Аматерасу (на японски: 天照), Аматерасу-омиками (на японски: 天照大神 или 天照大御神) или Ōхируме-но-мучи-но-ками (на японски: 大日孁貴神), е богиня в японската митология. Тя е богинята на Слънцето и най-свещеното от всички шинтоистки божества. Името ѝ Аматерасу означава "(това, което) осветява небето". Светилището ѝ се намира в Исе.

Произход в митологията

Според класическите японски хроники — Kodōji и Nihon Shoki — Аматерасу е потомка на първичните божества Идзанаги и Идзанами. Тя се ражда, когато Идзанаги се пречиства след оттеглянето от подземното царство и измива лявото си око. В тези текстове Аматерасу заема централно място като божество на светлината и властта върху небето.

Митът за Амано‑Ивато (пещерата)

Един от най-известните сюжети е враждата между Аматерасу и нейния брат Сусаноо. След поредица от хаотични и насилствени постъпки на Сусаноо, Аматерасу се укрива в небесна пещера, наречена Amano‑Iwato, и светлината напуска света — земята потъва в мрак. Боговете организират събрание и използват хитрост: богинята на веселбата Аме‑но‑Узуме изпълнява танц, за който останалите богове шумно се радват; за да види какво се случва, Аматерасу надзърта и пред входа ѝ поставят огледало и други предмети, така че тя да излезе и светлината да се върне. Този епизод обяснява символиката на огледалото като източник на божествено отражение и е важна част от шинтоистката ритуална практика.

Императорските регалии и потомство

В митологичния разказ Аматерасу изпраща своя внук Ниниги‑но‑микото на земята (събитието е известно като Tenson kōrin), за да владее и да установи божествен ред. С него са свързани т.нар. императорски регалии — огледалото Ята но Кагами (Yata no Kagami), мънисто‑драговина Ясака-ни но Магатама (Yasakani no Magatama) и мечът Кусанаги но Цуруги (Kusanagi no Tsurugi). Тези предмети символизират божественото право на императора и продължават да играят роля в екзерсиса на императорската легитимност; тяхното точно местонахождение е предмет на традиционни твърдения и ритуална поверителност — например огледалото традиционно се свързва със свещилището в Исе, мечът се асоциира с друго важно светилище, а мънисто‑регалията е част от императорските церемонии.

Свещилището в Исе (Ise Jingū)

Главното свещилище, посветено на Аматерасу, е известното Исе Джингу (Ise Jingū) в префектура Миe. В основата си комплексът включва Вътрешното светилище (Naikū), което е центърът на поклонението към Аматерасу. Исе е също така мястото на важни шинто ритуали и ежегодни празненства, сред които Каннамесай (празник за първата реколта), когато се принася първата жътва като дар на богинята.

Архитектурата и ритуалите в Исе подчертават идеята за пречистване и обновление: традиционно главните храмове се възстановяват на всеки 20 години в практика, известна като Shikinen Sengu, което символизира непрекъснатостта и обновяването на божественото присъствие.

Културно значение и поклонение

  • Символика: Аматерасу символизира светлината, реда и легитимността; огледалото и други ритуални предмети са нейни емблеми.
  • Императорска връзка: В традицията императорът се смята за пряк потомък на Аматерасу, което исторически е давало религиозна основа за императорската власт.
  • Празници и ритуали: Освен Каннамесай, в шинтоистката календара има множество локални и национални церемонии, посветени на почитането на богинята и на сезонните цикли.
  • Съвременно значение: Аматерасу остава важна фигура в японската култура, религия и национална идентичност — от ритуалите в Исе до литературата, изкуството и популярната култура.

Бележки

Митологичните разкази за Аматерасу имат различни версии и интерпретации в зависимост от източника и историческия контекст. Класическите текстове са смесица от религиозни, политически и културни елементи, затова при разглеждане на фигури като Аматерасу е полезно да се отчита и религиозната практика, и ролята ѝ в оформянето на японската история и национална митология.