политическо-културно консолидиране на императорската власт и нуждата от официална хроника, която да легитимира произхода на династията.
Структура и съдържание
Книгата е разделена на три основни части (на японски: 上巻, 中巻 и 下巻), обикновено превеждани като горна, средна и долна част:
- Горна част – космогонични легенди и разкази за създаването на света, боговете и отношенията между тях (например Идзанаги и Идзанами, раждането на Аматерасу и сюжети около боговете).
- Средна част – героични предания и ранни легенди за полубожествени и човешки фигури; тук се появяват и митове, свързани с формирането на местни владения и родове.
- Долна част – родословия и анекдоти, свързани с ранните императори и исторически събития до по-късни владетели.
В текста се срещат и разкази за герои като Ямато Такеру и други личности, чиито истории са част от националния митологичен репертоар.
Език и писменост
Коджики е записана с използване на китайски иероглифи, но не като чист текст на китайски език. Писменият подход в Коджики използва иероглифите предимно за предаване на звуковете на древнояпонски (фонетична употреба), а не само за тяхното значение — практика, свързана с това, което по-късно ще бъде познато като манйогана. Затова човек, който чете класически китайски, няма да може лесно да прочете Коджики, ако не познава старояпонския език и принципите на фонетичното употребяване на китайските знаци. Този особен начин на запис прави Коджики ценен източник за реконструкцията на старояпонската фонология и лексика.
Значение и влияние
Коджики има многопластово значение:
- Като основен източник за японската митология и религиозни вярвания, тя служи като текстуален фундамент за много шинтоистки ритуали и представи.
- Като исторически и политически документ — хрониката предоставя родословия и митологическа легитимация за императорската институция.
- Като лингвистичен паметник — Коджики е един от най-ранните запазени документи, съдържащи старояпонски език и правописни особености, от които съвременните учени черпят информация за развитието на японския език и писменост.
Текстът често се сравнява с по-късни хроники (напр. Нихон Шоки от 720 г.), които предлагат друга редакционна и езикова перспектива върху подобни теми. Макар да съдържа митове, Коджики остава незаменим източник за разбиране на ранните японски представи за космоса, божественото и ролята на императора в обществото.
Състояние на ръкописите и изучаване
Оригиналният манусcript не е съхранен; днешните версии са резултат от преписи и редакции, направени в по-късни периоди. Въпреки това текстът е предмет на продължителни изследвания от историци, филолози и изследователи на религиите, които използват Коджики за реконструиране на митове, обичаи, и ранни политически структури в Япония.
Коджики остава ключов източник както за академичното изследване на миналото, така и за популярната култура, където митологичните мотиви често се преразказват и адаптират.
Ръкопис Shinpukuji
Раздели
Коджики е разделен на три части: Камицумаки (上巻, "първи том"), Накацумаки (中巻, "среден том") и Шимоцумаки (下巻, "долен том").
- Камицумаки, известен също като Камийо но Маки (神代巻, "Том от епохата на боговете"), включва предговора на Коджики. В него се разказва за първите богове в японската митология - Изанаги и Изанами. Това са боговете, които са създали света. В този том се разказва и за раждането на различни богове от периода Камийо, или Епохата на боговете. В "Камицумаки" са описани и легендите за създаването на Япония. В него се описва как Ниниги-но-Микото, внук на Аматерасу, слязъл от небето в Кюшу и станал родоначалник на японския кралски род. Според тази легенда той е смятан за прадядо на император Джимму.
- Накацумаки започва с историята на Джимму, първия император, и как той завладява Япония. Томът завършва с 15-ия император Ōjin. За управлението на императорите от втори до девети не е написано много; споменати са само имената им и имената на различните им потомци, както и някои други подробности. Не се споменава нищо за техните постижения. Много от историите в този том са митологични и няма доказателства, които да сочат, че са исторически достоверни. Последните проучвания подкрепят мнението, че тези императори са измислени, за да се измести управлението на Джимму по-назад към 660 г. пр. н. е.
- В Шимоцумаки са описани императорите от 16-и до 33-и. За разлика от другите два тома, този не съдържа много препратки към боговете. Взаимодействието между човешкия свят и боговете е много видно в първия и втория том, но не и в този. В голяма степен липсва и информация за 24-ия до 33-ия император.
Свързани страници
- Nihon Odai Ichiran
- Nihon Shoki
Въпроси и отговори
В: Какво е коджики?
О: Коджики или Фурукотофуми е най-старата известна книга в Япония, написана през 712 г. и посветена на императрица Геммей. Това е книга за японската митология (шинтоизъм), легенди, песни, генеалогии, устни предания и полуисторически разкази до 641 г. пр. н. е.
Въпрос: Какво е съдържанието на Kojiki?
О: Коджики обхваща разнообразни теми като японска митология (шинтоизъм), легенди, песни, генеалогии, устни предания и полуисторически разкази.
В: На кого е посветен Коджики?
О: Коджики е посветен на императрица Геммей.
В: От кого произлизат императорите на Япония според легендата в Коджики?
О: Според легендата всички императори на Япония произлизат от Аматерасу, богинята на слънцето.
В: Трудно ли е да се разграничат истинските части от легендите в Коджики?
О: Да, трудно е да се разбере кои части на Коджики са истински и кои са легенди.
В: На какъв език е написан Коджики?
О: Коджики е написан на китайски език, но начинът, по който японците са го написали, е като са използвали произношението на китайските йероглифи, а не значението им.
Въпрос: Може ли човек, който може да чете на китайски, да чете Коджики?
О: Не, човек, който може да чете на китайски, не може да прочете Коджики, освен ако не знае и как да говори японски, защото Коджики включва много японски имена и някои фрази.
обискирам