Уилям Б. Карпентър — британски физиолог и зоолог, изследовател на несъзнаваното
Уилям Б. Карпентър — британски физиолог и зоолог, основоположник в морската зоология и изследванията на адаптивното несъзнавано.
Уилям Бенджамин Карпентър MD MRCS CB FRS (29 октомври 1813 г. - 19 ноември 1885 г.) е английски лекар, зоолог и физиолог, специалист по безгръбначни животни. Той играе важна роля в ранните етапи на обединения Лондонски университет и е сред бележитите британски учени на викторианската епоха, комбиниращи анатомо-физиологични наблюдения с интереси в общественото здраве и образованието.
Ранен живот и възгледи
Карпентър е роден на 29 октомври 1813 г. в Ексетър, най-големият син на д-р Лант Карпентър, важен унитариански проповедник, който оказва влияние върху "подрастващото поколение унитариански интелектуалци". От баща си Уилям наследява силна вяра в основната закономерност на природата: схващането, че естествените причини могат да обясняват света такъв, какъвто го намираме. Тази позиция той описва като форма на "натуралистична космогенеза" и тя формира методологическата му отправна точка в научните изследвания.
Научна дейност и изследвания
Макар да има медицинска квалификация, Карпентър става най-известен с работата си в морската зоология, особено с низшите организми като фораминиферите и криноидите. Неговите систематични наблюдения и класификации на безгръбначни морски организми допринасят значително за развитието на морската биология и океанографията в средата на XIX век. Тези изследвания дават тласък на дълбоководните експедиции, включително HMS Lightning, (океанографското проучване през 1868 г.) и по-късно по-широко известната експедиция Challenger, които разширяват познанията за морското дъно и живота в дълбокото море.
Идеите за несъзнаваното и възприятие
В дългосрочен план Карпентър е признат като един от първите, които формулират идеята за това, което днес бихме нарекли адаптивно несъзнавано. Той забелязва, че човешката перцептивна система често функционира извън съзнанието: много от възприятията и първичните умствени операции се извършват автоматично, без да достигат до рефлексивното ни съзнание. Подобни наблюдения са направени независимо и от Херман Хелмхолц. Поради това, че тези възгледи са в противоречие с по-догматичните картиезиански представи за мисленето като напълно съзнателен процес, те остават относително пренебрегнати за известно време.
Карпентър изтъква, че колкото повече изучава механизма на мисленето, толкова по-очевидно става, че то действа значително извън съзнанието. Отбелязва, че несъзнателните предразсъдъци често могат да имат по-голяма сила от съзнателните разсъждения и че това ги прави особено опасни, тъй като те протичат незабелязано. Той също наблюдава, че емоциите могат да възникват автоматично и да протичат под нивото на съзнанието, докато вниманието не бъде насочено към тях:
"Чувствата ни към хора и предмети могат да претърпят най-съществени промени, без да сме наясно, докато не насочим вниманието си към собственото си психическо състояние, с промяната, която е настъпила в тях."
Въпреки че акцентира върху несъзнаваните процеси, Карпентър запазва вяра в личната свобода на волята и признава ролята на егото — т.е. на съзнателното, рефлексивно Аз — в човешката психика. Неговите наблюдения предвещават по-късни изследвания в психологията на възприятието и в теориите за автоматизма на мисленето, като оказват влияние върху начина, по който се мисли за взаимоотношението между съзнание и поведение.
Обществена дейност и администриране
В народното съзнание Карпентър остава известен и с активната си работа срещу алкохолизма. Неговата книга по темата — една от ранните по въпроса за въздържание — получава награда от 100 гвинеи и придава обществен отзвук на идеите му за личното и общественото благо, свързани с ограничаване на употребата на алкохол.
През 1856 г. Карпентър е назначен за секретар на Лондонския университет, позиция, която заема в продължение на двадесет и три години. В тази роля той участва активно в административното организиране и в утвърждаването на университета като модерна образователна институция. За своята служба е удостоен с отличие и е направен спътник на Ордена на банята.
