Коджики или Фурукотофуми (古事記), наричана също на английски език "Записки по древни въпроси", е най-старата известна книга в Япония. Завършена е през 712 г. по заповед на императрица Геммей. Текстът съчетава японска митология и религиозни представи, свързани с шинтоистка традиция. В него са вплетени легендите за първия император на Япония и разкази за боговете, което прави разграничаването между история и мит трудна задача. В центъра на митологичния разказ стои идеята, че всички императори са потомци на Аматерасу, богинята на слънцето.
Произход и авторство
Коджики е съставена от Ооно но Ясамаро (Ō no Yasumaro) въз основа на устни предания, които според източниците са били записани след като Хиеда но Аре (Hieda no Are) ги е възпроизвел по памет. Творбата е поръчана от императрицата в контекста на политическо-културно консолидиране на императорската власт и нуждата от официална хроника, която да легитимира произхода на династията.
Структура и съдържание
Книгата е разделена на три основни части (на японски: 上巻, 中巻 и 下巻), обикновено превеждани като горна, средна и долна част:
- Горна част – космогонични легенди и разкази за създаването на света, боговете и отношенията между тях (например Идзанаги и Идзанами, раждането на Аматерасу и сюжети около боговете).
- Средна част – героични предания и ранни легенди за полубожествени и човешки фигури; тук се появяват и митове, свързани с формирането на местни владения и родове.
- Долна част – родословия и анекдоти, свързани с ранните императори и исторически събития до по-късни владетели.
В текста се срещат и разкази за герои като Ямато Такеру и други личности, чиито истории са част от националния митологичен репертоар.
Език и писменост
Коджики е записана с използване на китайски иероглифи, но не като чист текст на китайски език. Писменият подход в Коджики използва иероглифите предимно за предаване на звуковете на древнояпонски (фонетична употреба), а не само за тяхното значение — практика, свързана с това, което по-късно ще бъде познато като манйогана. Затова човек, който чете класически китайски, няма да може лесно да прочете Коджики, ако не познава старояпонския език и принципите на фонетичното употребяване на китайските знаци. Този особен начин на запис прави Коджики ценен източник за реконструкцията на старояпонската фонология и лексика.
Значение и влияние
Коджики има многопластово значение:
- Като основен източник за японската митология и религиозни вярвания, тя служи като текстуален фундамент за много шинтоистки ритуали и представи.
- Като исторически и политически документ — хрониката предоставя родословия и митологическа легитимация за императорската институция.
- Като лингвистичен паметник — Коджики е един от най-ранните запазени документи, съдържащи старояпонски език и правописни особености, от които съвременните учени черпят информация за развитието на японския език и писменост.
Текстът често се сравнява с по-късни хроники (напр. Нихон Шоки от 720 г.), които предлагат друга редакционна и езикова перспектива върху подобни теми. Макар да съдържа митове, Коджики остава незаменим източник за разбиране на ранните японски представи за космоса, божественото и ролята на императора в обществото.
Състояние на ръкописите и изучаване
Оригиналният манусcript не е съхранен; днешните версии са резултат от преписи и редакции, направени в по-късни периоди. Въпреки това текстът е предмет на продължителни изследвания от историци, филолози и изследователи на религиите, които използват Коджики за реконструиране на митове, обичаи, и ранни политически структури в Япония.
Коджики остава ключов източник както за академичното изследване на миналото, така и за популярната култура, където митологичните мотиви често се преразказват и адаптират.

