Уилям Бенджамин Карпентър | лекар, зоолог и физиолог на безгръбначните животни

Уилям Бенджамин Карпентър MD MRCS CB FRS (29 октомври 1813 г. - 19 ноември 1885 г.) е английски лекар, зоолог и физиолог, специалист по безгръбначни животни. Той играе важна роля в ранните етапи на обединения Лондонски университет.

Карпентър е роден на 29 октомври 1813 г. в Ексетър, най-големият син на д-р Лант Карпентър, важен унитариански проповедник, който оказва влияние върху "подрастващото поколение унитариански интелектуалци". От баща си Карпентър наследява вярата в основната закономерност на творението: това означава, че естествените причини са обяснението на света такъв, какъвто го намираме. Уилям възприема тази "натуралистична космогенеза" като своя отправна точка.

Въпреки че има медицинска квалификация, той е най-известен с работата си по морска зоология, особено с низшите организми като фораминиферите и криноидите. Тези изследвания дават тласък на дълбоководните изследвания, като например океанографското проучване през 1868 г. с HMS Lightning, а по-късно и по-известната експедиция Challenger.

В дългосрочен план обаче той става известен като основоположник на идеята за адаптивното несъзнавано. Той забелязва, че човешката перцептивна система почти изцяло функционира извън съзнанието. Същите наблюдения са направени и от Херман Хелмхолц. Може би защото тези възгледи са били в противоречие с теориите на Декарт, те са били пренебрегвани в продължение на сто години. Карпентър забелязал, че колкото повече изучавал механизма на мисленето, толкова по-ясно ставало, че той действа до голяма степен извън съзнанието. Той забелязал, че несъзнателните предразсъдъци могат да бъдат по-силни от съзнателната мисъл и че те са по-опасни, тъй като се случват извън съзнанието. Той забелязал също, че емоционалните реакции могат да се появят извън съзнанието, докато не се привлече вниманието към тях:

"Чувствата ни към хора и предмети могат да претърпят най-съществени промени, без да сме наясно, докато не насочим вниманието си към собственото си психическо състояние, с промяната, която е настъпила в тях."

Той също така утвърждава както свободата на волята, така и съществуването на егото.

В народното съзнание той е известен най-вече с работата си срещу алкохолизма, за която печели награда от 100 гвинеи. Това е една от първите книги за въздържание.

През 1856 г. Карпентър става секретар на Лондонския университет и заема тази длъжност в продължение на двадесет и три години. Направен е спътник на Ордена на банята.

Работи

Карпентър, Уилям Бенджамин 1839 г. Принципи на общата и сравнителната физиология. Лондон.
Carpenter, William Benjamin 1842 [първо издание]; 1843 [първо американско издание]. Принципи на човешката физиология. Лондон и Филаделфия.
Карпентър, Уилям Бенджамин 1844 г. Растителна и систематична ботаника. Лондон: Орр.
Carpenter W.B. 1844-45 г. Zoology: being a systematic account of the general structure, habits, instincts and uses of the principal families of the animal kingdom. 2 тома: Лондон: Rees.
Carpenter, William B. 1848 г. Физиология на животните. Второ издание, Лондон: Орр, стр. 579. Първото издание е от 1843 г. и е посветено на сър Джеймс Кларк.
Карпентър, Уилям Бенджамин 1850 г. Condie, David Francis, изд. On the use and abuse of alcoholic liquors, in health and disease (За употребата и злоупотребата с алкохолни напитки в здраве и болест). Лондон: Чърчил.
Карпентър, Уилям Бенджамин 1852 г. Върху влиянието на внушението при модифициране и насочване на мускулни движения, независимо от волята. Proceedings of the Royal Institution of Great Britain: 147-153.
Carpenter W.B. 1856. Микроскопът и неговите открития. Лондон: Чърчил.
Карпентър, Уилям Бенджамин 1862 г. Въведение в изучаването на Foraminifera. Лондон: Ray Society.
Карпентър, Уилям Бенджамин 1874 г. Принципи на психичната физиология. Лондон: Хенри С. Кинг. (факсимиле от Thoemmes Press 1998). ISBN 1-85506-662-9; преиздаден от Cambridge University Press 2009. ISBN 978-1-108-00528-9).
Карпентър, Уилям Бенджамин 1887 г. Месмеризъм, спиритизъм и др.: исторически и научно разгледани. Ню Йорк: Appleton.
Carpenter, William Benjamin & Carpenter, J. Estlin 1888. Природата и човекът: научни и философски есета. Лондон: Kegan Paul & Trench. Посмъртен сборник с негови статии в периодични издания.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Уилям Бенджамин Карпентър?

О: Уилям Бенджамин Карпентър е английски лекар, зоолог и физиолог на безгръбначни животни. Той е допринесъл за ранните етапи от създаването на обединения Лондонски университет.

В: Какво е наследил от баща си?

О: От баща си Карпентър наследява вярата в основната закономерност на творението; това означава, че естествените причини са обяснението на света такъв, какъвто го намираме.

В: Какви изследвания е правил?

О: Въпреки че има медицинско образование, той е най-известен с работата си в областта на морската зоология, по-специално на низшите организми като фораминиферите и криноидите. Тези изследвания дават тласък на дълбоководните изследвания, като например океанографското проучване през 1868 г. с HMS Lightning, а по-късно и по-известната експедиция Challenger.

Въпрос: Какво е наблюдавал за човешкото възприятие?

О: Той забелязва, че човешката възприемателна система почти изцяло функционира извън съзнанието. Същите наблюдения са направени и от Херман Хелмхолц.

В: Какво още е забелязал за несъзнателните мисловни процеси?

О: Забелязал е, че несъзнателните предразсъдъци могат да бъдат по-силни от съзнателната мисъл и че те са по-опасни, тъй като се случват извън съзнанието. Забелязал е също, че емоционалните реакции могат да се появят извън съзнанието, докато не им се обърне внимание.

В: С какво е известен Уилям Бенджамин Карпентър в популярната култура?

О: В популярната култура той може би е по-известен с труда си срещу алкохолизма, за който печели награда от 100 гвинеи; това е една от първите книги за въздържание, написани по онова време.

В: Какви други постижения има Уилям?

О: През 1856 г. Карпентър става секретар на Лондонския университет и заема този пост в продължение на двадесет и три години; през това време е произведен в спътник на ордена на Бат