Наследство
Уилям Б. Карпентър умира на 19 ноември 1885 г. и оставя многопластово наследство: като изследовател на морските организми, като хуманитар и обществен реформатор, като администратор в областта на висшето образование и като предшественик в изучаването на несъзнаваните процеси в човешката психика. Неговите наблюдения за автоматичната природа на възприятието и за влиянието на несъзнаваните предразсъдъци продължават да бъдат цитирани в исторически изследвания на психологическата наука и възприятието.
Работи
- Карпентър, Уилям Бенджамин 1839 г. Принципи на общата и сравнителната физиология. Лондон.
- Carpenter, William Benjamin 1842 [първо издание]; 1843 [първо американско издание]. Принципи на човешката физиология. Лондон и Филаделфия.
- Карпентър, Уилям Бенджамин 1844 г. Растителна и систематична ботаника. Лондон: Орр.
- Carpenter W.B. 1844-45 г. Zoology: being a systematic account of the general structure, habits, instincts and uses of the principal families of the animal kingdom. 2 тома: Лондон: Rees.
- Carpenter, William B. 1848 г. Физиология на животните. Второ издание, Лондон: Орр, стр. 579. Първото издание е от 1843 г. и е посветено на сър Джеймс Кларк.
- Карпентър, Уилям Бенджамин 1850 г. Condie, David Francis, изд. On the use and abuse of alcoholic liquors, in health and disease (За употребата и злоупотребата с алкохолни напитки в здраве и болест). Лондон: Чърчил.
- Карпентър, Уилям Бенджамин 1852 г. Върху влиянието на внушението при модифициране и насочване на мускулни движения, независимо от волята. Proceedings of the Royal Institution of Great Britain: 147-153.
- Carpenter W.B. 1856. Микроскопът и неговите открития. Лондон: Чърчил.
- Карпентър, Уилям Бенджамин 1862 г. Въведение в изучаването на Foraminifera. Лондон: Ray Society.
- Карпентър, Уилям Бенджамин 1874 г. Принципи на психичната физиология. Лондон: Хенри С. Кинг. (факсимиле от Thoemmes Press 1998). ISBN 1-85506-662-9; преиздаден от Cambridge University Press 2009. ISBN 978-1-108-00528-9).
- Карпентър, Уилям Бенджамин 1887 г. Месмеризъм, спиритизъм и др.: исторически и научно разгледани. Ню Йорк: Appleton.
- Carpenter, William Benjamin & Carpenter, J. Estlin 1888. Природата и човекът: научни и философски есета. Лондон: Kegan Paul & Trench. Посмъртен сборник с негови статии в периодични издания.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Уилям Бенджамин Карпентър?
О: Уилям Бенджамин Карпентър е английски лекар, зоолог и физиолог на безгръбначни животни. Той е допринесъл за ранните етапи от създаването на обединения Лондонски университет.
В: Какво е наследил от баща си?
О: От баща си Карпентър наследява вярата в основната закономерност на творението; това означава, че естествените причини са обяснението на света такъв, какъвто го намираме.
В: Какви изследвания е правил?
О: Въпреки че има медицинско образование, той е най-известен с работата си в областта на морската зоология, по-специално на низшите организми като фораминиферите и криноидите. Тези изследвания дават тласък на дълбоководните изследвания, като например океанографското проучване през 1868 г. с HMS Lightning, а по-късно и по-известната експедиция Challenger.
Въпрос: Какво е наблюдавал за човешкото възприятие?
О: Той забелязва, че човешката възприемателна система почти изцяло функционира извън съзнанието. Същите наблюдения са направени и от Херман Хелмхолц.
В: Какво още е забелязал за несъзнателните мисловни процеси?
О: Забелязал е, че несъзнателните предразсъдъци могат да бъдат по-силни от съзнателната мисъл и че те са по-опасни, тъй като се случват извън съзнанието. Забелязал е също, че емоционалните реакции могат да се появят извън съзнанието, докато не им се обърне внимание.
В: С какво е известен Уилям Бенджамин Карпентър в популярната култура?
О: В популярната култура той може би е по-известен с труда си срещу алкохолизма, за който печели награда от 100 гвинеи; това е една от първите книги за въздържание, написани по онова време.
В: Какви други постижения има Уилям?
О: През 1856 г. Карпентър става секретар на Лондонския университет и заема този пост в продължение на двадесет и три години; през това време е произведен в спътник на ордена на Бат
обискирам