Уилям Бенджамин Карпентър MD MRCS CB FRS (29 октомври 1813 г. - 19 ноември 1885 г.) е английски лекар, зоолог и физиолог, специалист по безгръбначни животни. Той играе важна роля в ранните етапи на обединения Лондонски университет и е сред бележитите британски учени на викторианската епоха, комбиниращи анатомо-физиологични наблюдения с интереси в общественото здраве и образованието.

Ранен живот и възгледи

Карпентър е роден на 29 октомври 1813 г. в Ексетър, най-големият син на д-р Лант Карпентър, важен унитариански проповедник, който оказва влияние върху "подрастващото поколение унитариански интелектуалци". От баща си Уилям наследява силна вяра в основната закономерност на природата: схващането, че естествените причини могат да обясняват света такъв, какъвто го намираме. Тази позиция той описва като форма на "натуралистична космогенеза" и тя формира методологическата му отправна точка в научните изследвания.

Научна дейност и изследвания

Макар да има медицинска квалификация, Карпентър става най-известен с работата си в морската зоология, особено с низшите организми като фораминиферите и криноидите. Неговите систематични наблюдения и класификации на безгръбначни морски организми допринасят значително за развитието на морската биология и океанографията в средата на XIX век. Тези изследвания дават тласък на дълбоководните експедиции, включително HMS Lightning, (океанографското проучване през 1868 г.) и по-късно по-широко известната експедиция Challenger, които разширяват познанията за морското дъно и живота в дълбокото море.

Идеите за несъзнаваното и възприятие

В дългосрочен план Карпентър е признат като един от първите, които формулират идеята за това, което днес бихме нарекли адаптивно несъзнавано. Той забелязва, че човешката перцептивна система често функционира извън съзнанието: много от възприятията и първичните умствени операции се извършват автоматично, без да достигат до рефлексивното ни съзнание. Подобни наблюдения са направени независимо и от Херман Хелмхолц. Поради това, че тези възгледи са в противоречие с по-догматичните картиезиански представи за мисленето като напълно съзнателен процес, те остават относително пренебрегнати за известно време.

Карпентър изтъква, че колкото повече изучава механизма на мисленето, толкова по-очевидно става, че то действа значително извън съзнанието. Отбелязва, че несъзнателните предразсъдъци често могат да имат по-голяма сила от съзнателните разсъждения и че това ги прави особено опасни, тъй като те протичат незабелязано. Той също наблюдава, че емоциите могат да възникват автоматично и да протичат под нивото на съзнанието, докато вниманието не бъде насочено към тях:

"Чувствата ни към хора и предмети могат да претърпят най-съществени промени, без да сме наясно, докато не насочим вниманието си към собственото си психическо състояние, с промяната, която е настъпила в тях."

Въпреки че акцентира върху несъзнаваните процеси, Карпентър запазва вяра в личната свобода на волята и признава ролята на егото — т.е. на съзнателното, рефлексивно Аз — в човешката психика. Неговите наблюдения предвещават по-късни изследвания в психологията на възприятието и в теориите за автоматизма на мисленето, като оказват влияние върху начина, по който се мисли за взаимоотношението между съзнание и поведение.

Обществена дейност и администриране

В народното съзнание Карпентър остава известен и с активната си работа срещу алкохолизма. Неговата книга по темата — една от ранните по въпроса за въздържание — получава награда от 100 гвинеи и придава обществен отзвук на идеите му за личното и общественото благо, свързани с ограничаване на употребата на алкохол.

През 1856 г. Карпентър е назначен за секретар на Лондонския университет, позиция, която заема в продължение на двадесет и три години. В тази роля той участва активно в административното организиране и в утвърждаването на университета като модерна образователна институция. За своята служба е удостоен с отличие и е направен спътник на Ордена на банята.

Наследство

Уилям Б. Карпентър умира на 19 ноември 1885 г. и оставя многопластово наследство: като изследовател на морските организми, като хуманитар и обществен реформатор, като администратор в областта на висшето образование и като предшественик в изучаването на несъзнаваните процеси в човешката психика. Неговите наблюдения за автоматичната природа на възприятието и за влиянието на несъзнаваните предразсъдъци продължават да бъдат цитирани в исторически изследвания на психологическата наука и възприятието.